На януарската си пленарна сесия Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) разгледа последиците от изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда за мира, сигурността и отбраната. Комитетът подчертава неотложната необходимост да се инвестира в намирането на стабилни решения на тези глобални предизвикателства.

Като се има предвид, че основната мисия на европейския проект е да се насърчава и опазва мирът, Европа трябва да увеличи усилията си за укрепване на мира.

В становището си ЕИСК подчертава, че насърчаването на мира е неразривно свързано със запазването и утвърждаването на основните права и демокрацията. Поради това Комитетът смята, че е наложително да продължи интегрирането на причинно-следствената връзка между климата и сигурността във външните политики на ЕС. Това следва да се постигне чрез създаване на проактивни интерфейси между институциите, отговарящи за външните отношения, вътрешното единство на Съюза и службите за сигурност, и отбраната на държавите членки. Терминът „причинно-следствена връзка между климата и сигурността“ се отнася до последиците от изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда за мира, сигурността и отбраната.

Озлем Йлдирим, член на ЕИСК и докладчик по становището, заяви: „ЕИСК предлага също така конкретни мерки за ефективно предвиждане, по-специално чрез инвестиране в разработването на устойчиви отговори, подготвяне на европейските процеси на вземане на решения за бъдещи напрежения и преди всичко създаване на истинска стратегия по този въпрос на равнището на ЕС. Бързото и ефективно спазване на ангажиментите в областта на климата от всички страни също е важен превантивен лост!“

Предложението на Европейската комисия взема предвид причинно-следствената връзка между климата и сигурността. ЕИСК обаче счита, че документът не успява да определи ясно географски, политически и военни параметри, тъй като не засяга променящия се характер на тази връзка. В действителност обаче положението ще се влоши и може да доведе до сериозни напрежения между държавите членки. Комисията и държавите членки трябва да провеждат постоянен специален диалог относно причинно-следствената връзка между климата и сигурността. (at)

За да се стимулира растежът на малките предприятия в ЕС, Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя предложението за данъчно облагане по главно управление. В своето консултативно становище ЕИСК се застъпва за допълнителни мерки и подчертава необходимостта от засилено сътрудничество между Комисията, държавите членки и представителите на микро-, малките и средните предприятия (ММСП) за ефективно прилагане и повишаване на осведомеността.

МСП, които представляват 99,8 % от нефинансовите предприятия в ЕС, допринасят значително за заетостта (66,6 %) и добавената стойност (56,8 %). Предложението на Комисията за система за данъчно облагане по главно управление, което е част от по-широкия пакет от мерки за подпомагане на МСП, има за цел да облекчи регулаторната тежест и да опрости данъчните процедури за тези дружества. ЕИСК подчертава неотложната необходимост от приемане на това предложение, за да се ускори растежът на ММСП, по-специално на самостоятелните МСП, участващи в трансгранични операции. Предложеното намаление е в съответствие с целта на ЕИСК за насърчаване на среда за дългосрочен растеж на БВП и заетостта.

Въпреки че първоначално подкрепя акцента върху самостоятелните ММСП, ЕИСК предлага да се оцени възможността за разширяване на системата за данъчно облагане по главно управление, за да бъдат включени дъщерните дружества в последваща оценка след пет години, като по този начин се засили приобщаването. ЕИСК оценява взаимното допълване на системата за данъчно облагане по главно управление с предложението БЕФИТ, но подчертава необходимостта от бдителност, за да се избегнат несъответствия в правната рамка. Сътрудничеството между данъчните органи в държавите членки е от решаващо значение за успеха на системата за данъчно облагане по главно управление. ЕИСК призовава за сътрудничество, за да се гарантира правилното ѝ прилагане, като настоятелно призовава държавите членки да адаптират информационните системи максимално бързо и да повишат осведомеността сред ММСП. (tk)

Конкурентоспособността, МСП и социалното приобщаване са в основата на програмата на белгийското председателство. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) отправя политически препоръки относно връзката между икономическото управление, дългосрочния приобщаващ растеж и устойчивата сигурност, както и относно силата на социалната икономика в борбата с бедността и социалното изключване.

През първата половина на 2024 г. Белгия за тринадесети път ще председателства Съвета на Европейския съюз. Приоритетите на председателството бяха обсъдени по време на два дебата, организирани от ЕИСК на пленарната му сесия през януари.

Председателят на ЕИСК Оливер Рьопке поздрави председателството за включването на социалните партньори в неговата работа. Белгийското председателство приключва институционалния цикъл на ЕС, което налага страната да се справи със законодателните компромиси и да направлява Съвета на ЕС по време на кампанията и изборите за Европейски парламент.

Заместник министър-председателят на Белгия Давид Кларенвал очерта възгледите на председателството относно реформата на общата селскостопанска политика, защитата на самостоятелно заетите лица и промишлената политика на ЕС. С искане към ЕИСК за изготвяне на 13 проучвателни становища председателството има за цел да допринесе за обсъжданията на стратегическата програма за периода 2024—2029 г. Междуинституционална декларация през април ще се съсредоточи върху бъдещата социална програма на ЕС. Приоритетите на председателството включват екологичния и социалния преход, справяне с кризите в областта на климата и биологичното разнообразие. Акцентът му върху справедливата трудова мобилност и устойчивата социална закрила е в основата на диалога между социалните партньори в ЕИСК. Укрепването на европейската конкурентоспособност, подкрепата за МСП и насърчаването на балансирана търговска политика за Глобална Европа ще бъдат ключови приоритетни области. (tk)

Трансграничните енергийни потоци са от решаващо значение за доставките на електроенергия и газ за различните държави — членки на ЕС. Това означава, че енергийната инфраструктура трябва да бъде модернизирана чрез междусистемни електропроводи между съседни държави, за да се увеличи капацитетът на Съюза за устойчива енергетика.

В становището по искане на белгийското председателство на Съвета на ЕС, прието на неговото пленарно заседание на 18 януари 2024 г., ЕИСК отправя ясно послание по този въпрос.

ЕС следва да обърне специално внимание на развитието на електроенергийната мрежа, като са необходими значителни инвестиции за стимулиране на европейската икономика и за създаване на висококачествени работни места, които са екологосъобразни.

„В ЕИСК вярваме, че за да се постигне екологичният преход и стратегическа енергийна автономност, е от основно значение да се извърши структурна промяна в нашата енергийна система“, заяви председателят на ЕИСК, Оливър Рьопке, по време на дебата, проведен във връзка с приемането на становището.

Министърът на енергетиката на Белгия, Тине ван дер Стратен, подчерта, че преходът към чиста енергия, наложен от климатичната необходимост, сега е задължителен от икономическа гледна точка и по отношение на сигурността, а взаимното свързване е създало по-гъвкава система, която би могла да балансира географските различия в производството на вятърна и слънчева енергия.

„Амбициите на Европа по отношение на енергията от възобновяеми източници понастоящем надхвърлят плановете ѝ за инфраструктурата, така че се нуждаем бързо от тези трансевропейски инфраструктури. Освен това те трябва да бъдат икономически ефективни, сигурни, устойчиви и гъвкави“, заяви тя. (mp)

Казано накратко, гражданското общество представлява групи от общности, способни да се самоорганизират, да определят и постигат избрани цели. В демократичните системи групите на гражданското общество са многобройни и разнообразни, за да представляват във възможно най-голяма степен многообразието от гласове и мнения на своите членове. В недемократичните режими неправителствените организации най-често са в опозиция на управляващите. Гражданското общество може да действа чрез активно гражданство и желание за сътрудничество за общото благо, независимо от държавните институции.

По време на периода на управление на партията „Право и справедливост“ организациите на гражданското общество се мобилизираха срещу въвежданите промени, които застрашаваха държавната система на управление и защитата на правата на човека. От 2016 г. до 2022 г., както се посочва в доклада „Натиск и мобилизация. Гражданското общество и кризата с върховенството на закона“ на Хелзинкската фондация за правата на човека, неправителствените общности организираха редица масови протести в защита на върховенството на закона и нарушаваните конституционни ценности и предложиха правна помощ на групи, изложени на риск от дискриминация или репресии. Неправителственият сектор продължи неуморно да търси нови канали за участие в процесите на вземане на решения, като организира, наред с другото, ефективни коалиции за избор на омбудсман, защитник на правата на децата и граждански панели.

Резултатите от парламентарните избори, проведени на 15 октомври 2023 г., показват силата на гражданското общество в Полша. Безпрецедентната избирателна активност от 74,38 % и спечелването на избирателно предимство от страна на опозиционните групи са доказателство за ефективна гражданска мобилизация, която доведе до смяна на правителството. Кандидатите на „Право и справедливост“ получиха 35,38 % от гласовете. Така тази партия беше първата, спечелила парламентарни избори за трети пореден път от 1989 г. насам, но за разлика от изборите през 2015 г. и 2019 г. нейните кандидати не получиха мнозинството, необходимо за сформиране на правителство. В сейма влязоха още: „Гражданска коалиция“ (30,7%), „Трети път“ (Полска народна партия) (14,4%), „Нова левица“ (8,61%) и Конфедерация „Свобода и независимост“ (7,16%). Три коалиционни групи „Гражданска коалиция“, „Трети път“ и „Нова левица“ получиха общо 51,72% от гласовете, което им осигури необходимото мнозинство за съставяне на правителство. Правителството, начело с Доналд Туск като министър-председателя беше сформирано от втори опит.

Нито едно от проучванията не предвиждаше такава висока избирателна активност. Следва да се припомни, че на парламентарните избори през 2019 г. тя беше 61,74 %, а на историческите избори през 1989 г. — 62,7 %. Желанието за промяна, провокирано от трайното разочарование на обществото, както показаха резултатите от проучванията (в т.ч. на CBOS и фондацията Батори), мотивира гражданите да отидат до урните. Следва да се отбележи, че изборите бяха предшествани от силна социална мобилизация, която включваше, наред с другото: рекорден брой гласоподаватели, събрали удостоверения, за да гласуват извън мястото си на пребиваване (до 15,00 ч. на 12 октомври 960 хиляди души бях променили избирателната се секция, а около 1 200 000 бяха подали молби, за да го направят). Почти два пъти повече поляци, живеещи в чужбина, се регистрираха, за да гласуват (около 600 000 в сравнение с 350 000 на предишните избори през 2019 г.).

Друг фактор, който може би допринесе за увеличаване на мобилизацията на гражданите за участие в парламентарните избори беше обявяването и провеждането на национален референдум. В референдума взеха участие 40,91 % и поради това той нямаше задължителен характер. Друг важен фактор за мобилизацията бяха многобройните акции, предприети от неправителствените организации. Следва да се отбележат по-специално онези, които бяха насочени към жените и младите хора (например „Това е твоят избор“ на Инициатива „Гласът на жените“, „Достатъчно мълчахме“ на Инициатива Wschód (Изток), „Това е твоето решение“ на SexEd), които доведоха до повишаване на избирателната активност. На парламентарните избори през 2019 г. гласуваха 61,5 % от жените и 60,8 % от мъжете. Избирателната активност сред младите хора на възраст между 18 и 29 години беше 46,4 %. На изборите през 2023 г. гласуваха повече жени (73,7 %), отколкото мъже (72,0 %), и 68,8 % от младите хора (на възраст между 18 и 29 години). През периода на предизборната кампания организациите на гражданското общество проведоха не по-малко от 20 акции в подкрепа на избирателната активност.

Кампаниите бяха проведени главно в интернет, но някои от тях и по телевизията, радиото и дори киносалоните. Участието на известни личности, инфлуенсъри, актьори и публични фигури увеличи способността им да достигнат до различни аудитории. Според резултатите на проучването на CBOS „Изборна мотивация и решения, 2023“ от октомври 2023 г. мнозинството от гласоподавателите (около 70 %) са взели решение за кого да да гласуват поне няколко седмици преди изборите. Около 28 % са направили това през последната седмица преди изборите, 4 % в деня преди изборите и 9 % по време на изборния ден. За избирателите, гласували за Гражданска коалиция, най-важният фактор беше нагласата по отношение на Европейския съюз (80 %). Те споменават като причина да отидат до урните почти толкова често и желанието за смяна на властта (77 %). Голяма част от гласоподавателите за тази група (64 %) считат, че тя представлява близки за тях ценности и принципи. Гласувалите за „Право и справедливост“ считат, че тя представлява както техните интереси („грижи се за хора като тях“ — 66 %), така и техните ценности и принципи (62 %). В същото време те дават добра оценка на досегашното управление на групата (64 %), както и на нейната икономическа програма (59 %).

През юни 2024 г. поляците ще изберат своите членове на Европейския парламент. Изборите за ЕП могат да се разглеждат като продължение на изборния цикъл, започнал с парламентарните избори през 2023 г., като се има предвид, че през април 2024 г. в Полша ще се проведат местни избори. Европейската тема ще присъства в предизборните кампании за местните избори, макар и в по-малка степен, отколкото по време на парламентарните избори. Освен това 20-ата годишнина от присъединяването на Полша към ЕС може да повлияе върху избирателната активност на изборите за Европейски парламент. Нека припомним, че на последните избори за ЕП през 2019 г. избирателната активност в Полша беше 45,68 %.

Поляците заявяват силната си подкрепа за членството на Полша в Европейския съюз. Според проучване на CBOS от април 2023 г. 85 % подкрепят членството в ЕС. Този процент е намалял, въпреки че остава много висок. Един на всеки десет анкетирани е против полското присъствие в ЕС (10 %). Един на всеки 20 души няма мнение по този въпрос (5 %).

Следва също така да се припомни, че за първи път изборите за Европейски парламент ще се проведат в сянката на множествена криза: продължаващата война в Украйна, извънредната ситуация в областта на климата, икономическата криза и надигането на популистката десница. Поради това, с оглед на очакваното засилване на дейностите по дезинформация, ще бъде важно провеждането на стройна и последователна комуникационна политика в рамките на кампания, адаптирана към целевите групи гласоподаватели. Международното напрежение подтиква поддръжниците на Европейския съюз да виждат в него надежда за общност, която гарантира нашата сигурност.

Малгожата Моленда-Здзех

Варшавско училище по икономика — Екип Europe Direct Полша

От декември започнахме да публикуваме мненията на нашите гости относно изборите за Европейски парламент в рубриката „Аз ще гласувам. А ти?“ Този път наш гост е Малгожата Моленда-Здиех, полски социолог, политолог и активен коментатор на събитията в Полша.

Тя е ръководител на департамент „Политически науки” във Висшето училище по икономика във Варшава и представител на ректора за сътрудничеството с Европейския съюз. В статията си тя коментира значимата роля на полското гражданско общество, която е повлияла върху резултатите от последните национални избори в Полша през октомври 2023 г. Тя се позовава и на един от приоритетите на бъдещото полско председателство на Съвета на ЕС , свързан с ролята на гражданското общество за защитата на принципите на правовата държава. (ehp)