В този брой:

• Осигуряване на подкрепа за предприятията от социалната икономика в съответствие с правилата за държавна помощ, Джузепе Гуерини
• Прожекция на беларуския филм „Под сивото небе“ в ЕИСК — интервю с режисьорката Мара Тамкович
• Новият пакт за миграцията и убежището може да постави европейския проект на изпитание, Камий льо Коз, Институт за миграционна политика Европа
• Безименните гробове по външните граници на Европа, Барбара Матейчич

• Сирийските бежанци:

  - Подходът на ЕС към връщанията в Сирия може да отбележи повратна точка в неговата миграционна политика, Алберто-Хорст Нейдхарт, Център за европейска политика

  - Държавите от ЕС не трябва да принуждават сирийските бежанци да се завърнат в настоящия контекст на нестабилност, Жан-Никола Бьоз, ВКБООН

Алмир Ходжай, албански имигрант в Гърция, понастоящем говори гръцки толкова добре колкото и майчиния си език. След повече от 30 години в Гърция той се чувства част от страната, но адаптирането към гръцкото общество, където думата „албанец“ се използва дори като обида, не беше лесно. Това е неговата лична история.

Роден съм в малко село в окръг Вльора, където живях до навършване на дванадесет години. Семейството ми се премести в Тирана, но през 1997 г. взех трудното решение да потърся по-добро бъдеще в Гърция. По това време, след отварянето на границите, беше обичайно албанците да търсят безопасност в Гърция, тъй като се смяташе, че сухопътните граници улесняват преминаването. Прекосих границата пеша осемнадесет пъти. Страхувах се от морето. Спомням си дори последния си преход от пет дни до Верия, където въпреки непрестанния дъжд бях невероятно жаден. Когато в крайна сметка поех пълна чаша вода в ръката си, тя не беше достатъчна, за да утоли жаждата ми. Така започна животът ми в Гърция. С пълна чаша вода в ръката ми.

Първият ми контакт с държавата се състоя, когато бях на 15 години и за първи път прекосих границата тайно с приятели. Дори не ни мина през ум, че правим нещо незаконно. Ако можех да летя до Гърция, щях да го направя. Гърция, нейният език, митология и история бяха особено привлекателни за мен. През лятото работих усилено, опитвайки се да подкрепям семейството си. Окончателното ми преместване в Гърция беше изпълнено с предизвикателства: правна несигурност, расизъм и проблеми с интеграцията. Ясно си спомням един инцидент в началото. Бях там незаконно, без застраховка, не знаех езика — и счупих зъб. Единственият вариант беше да го извадя сам, издърпвайки го пред огледало с клещи, които използвах за работа. Устата ми беше пълна с кръв.

Адаптирането към гръцкото общество не беше лесно. Като мигрант от първо поколение се чувствах като чужденец — сякаш непрекъснато имах кръв в устата си. Бях там незаконно и се страхувах да изляза на разходка или да отида в кафене. Преживях расизъм навсякъде, в много форми. Веднъж един баща заплаши малкото си дете, че ако не стои кротко, ще накара албанеца да го изяде. Не ми разрешаваха да влизам в кафенета, клубове и други места, на някои от които, когато отидох за пръв път, дори беше окачена табела „Не се допускат албанци“. Наричаха ни мръсни, защото бяхме от различна религия. Сега отношенията между гърци и албанци са по-добри, въпреки че продължават да съществуват стереотипи. В Гърция думата „албанец“ дори се използва като обида. Имаше расизъм и все още го има, но сега той е по-слаб. Времената се промениха. Въпреки това расизмът все още съществува, засилван от финансовите трудности и липсата на образование.

Предразсъдъците и дискриминацията са дълбоко вкоренени и често водят до крайни политически и социални модели, които се разрастват и достигат дори до Европейския парламент. Това е тъжно и въпреки че положението се подобри, това продължава да бъде реалност. Има обаче надежда за по-младите поколения. Нашите деца ще имат по-добри шансове да бъдат напълно приети. Такъв е случаят и с 12-годишната ми дъщеря.

Понастоящем, работейки като строителен предприемач, гледам назад със смесени чувства. Трудностите при адаптирането и липсата на приемане, които преживях, бяха ежедневна реалност. Въпреки това, преодолявайки тези предизвикателства, развих по-задълбочено разбиране за живота и значението на интеграцията.

Албания остава завинаги част от мен. Спомням си ясно годините на комунистическия режим. Това беше време на параноя, страх, несигурност и крайна бедност. Падането на режима доведе до облекчение, но и до нови проблеми като безработица и престъпност. Тези преживявания ме оформиха като личност и ме научиха да ценя стабилността и свободата, които намерих в Гърция.

В личен план се чувствам свързан с Гърция. Въпреки че сърцето ми остава в моето село в Албания, животът ми е тук. Гръцкият ми е също толкова добър, колкото майчиният ми език. Моите преживявания, битки и постижения ме карат да се чувствам част от тази страна. Надявам се, че с времето гръцкият народ ще ни приеме напълно и ще признае нашия принос към обществото.

Миграцията е тест, изпълнен с предизвикателства, но и с възможности, и като албански мигрант в Гърция нямаше начин да го избегна. Моята история е история, изпълнена с предизвикателства, адаптация и надежда.

Смятам, че през следващите години ще продължа живота си в Гърция, която е моят дом, а Албания ще стане пълноправен член на Европейския съюз. Сега той е родина за всички нас.

Алмир Ходжай е на 47 години. Той живее и работи в Триполи, малък град на гръцкия полуостров Пелопонес. Той има 12-годишна дъщеря. Любимият му град е Берлин. Той говори и пише свободно на гръцки език и е превел на гръцки език книгата „Сагата на утринните звезди“ на албанския автор Руди Еребара. Книгата беше отличена с Наградата за литература на Европейския съюз през 2017 г. и описва трагедията на албанския народ през 20-и век. Въпреки че историята се развива през миналия век, същността на тоталитаризма, фашизма и ирационализма за съжаление продължава да е актуална и днес в „по-модерни“ форми.

През април 2024 г. Енрико Лета публикува своя дългоочакван доклад за бъдещето на единния пазар на ЕС, озаглавен „Много повече от пазар“. На своята януарска пленарна сесия ЕИСК прие становище на тема Как да се подкрепят субектите на социалната икономика в съответствие с правилата за държавна помощ: някои разсъждения вследствие на предложенията в доклада на Енрико Лета. Попитахме докладчика по становището Джузепе Герини до каква степен и защо е черпил вдъхновение от доклада на Лета, който, наред с другото, съдържа призив към европейските институции да подобрят правната рамка за държавната помощ и да дадат възможност на предприятията от социалната икономика да получават по-лесно заеми и финансиране. Въз основа на заключенията от настоящия доклад, по какъв начин ЕИСК планира да помогне на тези предприятия да спазват правилата за държавна помощ?

Етническият и социалният произход никога не трябва да бъдат пречки пред успеха, пише Евги Садеги, изпълнителен директор на Schotstek, организация със седалище в Хамбург и Берлин, която насърчава равните възможности и културното многообразие в професионалния свят. Уникалните стипендиантски програми на Schotstek имат за цел да подкрепят интелигентни, амбициозни и мотивирани млади хора с мигрантски произход по пътя им към ръководни позиции в областта на научните изследвания, бизнеса и обществото. Като им помага да изградят солидни мрежи и да придобият подходящите умения, Schotstek дава възможност на талантливи студенти и млади специалисти да реализират пълния си потенциал.

От Evgi Sadegie

Германия е разнородна в културно отношение страна, но това все още почти не намира отражение в ръководните длъжности, заемани в икономическите, научните, културните и политическите среди. Хората с мигрантски произход често са изправени пред пречки, които изострят социалните неравенства, оставят неизползван потенциала за иновации и подкопават социалното сближаване. Предразсъдъците, неравенството по отношение на образователните възможности и липсата на ролеви модели и мрежи възпрепятстват кариерното развитие на голям брой талантливи хора.

Schotstek е основано през 2013 г. от Зигрид Беленберг и приятели. Зигрид Беленберг е адвокат и в продължение на много години се ангажира с насърчаването на социалната справедливост и многообразието. Заедно с хора със сходни възгледи тя създава Schotstek, чиято цел е да проправя пътя към ръководни постове за интелигентни, амбициозни и мотивирани млади хора с мигрантски произход. Зигрид Беленберг подкрепя талантливи стипендианти, които ще станат бъдещи първопроходци и новатори и създатели на политики. В продължение на много години е напълно отдадена на ръководенето на програмата на изцяло доброволна основа.

Schotstek е дружество с нестопанска цел, подпомагано чрез дарения и съвместни инициативи с други дружества. Програмата се ползва от силна подкрепа от мрежа от партньори, консултативни органи и приятели — високопоставени лица, отговорни за вземането на решения от широк кръг сектори и култури. Заслужава да се отбележи по-специално, че трима от седемте партньори и настоящият управителен директор са бивши възпитаници на програмата „Schotstek“. Това показва, че Schotstek прехвърля все по-голяма отговорност на талантите, които подкрепя, което означава, че оказва трайно въздействие.

Schotstek предлага уникална подкрепа на студенти и млади специалисти посредством две паралелни програми. Групите включват до 25 студенти всяка година в Хамбург и до 20 млади професионалисти в Хамбург и Берлин. След двугодишна задължителна програма участниците остават в мрежата и могат да вземат участие в прояви.

В основата на Schotstek стои изграждането на солидни мрежи: много млади хора с мигрантски произход нямат достъп до професионалните и социалните връзки, които са от решаващо значение за възможностите за професионално развитие. Schotstek ги свързва с бивши възпитаници, консултативни органи и експерти от света на бизнеса, науката, политиката, културата и обществото. Редовни прояви като тематични вечери и разговори с водещи фигури насърчават обмена и разширяват техните хоризонти. Тези връзки разкриват възможности за професионално развитие и създават общност, която дава възможност за дългосрочна подкрепа и взаимна помощ по пътя към успеха. Понастоящем бившите възпитаници играят ключова роля, като споделят своите знания и мрежи и непрекъснато разширяват обхвата на Schotstek.

Schotstek предлага семинари и наставничество, които специално подготвят участниците за заемане на ръководни позиции. Обучението засилва ключови компетентности като комуникационни умения, самоувереност и лидерство. Участниците получават и индивидуална подкрепа чрез наставничество. Те биват свързвани с опитни специалисти и ръководители, които могат да предоставят ценна информация за професионалния свят, да ги подкрепят при планирането на кариерата им и да им помогнат да се справят с професионалните предизвикателства. Наставниците действат като модели за подражание, насърчавайки участниците да преследват професионални цели и да преодоляват пречките.

Друга специфична характеристика на програмата „Schotstek“ е насърчаването на участието в културния живот. Участниците посещават музеи, театри, опери, галерии и други културни институции. Това укрепва образованието в областта на културата, личностното развитие и идентифицирането им с градовете, в които живеят. Този опит разширява перспективите на стипендиантите и насърчава чувството за принадлежност.

Schotstek се стреми да насърчава многообразието на управленско равнище. Произходът и социалният произход вече не следва да бъдат пречки пред успеха. От създаването си програмата вече е подкрепила стотици млади хора, като над 240 участници и бивши възпитаници остават активни. Много от тях участват в Консултативния съвет на бившите възпитаници, действат като посланици, подкрепят работата в социалните медии или споделят своя опит като приятели или наставници. Всеки, който е бил стипендиант на Schotsteker, остава постоянен участник в мрежата — модел, който позволява траен успех. Разширяването на програмата до Берлин през 2023 г. показва, че концепцията Schotstek може да бъде приложена успешно и в други градове.

Schotstek е нещо повече от програма за подкрепа — това е движение, което показва по впечатляващ начин как може конкретно да се насърчават и да се дава видимост на примери за успешна реализация на многообразието. Schotstek разкрива и създава възможности, които надхвърлят индивидуалния успех. Тя е пример за това как Германия може да използва пълноценно своя потенциал като страна на имигранти. Насърчавайки изключителни таланти и премахвайки пречките, програмата играе решаваща роля за изграждането на по-справедливо и ориентирано към бъдещето общество — нещо, което е от съществено значение в един глобализиран свят.

Евги Садеги, с магистърска степен по туркология, е управляващият директор на Schotstek gGmbH и самата тя е бивша възпитаничка от випуск 2014. Преди да заеме настоящата си длъжност, тя е ръководила проекта за наставничество „Yoldaş“ на Гражданската фондация в Хамбург, който подпомага деца от турскоговорящи семейства в неравностойно социално-икономическо положение, насърчавайки равните възможности в друг важен аспект на спектъра на равенството. С богатия си опит в управлението на проекти, по-специално в областта на наставничеството и междукултурното сътрудничество, тя е активно ангажирана в насърчаването на многообразието и интеграцията в обществото.

ВКБООН, Агенцията на ООН за бежанците, изразява готовността си да подкрепи сирийците, които смятат, че е безопасно да се завърнат у дома. За всички останали обаче тя съветва да не се прибягва до принудителни връщания в държава, белязана от политическа несигурност и изправена пред една от най-тежките хуманитарни кризи в света, в която до 90 % от населението живее под прага на бедността, пише Жан-Никола Бьоз от ВКБООН.

От Жан-Никола Бьоз

В условията на бързо променящия се политически пейзаж в Сирия след падането на президента Башар ал-Асад дебатът около най-голямото бежанско население в света заема централно място в цяла Европа.

Все по-голям брой държави от ЕС спират вземането на решения по молби за убежище за сирийци, като някои обявяват инициативи, които включват чартърни полети и финансови стимули или „бонуси за връщане“, за да насърчат бежанците да се върнат у дома. Твърди се, че други дори планират да депортират сирийци, които понастоящем се намират на тяхна територия, независимо от статута на молбите им за убежище.

За да могат държавите от ЕС да вземат информирани решения за предоставяне на убежище, те трябва да преценят дали е безопасно за сирийците, които понастоящем пребивават в Европа, да се завърнат в Сирия. Предвид бързо променящата се ситуация на място понастоящем е невъзможно да се направят окончателни преценки по отношение на безопасността. Обстановката по отношение на сигурността в Сирия продължава да бъде несигурна, докато страната се намира между възможността за мир и помирение и риска от по-нататъшно насилие.

Милионите сирийски бежанци, живеещи извън страната си, са изправени пред въпроса какво означават събитията в родината им за собственото им бъдеще. Те се питат дали Сирия ще бъде безопасна за тях. Ще бъдат ли зачетени правата им? За някои от тях перспективата за връщане може да изглежда по-осъществима, но за други продължават да съществуват сериозни опасения.

Какво е бъдещето за лицата, принадлежащи към етнически или религиозни малцинства, които имат различни политически възгледи или се идентифицират като част от общността на ЛГБТК + в днешна Сирия? Отговорът все още е неясен.

За онези от тях обаче, които смятат, че е безопасно да се завърнат, трябва да зачитаме тяхната преценка и евентуално да им помогнем да се върнат и реинтегрират в своите общности на произход. За всички останали обаче ВКБООН препоръчва да не се прибягва до принудителни връщания поради настоящата нестабилност и политическа несигурност в страната.

Принудителното репатриране от Европейския съюз би нарушило правата на сирийците като бежанци, като ги изложи на опасност от сериозни и непоправими вреди при завръщането им.

Продължаващото въоръжено насилие в различни части на Сирия, съчетано с несигурност относно начина, по който новите власти ще отговорят на нуждите на населението, особено на уязвимите групи, за много хора прави преждевременно да обмислят завръщането си. Важно е да се зачита преценката им по този въпрос. Поради това държавите — членки на ЕС, заедно със съседните на Сирия държави, които щедро са приели повечето сирийски бежанци в продължение на повече от десетилетие, трябва да продължат да спазват ангажимента си за предоставяне на закрила на сирийците на територията си.

От 1,1-те милиона вътрешно разселени лица в резултат на ескалацията на военните действия в края на ноември, приблизително 627 000 души остават новоразселени, 75 % от които са жени и деца.

Преждевременното връщане създава значителни рискове, не на последно място подхранва цикъл на разселване — както в Сирия, така и през границите — който в крайна сметка води до задълбочаване на кризата.

Освен масовото разселване Сирия е изправена пред една от най-тежките хуманитарни кризи в света. Големи части от инфраструктурата на Сирия са разрушени по време на конфликта, включително болници, училища и жилища. Повечето бежанци нямат домове, в които да се завърнат. Много региони все още изпитват недостиг на храна, чиста вода и медицински грижи. Липсата на основни услуги, икономически възможности и безопасност затруднява завърналите се лица да изградят отново живота си по устойчив и достоен начин. Цели 90 % от населението на Сирия живее под прага на бедността.

През последните няколко седмици доброволните връщания на сирийци от Ливан, Турция и Йордания значително се увеличиха, като предварителните оценки показват 125 000 или около 7 000 на ден. Въпреки че тези връщания се основават на индивидуален избор, ВКБООН се ангажира да подкрепя онези, които решават да се завърнат сега.

Докато много сирийци в Европа и съседните на Сирия страни се чудят дали е безопасно да се завърнат и какви основни услуги и възможности за повторно изграждане на живота си могат да намерят там, те очакват с нетърпение да се съберат отново с близките си. Поради тази причина много от тях желаят да се завърнат у дома за кратко, за да оценят ситуацията на място. Те трябва да могат да направят това, без да се страхуват да загубят статута си на бежанци в Европа. Тези кратки посещения са от съществено значение, за да могат хората да вземат информирани решения, които ще доведат до по-добри резултати, включително безопасно и трайно връщане.

Търпението и предпазливостта са от съществено значение, тъй като сирийците очакват подходящите условия за безопасно завръщане и успешна реинтеграция в своите общности. ВКБООН е готов да подкрепи многобройните сирийци, които обмислят да се завърнат у дома. След години на разселване това би могло да бъде дългоочаквана възможност за мнозина да прекратят бежанското си пътуване и да намерят трайно решение, като се завърнат в Сирия. Европейският съюз и ВКБООН, които подпомагат сирийците през целия период на изгнание, ще продължат да ги подкрепят при завръщането и възстановяването на новата Сирия.

Жан-Никола Бьоз е представител на ВКБООН в ЕС, Белгия, Ирландия, Люксембург, Нидерландия и Португалия. Преди това е бил представител в Ирак, Йемен и Канада. Той има повече от 27 години професионален опит в ООН по места и в централата в областта на правата на човека, опазването на мира и закрилата на детето.

ЕС е изправен пред предизвикателства във връзка със своя отговор относно Сирия след Асад с оглед на необходимостта от балансиране на хуманитарните нужди, миграционната политика и стабилизирането и възстановяването на страната. Има опасност вътрешната политика и краткосрочните съображения да дадат приоритет на връщанията и да ги ускорят, докато координираните и балансирани подходи биха могли да играят решаваща роля за стабилизирането на Сирия и насърчаването на развитието в дългосрочен план, пише неочакваният гост на ЕИСК Инфо, Алберто-Хорст Найдхарт, водещ експерт по въпросите на миграцията в Центъра за европейска политика.

Алберто-Хорст Найдхарт е старши политически анализатор и ръководител на Европейската програма за многообразие и миграция в Центъра за европейска политика. Той работи по законодателството и политиките в областта на убежището и миграцията, правата на гражданите на ЕС, дезинформацията и политиката на миграцията. Той получава докторска степен по право на ЕС от Европейския университетски институт. Той е преподавател в Католическия университет в Лил относно политиките в областта на миграцията и мобилността, управлението на ЕС и изготвянето на етични политики.

От Алберто-Хорст Найдхарт

Един месец след края на бруталното управление на Башар ал-Асад официалният отговор на ЕС до голяма степен остава ограничен до обявяването на помощ за развитие и икономическо стабилизиране. Остава неясно дали и кога ще бъдат отменени санкциите срещу Сирия. Европейската подкрепа ще зависи от защитата на малцинствата и други гаранции, чиито перспективи остават несигурни. Сложната политическа, хуманитарна и свързана със сигурността динамика на Сирия показва, че всяка демократична консолидация ще бъде дълга и трудна. Това ще подложи на изпитание способността на ЕС да говори с един глас и да действа съвместно за бъдещето на страната. Вместо това няколко европейски държави не се поколебаха да изтъкнат непосредствен и общ приоритет: връщането на разселените сирийци. През декември, само дни след като режимът на Асад загуби Дамаск, Австрия — където лидерът на FPÖ, Херберт Кикъл, получи мандат да сформира ново правителство — обяви „бонус за връщане“ и програма за депортиране на лица от регистрите за съдимост. В Нидерландия коалиционното правителство, ръководено от десния националист Герт Вилдерс, планира да определи безопасни зони за връщане. Германия също така обяви, че предоставената на сирийците закрила ще бъде „преразгледана и отменена“, ако страната се стабилизира. Други европейски държави направиха подобни декларации или следят отблизо ситуацията. В този контекст дори решението за отмяна на санкциите може да бъде ръководено от целта за осъществяване на връщания, а не от промяна във възгледите за новото ръководство на Сирия.

С нарастващата подкрепа за крайнодесни и антиимиграционни партии в цяла Европа — и с предстоящите федерални избори в Германия — има опасност визията на държавите членки за Сирия да бъде диктувана от национални приоритети и краткосрочни предизборни сметки. Между 2015 г. и 2024 г. над един милион сирийци са получили закрила от държавите — членки на ЕС, повечето от които в Германия. Присъствието им се превърна в спорен политически и обществен въпрос. На фона на широко разгласените инциденти, свързани със сигурността, високата инфлация и нарастващите разходи за енергия, в много държави, приемащи бежанци, обществените нагласи стават все по-неблагосклонни. Тази промяна нормализира враждебната реторика и политики. Въпреки призивите на Европейската комисия и ВКБООН за възприемане на предпазлив подход към връщанията, тази динамика би могла да подтикне европейските правителства да ги ускорят, дори едностранно.

След падането на режима на Асад през декември повече от 125 000 бежанци вече са се завърнали в Сирия, предимно от съседни държави. Перспективите им обаче са нерадостни. Още преди неотдавнашните събития повече от половината от населението на Сирия беше изправено пред продоволствена несигурност, като три милиона души страдат от тежък глад. Тъй като много къщи са разрушени от конфликта, приемната инфраструктура вече е достигнала пълния си капацитет. Според ВКБООН за завръщащите се са необходими близо 300 милиона евро — за подслон, храна и вода. Въпреки че ЕС и държавите членки следва да разработят координирани подходи за улесняване на безопасното и доброволно репатриране на сирийците в дългосрочен план, непосредственият приоритет следва да бъде да се отговори на хуманитарните нужди на страната в този контекст. Оказването на натиск върху бежанците да се върнат бързо в раздирана от война и нестабилна държава би могло на практика да има обратен ефект, като допълнително ограничи достъпа до храна, енергия и подслон. Освен това широкомащабните връщания биха могли да нарушат етническата и социално-икономическата структура на и без това нестабилните региони. Един балансиран и устойчив подход е оправдан допълнително от потенциалния принос на сирийската диаспора към усилията за възстановяване. Страната ще има нужда от инженери, лекари, администратори, учители и работници с различни нива на умения. Сирийците са придобили ценни умения и опит в Европа в различни сектори, включително образованието, строителството и здравеопазването, но набирането на подходящите профили няма да бъде лесно. Завръщането за постоянно също не би било предварително условие за принос към възстановяването: паричните преводи от Европа биха могли да играят решаваща роля за намаляването на бедността и устойчивото развитие. Чрез ангажимента на диаспората установените в Европа сирийци биха могли също така да спомогнат за укрепването на дипломатическите и културните връзки между ЕС и Сирия след Асад.

Въпреки това държавите членки може да изпитат затруднения да възприемат балансиран подход и да не успеят да следват координирана стратегия. Някои държави могат да дадат приоритет на дългосрочната стабилност и възстановяването на Сирия, като дадат възможност за спонтанни завръщания. Други могат да побързат да предложат финансови стимули за доброволно репатриране или дори систематично да преразглеждат статута на сирийците веднага след дори леко подобряване на хуманитарната ситуация. Въпреки това извършването на систематичен преглед на статута на бежанци ще бъде изправено пред значителни правни пречки и ще доведе до значителни финансови и административни разходи. Междувременно всички стимули за връщане ще трябва да отчитат факта, че повечето разселени в Европа сирийци вече са се установили, като над 300 000 са придобили гражданство на ЕС. В същото време мрачните икономически и трудови перспективи на страната могат да обезкуражат дори най-мотивираните да се върнат. Решаващият въпрос във връзка с това ще бъде дали на сирийците ще бъде позволено да пътуват многократно между Сирия и ЕС, т.е. да се връщат за ограничен период от време, и дали европейските приемащи държави ще продължат да предлагат устойчиви възможности за по-трайно завръщане. Тези въпроси неизбежно ще бъдат свързани с по-широки дискусии относно миграционната политика на ЕС. Бъдещите преговори относно реформата на директивата на ЕС относно връщането, за която скоро се очаква предложение от Европейската комисия, биха могли да получат решаващ тласък в зависимост от развитието на дискусиите относно връщанията на сирийците. Реформата на директивата обаче би могла също да доведе до нови разделения между държавите — членки на ЕС. Тъй като миграционните политики се нуждаят от основно преосмисляне с цел ефективно преодоляване на днешните предизвикателства, подходът на ЕС към разселените сирийци вероятно ще представлява първа критична повратна точка в новия цикъл.

На 1 януари Полша пое щафетата от Унгария и ще председателства Съвета на ЕС през първите шест месеца на годината. Полското председателство идва във време на промени в Европа и съвпада с началото на новия мандат на Европейската комисия. 

Тъй като руската агресия срещу Украйна продължава безспирно и геополитическото напрежение е достигнало връхната си точка в най-новата история на Европа, Полша съсредоточава приоритетите си върху всеобхватната тема за сигурността. Това включва външна, вътрешна, икономическа, енергийна, продоволствена и здравна сигурност, както и гарантиране на върховенството на закона.

Тези приоритети са в унисон с ангажимента на Европейския икономически и социален комитет за насърчаване на сближаването, защита на демократичните ценности и осигуряване на стабилен просперитет. „В ЕИСК се гордеем с факта, че сме надежден и ангажиран партньор на полското председателство и ще играем активна роля в оформянето на политическите приоритети, които ще определят този нов европейски цикъл“, заяви председателят на ЕИСК Оливер Рьопке.

По искане на полското председателство Комитетът ще изготви 14 проучвателни становища. Можете да намерите информация за тях и за други дейности на ЕИСК през първата половина на 2025 г. в нашата нова брошура. Можете също така да научите кои са полските членове на ЕИСК и кои организации представляват. Брошурата е достъпна само онлайн на английски, полски, френски и немски език. (ll)

23 януари 2025 г.

Прожекция на филма Flow, който се състезава за LUX — европейската филмова награда на публиката за 2025 г.

3 февруари 2025 г.

Конференция на тема „Социалната справедливост в цифровата ера“

18 февруари 2025 г.

Към световната среща на върха по въпросите на хората с увреждания: за приобщаващо по отношение на уврежданията развитие и хуманитарни действия

26—27 февруари 2025 г.

Пленарна сесия на ЕИСК

От група „Работници“

Промишлеността на Европа е изправена пред много различни предизвикателства, включително изключително високи цени на енергията, трудности при привличането на квалифицирана работна сила и достъпа до финансиране. През 2023 г. ЕС представи промишления план на Зеления пакт, насочен към постигането на въглеродна неутралност. При представянето на политическите насоки миналата есен председателката Урсула фон дер Лайен говори за „Чист промишлен пакт“ за конкурентоспособни промишлени отрасли и качествени работни места в духа на доклада на Драги.

Промишлеността е съществена част от екологичния и цифровия преход, както и от нашата икономическа система. Но какво означава това ново споразумение за работниците? Наличието на силна, синдикализирана работна сила, добре платена и работеща при добри условия на труд, е не само въпрос на профсъюзите, но и на обществото като цяло, демокрацията и социалната стабилност, както и производителността на предприятията.

Без подходящи насоки и достатъчно публично финансиране би могло да се окаже, че това споразумение разчита на частите от доклада на Драги и програмата за конкурентоспособност, които в най-голяма степен подкрепят дерегулирането. Това би могло да застраши европейския социален модел, като насърчи вреден модел на конкуренция, който подхранва надпреварата за достигане на най-ниски равнища на заплатите и условията на труд.

В отговор на тази загриженост на 14 февруари група „Работници“ на ЕИСК и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) организират провеждането в сградата на ЕИСК на съвместна конференция на тема „Европейската индустриална политика за качествени работни места“. Нека всички заинтересовани от дискусията страни да си отбележат в календарите тази дата и да се присъединят към дискусията.