В Европа потенциалът на геотермалната енергия е слабо използван и Европейският съюз следва спешно да предприеме действия за приемане на европейска стратегия за геотермалната енергия, насочена към оползотворяване на ползите от тази енергия.
В Европа потенциалът на геотермалната енергия е слабо използван и Европейският съюз следва спешно да предприеме действия за приемане на европейска стратегия за геотермалната енергия, насочена към оползотворяване на ползите от тази енергия.
На октомврийската си пленарна сесия ЕИСК изрази недвусмислена позиция относно енергетиката. В становище, изготвено от Солт Кюкеди и Томас Катниг, Комитетът подчертава, че производството на геотермална енергия има изключително ниски емисии на парникови газове и може да играе ключова роля в екологичния преход на ЕС чрез намаляване на зависимостта му от изкопаеми горива и улесняване на декарбонизацията.
„Геотермалната енергия може да има полезен принос за постигането на целите на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г.“, заяви г-н Кюкеди. „Потенциалът ѝ не се използва и Европейската комисия следва незабавно да изготви цялостна стратегия за използване на ресурсите, които тя предоставя“, добави г-н Катниг.
ЕИСК посочва, че инвестициите в геотермални електроцентрали няма да доведат до резултат без финансова помощ на национално равнище. По-конкретно, ще бъдат необходими държавно финансиране и стимули за привличане на първоначалните инвестиции и намаляване на рисковете, свързани с тях.
В допълнение е важно да се отбележи, че промените в енергийната политика или финансирането могат да повлияят на икономическата привлекателност на геотермалните проекти.
Изграждането на геотермални електроцентрали крие рискове и тези рискове трябва да бъдат точно определени, особено по отношение на въздействието върху околната среда. Поради това е важно този процес да се осъществи с участието на местните общности, за да се повиши общественото одобрение.
Ползите от геотермалната енергия по отношение на околната среда и климата обаче надхвърлят рисковете, тъй като геотермалната енергия е един от най-интересните възобновяеми енергийни източници от гледна точка на земеползването, използването на ресурси и зависимостта от вноса. (mp)
ЕИСК настоятелно призовава Европейския съюз да увеличи инвестициите си в сигурността на свързаността, устойчивостта на инфраструктурата и веригите на доставки, за да се гарантира, че Съюзът ще остане конкурентоспособен в бързо развиващата се област на ИИ с общо предназначение (GPAI). Счита се, че тези мерки са от съществено значение за максимално увеличаване на ползите от генеративния ИИ в съответствие с европейските ценности, потребности и основни права.
ЕИСК настоятелно призовава Европейския съюз да увеличи инвестициите си в сигурността на свързаността, устойчивостта на инфраструктурата и веригите на доставки, за да се гарантира, че Съюзът ще остане конкурентоспособен в бързо развиващата се област на ИИ с общо предназначение (GPAI). Счита се, че тези мерки са от съществено значение за максимално увеличаване на ползите от генеративния ИИ в съответствие с европейските ценности, потребности и основни права.
В проучвателното си становище на тема „Изкуствен интелект/пътят напред“, в което се поставя акцент върху ключовите аспекти на ИИ с общо предназначение, ЕИСК подчертава, че динамизмът и сложността на ИИ изискват непрекъснато актуализиране на Акта на ЕС за ИИ. Въпреки че моделите на ИИ с общо предназначение са до голяма степен от техническо естество и се прилагат предимно в сектора на сделките между предприятия (B2B), тяхното непряко въздействие върху работниците и потребителите не може да бъде пренебрегнато.
„Считаме, че е много важно всеки ИИ, който използваме тук в Европа, да се основава и на европейските ценности. Под това, естествено, се разбира върховенството на закона и правата на човека, но също така прозрачност, надеждност и заслужено доверие. Това са ключовите фактори, които позволяват на всяка система зя ИИ да работи за хората“, заяви Сандра Парти, докладчик по становището, което беше поискано от Европейската комисия и унгарското председателство на Съвета на ЕС.
Въпреки че подкрепя Акта за ИИ, ЕИСК подчертава необходимостта той да бъде внимателно наблюдаван и коригиран, ако се докаже, че регламентът задушава иновативността на предприятията в ЕС, ориентирани към ИИ. Такива корекции биха могли да бъдат нужни в случаи, когато съществува несигурност относно начина, по който регламентът би трябвало да се прилага, или ако той се окаже твърде сложен, което кара инвеститорите и новаторите да се отдалечат от европейския пазар.
За да се противодейства на силното господстващо положение на пазара на ЕС на базирани извън ЕС големи цифрови дружества, ЕИСК призова за мобилизиране на инструментите на политиката на ЕС в областта на конкуренцията за справяне с всяко критично поведение или неспазване на стандартите на ЕС.
ЕС и неговите държави членки трябва да инвестират в иновации, за да изградят силни мрежи за създаване и подобряване на продукти с ИИ и да увеличат ползите, които ИИ носи за хората и икономиката. Неразработването и използването на ИИ с общо предназначение в Европа може да доведе до намаляване на конкурентоспособността сред европейските предприятия и до намаляване на продажбите, загуба на работни места, икономическа стагнация и бедност.
„Нашите предприятия и научни работници са много добри и разполагаме с научноизследователски съоръжения в непосредствена близост. Трябва да ги популяризираме много повече, отколкото го правим. Имаме нужда да привлечем таланти и да направим Европа привлекателна за тях, за да работят тук. Трябва да разработим ИИ „made in Europe“, заключи г-жа Парти. (ll)
В становище, прието по време на октомврийската пленарна сесия, се посочва, че местните общности, особено онези в близост до ядрени инсталации, и националните организации на гражданското общество следва да могат да изразяват позициите си и да получават необходимата подкрепа за тази цел. Тежестта на обработката на ядрените отпадъци не трябва да се прехвърля на бъдещите поколения и следва да се използват техники за рециклиране, когато това е възможно.
ЕИСК започна работата си по Синия пакт през януари 2023 г., а официалната проява „Време за Син пакт на ЕС“ се проведе през февруари 2023 г. През септември 2023 г. инициативата получи политически импулс благодарение на съвместния призив на ЕИСК и Европейския парламент, отправен в подписано съвместно писмо до държавните и правителствените ръководители от ЕС, в което държавите членки се призовават да подкрепят и приемат амбициозен Син пакт на ЕС.
Геотермалната енергия е важен източник на енергия, който все още не е достатъчно разработен. Въпреки че ползите от нея продължават да са неоценени, е ясно, че тя представлява надежден източник на енергия, който може да допринесе за стратегическата автономност и сигурността на Европа.
Конференция относно управлението на радиоактивните отпадъци, организирана от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и Европейската комисия, изведе на преден план колко е важно да се вземат предвид възгледите на организираното гражданско общество, като същевременно се прави внимателна оценка на най-новите научни постижения.
На 17 и 18 октомври Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) проведе своята водеща годишна комуникационна проява „Свързване на ЕС“, която събира на едно място работещи в областта на комуникацията представители на организациите на гражданското общество. Проведен под наслов „Крепост на демокрацията: да помогнем на журналистиката да оцелее и процъфтява“, тазгодишният семинар беше посветен на настоящото положение на медиите и тяхното място в обществото. На семинара беше отбелязано, че журналистите са изложени на нарастващ натиск от страна на правителствата и различни частни интереси, което ограничава свободата на медиите. Наред с познатите пречки, сега те са изправени пред възхода на генеративния изкуствен интелект, който — въпреки ползите, които носи — застрашава икономическите основи на журналистиката.
На 17 и 18 октомври Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) проведе своята водеща годишна комуникационна проява „Свързване на ЕС“, която събира на едно място работещи в областта на комуникацията представители на организациите на гражданското общество. Проведен под наслов „Крепост на демокрацията: да помогнем на журналистиката да оцелее и процъфтява“, тазгодишният семинар беше посветен на настоящото положение на медиите и тяхното място в обществото. На семинара беше отбелязано, че журналистите са изложени на нарастващ натиск от страна на правителствата и различни частни интереси, което ограничава свободата на медиите. Наред с познатите пречки, сега те са изправени пред възхода на генеративния изкуствен интелект, който — въпреки ползите, които носи — застрашава икономическите основи на журналистиката.
„Каква е истината? Този отколешен въпрос отново стана актуален с появата на изкуствения интелект, в контекста на фалшивите новини, конспиративните теории и авторитарните правителства, които систематично подкопават информирания дебат, точността и основаната на взаимно уважение дискусия. Крайно време е да се обединим, за да потърсим въпросите и отговорите, които ни сплотяват в рамките на ЕС“, заяви председателят на ЕИСК Оливер Рьопке.
„Преди 20 години малцина можеха да предвидят, че през 2024 г. много от нас вече няма да четат сутрешния вестник със сутрешното си кафе, а ще четат на телефоните си новините, помествани на новинарски сайтове и все повече — в социалните медии“, отбеляза заместник-председателят на ЕИСК, отговарящ за комуникацията, Аурел Лауренциу Плошчану. „Новите предизвикателства обаче не изместват старите. Журналистите все още се борят с отколешните си врагове: цензура, непрозрачна собственост върху медиите, недостатъчно финансиране, закони, насочени срещу медиите, и др.
Генералният секретар на Европейската федерация на журналистите Рикардо Гутиерес подчерта, че работата на журналистите следва да се третира като „обществена услуга“ или „обществено благо“, застрашено от икономически предизвикателства, съдебни производства с цел тормоз (ССПНСУО) и пряко насилие (14 журналисти, убити в ЕС от 2015 г. насам).
„Журналистиката е професия, която става по-опасна от всякога“, заяви Йежи Помяновски, изпълнителен директор на Европейския фонд за демокрация, като се позова на преследването на журналисти в Беларус. Беларуският режисьор, активист и журналист Андрей Гньот, който е под домашен арест в Белград и е изложен на риск от екстрадиране, сподели в своето видео послание, че най-голямата заплаха за журналистиката е „намерението за използване на брутална сила за унищожаване на истината и почтеността“. Беларуската журналистка Хана Любакова, която беше осъдена задочно на 10 години затвор, на свой ред отбеляза, че 33 журналисти са лишени от свобода в Беларус, и че дори абонаментът за нейния канал в социалните медии би могъл да доведе до лишаване от свобода.
Д-р Александра Борхард, старши журналист, независим консултант, медиен изследовател и водещ автор на доклада на Европейския съюз за радиоразпръскване (EBU) „Надеждна журналистика в ерата на генеративния ИИ“ изказа „провокативното“ — по думите ѝ — твърдение, че „генеративният изкуствен интелект е в разрез с журналистиката, тъй като журналистиката се базира на фактите, а генеративният ИИ изчислява вероятностите, т.е. не се базира на факти“. „Затова ИИ трябва да бъде предмет на фактологическа проверка“, посочи тя в основната си реч на тема „Надеждна информация в ерата на генеративния изкуствен интелект“.
Г-жа Борхард отправи предупреждение към медиите във връзка с „цифровото разделение“, при което част от обществото посреща с отворени обятия ерата на ИИ, а останалата част от него ѝ се противопоставя. Ако не се приспособят, медиите рискуват да загубят битката за използване на ИИ като инструмент за модернизиране и достигане до по-широка аудитория. Сред предизвикателствата, с които медиите се сблъскват в резултат на генеративния ИИ, е загубата на видимост за журналистите в контекста на основан на ИИ бизнес модел и липсата на контрол върху съдържанието.
Прекаленото изобилие от информация, каквато ИИ може да произвежда в огромен мащаб, може да доведе до претоварване на аудиторията. „Ще искат ли младите хора да станат журналисти, ако това означава да се конкурират с изкуствения интелект?“, попита г-жа Борхард. (ll)
