От Александра Борхард

Представено по провокативен начин, журналистиката и генеративният ИИ си противоречат: докато журналистиката е свързана с факти, генеративният ИИ изчислява вероятностите. Или може би искате журналистите да запълнят празнините в дадена новина с нещо, което просто звучи вероятно? Генеративният ИИ действа именно по този начин. Въпреки това генеративният ИИ открива огромни възможности за подобряване на журналистиката, вариращи от използването му за генериране на идеи, въпроси за интервюта и заглавия, до ролята му в журналистиката на данните и бърз анализ на документи. Той може също така да помогне да се излезе от рамките на даден формат и език, като може да преобразува текст във видеоклипове, подкастове и визуални материали, да транскрибира, да превежда, да илюстрира и да осигури достъп до съдържание под формата на чат. Тези аспекти могат да помогнат да се достигне до хора, които преди това не са използвали достатъчно такива услуги: аудитории на много местно ниво, хора без умения за четене и разбиране или с други трудности, както и тези, които просто не се интересуват от традиционните форми на журналистика. Както посочва Езра Еман, директор за стратегията и иновациите в NPO — обществения радио- и телевизионен оператор в Нидерландия: „С генеративния ИИ можем да изпълним по-добре мисията си за обществена услуга; той ще подобри интерактивността, достъпността и творчеството. ИИ ни помага да представим повече от нашето съдържание на аудиторията ни.“

Въпреки че някои участници от сектора очевидно вече са опиянени от обещанията на генеративния ИИ, тази технология създава значителни рискове за журналистиката. Два от най-важните среда тях са общата загуба на доверие в информацията и допълнителното подкопаване или дори изчезване на нейните бизнес модели. Както вече беше споменато, „халюцинациите“ — терминът, използван за тенденцията на генеративния ИИ да фабрикува отговори въз основа на привидни факти и източници — всъщност представляват характеристики на технологията, а не грешка. Предизвикателството обаче е още по-голямо. Тъй като генеративният ИИ дава възможност на всеки да създава за минути всякакъв вид съдържание, включително дълбоки фалшификати, съществува опасност обществеността да загуби доверие в цялото налично съдържание. Обучението по медийна грамотност вече съветва всички да подхождат скептично по отношение на съдържание, намерено онлайн; този здравословен скептицизъм може да се превърне в пълно недоверие с увеличаването на обема на фабрикувано съдържание. Все още не е ясно дали традиционните медии ще спечелят от ролята си на пътеводители в този информационен свят, или всички медии ще бъдат счетени за ненадеждни в тези условия.

Все по-големият брой генеративни търсения допринася за това бедствие, тъй като заплашва да направи журналистиката все по-невидима. Докато в миналото търсенето в Google предоставяше набор от връзки, много от които водеха до надеждни медии, понастоящем резултатите от търсенето все повече се оформят от генеративен ИИ. Хората получават първоначални отговори под формата на текст, дори не им се налага да търсят по-задълбочено. Нищо чудно, че ръководителите на медиите са ужасени. Много от тях бързат да прилагат ИИ с цел повишаване на ефективността, което очевидно не е решение, когато всъщност има необходимост от повече инвестиции в качествена журналистика, за да се покажат разликите между обикновено „съдържание“, от една страна, и добре проучена, точна и надеждна журналистика, от друга страна.

Необходим е етичен подход към използването на ИИ в медиите. На първо място, медийните организации се нуждаят от стратегия за ИИ и да се съсредоточат върху това, което технологията може да допринесе за осигуряването на добавена стойност на обществената услуга. Ресурсите трябва да се съсредоточат върху това, което е желателно, и да се използват по подходящ начин — винаги със съзнанието, че изкуственият интелект има значителни екологични и социални разходи. Винаги трябва да е възможно да се каже „не“. Организациите следва да използват и силата и влиянието си при закупуването на продукти, лобирането за регулиране и участието в обсъждания в областта на авторското право и защитата на данните. Залогът е голям. Всяко предприятие трябва редовно да контролира продуктите, които използва, за предубеждения и стереотипи, за да се избегне причиняване на по-големи вреди. И накрая, в бързо променящите се условия, когато всеки ден на пазара излизат нови продукти, е опасно да се действа самостоятелно. Участието в сътрудничество и насърчаването му в рамките на сектора и между промишлеността и технологичните предприятия е от съществено значение за очертаването на отговорни пътища напред.

Няма съмнение обаче, че генеративният ИИ ще увеличи многократно зависимостта на медиите от големите технологични дружества. Колкото повече технологичните дружества интегрират инструменти с ИИ в приложенията, които хората използват в ежедневието си, толкова по-слаб ще е контролът на медийните организации върху практиките, процесите и продуктите. В такъв случай техните етични насоки могат да бъдат само допълнение към нещо, което отдавна е решено другаде.

Като се има предвид всичко това, следната хипотеза може да е донякъде изненадваща: бъдещата журналистика може да наподобява в голяма степен тази от миналото — но, да се надяваме, че ще е по-добра. Част от днешната журналистика обаче ще изчезне. Както винаги, журналистите ще продължат да се интересуват от факти, изненади, разказване на истории и търсене на отговорност от властта. Целта ще е изграждане на стабилни, лоялни отношения на доверие с аудиторията чрез предоставяне на насоки, провеждане на дискусии и подкрепа за общностите. В свят на изкуствено съдържание, думите, мислите и чувствата на истинските хора ще бъдат много ценни. Репортерите са в уникална позиция да ги открият. ИИ обаче може да помогне на журналистиката да постигне по-добри резултати: да служи на отделни лица и групи в съответствие с техните нужди и житейски ситуации; да стане по-приобщаваща, местна и обогатена с данни по начини, които преди това не са били достъпни. Както твърди Ан Лагеранц, заместник главен изпълнителен директор на Шведската телевизия, относно ИИ: „Той ще промени из основи журналистиката, но да се надяваме не и ролята ни в обществото. Трябва да работим за надеждността на медийната индустрия. Трябва да създадем безопасни пространства за информацията.“ Може уверено да се направи изводът, че ИИ създава най-голяма опасност не за самата журналистика, а за нейните бизнес модели.

Настоящият текст се основава на свободно достъпния доклад на тема „Надеждна журналистика в ерата на генеративния ИИ“, публикуван от Европейския съюз за радиоразпръскване през 2024 г., проучен и написан от д-р Александра Борхард, Кати Бреме, д-р Феликс Симон и Оле Захрисон.

Да прегърнем каузата на разширяването: Ангажимент за бъдещето на Европа

Разширяването и интеграцията на страните кандидатки в Европейския съюз не може да се сведат просто до разширяване: става въпрос за геостратегическа инвестиция за насърчаване на мира, стабилността, сигурността и социално-икономическото развитие, укрепване на демократичната тъкан на нашия континент. По тази причина разширяването на ЕС служи като мощен инструмент за разпространение и отстояване на основните европейски ценности. Двустранните органи, които сме създали с граждански общества от страните кандидатки са съвместните консултативни комитети (СКК) и платформите на гражданското общество, инициативата„Членове от страните кандидатки за разширяване“ и разширяването на посещенията, посветени на върховенството на закона и основните права в държавите кандидатки за членство. Те са пример за ангажимента на ЕИСК както за задълбочаване, така и за разширяване на Съюза. Нашата работа показва, че напредъкът по необходимите вътрешни реформи може и би трябвало да върви ръка за ръка с интеграцията на страните кандидатки. Въпреки продължаващите предизвикателства в няколко страни кандидатки, тези пречки би трябвало да стимулират сътрудничеството ни с партньорите от държавите кандидатки, а не да възпират напредъка.

ЕИСК изигра важна роля за разширяването на ЕС, като участва в срещата на министрите от Западните Балкани в Скопие и си сътрудничи тясно с лидерите на няколко държави кандидатки. Нашите дейности имат за цел да оценят готовността на страните кандидатки да изпълнят критериите от Копенхаген и да заявим отново ангажимента си за приобщаващ и справедлив диалог с всички членове на ЕИСК, като най-вероятно се включат и членове от страните кандидатки за разширяване. Ето защо с гордост заявявам, че инициативата„Членове от страните кандидатки за разширяване“ започнала през февруари в присъствието на албанския министър-председател Еди Рама и министър-председателя на Черна гора Милойко Спаджич, е крайъгълен камък на манифеста на моето председателство.

Комитетът се позиционира като лидер сред институциите на ЕС в постепенната интеграция на страните кандидатки за членство в ЕС. Въздействието на тази инициатива е осезаемо и все по-признато в страните кандидатки и в ЕС, като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и комисарят по въпросите на разширяването Оливер Вархеи решително подкрепят проекта. Тази инициатива има за цел да донесе не само непосредствени ползи, но и да изгради солидна основа за дългосрочните стремежи на страните кандидатки, техните граждани и динамичните им граждански общества. Тя дава възможност на гражданското общество от тези нации да се ангажира пряко в процеса на вземане на решения в ЕС, като се запазва набраната инерция за необходимите реформи. Общо 146 членове от страни кандидатки участваха активно в изготвянето на становища по теми, свързани с разширяването, като например политиката на сближаване на ЕС, единния пазар, устойчивостта на хранително-вкусовия сектор и недостига на умения.

СКК и платформите на гражданското общество представляват изключително важни места за диалог между различните заинтересовани страни, като гарантират, че всички гласове се изслушват по време на процеса на вземане на решения. Понастоящем съществуват СКК с Черна гора, Сърбия и Турция, а платформи на гражданското общество са изградени с Украйна и Молдова. Очаква се СКК със Северна Македония да започне отново работа веднага след откриването на първата глава за преговори, а нов комитет за Албания е в ход. Предстоящият форум на високо равнище на гражданското общество, посветен на разширяването, който ще се проведе на 24 октомври, заедно с пленарната сесия на ЕИСК, допълнително ще засили този ангажимент. Той ще бъде организиран съвместно с Комисията и ще събере членове на ЕИСК, около сто представители от страните кандидатки за разширяване, държави членки и водещи политици от страните кандидатки, за да проучат значението на гражданския и социалния диалог за успешното разширяване на ЕС. Той ще подчертае ролята на социалния диалог за постигане на напредък в усилията за присъединяване, оптимизиране на екологичния и цифровия преход и отстояване на основните ценности на ЕС.

Като портал за гражданското общество ЕИСК посвещава дейността си на овластяването и възприемането на гласовете, стремящи се към свобода, демокрация и социално-икономически просперитет, като в крайна сметка насърчава по-тясната интеграция в страните кандидатки и в ЕС. Заедно изграждаме по-светло бъдеще за Европа, което почива на приобщаване, просперитет и единство. Ангажиментът на Комитета към разширяването е непоколебим и нашите действия са свидетелство за вярата ни в по-интегрирана и устойчива Европа като цяло.

Оливер Рьопке

Председател на ЕИСК

Нашият гост изненада е д-р Александра Борхард, която беше основният оратор на семинара на ЕИСК „Свързване на ЕС“ през 2024 г. Водещ автор на доклада с актуалните новини на Европейския съюз за радио и телевизия за 2024 г. относно въздействието на ИИ върху журналистиката, тя анализира перспективите за отговорна журналистика след бързото разпространение на генеративния ИИ. Въпреки че някои действащи лица от медийната индустрия вече са преситени от обещанията на генеративния ИИ, рисковете, които той създава са значителни, но също така и възможностите.

Д-р Борхард е старши журналист, независим съветник, университетски преподавател и медиен изследовател с над 25 години новинарски опит, от които 15 на ръководни длъжности. През последните пет години тя подкрепя 26 европейски издатели в областта на цифровата трансформация като наставник за програмата „Table Stakes Europe “ на Световната асоциация на издателите на новинарски медии (WAN-IFRA). Можете да се запознаете с работата ѝ  тук.

В нашата рубрика „Право в целта!“ докладчикът по становището на ЕИСК Създаване на европейска водеща инициатива в областта на здравеопазването Ален Койор препоръчва здравните въпроси да се превърнат в приоритетна тема за бъдещата Европейска комисия. Той подчертава обединяващия характер на европейската водеща инициатива за здравето, която би трябвало да демонстрира европейската солидарност чрез укрепване на здравните системи и защита на ЕС от бъдещи кризи.

На 4 октомври ad hoc групата на ЕИСК „Европейска гражданска инициатива“ проведе дебат на тема „Европейската гражданска инициатива — актуално състояние в Хърватия“ в Загреб. Целта на дебата беше членовете на ad hoc групата да започнат диалог с местните заинтересовани страни, за да обсъдят техния опит, мнения и идеи. Те се съсредоточиха по-специално върху видимостта и осведомеността за Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) в Хърватия, както и върху извлечените поуки и установените до момента най-добри практики. ЕГИ е инструмент, който позволява на гражданите на Европейския съюз да оказват пряко влияние върху политиката на ЕС, като предлагат ново законодателство.

Дебатът в Загреб на тема „Европейската гражданска инициатива — актуално състояние в Хърватия“ беше първата такава проява, която ad hoc групата организира извън Брюксел. На проявата, чийто домакин беше Хърватската търговско-занаятчийска камара (Hrvatska Obrtnička Komora), членовете на ad hoc групата на ЕИСК имаха удоволствието да посрещнат Маргарета Мадерич, държавен секретар в Министерството на труда на Хърватия, Дино Зорич от Министерството на правосъдието, представители на Европейската комисия и Форума на ЕГИ, както и много участници, представляващи центрове Europe Direct, университети, местни власти и национални икономически и социални съвети, както и хърватски посланици на ЕГИ, организатори на ЕГИ, студенти и други заинтересовани страни.

Следобед дебатът беше последван от редовно заседание на ad hoc групата за ЕГИ и от разходка в центъра на Загреб, по време на която членовете на ad hoc групата разговаряха с местни жители и раздадоха популярното издание на ЕИСК „Паспорт за европейската демокрация“.

С работната си програма за периода 2023—2025 г. ad hoc групата има за цел да засили още повече активното участие на ЕИСК в процеса на Европейската гражданска инициатива. Тя планира да организира по-нататъшни срещи извън Брюксел, тъй като те предоставят добра възможност за дебат с местните заинтересовани страни от ЕГИ и за повишаване на осведомеността относно ЕГИ на национално и местно равнище.

Ad hoc група „Европейска гражданска инициатива“ — понастоящем председателствана от члена на ЕИСК Виолета Йелич — беше създадена през 2013 г., за да предоставя политически насоки относно ЕГИ и да следи развитието в тази област.

Въведена с Договора от Лисабон, Европейската гражданска инициатива стартира през 2012 г. като първия инструмент за демокрация на участието на транснационално равнище. Тя позволява на най-малко един милион граждани на ЕС от поне седем държави членки да призоват Европейската комисия да предложи законодателство и следователно е най-близкият еквивалент на гражданска законодателна инициатива. 

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) изигра много активна роля в разработването и популяризирането на Европейската гражданска инициатива от самото ѝ начало. (ep)

6 ноември 2024 г.

Годишна конференция за основните права и върховенството на закона

27 ноември 2024 г.

Гражданите могат да победят дезинформацията (Атина, Гърция)

28-29 ноември 2024 г.

Европейски форум за миграцията– 9-о заседание

4-5 декември 2024 г.

Пленарна сесия на ЕИСК

От 2 до 4 октомври Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) и Комитетът на регионите (КР) бяха домакини на Европейския месец на киберсигурността (EМКС) в Брюксел. Събитието събра водещи оратори от институциите на ЕС, регионалните правителства и гражданското общество, за да се разгледат предизвикателствата на днешната бързо променяща се кибернетична среда. ​

12-ото издание на EMКС се съсредоточи върху социалното инженерство — нарастваща заплаха, която се занимава с човешкото поведение с цел получаване на неразрешен достъп до информация и услуги и по този начин нарушава сигурността.

Основните изводи от тазгодишното събитие са:

1. С новия регламент относно киберсигурността се установява обща референтна основа за институциите на ЕС и държавите членки.
2. Редовните оценки на риска са от решаващо значение за идентифициране на уязвимостите и приоритизиране на стратегиите за смекчаване на последиците.
3. Нововъзникващите заплахи, като например атаките с ИИ и квантовите изчислителни технологии, изискват иновативни мерки за противодействие.
4. Регионалните власти играят решаваща роля в подкрепата на местните субекти чрез обмен на знания, техническа помощ и адаптирани програми за обучение.
5. Атаките на социалното инженерство, основаващи се на ИИ се увеличават и борбата с тях изисква многостранен подход на сътрудничество.

Повече информация за проявата можете да намерите тук. (lp)

Една от програмите, представени на посветения на журналистиката семинар на ЕИСК „Свързване на ЕС“ през 2024 г., беше инициативата „Хана Аренд“. Това е мрежа от организации на гражданското общество, които подкрепят и защитават журналисти, работещи под изключителен натиск и подложени на цензура, тормоз и преследване. Програма за защита, финансирана от федералното правителство на Германия, инициативата предлага най-разнообразна ценна помощ на журналисти по света — от Афганистан и Судан до Русия и Украйна — независимо дали в родните им страни, или в изгнание.

Когато критичните гласове се заглушават, журналистите се лишават от свобода и цели медии се закриват, обществеността се лишава от достъп до независима информация. Тази информация обаче е от съществено значение за възможността на хората да оформят свободно мнението си и за функционирането на демокрацията.

Две години след стартирането на инициативата „Хана Аренд“ от федералното правителство на Германия основанията за безпокойство не само не са намалели, а напротив — увеличили са се. Последният световен индекс за свобода на печата, изготвен от „Репортери без граници“ (RSF), показва, че в световен мащаб условията за работещите в медиите са се влошили. Броят на държавите (понастоящем общо 36), които попадат в долната категория (в която положението се определя като „много сериозно“), не е бил толкова голям в продължение на повече от десетилетие. Журналисти от редица държави от тази категория, включително Русия, Афганистан и Судан, се подпомагат от няколко проекта, ръководени от партньорските организации на инициативата „Хана Аренд“.

Благодарение на инициативата „Хана Аренд“ — програма за защита, финансирана от Федералното министерство на външните работи на Германия и представител на федералното правителство за културата и медиите — работещите в медиите могат да получат много различни видове помощ в родната си страна или в изгнание. Понякога помощта е възможна дори когато на пръв поглед това изглежда невъзможно. Например проект в рамките на инициативата подкрепя жени журналисти в Афганистан: те получават обучение по безопасност, стипендии и наставничество на родния си език. Особено голям брой жени в медиите са загубили работата си, откакто талибаните поеха властта през 2021 г., което означава, че понастоящем почти няма жени, които да работят в радиото или телевизията. Оттогава целият сектор е претърпял рязко свиване.

Руските и суданските медийни специалисти могат да се възползват от инициативата „Хана Аренд“ в съседните държави. Създадени са специални центрове, които да служат като звена за контакт за работещите в медиите в изгнание и които се управляват или подкрепят от партньори на инициативата. Центровете за медийни специалисти в изгнание и Casa para el Periodismo Libre (пространство за журналисти в изгнание) в Централна Америка също са безопасни пространства, които предлагат психологически и правни консултации. Центровете са и места, които осигуряват допълнително обучение и представляват отправна точка за работа в мрежа между медийни специалисти, които са преследвани в родните си страни по различни причини.

Възстановяването на устойчиви редакционни структури в изгнание е друг подход, следван в рамките на инициативата „Хана Аренд“. Целта е да се гарантира, че хората в родните държави на журналистите с тоталитарен режим продължават да получават независима информация.

Афганистан, Русия и Судан не са единствените държави, чиито журналисти получават подкрепа. Обхватът на инициативата е по същество в световен мащаб и може да реагира гъвкаво на влошаващи се ситуации, свързани със сигурността. Понастоящем се предоставя подкрепа основно на медийни специалисти от Беларус, Централна Америка, Мианмар, Северна Африка и Украйна. В това отношение Украйна е специален случай, тъй като целта на работата по проекта е да се гарантира непрекъснато докладване по време на продължаващата война. Това изисква материална и техническа помощ, както и специално обучение и застраховка за операции на фронтовата линия.

Партньори на инициативата „Хана Аренд“ са следните четири организации на гражданското общество: DW Akademie, Европейският фонд за журналисти в изгнание (JX-Fund), Медии в сътрудничество и преход (MICT) и Европейският център за свобода на печата и медиите (ECPMF). Програмата изисква независимост от държавен контрол, както и ненамеса на държавата. Финансирането се предоставя единствено въз основа на безпристрастни критерии от независими журита, върху които държавата не може да влияе.

За повече информация посетете https://hannah-arendt-initiative.de/hannah-arendt-initiative-english/ или пишете на info@hannah-arendt-initiative.de.

Инициативата „Хана Аренд“ е мрежа за защита на журналистите и медиите по света. Тя е създадена през 2022 г. по инициатива на Федералното министерство на външните работи на Германия и представителя на федералното правителство за културата и медиите и е финансирана от тях. 

На 23 септември 2024 г. Европейската комисия обяви победителите в третото издание на наградите на ЕС за биологично производство. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) избра и награди победителите в три основин категории: най-добро МСП, занимаващо се с биологично производство, най-добър търговец на дребно на биологични храни и най-добър ресторант в областта на биологичните храни.

Победителите са:

• Най-добро МСП, занимаващо се с биологично производство: Gino Girolomoni Cooperativa Agricola (Италия), кооперация, която произвежда био паста в региона Марке, като използва енергия от възобновяеми източници, и подкрепя над 300 местни земеделски стопани.
• Най-добър търговец на дребно на биологични храни: SAiFRESC (Испания), инициатива на земеделски стопани, които произвеждат 70 вида биологични плодове и зеленчуци върху 30 хектара земя, обработвана по биологичен начин, насърчават кръговата икономика и предлагат образователни семинари.
• Най-добър ресторант/ресторантьорски услуги в областта на биологичните храни: Kalf & Hansen (Швеция), верига ресторанти, специализирана в изцяло биологична и сезонна скандинавска кухня, известна с устойчивото снабдяване с продукти и тесните връзки с местните производители.

Петер Шмит, председател на секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“ на ЕИСК (NAT), похвали победителите, като отбеляза, че наградите отличават иновациите и високите постижения в сектора на биологичното производство в ЕС. Той подчерта, че увеличаването на физическата и финансовата достъпност на биологичните продукти е от съществено значение за растежа на сектора и за подпомагане на ЕС да постигне целта си от 25 % биологично земеделие до 2030 г. „Решаването на социални проблеми чрез селскостопанските политики обаче е погрешен подход. Социалните политики трябва да дават възможност на европейските граждани да си купуват биологични продукти“, добави той.

Наградите на ЕС за биологично производство са част от по-широката инициатива „Ден на биологичното производство“ на ЕС, стартирана през 2021 г., за да се подчертаят ползите от биологичното земеделие. Биологичното земеделие, подкрепено от общата селскостопанска политика на ЕС, нарасна значително, като от 5,9 % от земеделската земя в ЕС през 2012 г. достигна до 10,5 % през 2022 г., а продажбите на дребно достигнаха 45 милиарда евро през 2022 г. Въпреки икономическите предизвикателства ЕС продължава да бъде вторият по големина пазар на биологични продукти в световен мащаб след САЩ. (ks) 

От Стефано Малия, председател на група „Работодатели“ на ЕИСК

Докладът на Марио Драги отново насочи вниманието към спешната необходимост от справяне с икономическите предизвикателства пред Европа. Този доклад, както и докладът на Енрико Лета са като сирени, които бият тревога с ясно и сериозно послание: Европа е изправена пред решителен момент и не можем да си позволим да бъдем самодоволни.

Залозите са по-високи от всякога: през последните две десетилетия икономическият растеж на ЕС непрекъснато е по-нисък от този на САЩ, докато Китай бързо наваксва разликата. От 2002 г. до 2023 г. разликата в равнищата на БВП между ЕС и САЩ (по цените от 2015 г.) нарасна от малко над 15 % до тревожните 30 %. От сравнението личи още по-сурова реалност, ако се вземе предвид покупателната способност: разликата е нараснала от 12% на значителните 34%.

Едно от най-големите предизвикателства е регулаторната среда в Европа. Данните са впечатляващи: от 2019 до 2024г. ЕС е приел близо 13 000 законодателни акта, в сравнение с 3 500 в САЩ.

Това регулаторно претоварване доведе до значителни разходи за привеждане в съответствие за предприятията, отклонявайки ресурси от иновациите и подобряването на резултатите. Освен това то предизвика тревожната тенденция дружествата да се преместват извън ЕС, като между 2008 г. и 2021 г. 30 % от европейските „еднорози“ са напуснали ЕС.

Както подчертава Драги, инвестициите сами по себе си няма да дадат тласък на Европа. Целта е да се гарантира, че реформите водят до значим напредък. Трябва да се съсредоточим върху завършването на единния пазар, премахването на пречките, приоритизирането на съгласуван подход за намаляване на тежестта и рационализирането на разпоредбите. Това са ключови стъпки, които могат да бъдат предприети незабавно без сериозни политически битки и биха донесли осезаеми ползи за предприятията, особено за МСП, които са гръбнакът на нашите икономики.

Освен това не можем да пренебрегнем взаимосвързаността на нашите сектори и икономики. Подобренията в една област могат да доведат до положителни ефекти в други области. Например интегрирането на ИИ и основани на данни технологии може да подпомогне по-интелигентното енергийно управление в различните отрасли, като значително намали разходите и емисиите — от усъвършенстваното производство до прецизното земеделие. Това са видовете полезни взаимодействия, към които трябва да се стремим.

Пътят напред е ясен. Европа разполага с капацитета, талантите и потенциала за иновации, за да си възвърне конкурентното предимство. Това обаче ще изисква силна политическа воля, сътрудничество и съсредоточаване върху дългосрочните стратегически цели. Сега ние — институциите на ЕС и държавите членки — трябва да превърнем тези възможности в действия, които водят до реална промяна.