От Алена Мастантуоно

Всяка година над 10 милиона пациенти в Европа се възползват от ядрената медицина чрез диагностициране и лечение на заболявания като рак, но също и сърдечносъдови и невросъдови заболявания.

Радиологичните и ядрените технологии са от съществено значение в борбата с рака на всички етапи от грижите, при ранното откриване, диагностиката, лечението и палиативните грижи.

Броят на пациентите, които се възползват от ядрената медицина, нараства, главно благодарение на научните открития. Европейските изследователи и предприятия разработиха някои от най-новите иновативни радиолигандни терапии на рак като фармацевтични продукти, насочени към канцерогенни тумори и метастази на ендокринната система и на простатата. Например лутеций-177 е много обещаващ радиоизотоп за лечение на рака на простатата, който е причина за 90 000 смъртни случая в Европа всяка година. В сравнение с традиционните лечения съвременната радионуклеидна терапия предлага добро таргетиране на раковите клетки и често е по-малко вредна за организма. Десетки хиляди пациенти с рак се нуждаят от таргетирана радионуклидна терапия, която често е единственото лечение.

Преди да достигне до пациента обаче, веригата на доставки на ядрената медицина е много комплексна. Тя включва снабдяването с изходни материали и тяхното съхранение, облъчване, обработка, логистика и прилагане. След като бъдат произведени, радиоизотопите трябва да бъдат обработени, транспортирани и използвани в рамките на сравнително кратък срок, някои в рамките на същия ден, други — за по-малко от няколко дни, в зависимост от времето им на полуживот. Те са много нетрайни и се разпадат много бързо.

Доста изненадващо е, че тези характеристики не са отразени в трансграничните транспортни и митнически процедури. Например при трансграничния транспорт съществуват няколко пречки, водещи до ситуации, в които може да се даде приоритет на скаридите пред радиоизотопите, които се транспортират, за да спасят живота на пациент.

Ето защо в становището си относно доставката на радиоизотопи за медицински цели ЕИСК призовава за по-добро сътрудничество между държавите членки за премахване на регулаторните пречки. В становището се разглежда всеки един етап от веригата на доставки на радиоизотопи в Европа и се посочват пречките пред трансграничните доставки, както и зависимостите от трети държави. В него също така се предлагат решения във връзка с липсващата инфраструктура в Европа и необходимостта от координирана научноизследователска и развойна дейност.

Препоръките, представени в нашето становище, са съобразени със заключенията на срещата на държавните и правителствените ръководители от ЕС през април, в които беше подчертана необходимостта от намаляване на стратегическите зависимости на Европа в чувствителни сектори като здравеопазването и критичните технологии. В съответствие с доклада на Енрико Лета в тях беше изтъкната и необходимостта да се постави акцент върху трансграничното предоставяне на услуги, както и върху трансграничното движение на стоки, включително основни стоки като лекарства.

Европа трябва да осигури стимули за производство, за да се гарантира по-добра стратегическа автономност при доставките на радиоизотопи. Въпреки че е световен лидер в доставките на радиоизотопи за медицински цели, Европа има критична зависимост от САЩ и Русия за доставката на метален нискообогатен уран с високо съдържание (HALEU) и за доставките на някои обогатени изотопи за целите за производство на радиоизотопи.

ЕС продължава да бъде силно зависим от Русия за доставките на стабилни изотопни таргети, които позволяват производството на някои радиоизотопи, използвани в модерни или експериментали молекулярни радиотерапии, например итербий-176, използван за производството на лутеций-177.

Това представлява истинско предизвикателство за веригата на доставки за този конкретен радиоизотоп, чието търсене в световен мащаб се очаква да се утрои през следващите години.

Веригата на доставки зависи и от производствените системи, използващи реактори или ускорители, както и от обработката и доставката до болниците. За да се гарантира равен достъп до грижи, държавите членки, по-специално научноизследователските центрове и болниците, следва да работят в по-тясно сътрудничество. Достъпът до лъчетерапии не е еднакъв в различните държави членки, особено на етапа на разработване и в пилотната фаза. Целта е да се осигури по-бърз достъп до лекарства във фазата на научните изследвания или за състрадателна употреба, както и да се подобри достъпът на малките болници, които може да не разполагат с експертен опит и инфраструктура. За някои пациенти този достъп може да бъде животоспасяващ.

Европейското финансиране на научните изследвания, развойната дейност и иновациите в ядрената медицина, по-специално в рамките на програмите „Хоризонт“ и Евратом, е от решаващо значение, за да се отговори на нуждите на пациентите. Европа следва да има стратегически проекти от общ интерес в тази област по линия на бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР). Стратегическата програма на Европейската комисия за приложенията на йонизиращи лъчения в медицината (SAMIRA) и инициативата за европейски център за радиоизотопи (ERVI) във връзка с европейския план за борба с рака са ценни проекти. Европейската комисия следва да отиде по-далеч и да отреди по-видно място на ядрената медицина в европейския план за борба с рака и в мисията за борба с рака на „Хоризонт Европа“.

Държавите членки също следва да финансират политики в областта на общественото здраве с акцент върху медицинските радиологични и ядрени технологии. Това ще отправи добър сигнал към промишлеността и ще даде възможност за развитие и растеж на научните изследвания и иновациите, както и на промишлената инфраструктура в Европа. Освен това така ще бъдат привлечени повече хора в сектора.

В заключение, ще можем да подсигурим по-добре доставките на радиоизотопи в Европа и да отговорим на нарастващото търсене от страна на пациентите само ако вземем смели политически решения. 

Въпреки че е световен лидер в доставките на радиоизотопи за медицински цели, Европа разчита до голяма степен на трети държави за ключови суровини и специфични дейности по преработка. Това има потенциала да наруши веригите на доставки и да застраши достъпа до животоспасяваща диагностика и лечение за много европейци. За да обърнем тази тенденция и да отговорим на нарастващото търсене от страна на пациентите, се нуждаем от публични и частни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и в нова производствена инфраструктура, стабилно регулиране и смели политически решения, отбелязва докладчикът по становището на ЕИСК относно доставките на радиоизотопи за медицински цели Алена Мастантуоно. 

В последната статия за нашата рубрика „Аз ще гласувам. А Вие?“ Антоан Фоб, отговарящ за защитата на интересите и кампаниите в Европейския съюз на слепите, пише за исканията, отправени от неговата организация за по-голяма достъпност на изборите. Въпреки усилията, положени от организациите на хората с увреждания, ЕИСК и Европейския парламент, отново е твърде късно европейските избори да бъдат посочени за пример.

от Биляна Спасовска,

Балканска мрежа за развитие на гражданското общество (БМРГО)

Процесът на присъединяване на Северна Македония към ЕС е на критичен етап, тъй като пътят на страната беше помрачен от спънки и закъснения, подхранвани от неразрешени двустранни спорове и намаляваща обществена подкрепа. Въпреки тези пречки желанието на нацията за членство в ЕС все още се стимулира от надеждата за икономически просперитет и регионална стабилност.

Проучванията на общественото мнение показват тревожна тенденция, тъй като през последните години подкрепата за членството в ЕС намалява. Този спад отразява по-широкото разочарование от бавния темп на напредък и усещането за липса на ангажираност от страна на държавите — членки на ЕС.

Пътят на страната към присъединяване към ЕС се характеризира със сложни въпроси, които се простират отвъд границите на Северна Македония. Кризата на демокрацията и политическата нестабилност в региона и между държавите — членки на ЕС, съчетани с възхода на десния национализъм, създават значителни предизвикателства пред процеса на интеграция. На фона на тези предизвикателства обаче има възможност за оптимизъм и обновление, тъй като много хора разглеждат интеграцията в ЕС като път към бъдещо благоденствие и подобряване на стандарта на живот. Обещаващо е също така, че законодателството на страната вече е сравнително добре приведено в съответствие със законодателството на ЕС.

В бъдеще Северна Македония трябва да даде приоритет на напредъка по реформите и преговорните глави в критични области като принципите на правовата държава, правосъдието, демокрацията и по-добрата публична администрация. Видимият напредък в тези области, движен от процеса на присъединяване към ЕС, също ще засили обществената подкрепа за ЕС. Ангажиментът към демократичните ценности, регионалното сътрудничество и стремежът към обща европейска съдба ще бъдат от решаващо значение, тъй като страната се движи по пътя си към присъединяване.

Въпреки че страната ще трябва да покаже политическа зрялост и да осъществи необходимите реформи, ЕС трябва да покаже на народа на Северна Македония, че процесът на присъединяване е справедлив, основан на заслугите и напредва. Трябва да бъде демонстрирана политическата воля за постигане на напредък по отношение на присъединяването, както това стана по отношение на Украйна; напредъкът трябва да бъде възнаграждаван и да се предприемат стъпки за гарантиране на адекватен капацитет и от двете страни за стимулиране на процеса.

И накрая, следва да е ясно, че няма по-добра алтернатива на присъединяването към ЕС, която да е в полза на всички, на Северна Македония или на целия регион. В крайна сметка Северна Македония може и да е малка, но нейното богато културно наследство, стратегическо местоположение и ангажираност с демократичните ценности биха донесли регионална стабилност и възможности за икономически растеж, укрепвайки многообразието и сближаването на ЕС.

Добре дошли в подкаста „Гледната точка на хората“ на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). В този епизод разглеждаме сложността на икономическото управление и предизвикателствата, пред които е изправен европейският икономически пейзаж. Ще научите за степента на консенсус между държавите от ЕС относно икономическото управление и трудните решения, които Европа ще трябва да направи, за да адаптира икономиката си към изискванията на 21-ви век.

Разговаряме с Лука Жайе, бивш председател на ЕИСК и настоящ председател на група „Европейски семестър“ на ЕИСК, Маргарида Маркеш, член на ЕП от Прогресивния алианс на социалистите и демократите, Мария Демерцис, старши сътрудник в Bruegel, и Мария Тадео, кореспондент в Брюксел. (tk)

Комитетът отвори вратите си за посетители за традиционния си Ден на отворените врати в събота на 4 май 2024 г., като информира хората за ролята си сред европейските институции и за предстоящите избори за Европейски парламент.

В рамките на деня ЕИСК организира редица дейности в своето седалище, сградата „Жак Делор“ в Брюксел. Участниците имаха възможността да я разгледат отвътре и да разберат какво ЕИСК би могъл да направи за хората, да научат за ролята на Комитета в процеса на вземане на решения в ЕС и да споделят своите интереси и опасения с членовете на ЕИСК.

Посетителите също така имаха възможността да научат какво правят членовете на ЕИСК в родните си страни и да участват в дейности на живо като интерактивни игри, викторина за ЕС и рисуване върху лице за деца.

Сутринта Комитетът приветства и пристигането на група от членове и служители на ЕИСК, които попътуваха с велосипед стотици километри в цяла Франция и Белгия, за да привлекат вниманието към значението на изборите за Европейски парламент.

Под ръководството на члена на ЕИСК Бруно Шуа от група „Работодатели“ групата пътува от Кан (Франция) до Брюксел в продължение на 4 дни, като измина разстояние от общо около 500 км. Към нея се присъединиха други членове и служители на ЕИСК в последния участък от Ватерло до седалището на ЕИСК в Брюксел. (mp)

Секция „Външни отношения“ (REX) на ЕИСК организира своята 2-ра кампания и конференция на тема „Борба с дезинформацията“ като част от цялостния си проект относно дезинформацията, който трябва да се осъществи с помощта на гражданското общество.

След успешна кампания в България, този път проявата се проведе в Молдова на 18 април. Неотдавна страната укрепи капацитета си в областта на стратегическата комуникация и диалога, като създаде два специализирани органа: Центърът за стратегически комуникации и борба с дезинформацията и Центърът за граждански инициативи в подкрепа на националните малцинства.

Конференцията беше организирана в сътрудничество с Молдовския държавен университет в Кишинев.

В изказването си по време на конференцията председателят на ЕИСК Оливер Рьопке подчерта значението на насърчаването на диалога и участието на всички граждани от различни среди и общности в борбата с външната намеса и дезинформацията.

Дезинформацията обикновено се разпространява хоризонтално сред населението, което означава, че най-добрият начин за справяне с този проблем не е чрез подход „от горе надолу“, а посредством размисъл и пряко участие на гражданите. Именно по този начин организираното гражданско общество може да играе решаваща роля, тъй като дезинформацията разбива структурата на нашите общества.

Ана Ревенко, директор на Центъра за стратегически комуникации и борба с дезинформацията и един от основните оратори на конференцията, подчерта, че гражданите не могат да се борят сами с дезинформацията и че Центърът би могъл да подобри уменията им, за да се борят с токсичната дезинформация в дългосрочен план.

„Изкореняването на дезинформацията е нереалистична цел. Съвместните ни усилия ще бъдат насочени към опровергаване и предотвратяване на фалшивите новини и смекчаване на злонамереното им въздействие върху нашите общества“, добави тя.

Михай Пейков, ръководител на Центъра за граждански инициативи в подкрепа на националните малцинства, заяви, че създаването на този център от правителството е било важна стъпка за интеграцията на всички в обществото. Той добави, че за малцинствата са необходими нови образователни политики.

Конференцията подчерта ролята на образованието и акцента върху младите хора, тъй като много от идеите дойдоха от най-младото население, студентите и журналистите, които присъстваха на нея.

Видеорепортаж от конференцията можете да гледате тук.

#EUvsDisinfo (at)

След 20 години чакане в Северна Македония намалява обществената подкрепа за членството в ЕС. Въпреки бавния темп на напредък, неуспехите и закъсненията (Северна Македония получи статут на страна кандидатка през декември 2005 г., а преговорите за присъединяване започнаха едва 15 години след това, което е най-дългият такъв период в историята на ЕС), обещанието за икономически просперитет и регионална стабилност продължава да стимулира желанието на нацията да се присъедини към блока. Но ЕС също трябва да покаже, че е готов да постигне напредък в процеса на присъединяване и да възнаграждава напредъка, пише нашата неочаквана гостенка Биляна Спасовска, изпълнителен директор на Балканската мрежа за развитие на гражданското общество и „член на ЕИСК от страна кандидатка за членство“ за Северна Македония.

Биляна Спасовска е изпълнителен директор на Балканската мрежа за развитие на гражданското общество (БМРГО) — регионална мрежа от организации на гражданското общество, които работят заедно за овластяване на гражданското общество на Балканите и за укрепване на неговото развитие. Тя е и настоящ съпредседател на Партньорството на ОГО за развитие на ефективността, член на Световния стандарт за партньорство за отчетност на ОГО и „член на ЕИСК от страна кандидатка за членство“.

Биляна има над десет години опит в ръководенето на политически и застъпнически усилия, насочени към укрепване на ролята на гражданското общество на Балканите и неговия глас в националните и европейските политически процеси. Тя ръководи и допринася за няколко регионални, европейски и глобални съвместни проекта, насочени към насърчаване на по-благоприятна среда на гражданското общество, по-надеждна политика на ЕС за разширяване, подобрена отчетност на гражданското общество и по-ефективно сътрудничество за развитие.

Тя има магистърска степен по интердисциплинарни изследвания от Болонския университет и подготвя докторска степен по глобализация и демокрация.

Тази година Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика (ECESP) — инициатива, разработена и организирана съвместно с Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), обедини усилията си с белгийското председателство на Съвета на ЕС и създадения във Финландия Световен форум за кръгова икономика (WCEF) за водещата ѝ конференция на 15 и 16 април.

Конференцията, която беше проведена в Брюкселския конгресен център „Square“ и привлече над 1000 участници и 150 оратори, представи ефективни кръгови решения въз основа на най-новите научни открития. Делегатите на ЕИСК разказаха за успешното развитие на ECESP.

Килиан Лохан, член на ЕИСК и съосновател на ECESP, определи ECESP като „мрежа от мрежи“, свързваща изготвянето на политики и гражданското общество, за постигане на напредък в областта на кръговата икономика. Андерс Ледефогд, член на ръководната група на ECESP, подчерта ролята на ECESP в обсъждането на напредъка и пропуските в сферата на кръговата икономика на Европа, като предложи развитието на платформа за сътрудничество и учене. Мария Николополу от ЕИСК подчерта нарастващата интерактивност на ECESP, което улеснява диалога чрез инициативи като #EUCircularTalks.

По време на заключителната пленарна сесия на конференцията комисарят в областта на международните партньорства Юта Урпилайнен обяви две инициативи в подкрепа на глобалния преход към кръгова икономика: ресурсния център на ЕС за кръгова икономика, финансиран от Европейската комисия с 15 милиона евро, и програмата за преход към кръгова икономика в Източна и Южна Африка „SWITCH to Circular Economy in East and South Africa“, за която Комисията ще предостави 40 милиона евро за период от пет години. ECESP пое ангажимент за подкрепа и на двете инициативи.

ECESP, иницииран от ЕИСК и Европейската комисия през 2017 г., насърчава диалога, разпространява добри практики и предоставя информация за кръговата икономика с цел превръщане на визиите в действия. ЕИСК активно се застъпва за кръговостта, като още през 2015 г. изрази подкрепата си за Плана за действие на ЕС за кръговата икономика. Платформата осигурява поле за съвместни усилия за ангажиране на всички заинтересовани страни в осъществяването на кръгова визия с цел ускоряване на прехода чрез диалог и сътрудничество.(ks)

От Ярослав Пиетрас

Д-р Ярослав Пиетрас, бивш заместник главен преговарящ за присъединяването на Полша към ЕС, размишлява относно въздействието на разширяването, което се състоя преди 20 години, и икономическите и други ползи, които то донесе не само на Полша и другите присъединили се държави, но и на ЕС като цяло. Решението за разширяване на Европейския съюз през 2004 г. беше свидетелство за ангажимента на Съюза в подкреп на единството, многообразието и солидарността. Към днешна дата то все още предлага ценни поуки за всички бъдещи предприсъединителни преговори. 

Двадесет години по-късно е съвсем ясно, че приемането на повечето страни от Централна Европа, наред с Малта и Кипър, в ЕС беше не само „голямо разширяване“, но и исторически жалон за целия Европейски съюз. Въздействието беше дълбоко, особено върху икономическия пейзаж на новоприетите държави.

Разширяването повиши значително стандарта на живот в страните от Централна Европа. И осемте централноевропейски държави — Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чешката република, отчетоха забележително увеличение на своя паритет на покупателната способност (ППС) на глава от населението, надвишавайки равнището, което биха могли да постигнат, ако бяха останали извън ЕС. Статистическите данни винаги се отнасят до средните стойности за осезаемите ползи, произтичащи от интеграцията. Следва да се отбележи, че дори и ползите да не бяха разпределени равномерно между държавите членки (в някои от тях се наблюдават по-значителни подобрения отколкото в други), всички държави отчетоха значителен напредък. Например Литва и Полша излязоха на челни позиции, извличайки най-значителни ползи от членството в ЕС, докато Естония и Словения отбелязаха по-малък напредък, тъй като бяха изправени пред предизвикателства, особено поради въздействието на финансовата криза от 2008 г.

Присъединяването към Европейския съюз доведе до нова ера на икономически просперитет за Полша и другите държави от Централна Европа. По-специално Полша се откроява като успешно развила се държава след присъединяването. Страната отбеляза безпрецедентен икономически растеж, като БВП се удвои между 2004 г. и 2022 г. Аналогично, други държави членки в региона също отбелязаха значително нарастване на своя БВП на глава от населението, макар и с различни темпове. Словакия и Литва например демонстрираха похвален напредък, намалявайки допълнително различията в развитието спрямо Западна Европа. Статистическите данни от този период говорят за издръжливост и динамично развитие, тъй като тези държави използваха членството си в ЕС, за да стимулират икономическата експанзия и да повишат своята глобална конкурентоспособност. Това забележително постижение подчертава преобразуващото въздействие на интеграцията в ЕС върху икономиките на всички нови държави членки. И това се случи въпреки въздействието на финансовата криза, по време на която новите държави — членки на ЕС, постигнаха по-високи темпове на растеж от очакваното.

В периода след разширяването на ЕС от 2004 г. не липсваха предизвикателства. Например световната финансова криза от 2008 г. предизвика шокови вълни в цялата европейска икономика, подлагайки на тест издръжливостта както на старите, така и на новоприсъединилите се държави членки. Въпреки неблагоприятните последици от кризата новите членки на ЕС демонстрираха забележителна издръжливост, надвишавайки първоначалните прогнози за растеж. Способността им да устояват на бурята и да поддържат положителни темпове на растеж показа силата на техните икономики и ползите от интеграцията в ЕС. Въпреки че кризата породи значителни предизвикателства, тя също така предостави възможност на тези държави да се възползват в пълна степен от тясната връзка с европейската икономика. Това беше и тест за степента, до която новоприсъединилите се държави се ангажираха с европейските ценности и солидарност в трудни времена.

По време на целия преговорен процес полското гражданско общество се утвърди като мощен фактор за промяна и напредък. Организациите на гражданското общество, местните движения и застъпническите групи изиграха решаваща роля за насърчаване на интеграцията в ЕС и за отстояване на демократичните ценности в Полша. Неуморните им усилия за повишаване на осведомеността, мобилизиране на подкрепа и търсене на отчетност от лидерите изиграха важна роля за формирането на общественото мнение и стимулирането на положителна промяна. Чрез активно взаимодействие с гражданите, стимулиране на диалога и насърчаване на прозрачността полското гражданско общество спомогна да се гарантира, че преговорният процес остава приобщаващ и демократичен и отговаря на нуждите на хората. Техният принос не само улесни присъединяването на Полша към ЕС, но и укрепи основите на демокрацията и гражданското общество в страната.

Решението за разширяване на Европейския съюз през 2004 г. беше свидетелство за ангажимента на Съюза в подкрепа на единството, многообразието и солидарността. Приемайки повечето централноевропейски държави, наред с Малта и Кипър, ЕС разшири икономическия си потенциал, културното си богатство и геополитическото си влияние. Присъединяването на тези държави донесе нови перспективи, таланти и възможности за Съюза, обогатявайки многообразието и засилвайки присъствието му в световен план. От геополитическа гледна точка разширяването засили влиянието и стабилността на ЕС, интегрирайки държавите от Централна и Източна Европа в неговата рамка на съвместна работа и сътрудничество. В институционален план то диверсифицира перспективите на ЕС и задълбочи неговата интеграция, като положи основите на един по-сплотен и по-издръжлив Съюз.

Анализирайки опита от разширяването на ЕС през 2004 г., могат да се извлекат ценни поуки, особено по отношение на преговорния процес и предприсъединителната подготовка. Ако трябваше да предприема подобно начинание днес, бих препоръчал да се постави по-силен акцент върху предприсъединителните условия и механизмите за подкрепа във всички бъдещи преговори, особено в областта на управлението и върховенството на закона. От съществено значение е да се гарантира, че страните кандидатки отговарят на необходимите критерии и стандарти, преди да се присъединят към ЕС, за да се запази целостта на Съюза и да се отстояват неговите ценности. Освен това предоставянето на подходяща подкрепа и помощ на страните кандидатки по време на преговорния процес е от решаващо значение за тяхната успешна интеграция и дългосрочната стабилност в рамките на ЕС.

В основата на преговорния процес във връзка с разширяването на ЕС през 2004 г. беше споделеният ангажимент за насърчаване на стабилността, демокрацията и просперитета в цяла Европа. Преговорите бяха ръководени от желанието за укрепване на връзките на сътрудничество и солидарност между европейските нации, тъй като както страните кандидатки, така и тогавашните държави — членки на ЕС признаваха взаимните ползи от разширяването. Въпреки че преговорите бяха комплексни и трудни, в крайна сметка те бяха водени от обща визия за обединена и просперираща Европа, в която всички нации могат да процъфтяват заедно в рамките на Европейския съюз.

Докато страните — кандидатки за членство в ЕС, вървят по пътя към присъединяването през 2024 г., има няколко ключови съображения, които трябва да се имат предвид. Първо, приоритизирането на реформите, целящи привеждането в съответствие със стандартите и ценностите на ЕС, е от съществено значение за успешната интеграция и дългосрочната стабилност в рамките на Съюза. Това включва укрепване на демократичните институции, насърчаване на върховенството на закона и защита на основните права и свободи. Освен това проактивното ангажиране със сегашните държави — членки на ЕС, за изграждането на доверие и подкрепа е от решаващо значение за плавния преход към Съюза. Като демонстрират истинска ангажираност с европейските ценности и сътрудничество, страните кандидатки могат да проправят пътя за собственото си по-светло бъдеще в рамките на Европейския съюз.

Понастоящем Ярослав Пиетрас е гостуващ научен работник в Центъра за европейски изследвания „Вилфрид Мартенс“ в Брюксел и гостуващ преподавател в Колежа на Европа в Брюж.

Той работи в екипа, преговарящ за присъединяването на Полша към ЕС, от началото на преговорите през 1998 г. до 2004 г., когато страната се присъедини към ЕС. От 1990 г. до 2006 г. работи в родната си Полша като държавен секретар в Министерството на финансите, държавен секретар за Европа и ръководител на Службата на Комитета за европейска интеграция. От 2008 г. до 2020 г. работи като генерален директор в Съвета на Европейския съюз, завеждайки широк кръг от области на политика (изменение на климата, околна среда, транспорт, телекомуникации, енергетика, образование, култура, аудио-визуална политика, младеж и спорт). Има докторска степен по икономика от Варшавския университет и е автор на редица публикации по въпроси, свързани с ЕС, устойчивостта и търговията. Бивш стипендиант на фондацията „Фулбрайт“, а от 2008 г. до 2011 г. — член на Управителния съвет на мозъчния тръст „Брьогел“.