от Антонело Пецини, делегат на Консултативната комисия на ЕИСК по индустриални промени и бивш член на група „Работодатели“ на ЕИСК
Миналия януари европейският комисар по въпросите на вътрешния пазар, Тиери Бретон, отново изтъкна необходимостта от консолидиране на вътрешния пазар в областта на отбраната, за да се гарантира нашата сигурност. „Започнахме с боеприпаси за Украйна“, заяви той. „Сега трябва да разширим този подход, за да включим широкомащабна европейска индустриална програма в областта на отбраната, способна да подкрепи разширяването на европейската промишлена база и да развие инфраструктурата, необходима за защита на оспорваните зони“.
ЕИСК имаше възможност многократно да изтъкне необходимостта от подкрепа за стартирането на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната, насочена към създаването на оперативно съвместима и интегрирана обща отбранителна система.
Тази цел е още по-неотложна предвид настоящата геополитическа ситуация, която ни призовава да укрепим стратегическата автономност на Европа в областта на отбраната и да развием солидна обща индустриална и технологична база.
Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната следва да се основава на обща стратегическа визия за отбранителната промишленост, която може да премине към ефективна интеграция на европейските производители и потребители с участието на най-малко три държави членки.
Има нововъзникваща и нарастваща потребност от структуриран диалог на европейско равнище в сътрудничество и координация с НАТО, както и от Съвет на министрите на отбраната, способен да предоставя трайно политическо ръководство и форум за консултации и вземане на решения с действително европейски характер.
Законовите разпоредби трябва да гарантират: баланс между малките и големите държави; 20 % от участващите предприятия да са по-малки предприятия; обучение за квалифициран персонал и нови работни профили; и преквалификация на персонал, чиито умения са станали излишни или остарели.
Сега е моментът за разширяване и укрепване на този подход, за да включи широкомащабна европейска индустриална програма в областта на отбраната, способна да подкрепи разширяването на европейската промишлена база чрез разработване на изделия с двойна употреба. Това са изделия, включително софтуер и технологии, които могат да се използват както за граждански, така и за военни цели, и включват изделия, които могат да се използват за проектиране, разработване, производство или употреба на химически или биологични оръжия и техните носители.
Прочетете цялата статия на Антонело Пецини в информационния бюлетин на група „Работодатели“: https://europa.eu/!yKMPTk
В дебат със заместник-председателя на Комисията и комисар по въпросите на демокрацията и демографията Дубравка Шуица ЕИСК призова за стратегия относно гражданския диалог като първа стъпка към засилване на ролята на гражданското общество и увеличаване на участието на гражданите в изготвянето на политиките на ЕС.
В дебат със заместник-председателя на Комисията и комисар по въпросите на демокрацията и демографията Дубравка Шуица ЕИСК призова за стратегия относно гражданския диалог като първа стъпка към засилване на ролята на гражданското общество и увеличаване на участието на гражданите в изготвянето на политиките на ЕС.
В него беше изтъкната спешната необходимост от засилено прилагане на член 11 от Договора за ЕС (ДЕС), съгласно който институциите носят обща отговорност да гарантират, че организираното гражданско общество участва активно в изготвянето на законодателството на ЕС.
Това следва да се осъществи като последващо действие във връзка с Конференцията за бъдещето на Европа (CoFoE) — знакова инициатива и голямо демократично начинание, което включваше поредица от водени от гражданите дебати по въпроси, които засягат непосредствено техния живот.
„Всички сме съгласни, че гласът на гражданите трябва да се чува не само в изборния ден. Всички ние в институциите и органите на ЕС трябва да се научим да включваме по-добре гражданското общество в съдържателен диалог, надхвърлящ обикновеното информиране и провеждане на консултации“, заяви председателят на ЕИСК Оливер Рьопке.
Изграждането на по-прозрачен, приобщаващ и демократичен ЕС изисква засилена гражданска ангажираност и силно партньорство между институциите на ЕС и националните органи на управление. „Колективните ни усилия ще гарантират, че ЕС продължава да бъде знак на надежда и модел на демокрацията на участието за целия свят“, подчерта комисар Шуица.
Докладчикът по становището Пиетро Барбиери заяви: „С това становище ЕИСК приканва европейските институции да предприемат конкретна стъпка напред: да приемат стратегия за гражданския диалог, която да доведе до изготвянето на план за действие и и междуинституционално споразумение, в което да участват всички равнища на ЕС. Ангажиментът на ЕИСК е знак за спешна необходимост, която не може да бъде отречена или отложена.“
Съдокладчикът Миранда Юленс добави: „Вече имаме добри практики на социален диалог. Предложенията, които отправяме, ще гарантират, че може да се чуе и гласът на други легитимни и представителни организации. Нека създадем истинска, демократична Европа за нейните граждани! #TogetherStrong!' (ll)
На конференция на високо равнище ЕИСК, домът на организираното гражданско общество в ЕС, изрази тревога: недостигът на достойни жилища на достъпни цени е повод за нарастваща загриженост, особено за уязвимите групи и младите хора, и Европейският съюз трябва да обедини ресурсите за борба с този проблем.
На пленарната сесия през февруари Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) посочи, че ключовите фактори за възстановяването от неотдавнашните кризи и за постигането на по-издръжлив ЕС са устойчивият растеж, социалното сближаване, благоприятната бизнес среда и по-добрите условия на заетост.
Европа пренебрегва тази тежка битка и изостава в нея. Обръщането на тенденцията за напредък на крайната десница днес се оказва трудна задача. След победата над нацизма и фашизма през 1945 г. хората са смятали, че екстремистките движения ще загубят своето влияние и пространство за маневриране. Това не се случи. Демократичният модел даде възможност на крайната десница да оцелее и да се засили поради недоволството и разочарованието на хората.
Европа пренебрегва тази тежка битка и изостава в нея. Обръщането на тенденцията за напредък на крайната десница днес се оказва трудна задача. След победата над нацизма и фашизма през 1945 г. хората са смятали, че екстремистките движения ще загубят своето влияние и пространство за маневриране. Това не се случи. Демократичният модел даде възможност на крайната десница да оцелее и да се засили поради недоволството и разочарованието на хората. Крайната десница се възползва от осемдесетте години толерантност и самодоволство на европейските либерални демокрации. Тя се преструваше, че играе демократичната игра, но така и не се отказа от амбицията си да унищожи демокрацията отвътре, щом получи властта да направи това.
И е на път да успее: като част от рамката, която нарича „национален суверенитет“, крайната десница вече дойде на власт в различни държави, като например Унгария на Орбан и Словакия на Фицо. В Полша тя беше на власт осем години с правителството на „Право и справедливост“ (Prawo i Sprawiedliwosc) до последните избори през октомври.
В Европейския съюз също се опитва също да подкопае демокрацията и да я взриви отвътре. Развитието на информационните и комуникационните технологии през последните тридесет години чрез цифрови платформи и социални медии драстично увеличи капацитета на неонацистките и неофашистките групи да си взаимодействат, да подобряват своето видимо присъствие и да се засилват в световен мащаб. Те използват свободата на изразяване на демокрациите, за да разпространяват и утвърждават своите ксенофобски и расистки идеологии. Те координират своите стратегии и в реално време и поставят предизвикателства пред гражданския ред, от който са част. Факт е, че демокрацията осигурява на движенията, които се опитват да я разрушат, обективни условия, които благоприятстват тяхното развитие и социално проникване, включително държавно финансиране.
Крайната десница намери плодородна почва за растеж в Европа, като се има предвид, че неолибералните политики и финансовият капитализъм, вдъхновени от рейганомиката, сложиха край на напредъка и социалното благополучие на средната класа — основни белези на изграждането на Европа и нейния успех. Неолиберализмът дерегулира и възпрепятства икономическото и социалното развитие; той намали реалните трудови доходи в полза на капитала; намали социалното подпомагане и публичните услуги и остави жилищния сектор в ръцете на спекуланти с недвижими имоти. Европейските правителства в зловеща конкуренция помежду си продават златни визи на клептократи и олигарси от цял свят. Пазарната криза и фискалният дъмпинг, които правят нелоялна конкуренцията на вътрешния пазар, слабата подкрепа от Брюксел и Франкфурт за МСП, както и слабата защита на заетостта и покупателната способност, засилиха тревогите на недоволство в Европа през последните петнадесет години.
Това е трагична политическа грешка, която е причина за последователния спад на избирателната активност на изборите за Европейски парламент, и за увеличаването на броя на крайно десните в Европейския парламент. Съживяването на нацистката и фашистка идеологии е резултат от модела на строги икономии, използван в Европа. Този модел защити финансовата система, но не успя да отговори на проблемите, желанията и очакванията на гражданите. Той доведе до връщане на старата пропаганда на идеологии, базирани на идеите за превъзходство и идентичност, които винаги дебнат на заден план в очакване на възможност човечеството да падне на по-ниско цивилизационно ниво. Това, което предизвиква културна и религиозна омраза, присъства в живота ни днес, на нашите екрани, в социалните ни медии, в дезинформацията, която се популяризира всяка минута. Подстрекаването към страх и несигурност сред гражданите, споменаването на ислямизацията, края на бялото превъзходство или на юдео-християнската идентичност и демонизирането на ромската общност като зависима от социалното подпомагане са стратегии, използвани в историята за възхода на авторитарни диктатори или лидери.
Днес европейските правителства им позволяват да сочат „опасността от имиграция“ в една застаряваща Европа, която неизбежно трябва да внася част от работната си сила, за да се издържа и да расте икономически. Това е така въпреки факта, че броят на бежанците и мигрантите, влизащи в ЕС днес, е малък — всъщност той е по-малък от този, който е необходим на европейското население и работната сила. Въпреки това ксенофобската и расистка реторика продължават да съществуват в Европа, в която все така липсва безопасна и ефикасна правна рамка за посрещане и интегриране на мигрантите, която трябва да бъде изготвена вместо да продължава да захранването на мафиотския трафик. Работниците мигранти изиграха основна роля при възстановяването на следвоенна Европа и за изграждането на ЕС. Приносът на мигрантите ще продължи да бъде от решаващо значение за напредъка на Европа през следващите десетилетия. Крайната десница е наясно с това — много от нейните финансови поддръжници използват мигранти в своите отрасли и предприятия.
Но тя ще продължи да играе своите игри, като създава страхове и манипулира съзнанието, както и самодоволството на слаби и нестабилни национални и европейски лидери, когато става въпрос за стратегическа визия, нашите ценности и принципи. Демократите и европеистите могат да отговорят на това само по един начин, като водят борба за нашите ценности. За демокрация, свобода, достойнство и мир в Европа.
Ресорът за перспективите даде възможност на Европейската комисия да изгради по-тесни връзки с организациите на гражданското общество, улеснявайки възприемането на техните възгледи и превръщайки планирането на бъдещите политики на ЕС в истински инструмент за участие.
Процесът не може да приключи с приемането на становище относно гражданския диалог Това със сигурност е основна стъпка към напредъка, като се има предвид, че то е изготвено по искане на белгийското председателство и следователно може да бъде включено в дневния ред на Европейския съюз.
Процесът не може да приключи с приемането на становище относно гражданския диалог Това със сигурност е основна стъпка към напредъка, като се има предвид, че то е изготвено по искане на белгийското председателство и следователно може да бъде включено в дневния ред на Европейския съюз.
Вместо да се описва становището, би било по-полезно да се разбере процесът. Гражданският диалог е преди всичко място, където хората могат да обсъждат своите програми и цели, където институционалните и неинституционалните заинтересовани страни се срещат като равнопоставен участници.
Въпреки това представителната демокрация трябва да бъде защитена от нелиберални опити за нейното подкопаване. Различните форми на популизъм будят дълбока загриженост, тъй като подкопават пространството за гражданско участие. Ето защо е жизненоважно и неотложно да се приложи член 11 от ДЕС. Когато тази статия беше написана за първи път, стана ясно, че либералната демокрация изисква участието на посреднически органи като социалните партньори и организациите на гражданското общество. Тези органи изразяват мнението на хората — предприемачи, управляващи големи дружества или МСП, работници, специалисти, потребители, малцинства като мигранти, хора с увреждания и роми, както и всички, които участват в европейски и международни сдружения за правата на човека. „Сред основните ценности, на които се основава Европейският съюз, са свободата, демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава. Те са залегнали в Договорите за ЕС и са в основата на идентичността на ЕС. Тези ценности обаче са подложени на сериозен натиск през последните години. Европа е изправена пред безпрецедентни кризи, които увеличиха социалните и икономическите неравенства и поставиха под въпрос доверието на гражданите на ЕС в демократичните институции,” заяви Оливер Рьопке в своята реч по случай встъпването си в длъжност. Гражданският диалог е от ключово значение, за да се отговори на тези предизвикателства, и както посочи новият председател, когато говореше за ЕИСК като за институция на ЕС, вратите на институциите на ЕС трябва винаги да бъдат отворени, за да се чува какво искат да кажат хората.
Дебатът в проучвателната група, която изготви настоящото становище, беше добър пример за граждански диалог, при който участниците се изслушват взаимно и преговарят по формулировката, съдържанието и целите.
Постигнахме съгласие по някои искания, които ще бъдат представени на европейските институции с оглед на укрепването на гражданския диалог. Целта беше да се постигне междуинституционално споразумение, което е основа за стратегия и план за действие.
Това е напредък, една от многото стъпки напред, които ЕИСК направи от 1999 г. насам чрез вътрешни дискусии между представляваните от него субекти. Сега обаче тази стъпка трябва да бъде приложена и подкрепяна и по пътя към приемането ѝ от Европейския съюз.
Нашият гост изненада е Ана Гомеш, португалски дипломат и политик, член на Португалската социалистическа партия. Тя пише за опасността от популизъм, за възхода на крайнодесните партии и за необходимостта да се води борба с този възход и да се защитават ценностите.
Нашият гост изненада е Ана Гомеш, португалски дипломат и политик, член на Португалската социалистическа партия. Тя пише за опасността от популизъм, за възхода на крайнодесните партии и за необходимостта да се води борба с този възход и да се защитават ценностите.
Дипломат за кариера от 1980 г. насам, тя е заемала множество длъжности, включително в Организацията на обединените нации в Женева и Ню Йорк. През 1999 г. тя оглавява португалската секция за интереси, а след това — до 2003 г. — е посланик в Джакарта, където играе роля в процеса, довел до независимостта на Източен Тимор, и във възстановяването на дипломатическите отношения между Португалия и Индонезия.
Като член на Европейския парламент от 2004 г. до 2019 г. тя е особено активна в областта на външните отношения, правата на човека, сигурността и отбраната, международното развитие, равенството между половете и борбата срещу отклонението от данъчно облагане, изпирането на пари и финансирането на тероризма.
През 2021 г. като кандидат на социалистите участва в президентските избори срещу досегашния президент Марселу Ребелу ди Соуза. Успява да се класира на второ място преди кандидата от дясната партия Шега.
Днес тя продължава политическата си активност като борец за правата на човека, почтеността и прозрачността в обществения живот, срещу корупцията и организираната престъпност. Води седмична коментаторска програма по португалския телевизионен канал SIC Notícias (Становището на Ана Гомеш).
