В този брой даваме думата на Карлуш Триндаде, член на ЕИСК и докладчик по становището „Защита на демокрацията от дезинформация“. В навечерието на изборите за Европейски парламент той пише за отрицателните последици, които дезинформацията може да има върху демокрацията, и за това как да се борим с нея, ако искаме да живеем в демокрация.

Подаването на кандидатури за третото издание на наградите на ЕС за биологично производство започва и ще продължи до 12 май 2024 г.

С наградите на ЕС за биологично производство се отличават различни заинтересовани страни по веригата за създаване на стойност в областта на биологичното производство, създали иновативни, устойчиви и вдъхновяващи проекти, които са генерирали реална добавена стойност за производството и потреблението на биологични храни.

Церемонията по награждаването е насрочена за 23 септември 2024 г. — Ден на биологичното производство на ЕС.

Кандидатствайте онлайн до 23:59:59 ч. (централноевропейско време) на 12 май 2024 г..

„Свободата е друга дума, с която да кажем, че няма нищо за губене...“ — се казва в много популярна песен, написана от Крис Кристофърсън през 1969 г. и изпълнявана от много певци, от Джанис Джоплин до Кени Роджърс. За разлика от текста на песента „Ние с Боби МакДжи“, днес в Европа свобода означава, че имаме много за губене, ако не отстояваме свободата си. Особено в Унгария.

Хората свикват с доброто много бързо. Те не се връщат към миналото, за да оценяват свободите като свободата на пътуване, свободата на печата, свободата на заетостта или свободата на образование в цяла Европа. Хората от моето поколение (родените в края на 50-те години на 20-и век, когато Унгария все още беше във Варшавския договор) си спомнят дългия път, довел до днешна свобода — от падането на Берлинската стена до присъединяването на Унгария към ЕС — семейството на свободните нации през 2004 г. От падането на комунизма до момента, в който страната ни успя да се присъедини към ЕС заедно с Чехия, Словакия и Полша, минаха четиринадесет години. Според мене, сега изминаха други четиринадесет години, в които Унгария бавно изостана. В началото на деветдесетте години в Унгария водеща роля имаха гражданските свободи и свободата на печата, а сега се стигна до популизъм, автокрация и конституционна диктатура, което само по себе си е оксиморон.

Правителството в Будапеща обяви почти открито война на общите европейски ценности: в своите послания нарича „Брюксел“ враг и описва ЕС като самия дявол. Това продължава вече почти 14 години; трудно е за опозицията (или това, което е останало от нея) или за гражданското общество и НПО (също това, което е останало от тях) да подкрепят каквато и да е проевропейска кампания. Въпреки това отказваме да се предадем — отказваме да позволим европейските ценности да изчезнат, само защото някои унгарски политици са решили да играят по музика, композирана някъде далече, може би в Кремъл.

Все още по последни проучвания в Унгария почти 68—70 % от населението с право на глас подкрепя и се радва на ползите, свързани с Европейския съюз и общите европейски ценности. Основният въпрос е дали са готови масово да гласуват на 9 юни 2024 г. В Унгария на същия ден се провеждат общинските избори и с нарастването на недоволството в страната перспективите не са лоши. Протестният вот против политиките на правителството ще означава и проевропейски вот.

Михали Харди е унгарски журналист, главен редактор на „Клубрадио“

По искане на белгийското председателство на Съвета на ЕС Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) отправи важни препоръки, насочени към укрепване на социалното сближаване, управлението на дълга и даване на приоритет на инвестициите в здравеопазване и заетост в цяла Европа. ЕИСК изрази загриженост, че ограничените бюджети могат да забавят напредъка в борбата с бедността и изменението на климата.

ЕИСК представи своите препоръки в становището „Насърчаване на дългосрочния приобщаващ растеж чрез реформи и инвестиции“, което беше прието и обсъдено на пленарната сесия през март с комисаря, отговарящ за работните места и социалните права, Никола Шмит и белгийския министър на пенсиите и социалната интеграция Карин Лальо.

В становището се подчертава необходимостта от съгласуване на съществуващите рамки, като Европейския семестър и Европейския стълб на социалните права. Ораторите в дебата на високо равнище подчертаха необходимостта от постигане на напредък за социална Европа и справяне с належащи въпроси като разликата в пенсиите на мъжете и жените и цифровото приобщаване. Конференцията на високо равнище относно Европейския стълб на социалните права, която ще се проведе скоро в Белгия, е знак за поет ангажимент за по-нататъшно прилагане на този инструмент.

В предложенията на Комитета се подчертава ефективното използване на финансовите ресурси, участието на социалните партньори и гражданското общество в процесите на вземане на решения и значението на това да се гарантира, че екологичният и цифровият преход са справедливи. Основни теми са приобщаването и максималното увеличаване на въздействието на социалните инвестиции, като същевременно се насърчават икономическата стабилност и социалното сближаване в ЕС. (tk)

В това издание наш неочакван гост е професор Данута Хюбнер, член на Европейския парламент, от групата на Европейската народна партия. Тя излага всички причини, поради които изборите през 2024 г. ще бъдат битка за Европа и защо политическите партии носят основна отговорност да насърчават потенциалните си гласоподаватели да участват в изборите. През 2024 г. просто не можем да си позволим да оставим други да решават кой ще ни представлява в процеса на вземане на решения в Европа — този път залогът е твърде голям. 

На всеки пет години европейските граждани отиват да гласуват, за да избират своите представители в Европейския парламент (ЕП) — единствената пряко избрана институция на Европейския съюз. През 2024 г. 720 новоизбрани членове ще бъдат назначени през десетия парламентарен мандат. По време на петгодишния мандат те ще играят решаваща роля за оформянето на Европа, нейните институции и политики, нейното място в поляризирания световен свят и нейната ангажираност с общите ценности.

Всички избори са важни. С тях започва демокрацията. Знаем обаче, че демокрацията е много повече от избори. Можем да видим демократично избрани правителства, които практикуват демокрация, като същевременно нарушават принципите на правовата държава. Изборите, дори и честни и свободни, не са единствената гаранция за демокрацията, нито са единственият фактор, който определя демокрацията. Ето защо гласоподавателите следва да участват активно в изборите.

Последните пет години бяха белязани от редица почти екзистенциални предизвикателства за Европейския съюз. Трябваше да се справим с Брексит и последиците от него. Това беше последвано от пандемията от COVID, бруталното, нехуманно нашествие на Русия в Украйна, последвалите икономически предизвикателства, включително енергийната криза и високите равнища на инфлация. Ние се справихме с всички тези неочаквани проблеми, преследвайки същевременно основните си стратегически цели за двоен преход към екологосъобразна и конкурентоспособна в цифрово отношение икономика. Променящата се геополитическа обстановка доведе до широкообхватни санкции, наложени от ЕС и неговите демократични партньори на Русия, до предприемане на действия за намаляване на риска за нашата зависимост от Китай и поставяне на отношенията ни със САЩ на безпрецедентна солидна основа. Съюзът стартира и първата по рода си програма за европейската отбранителна промишленост, която ще бъде изпълнена през следващите години.

Изборите през 2024 г. ще бъдат битка за Европа. Предизборната кампания ще трябва да отговори на очакванията на гражданите, като зачита тяхната роля в процеса на вземане на решения в Европа. Няма съмнение, че въпроси като миграцията, изменението на климата и подкрепата за Украйна, която защитава родината си срещу руската агресия, засягат всички нас, които се грижим за свободата, демокрацията и мира. Политиците на изборни длъжности ще трябва да не пестят усилия, за да гарантират ефективното възобновяване на политиката на разширяване. Когато обсъждат с кандидатите задачата си за следващите пет години, те трябва да бъдат информирани, че ако бъдат избрани, ще трябва да отчетат факта, че Европейският съюз е част от един разпадащ се свят, разделен на демокрации и авторитарни режими. 2024 г. е година на избори, които се провеждат в целия свят в държави с население от 4 милиарда души.

Ние, европейците, ще обърнем специално внимание на решенията на американците, които ще отидат да гласуват, за да изберат своя президент. Трансатлантическите отношения ще бъдат важен въпрос по време на нашите дебати за европейските избори. Европейските политици и политически партии трябва да не пестят усилия, за да общуват с гражданите и да ги насърчават да изразяват мнението си. Заради геополитическата несигурност това е по-важно от всякога. Политическите партии, които представят своите кандидати за изборите, често имат различни мнения по въпроси, които са от решаващо значение за нашия живот. Можем да имаме думата и да оказваме въздействие върху бъдещето на Европа, което е нашето бъдеще, само ако ние, в качеството си на граждани, участваме в дискусии с кандидатите и отидем да гласуваме. Понякога се разочароваме и ядосваме. Именно затова активното ни участие в политическия изборен диалог е от такова значение.

През 2019 г. за първи път избирателната активност на европейските избори леко надхвърли 50 %. Именно гласовете на младите европейци спомогна за повишаване на процента на участие. От една страна, добра новина е, че половината от хората, които имат право да гласуват, са използвали правото си на глас. От друга страна обаче, това означава, че половината от нас, европейски граждани с право на глас, не гласуваха. През 2024 г. не можем да си позволим да оставим на други да решават кой да ни представлява в процеса на вземане на решения и създаването на законодателство в Европа. Слабото участие намалява легитимността на избраните и се изразява в по-слабата им роля в Европейския парламент. Основна отговорност на политическите партии е да насърчават своите потенциални гласоподаватели да отидат да гласуват.

В продължение на десетилетия европейците възприемаха правителствата като техни представители в ЕС. Изборите през 2024 г. предлагат възможност да се демонстрира истинската сила на ЕП като изразител на глас на гражданите. Ще има хора, които гласуват за първи път. В пет държави членки 16-годишните ще гласуват. Младите хора ще имат различни очаквания към политиците. Видяхме това по време на Конференцията за бъдещето на Европа, сега го чуваме по време на дискусионните групи, организирани от Европейската комисия. Политиците би трябвало да използват предстоящите европейски избори като процес за изграждане на ново поколение гласоподаватели и политици като възможност за подобряване на прозрачното политическо образование, както и за изграждането на идентичност и доверие.

Комуникационната стратегия на ЕП за изборите за Европейски парламент през 2024 г. е насочена към мобилизиране на въздържащите се и хората, които гласуват за първи път, като помага на другите участници, включително медиите, НПО, дружествата и физическите лица, подкрепя безпристрастната гражданска ангажираност на европейските граждани и организации за популяризиране на значението на това да се гласува.

Вече виждаме външна намеса в европейските избори, хибридни операции за дезинформация, разрушаване на доверието в институциите и политиците и създаването на разединяващи послания. Това се случва преди изборите, ще се засили по време на изборите и ще има следизборни патологии. Законите срещу дезинформацията трябва да се прилагат. Националните и европейските действия няма да бъдат достатъчни, нуждаем се от съдържателно финансиране в подкрепа на подход, обхващащ цялото общество, за да разобличим дезинформацията и нейните разпространители, тъй като това засяга всекидневния живот на хората и техния стратегически избор.

С тези избори на карта е заложена съдбата на демокрацията, свободата и сигурността. И Вашият глас е важен.

Данута Хюбнер, член на Европейския парламент (група на ЕНП)

Все повече европейски граждани са притеснени от невъзможността да си намерят достойно жилище на достъпна цена. Произтичащият от това риск води до неподходящи жилища, финансов натиск, жилищна несигурност и дори бездомничество. Недостъпното жилищно настаняване може да засегне здравето и благосъстоянието на хората, да доведе до неравни условия на живот и възможности и до разходи за здравеопазване, по-ниска производителност и екологични щети.

Неотдавнашна конференция, организирана от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) в Брюксел на 20 февруари 2024 г., отправи ясно предупреждение: жилищната криза в Европа се задълбочава и това води до редица странични ефекти.

Според актуално проучване на Eurofound жилищната криза засяга по-специално младите хора, като затруднява напускането на семейния им дом. Между 2007 г. и 2019 г. възрастта, на която поне 50 % от хората в ЕС живеят извън дома на родителите си, се е увеличила от 26 на 28 години В периода между 2010 г. и 2019 г. Испания, Хърватия, Италия, Кипър, Белгия, Гърция и Ирландия са регистрирали най-голямо увеличение на броя на хората на възраст между 25 и 34 години, които продължават да живеят с родителите си.

През годините ЕИСК се стремеше да изтъква проблемите, свързани с жилищното настаняване в целия ЕС. През 2020 г. Комитетът прие становище относно „Всеобщ достъп до достойно, устойчиво и достъпно в дългосрочен план жилищно настаняване“, изготвено от неговите членове Реймон Хенкс и Андраш Еделени, и призова за европейски план за действие за жилищно настаняване.

С препоръките от тази конференция ЕИСК възнамерява да даде политически тласък на дебата, така че жилищната криза в ЕС да бъде включена в програмата на новия Европейски парламент и на новата Комисия за периода 2024—2029 г. Европейският съюз трябва да обедини ресурсите, за да се бори с недостига на достойни жилища на достъпни цени. (mp)

Стратегическото преосмисляне на единния пазар на ЕС вече е необходимост. Светът не е същият, какъвто беше преди 30 години: единният пазар трябва да се адаптира към новия международен пейзаж, заяви бившият ръководител на италианското правителство Енрико Лета по време на дебата на пленарната сесия на ЕИСК на 20 март 2024 г.

Представяйки основната идея на своя доклад на високо равнище относно бъдещето на единния пазар, г-н Лета, настоящ председател на института „Жак Делор“, подчерта, че бъдещият единен пазар трябва да има геополитически подход и да се съсредоточи върху стратегическата автономност на Европа и върху стълбове като отбрана, телекомуникации, енергетика и финанси.

„Геополитическият пейзаж вече е напълно различен от този преди 30 години. Целта днес е да се прецени какви са последиците от новата световна ситуация за единния пазар и неговото бъдеще. Трябва да имаме нов подход и да включим въпроси като отбраната и разширяването“, заяви той.

Председателят на ЕИСК Оливер Рьопке подчерта, че успехът на единния пазар може не само да се измери от икономическа гледна точка, но и да отразява надеждите и благосъстоянието на европейските граждани: „В ЕИСК смятаме, че единният пазар се отнася основно до хората, а правото на движение означава и свобода на пребиваване.“

Г-н Лета посочи, че единният пазар се основава на хората и работи за тях. Икономическата конкурентоспособност трябва да върви ръка за ръка със социалната закрила, а свободата на движение и правото на престой са част от една и съща свобода: „Изтичането на мозъци оказва опустошително въздействие в някои държави. Трябва да обърнем внимание на свободата на пребиваване и свободата на връщане. Днес движението е само в една посока и това засяга конкурентоспособността и създава огромен проблем в Европа.“ (mp)

На 8 март 2024 г. Европейският икономически и социален комитет и Европейската комисия проведоха конференция на тема „Редките заболявания в ЕС: съвместно действие за оформянето на бъдещето на европейските референтни мрежи“ (стартираща проява на JARDIN) в Брюксел. Целта беше стартирането на съвместна европейска инициатива за редките заболявания, която да интегрира европейските референтни мрежи в националните здравни системи, като същевременно изгради общ фронт между институциите на ЕС, европейските държави, организации на гражданското общество, сдружения на пациенти, учени, практици и управители на болници.

Здравните системи в ЕС изпитват затруднения да осигуряват висококачествени, разходно ефективни грижи, когато става въпрос за редки или слабо разпространени комплексни заболявания, които засягат ежедневния живот на около 30 милиона европейци. Ето защо е важно да се използва потенциалът на европейските референтни мрежи — виртуалните мрежи на доставчиците на здравно обслужване в цяла Европа, които улесняват обсъжданията на комплексни или редки заболявания и състояния, изискващи високоспециализирано лечение и концентрирани знания и ресурси.

Съвместното действие JARDIN е проект, който интегрира европейските референтни мрежи в националните здравни системи и да осигури тяхната устойчивост. Той предвижда разработването на национални пътеки за пациентите, свързани с европейските референтни мрежи, национални референтни мрежи, които отразяват и допълват европейските референтни мрежи, и създаването на структури за недиагностицирани пациенти.

Проектът включва 27-те държави — членки на ЕС, Норвегия и Украйна. Той се координира от Австрия и разполага с общо финансиране в размер на 18,75 милиона евро (15 милиона евро от ЕС и 3,75 милиона евро от държавите членки) за период от три години. Резултатите, очаквани от JARDIN, включително препоръките, моделите и докладите от конкретни пилотни проекти, следва да доведат до по-ефективни национални планове за редките заболявания в държавите — членки на ЕС. (mp)

Нашият глас е от значение!

Уважаеми читатели,

Нашите демокрации са изложени на проверка от редица фактори, които засягат Европа след агресивната война на Русия срещу Украйна, със сериозни социални, политически и финансови последици за всяка държава членка и за самия Съюз. Въпреки това винаги съм вярвал, че когато са изправени пред изпитания, европейските граждани са обединени, заедно, решени да проправят пътя напред и да оформят Европа, която искат за своето бъдеще и за идните поколения, като гласуват, за да изберат новото европейско лидерство.

Тъй като предстоящите избори за Европейски парламент ще определят до голяма степен курса на ЕС през следващите пет години, ЕИСК обедини усилията си с Европейския парламент, като подписа Меморандум за разбирателство относно сътрудничеството в подготовка за изборите за Европейски парламент, насрочени за 6—9 юни 2024 г.

Опитът показва, че избирателната активност на изборите за Европейски парламент е по-ниска, отколкото при националните избори. Поради тази причина ЕИСК ще бъде много активен в повишаването на осведомеността за предстоящите европейски избори. Като мобилизираме нашата мрежа от 90 милиона души — работодатели, работници и други организации на гражданското общество — можем да помогнем за повишаване на избирателната активност.

Вече осъществени редица мерки, като се започне със Седмицата на гражданското общество, проведена на 4—7 март 2024 г., на която се събраха над 800 представители на организации на гражданското общество и младежки групи, за да обсъдят предстоящите избори и бъдещето на ЕС.

С приемането на резолюция на пленарната сесия през март ЕИСК отправи призив за насърчаване на гражданите да гласуват. Под мотото #USEYOURVOTE беше създадена специална уебстраница, на която членовете и служителите на ЕИСК да бъдат домакини на дейности, прояви и инициативи. Информационните дейности на членовете на местно равнище ще играят ключова роля!

На 4 май всички институции на ЕС ще отворят вратите си за честване на демократичната ангажираност в изборите, като отбележат годишнината от Декларацията на Шуман. Междувременно на 26 май нашият отдаден екип „Run For Europe“ ще участва в 20-километровия брюкселски маратон, за да популяризира кампанията „Използвай гласа си“. Не бива да забравяме, че колкото повече хора гласуват, толкова по-силна е демокрацията. Колкото повече гласуват, толкова по-легитимни стават взетите решения. Този път гражданите, особено младите хора, трябва да излязат и да гласуват. По този начин те могат да доведат до промяна и да дадат на Европа „лице“, с което те ще се гордеят.

Тъй като гражданското общество отстоява общия интерес на европейските граждани, то може да играе ключова роля в тази кампания, особено когато става въпрос за повишаване на осведомеността за значението на изборите и насърчаване на хората да гласуват.

Нека работим заедно, да достигнем до гражданите и организациите на гражданското общество на всички равнища — европейско, национално, регионално — да ги ангажираме в истински диалог, да изслушваме техния глас и да кажем на нашите политически лидери какво очакват организациите на милиони граждани, които представляваме, от новите членове на ЕП и новата Комисия през следващите 5 години.

Нашият глас е от значение! #USEYOURVOTE

С уважение,

Лауренциу Плошчану, заместник-председател на ЕИСК, отговарящ за комуникацията