ЕИСК започна работата си по Синия пакт през януари 2023 г., а официалната проява „Време за Син пакт на ЕС“ се проведе през февруари 2023 г. През септември 2023 г. инициативата получи политически импулс благодарение на съвместния призив на ЕИСК и Европейския парламент, отправен в подписано съвместно писмо до държавните и правителствените ръководители от ЕС, в което държавите членки се призовават да подкрепят и приемат амбициозен Син пакт на ЕС.
Геотермалната енергия е важен източник на енергия, който все още не е достатъчно разработен. Въпреки че ползите от нея продължават да са неоценени, е ясно, че тя представлява надежден източник на енергия, който може да допринесе за стратегическата автономност и сигурността на Европа.
Конференция относно управлението на радиоактивните отпадъци, организирана от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и Европейската комисия, изведе на преден план колко е важно да се вземат предвид възгледите на организираното гражданско общество, като същевременно се прави внимателна оценка на най-новите научни постижения.
На 17 и 18 октомври Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) проведе своята водеща годишна комуникационна проява „Свързване на ЕС“, която събира на едно място работещи в областта на комуникацията представители на организациите на гражданското общество. Проведен под наслов „Крепост на демокрацията: да помогнем на журналистиката да оцелее и процъфтява“, тазгодишният семинар беше посветен на настоящото положение на медиите и тяхното място в обществото. На семинара беше отбелязано, че журналистите са изложени на нарастващ натиск от страна на правителствата и различни частни интереси, което ограничава свободата на медиите. Наред с познатите пречки, сега те са изправени пред възхода на генеративния изкуствен интелект, който — въпреки ползите, които носи — застрашава икономическите основи на журналистиката.
На 17 и 18 октомври Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) проведе своята водеща годишна комуникационна проява „Свързване на ЕС“, която събира на едно място работещи в областта на комуникацията представители на организациите на гражданското общество. Проведен под наслов „Крепост на демокрацията: да помогнем на журналистиката да оцелее и процъфтява“, тазгодишният семинар беше посветен на настоящото положение на медиите и тяхното място в обществото. На семинара беше отбелязано, че журналистите са изложени на нарастващ натиск от страна на правителствата и различни частни интереси, което ограничава свободата на медиите. Наред с познатите пречки, сега те са изправени пред възхода на генеративния изкуствен интелект, който — въпреки ползите, които носи — застрашава икономическите основи на журналистиката.
„Каква е истината? Този отколешен въпрос отново стана актуален с появата на изкуствения интелект, в контекста на фалшивите новини, конспиративните теории и авторитарните правителства, които систематично подкопават информирания дебат, точността и основаната на взаимно уважение дискусия. Крайно време е да се обединим, за да потърсим въпросите и отговорите, които ни сплотяват в рамките на ЕС“, заяви председателят на ЕИСК Оливер Рьопке.
„Преди 20 години малцина можеха да предвидят, че през 2024 г. много от нас вече няма да четат сутрешния вестник със сутрешното си кафе, а ще четат на телефоните си новините, помествани на новинарски сайтове и все повече — в социалните медии“, отбеляза заместник-председателят на ЕИСК, отговарящ за комуникацията, Аурел Лауренциу Плошчану. „Новите предизвикателства обаче не изместват старите. Журналистите все още се борят с отколешните си врагове: цензура, непрозрачна собственост върху медиите, недостатъчно финансиране, закони, насочени срещу медиите, и др.
Генералният секретар на Европейската федерация на журналистите Рикардо Гутиерес подчерта, че работата на журналистите следва да се третира като „обществена услуга“ или „обществено благо“, застрашено от икономически предизвикателства, съдебни производства с цел тормоз (ССПНСУО) и пряко насилие (14 журналисти, убити в ЕС от 2015 г. насам).
„Журналистиката е професия, която става по-опасна от всякога“, заяви Йежи Помяновски, изпълнителен директор на Европейския фонд за демокрация, като се позова на преследването на журналисти в Беларус. Беларуският режисьор, активист и журналист Андрей Гньот, който е под домашен арест в Белград и е изложен на риск от екстрадиране, сподели в своето видео послание, че най-голямата заплаха за журналистиката е „намерението за използване на брутална сила за унищожаване на истината и почтеността“. Беларуската журналистка Хана Любакова, която беше осъдена задочно на 10 години затвор, на свой ред отбеляза, че 33 журналисти са лишени от свобода в Беларус, и че дори абонаментът за нейния канал в социалните медии би могъл да доведе до лишаване от свобода.
Д-р Александра Борхард, старши журналист, независим консултант, медиен изследовател и водещ автор на доклада на Европейския съюз за радиоразпръскване (EBU) „Надеждна журналистика в ерата на генеративния ИИ“ изказа „провокативното“ — по думите ѝ — твърдение, че „генеративният изкуствен интелект е в разрез с журналистиката, тъй като журналистиката се базира на фактите, а генеративният ИИ изчислява вероятностите, т.е. не се базира на факти“. „Затова ИИ трябва да бъде предмет на фактологическа проверка“, посочи тя в основната си реч на тема „Надеждна информация в ерата на генеративния изкуствен интелект“.
Г-жа Борхард отправи предупреждение към медиите във връзка с „цифровото разделение“, при което част от обществото посреща с отворени обятия ерата на ИИ, а останалата част от него ѝ се противопоставя. Ако не се приспособят, медиите рискуват да загубят битката за използване на ИИ като инструмент за модернизиране и достигане до по-широка аудитория. Сред предизвикателствата, с които медиите се сблъскват в резултат на генеративния ИИ, е загубата на видимост за журналистите в контекста на основан на ИИ бизнес модел и липсата на контрол върху съдържанието.
Прекаленото изобилие от информация, каквато ИИ може да произвежда в огромен мащаб, може да доведе до претоварване на аудиторията. „Ще искат ли младите хора да станат журналисти, ако това означава да се конкурират с изкуствения интелект?“, попита г-жа Борхард. (ll)
Семинарът „Свързване на ЕС“ през 2024 г. беше организиран с подкрепата на наградата за журналистика „Дафне Каруана Галиция“. Тази награда за смела разследваща журналистика се връчва от Европейския парламент всяка година през октомври. Научете повече за наградата и церемонията по награждаването през 2024 г., която ще се проведе на 23 октомври!
Семинарът „Свързване на ЕС“ през 2024 г. беше организиран с подкрепата на наградата за журналистика „Дафне Каруана Галиция“. Тази награда за смела разследваща журналистика се връчва от Европейския парламент всяка година през октомври. Научете повече за наградата и церемонията по награждаването през 2024 г., която ще се проведе на 23 октомври!
Накратко
Наградата за журналистика „Дафне Каруана Галиция“ се връчва от 2021 г. в знак на почит към малтийската журналистка и блогърка, убита през 2017 г. Тя се присъжда ежегодно за изключителна журналистическа работа, в която се отразяват основните принципи и ценности на Европейския съюз, като свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и права на човека.
Лауреатът за 2024 г. ще бъде обявен на церемонията по награждаването, която ще се проведе в 18,00 ч. на 23 октомври в Европейския парламент (ЕП) в Страсбург. Можете да следите церемонията на живо тук. Независимо общоевропейско жури, съставено от журналисти и експерти по комуникация, избра 13 финалисти.
Заместник-председателят на ЕП Пина Пичерно (която отговаря за наградата) ще приветства участниците и ще даде думата на председателя на ЕП Роберта Мецола, която ще произнесе встъпително слово. Ще последва представяне на наградата от член на журито, след което тя ще бъде връчена на победителя от представител на миналогодишните лауреати.
Поглед към миналото
Първата такава награда беше присъдена на Проекта „Пегасус“, координиран от консорциума Forbidden Stories, а през 2022 г. победители станаха Клеман Ди Рома и Карол Валад с документален филм на тема „Централноафриканската република под руско влияние“. Съвместно разследване на корабокрушението на превозваща мигранти лодка край остров Пилос, извършено от гръцката разследваща организация Solomon, в сътрудничество с Forensis, германския обществен радио- и телевизионен оператор StrgF/ARD и британския вестник The Guardian, спечели наградата през 2023 г.
Семинар за журналисти
Преди церемонията по награждаването отделът за медийно обслужване на Европейския парламент ще проведе семинар за журналисти на тема „Гарантиране на свободата на медиите“ (23 октомври, 15,00 ч.). Очаква се да присъстват около 65 журналисти, които ще направят информативни изказвания и ще проведат задълбочени дискусии в присъствието на Метью Каруана Галиция, журналист и син на Дафне Каруана Галиция.
Програмата ще включва свидетелства на журналисти, които са се сблъскали със заплахи в процеса на своята работа. Една от тези журналисти е Стефания Батистини, италианска журналистка, която неотдавна беше включена в списъка на издирваните от Русия лица, след като направи репортаж за войната. Семинарът ще бъде излъчен по интернет на този адрес.
Повишаване на фискалната прозрачност чрез основано на участието бюджетиране в ЕС
Един от ораторите в дискусионната група „Разследваща журналистика“ на семинара „Свързване на ЕС“ през 2024 г. беше Лукаш Дико, директор на Центъра за разследваща журналистика „Ян Куцяк“. Той ни разказа за работата на разследващите репортери в Словакия днес, където първоначалната подкрепа за свободната преса и борбата с корупцията след убийството на Ян Куцяк беше заменена от липса на доверие в независимите медии и враждебни нагласи спрямо журналистите.
Един от ораторите в дискусионната група „Разследваща журналистика“ на семинара „Свързване на ЕС“ през 2024 г. беше Лукаш Дико, директор на Центъра за разследваща журналистика „Ян Куцяк“. Той ни разказа за работата на разследващите репортери в Словакия днес, където първоначалната подкрепа за свободната преса и борбата с корупцията след убийството на Ян Куцяк беше заменена от липса на доверие в независимите медии и враждебни нагласи спрямо журналистите.
1. Убийството на Вашия колега Ян Куцяк, първото убийство на журналист в Словакия откакто страната получи независимост, разтърси не само Вашата страна, но и ЕС. Какви са последните развития по делото срещу извършителите?
Ян Куцяк и неговата годеница Мартина Кушнирова бяха убити преди шест години и половина заради разследването, което водеше Ян. Въпреки това съдебният процес все още продължава и може да трае дори още по-дълго. Днес убиецът, неговият шофьор и помагачът бяха осъдени на дълъг период лишаване от свобода. Но процесите срещу предполагаемия организатор, бизнесменът Мариан Кочнер, и близката му сътрудничка Алена Жужова, която, според разследването, е поръчала убийството, все още чакат решението на Върховния съд след обжалване. Жужова беше осъдена от първоинстанционния съд, докато Кочнер беше оправдан. Възможно е също делото да бъде възобновено в зависимост от предстоящото решение. И Кочнер и Жужова вече са излежавали дълги присъди за други престъпления. Ние в Центъра за разследваща журналистика „Ян Куцяк“ (ICJK) следихме процеса много отблизо, тъй като една от основните ни цели е да запазим наследството на Ян, като продължим разследващата му дейност.
2. След първоначалния шок и протестите срещу убийствата, които доведоха до оставката на тогавашния министър-председател Роберт Фицо, какво според Вас се промени в общественото мнение, така че Роберт Фицо да може отново да дойде на власт?
След убийството на Ян и Мартина през 2018 г. цялото общество беше в потрес. В Словакия бяха наблюдавани най-големите народни протести от времето на Кадифената революция през 1989 г., която доведе до падането на комунизма. Протестите доведоха до оставката на министър-председателя Роберт Фицо и на министъра на вътрешните работи Роберт Калиняк. Хората подкрепяха журналистите, всеки искаше да бъде разследващ журналист и корупцията вълнуваше хората. На гребена на тази вълна опозицията спечели изборите през 2020 г. с антикорупционна програма. Но скоро след това се разрази пандемията от Covid-19 с всичките си проблеми, лошо управление и политически сътресения. Като опитен политик Роберт Фицо се възползва от протестите срещу ваксинацията, които му дадоха тласък. Със започването на войната в Украйна той засили проруския си дискурс, което помогна на неговата партия „Посока — социална демокрация“, да спечели отново подкрепа. Словакия е особено уязвима на пропаганда и изфабрикувани новини и тези фактори допринесоха за това Роберт Фицо и неговата партия да спечелят изборите.
3. Колко опасно е да си разследващ журналист в Словакия днес? Какви нови заплахи срещате в работата си?
През последните няколко години в държавите — членки на ЕС, бяха убити четирима журналисти. Дафне Каруана Галиция в Малта през 2017 г., Ян Куцяк в Словакия през 2018 г., Йоргос Караиваз в Гърция през 2021 г. и Петер де Фрис в Нидерландия през 2021 г. Да си разследващ журналист в Европа стана опасно. Но можем също да констатираме, че убийството на един журналист няма да заглуши истината и тя ще излезе на бял свят. Видяхме го във всички тези страни.
Въпреки тези ужасяващи убийства все още можем да видим нарастващ брой вербални атаки или атаки онлайн срещу журналисти в Словакия, често подбуждани от политици, включително министър-председателя, и често подтикващи към тормоз и кампании за оклеветяване на журналисти. Тази враждебна нагласа спрямо журналистите и независимите медии води до други действия срещу тях. Напоследък наблюдаваме увеличаване на броя на стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, например министър-председателят Фицо заведе дело срещу главния редактор на „Aktuality.sk“ за използването на негова снимка на корица на книга. А най-скорошният случай беше злоупотреба с правоприлагането с цел сплашване на журналисти, което се случи на наш колега в Центъра. Всички тези атаки подкопават доверието на обществеността в независимите медии и водят до враждебни нагласи спрямо журналистите. Вследствие на това броят на разследващите журналисти в страната намалява и няма много млади хора, които искат да станат разследващи журналисти. Положителен е фактът, че в ICJK стартирахме проекта „Safe.journalism.sk“, който предоставя обучение в областта на личната и цифровата сигурност за журналисти, както и правна и психологическа помощ за журналисти, които са обект на заплахи и атаки.
Лукаш Дико е главен редактор и председател на Центъра за разследваща журналистика „Ян Куцяк“ (ICJK). Той е разследващ журналист и медиен лидер с над двадесетгодишен опит. Работил е като директор на „Новини, спорт и обществени въпроси“ на Общественото радио и телевизия на Словакия (RTVS). Лукаш Дико е и съавтор на Етичния кодекс на словашките журналисти, приет през 2011 г.
Здравето е основен стълб за издръжливостта и просперитета на ЕС. То далеч не е второстепенна тема, а ключов приоритет за всеки европейски гражданин, защото, рано или късно, всички използваме нашите здравни системи. По време на пандемията от COVID здравето беше основен акцент. Трябва да се отбележе обаче, че председателят Фон дер Лайен не използва позицията си и уникалната възможност да превърне здравето в съществен елемент на всички други области на политиката чрез насърчаване на хоризонталната интеграция на здравните политики.
Здравето е основен стълб за издръжливостта и просперитета на ЕС. То далеч не е второстепенна тема, а ключов приоритет за всеки европейски гражданин, защото, рано или късно, всички използваме нашите здравни системи. По време на пандемията от COVID здравето беше основен акцент. Трябва да се отбележе обаче, че председателят Фон дер Лайен не използва позицията си и уникалната възможност да превърне здравето в съществен елемент на всички други области на политиката чрез насърчаване на хоризонталната интеграция на здравните политики.
Трябва да преодолеем секторната фрагментация и да разработим по-съгласуван, солидарен и приобщаващ европейски модел, подкрепяйки справедлив преход за всички, без да се пренебрегва никой. Трябва да обединим всички заинтересовани страни, да засилим социалния диалог и да включим гражданското общество — от разработването на политиките до изпълнението и оценката.
Комитетът призовава за водеща европейска инициатива в областта на здравеопазването: обединяваща инициатива, основана на европейската солидарност, за укрепване на нашите здравни системи, борба с неравнопоставеността в здравеопазването и защита от бъдещи кризи. Ето някои от аспектите, които ще бъдат в основата на тази всеобхватна инициатива:
Европейска гаранция за здраве и грижи: обещание да се гарантира на всички европейски граждани справедлив и всеобщ достъп до висококачествени грижи.
Подход „Едно здраве“: човешкото здраве е неразривно свързано със здравето на животните, растенията и околната среда. Изменението на климата, пандемиите и загубата на биологично разнообразие са заплахи, които ни задължават да възприемем цялостен подход.
Модернизиране на нашите здравни системи чрез приемането на цифрови инструменти и изкуствен интелект, като се гарантира, че киберсигурността и подобряването на цифровите умения на гражданите и здравните специалисти са в основата на този процес.
Стратегически социални и здравни инвестиции. Инвестициите в здравеопазването оказват положително въздействие върху благосъстоянието на гражданите и конкурентоспособността на Европа.
Осигуряване на достъп до лекарства и изграждане на иновативна и конкурентоспособна промишленост на ЕС, чийто напредък трябва да изведе здравето и обществения интерес в приоритет и да намали зависимостта ни от световните вериги на доставки. Производството на европейска територия е от съществено значение за гарантиране на нашия здравен суверенитет.
Осигуряване на достатъчен брой добре обучени и добре платени здравни специалисти чрез създаване на привлекателни условия на труд, инвестиране в обучение, изграждане на обогатяващи кариери и осигуряване на постоянна подкрепа за здравните работници.
Укрепване на политиките за здравословни и безопасни условия на труд, по-специално чрез трудова медицина, програми за скрининг на работното място и защита на работниците от канцерогени и мутагени.
Борбата с бича на незаразните болести и предизвикателството, свързано с редките заболявания, трябва да станат приоритет; това е битка с неравнопоставеността в здравеопазването, дължаща се на множество причини.
