Проучването на тема Цената на изменението на климата за домакинствата и семействата в ЕС беше чудесна възможност да се покаже начина, по който разходите, свързани с мерките за адаптиране, политиките за смекчаване и въздействието на изменението на климата, се отразяват на домакинствата в ЕС в зависимост от региона, в който се намират тези домакинства, и техните социално-икономически характеристики. В проучването се признава, че има има недостиг на литературата по въпроса и няма обща оценка на свързаните с изменението на климата разходите, при която да се поставя акцент върху домакинствата в ЕС.
Проучването на тема Цената на изменението на климата за домакинствата и семействата в ЕС беше чудесна възможност да се покаже начина, по който разходите, свързани с мерките за адаптиране, политиките за смекчаване и въздействието на изменението на климата, се отразяват на домакинствата в ЕС в зависимост от региона, в който се намират тези домакинства, и техните социално-икономически характеристики. В проучването се признава, че има има недостиг на литературата по въпроса и няма обща оценка на свързаните с изменението на климата разходите, при която да се поставя акцент върху домакинствата в ЕС.
В него също така се предлагат нова методология и нови резултати, при което информацията от Евростат за доходите и разходите на домакинствата се съчетава със свързаните с климата опасности и инструменти за моделиране. В нашето проучване както загубата на доходи на домакинствата, така и разходите, предизвикани от климата, се разглеждат като пряко следствие от въздействието на изменението на климата или нуждите от адаптиране.
Изменението на климата ще окаже различно въздействие върху различните региони и социално-икономически групи в ЕС през 2050 г. При сценарий с умерено изменение на климата вероятно ще има увеличение на разходите за здравеопазване на домакинствата в северните и южните части на ЕС, на разходите за храна в източните, западните и южните райони, на разходите за електроенергия във всички региони и на разходите за застраховането, най-вече на север. Това увеличение на разходите ще създаде голяма тежест за по-бедните домакинства, които ще имат по-малко възможности да диверсифицират потреблението си и ще разполагат с ограничена способност за адаптиране. Същевременно в южната част на ЕС ще започне загуба на доходи от труд, а общите загуби на доходи ще бъдат широко разпространени във всички региони.
Ще има отрицателно и регресивно въздействие (което ще се отрази повече на по-бедните, отколкото на по-богатите домакинства) върху широк спектър от разходи за стоки/услуги и източници на доходи, особено в южната част на ЕС (разходи за здравеопазване, електроенергия и застраховане и общ доход от труд), но в по- незначителна степен то ще се наблюдава и в източните (разходи за храна) и северните региони (разходи за електроенергия и застраховане). Изменението на климата по всяка вероятност ще увеличи броя на хората, изложени на риск от бедност в целия ЕС; сценариите за смекчаване на изменението на климата вероятно ще намалят тези последствия, като благоприятстват по-бързото нарастване на заплатите на нискоквалифицираните работници в сравнение с тези на висококвалифицираните.
Основните препоръки към създателите на политики са да се изведат като приоритет регионите, като например тези в южните части на ЕС, в които се наблюдава отрицателно въздействие върху домакинствата и регресивността, и същевременно да се засилят мерките за подпомагане на доходите и да се адаптират те към най-уязвимите слоеве от населението в тези региони. Освен това многосекторният характер на разходите, свързани с изменението на климата, изисква хоризонтална интеграция на политиките, за да стане изготвянето на политики по-ефективно.
Проучването, проведено от CMCC по искане на група „Организации на гражданското общество“, и неговото резюме могат да бъдат изтеглени от уебсайта на ЕИСК.
В рубриката „Въпрос към...“ членът на ЕИСК Стоян Чуканов отговори на въпроса относно неговото становище, което предстои да бъде прието по време на януарската пленарна сесия. Въпрос на ЕИСК: „Вие сте докладчик за становището относно „Насърчаване на автономното и устойчивото производство на храни: стратегии за общата селскостопанска политика след 2027 г.“ Какво предлага Комитетът в своето становище, по-специално относно ОСП след 2027 г. по отношение на устойчивото производство на храни?“
В рубриката „Въпрос към...“ членът на ЕИСК Стоян Чуканов отговори на въпроса относно неговото становище, което предстои да бъде прието по време на януарската пленарна сесия.
Въпрос на ЕИСК: „Вие сте докладчик за становището относно „Насърчаване на автономното и устойчивото производство на храни: стратегии за общата селскостопанска политика след 2027 г.“ Какво предлага Комитетът в своето становище, по-специално относно ОСП след 2027 г. по отношение на устойчивото производство на храни?“
ЕС насърчава икономическата интегрираност с останалата част от света. В мирен свят, управляван от основана на правила система, тази стратегия превърна Европа в една от най-важните световни търговски сили и един от най-проспериращите региони.
ЕС насърчава икономическата интегрираност с останалата част от света. В мирен свят, управляван от основана на правила система, тази стратегия превърна Европа в една от най-важните световни търговски сили и един от най-проспериращите региони.
Пандемията от COVID-19, последвана от руското нашествие в Украйна, промени из основи динамиката на отвореността и икономическата интеграция и предизвести, че предстои продължителна борба за запазване на просперитета в ЕС. Тези разрушителни събития показаха колко е важно ЕС да стане по-устойчив и способен да защитава ефективно стратегическите си интереси.
ЕС се стреми да отговори на предизвикателствата, които биха могли да доведат до отдалечаване от многостранната, основана на правила търговска система, която беше отличителният белег на епохата след Втората световна война. ЕС не може да си позволи да няма яснота за това какво означава стратегическа автономност.
Проучването, проведено от Центъра за европейски политически изследвания (CEPS), разглежда тези сложни въпроси, изследва уязвимостта на Европа и предлага редица препоръки относно начините за постигане на стратегическа автономност. Проучването беше поръчано от ЕИСК по искане на група „Работодатели“ на ЕИСК и беше изготвено от CEPS.
