Гостува ни Кристиан Мос, член на ЕИСК и докладчик по становището относно „Пакет за защита на демокрацията“. Той посочва причините, поради които ЕИСК не подкрепя предложението на Комисията, което разбуни духовете при окончателното му публикуване през декември миналата година.
Гостува ни Кристиан Мос, член на ЕИСК и докладчик по становището относно „Пакет за защита на демокрацията“. Той посочва причините, поради които ЕИСК не подкрепя предложението на Комисията, което разбуни духовете при окончателното му публикуване през декември миналата година.
Не можем да отречем, че упражняването на правото на глас служи като мощен инструмент за изразяване на мнения и оказване на влияние върху политиките. Всъщност по време на изборите като цяло с нашия глас всички ние избираме хората, които лично считаме за най-подходящи да ни представляват - нас, нашите убеждения и ценностните ни системи. В повечето случаи обаче мнозинството от хората и особено ние, младите хора, сме склонни да пренебрегваме силата на правото на глас.
Не можем да отречем, че упражняването на правото на глас служи като мощен инструмент за изразяване на мнения и оказване на влияние върху политиките. Всъщност по време на изборите като цяло с нашия глас всички ние избираме хората, които лично считаме за най-подходящи да ни представляват - нас, нашите убеждения и ценностните ни системи. В повечето случаи обаче мнозинството от хората и особено ние, младите хора, сме склонни да пренебрегваме силата на правото на глас.
Заявяваме горещо желанието си да променим света, да създадем по-добро бъдеще за всички нас и за следващите поколения. Въпреки това някъде в средата на този процес, преценяваме, че нашите мнения, ценности и идеали вече не са от значение или че нямаме никакви правомощия, и се отказваме.
Всъщност, като млада жена от Гърция, това чувство ми е познато. Познавам разочарованието, че гласът ни остава нечут, че сме свидетели на нарушаването на нашите права и усещането за безпомощност, което възниква, когато изглежда, че нищо повече не можем да направим. Понякога, въпреки всичките ни усилия, нещата не се развиват по план. Именно в тези моменти, когато от нашите усилия остава само ехо, често забравяме една основна истина — нашият глас е наша собствена сила! Както заяви веднъж Барак Обама: „Няма глас, който да не е важен!“
За съжаление не мисля, че това е само моят опит или изключителният опит на млада гъркиня. Истината е, че много хора споделят това чувство, независимо от възраст, етническа принадлежност, пол, религия или лично положение.
Гласуването е нашата колективна възможност да оформим бъдещето, което желаем. Поемането на отговорност гарантира, че нашите мечти и ценности се отразяват в решенията, които оформят нашето общество. Трябва да действаме, защото чрез нашия глас отключваме вратата към бъдещето, в което отеква гласът на овластените млади хора.
И не забравяйте мъдрите думи на Джон Люис, „Ако не ни, тогава кой? Ако не сега, тогава кога?
Европейският икономически и социален комитет предлага новата рамка на ЕС за мониторинг на горите да бъде устойчива, икономически ефективна и оперативно осъществима. Тя следва също така да бъде навременна, безопасна и сигурна, динамична, приобщаваща и основана на участието, за да се даде възможност за тясно сътрудничество между науката и практиката, наред с по-добро планиране и основано на факти разработване на политики.
Европейският икономически и социален комитет предлага новата рамка на ЕС за мониторинг на горите да бъде устойчива, икономически ефективна и оперативно осъществима. Тя следва също така да бъде навременна, безопасна и сигурна, динамична, приобщаваща и основана на участието, за да се даде възможност за тясно сътрудничество между науката и практиката, наред с по-добро планиране и основано на факти разработване на политики.
От решаващо значение е да се осигури взаимно допълване и да се предотврати дублирането на данни, които вече са обхванати от съществуващото законодателство, като политиките в областта на климата и въздуха, регламентите за биологичното разнообразие и общата селскостопанска политика.
По отношение на изменението на климата са необходими дългосрочни данни, наред с данните за развитието на селските райони, кръговата икономика и научните данни. Важно е да се гарантират оперативна съвместимост и еднаква пространствена разделителна способност, технология и честота на докладване, особено когато се събират допълнителни данни във всички държави — членки на ЕС. Намаляването на административната тежест и избягването на прекомерната бюрократичност като събиране на множество данни и докладване, следва да бъдат постоянна грижа. На икономическите, социалните и екологичните данни за горите следва да се придава еднакво значение.
Не бива да се подценява значението на зачитането на правата на частна собственост и собствеността върху данните, особено в рамките на принципа на субсидиарност. В инфраструктурата за данни за горите следва да преобладава преди всичко общественият интерес.
Всяка държава — членка на ЕС, която извлича ползи от горите, следва да има дългосрочен план за горите, който да допълва други стратегии за горите и дървесината, като гарантира пълно съответствие с ЦУР. Като се вземат предвид многостранните ценности на горите, в структурата на плановете за горите следва да бъдат включени социалните и икономическите аспекти, наред с принципа на партньорство и участието на гражданското общество в разработването и изпълнението на дългосрочни планове за горите.
Ролята на Постоянната експертна група по горите и горското стопанство следва да бъде засилена и тя следва да включва съответните участници от гражданското общество.
Опасенията относно злонамереното влияние на враждебни държави като Русия са напълно основателни. Бяха наблюдавани множество примери за благоприятни заеми, отпуснати на крайно десни партии, позиции в надзорен съвет, заемани от бивши политици, доходоносни договори за съмнителни предприемачи и финансиране на предполагаеми НПО.
Опасенията относно злонамереното влияние на враждебни държави като Русия са напълно основателни. Бяха наблюдавани множество примери за благоприятни заеми, отпуснати на крайно десни партии, позиции в надзорен съвет, заемани от бивши политици, доходоносни договори за съмнителни предприемачи и финансиране на предполагаеми НПО.
Ето защо наистина трябва да бъдем много бдителни с оглед на изборите за Европейски парламент. Въпреки че отправи някои добри препоръки към държавите членки, пакетът за защита на демокрацията идва твърде късно. Първо, Комисията представи пакета със закъснение. След това, в началото на лятото на 2023 г., тя го отложи с повече от половин година, тъй като критиките към законодателното предложение, което се очакваше да бъде включено в пакета, бяха много силни и преди всичко единодушни.
Публикуваният през декември пакет обаче потвърди най-сериозните опасения. Предложената директива би стигматизирала НПО, които получават средства от правителства на държави извън ЕС, например САЩ. Предложението само по себе си служи като оправдание за авторитарни правителства, които използват законите за „чуждестранните агенти“, за да се опитат да заглушат всяка демократична опозиция.
Освен това определенията в директивата са неясни и „вратичките“ за действителните агенти на Москва са огромни. Представителите на организираното гражданско общество се питат защо Комисията не създаде общ регистър за прозрачност, който да обхваща всички представители на интереси, да е съвместим със съществуващите закони на национално равнище и да създава ясно и сигурно правно основание за всички заинтересовани страни.
Комисията следва да оттегли този проект на директива и да възприеме по-всеобхватен подход към нейния приемник през 2025 г., който да не обслужва интересите на враговете на демокрацията.
Гостува ни Бруно Кауфман, посланик на Европейската гражданска инициатива — уникален инструмент, който в идеалния случай позволява на гражданите на ЕС да предлагат нови закони на ЕС. Бруно посочва причините, поради които ЕГИ е от огромно значение и един ден успехът ѝ може да се разглежда като едно от най-прекрасните постижения на демокрацията от въвеждането на всеобщото и равноправно избирателно право през 20-и век насам.
Гостува ни Бруно Кауфман, посланик на Европейската гражданска инициатива — уникален инструмент, който в идеалния случай позволява на гражданите на ЕС да предлагат нови закони на ЕС. Бруно посочва причините, поради които ЕГИ е от огромно значение и един ден успехът ѝ може да се разглежда като едно от най-прекрасните постижения на демокрацията от въвеждането на всеобщото и равноправно избирателно право през 20-и век насам.
Бруно Кауфман е шведски политолог и журналист, автор на публикации, преведени на повече от 40 езика, относно съвременната пряка и представителна демокрация. Той е кореспондент за глобална демокрация в SWI swissinfo.ch, международната служба на швейцарската компания за радиоразпръскване, и отразява северноевропейските въпроси за швейцарската обществена радио и телевизия. Бруно е съосновател и член на управителния съвет на организации за подкрепа на демокрацията като Института за инициатива и референдум, „Демокраси интернешънъл“ и Световния форум за модерна пряка демокрация. Той е директор на дирекция „Международно сътрудничество“ във швейцарската фондация „Демокрация“.
Повече от 100 млади хора от ЕС, страните кандидатки и Обединеното кралство се събраха за проявата „Твоята Европа, твоето мнение!“, по време на която споделиха своите виждания и препоръки за бъдещето на Европейския съюз. С наближаването на изборите за Европейски парламент през 2024 г. „Твоята Европа, твоето мнение“ дава приоритет на борбата с разочарованието и насърчаването на участието на младите хора.
Повече от 100 млади хора от ЕС, страните кандидатки и Обединеното кралство се събраха за проявата „Твоята Европа, твоето мнение!“, по време на която споделиха своите виждания и препоръки за бъдещето на Европейския съюз. С наближаването на изборите за Европейски парламент през 2024 г. „Твоята Европа, твоето мнение“ дава приоритет на борбата с разочарованието и насърчаването на участието на младите хора.
Основни препоръки:
въвеждане на младежка квота за изборите за Европейски парламент;
приемане на директива, с която изискванията, свързани с правата на човека и околната среда, да станат задължителни във веригите на доставки и корпоративните дейности;
създаване на правна рамка за социалните медии за борба с поляризацията и дезинформацията;
разработване на стандартизирана стратегия за сексуалните и репродуктивните права;
прилагане на специални насоки за данъчно облагане на стоки, които вредят на климата, като с постъпленията се финансират благоприятни за климата инициативи.
Тези предложения ще бъдат предадени на институциите на ЕС и на създателите на политики и ще допринесат за резултатите от Седмицата на гражданското общество и за резолюция на ЕИСК относно предстоящите европейски избори.(gb)
Има много какво да се иска, когато говорим за състоянието на демокрацията като цяло и по-специално за Европейската гражданска инициатива (ЕГИ).
Според последния Доклад за световната демокрация, представен от „Варианти на демокрацията“ на 7 март, процентът на хората, живеещи в демокрации, е намалял до равнището от преди почти 40 години. Въпреки че тази година повече хора по света от всякога имат право да гласуват на избори, голям брой държави, в които се провеждат тези избори, стават все по-авторитарни.
Оплаквания се чуха и по време на първата по рода си Седмица на гражданското общество, проведена от Европейския икономически и социален комитет в началото на март. Те се отнасят до Европейската гражданска инициатива, която е първият трансграничен инструмент в света за пряка демокрация. „Твърде сложен“, „твърде непривлекателен“, „не се ползва с доверие“, „неефективен“ и „слабо познат“ - това са само някои от не особено ласкавите отзиви, предоставени от заинтересовани страни от гражданското общество, медиите, академичните среди и администрацията на ЕГИ.
Според мене тези много критични оценки са обезкуражаващо правилни, но и твърде предпазливи и умерени в критиката. Демокрацията заслужава световно господство. За да постигнем това, ние, в качеството си на граждани и гласоподаватели на тази планета, сме длъжни да се стремим да постигнем повече от това, което имаме понастоящем.
Това означава да се направи повече, отколкото да се защитаваме от страха, днешните диктатори и техните подли клики. Трябва да предприемем много по-големи стъпки напред. По-нататъшното развитие на Европейската гражданска инициатива би било такава стъпка.
Какво ни предлага ЕГИ? Три неща. Право, разпоредба и инструмент, който никога не е съществувал в нито един друг момент в историята или на друго място по света. Той е сложен и цялостно проектиран, цифров, пряко демократичен, транснационален, има подкрепяща инфраструктура и се използва добре.
От 2012 г. насам, когато беше създадена и въведена ЕГИ, тя се прилага и усъвършенства, като по този начин се доказва, че демократичното пространство може да бъде разширено и консолидирано дори при най-трудните обстоятелства.
Догодина, когато става на 13 години, се надяваме глезеното дете да се превърне в упорит тийнейджър, който може да покаже на Европа и света на какво е способно. Нуждаем се от тази нова, неопитомена сила, за да съживим решително вкоренените манталитети на националните държави и бюрократизираните структури на Европейския съюз.
Нека сме наясно — не ни трябва постоянно и безспирно преобразяване на демократичните форми на съвместен живот, които често се наричат иновации. Вместо това трябва да се посветим на ЕГИ, за да гарантираме, че след 16 години или най-много 18 години в края на настоящото десетилетие вече ще е пълноценна.
За какво става дума? До 2028 г. или 2030 г. трябва да се извършат две важни промени. Първо, правомощията на ЕГИ за определяне на дневния ред трябва да бъдат равни с тези на Европейския парламент. С други думи, европейците следва да могат да предлагат законодателство и други действия за управление, точно както могат избраните членове на Европейския парламент.
Второ, до края на това десетилетие гражданите на ЕС следва да могат да инициират не само законодателство, но и народно волеизявление в цяла Европа по съществени въпроси, често наричани „референдуми“. Идеята за общоевропейски референдум не е нова, но моментът за нея е назрял благодарение на раждането и ранния живот на ЕГИ.
Ако може да се изгради такова бъдеще около ЕГИ, след време хората ще гледат на този инструмент и на настоящия момент като нещо, което е довело до едно от най-прекрасните демократични постижения от въвеждането на всеобщото и равноправно избирателно право през 20-и век насам.
Словашкият проект Crazy? So what? (Луди? И какво от това?), осъществяван под ръководството на организация Integra, осъществява срещи между млади ученици и хора, които са се сблъскали с проблеми с психичното здраве. В рамките на един пълен учебен ден учениците научават от първа ръка какво означава да се преодолее криза, свързана с психичното здраве, и как се получава помощ. Директорът на Integra Яна Пурова ни казва, че проектът спомага за преодоляване на стигматизирането на хората, които се борят с психични проблеми, и дава на младите хора безценна искрица надежда.
Словашкият проект Crazy? So what?, осъществяван под ръководството на организация Integra, обединява млади студенти и хора, които са се сблъскали с проблеми с психичното здраве. В рамките на един пълен учебен ден студентите научават от първа ръка какво означава да се преодолее криза, свързана с психичното здраве, и как се получава помощ. Директорът на Integra Яна Пурова ни казва, че проектът спомага за преодоляване на стигматизирането на хората, които се борят с психични проблеми, и дава на младите хора безценна искрица надежда.
Какво Ви накара да започнете Вашия проект?
Вече много години нашата организация подкрепя хора с проблеми, свързани с психичното здраве. В резултат на заболяванията си те са загубили работата си, домовете си, приятелите си, понякога и семействата си. Целият им свят се е преобърнал. В Словакия създадохме първите обществени услуги в областта на психичното здраве преди почти 30 години. Целта им беше да се гарантира, че тези хора, след като са били лекувани в психиатрична болница, могат да получат подкрепа и да се върнат към нормалния живот, който са имали преди да се разболеят. Подкрепихме появата на пациентски организации в Словакия и осъществихме редица програми за преодоляване на стигматизирането на психичните заболявания. Сред хората, за които се грижим, има такива с тежки психични проблеми, най-вече шизофрения, много от които вече са успели да се интегрират и да намерят смисъл в живота си.
Тъй като всички наши дейности се извършват по нетрадиционен начин от самото начало и тъй като работим в партньорство с нашите клиенти, за да определим най-точно техните нужди, приложихме подобен подход и в програмата Crazy? So what! Много от нашите клиенти придобиха чувство за цел, след като се срещнаха с младите хора, споделиха своя личния си опит, разговаряха за това, което им е липсвало на тяхната възраст, и за това, което по-късно е предизвикало проблеми с психичното им здраве.
Виждаме нарастваща необходимост да се подчертае значението на психичното здраве. Познаването на начините за управление на лична криза е голямо предимство.
В Словакия поставихме началото на програмата Crazy? So what! Още през 2005 г. заедно с партньори от Германия и Чехия. Едва напоследък обаче успяхме да поставим програмата на по-стабилна основа и да я разширим. Преминахме обучение за ментори, обучаваме нови екипи и посещаваме нови училища.
Как беше приет Вашият проект? Получихте ли отзиви от хората, на които сте помогнали? (Бихте ли посочили евентуално някакъв пример?)
Срещите с тези, които са преодолели криза, свързана с психичното здраве, и на които могат да задаават всякакви въпроси, винаги правят силно впечатление на младите хора. Те им показват, че ако самите те имат проблеми, винаги могат да намерят помощ. Фактът, че става въпрос за един пълен учебен ден и че комуникацията е равноправна, води до това, че участниците винаги остават положителни впечатления.
Хората, които имат личен опит, свързан с проблеми с психичното здраве, могат да вдъхнат у младите хора смелост да направят нещо за решаването на собствените си проблеми. Почти във всеки клас има ученици, които изпитват проблеми. Да им се даде искра надежда е безценно. Хората с личен опит разказват собствените си истории и това им помага да се почувстват по-добре. Самите те решават до каква степен да разкрият живота си пред учениците. Така те чувстват, че са ценни и че хората ги разбират.
Получихме много коментари, например от ученици, които ни казаха, че обикновено нямат възможност да се срешат с хора с проблеми, свързани с психичното здраве, или че трябва да се научим да приемем такива хора, а не да ги осъждаме за това, че са различни.
Получихме и отзиви от хора, които от личен опит познават проблемите, свързани с психичното здраве, и които участват в програмата. Един човек ни каза:
„Програмата ми дава смелостта да се държа уверено. Искам да живея най-накрая! Разговорите с учениците са трудни, но носят удовлетворение. Те са много отворени и почти не се страхуват от социални контакти. Най-чудесното за мен е, че те показват, че има много повече неща, които ни обединяват, отколкото такива, които ни разделят, че представата за „лудите хора“ е далеч от реалността. Чудесно е, че мога да помогна на хората най-накрая да говорят открито за проблемите, свързани с психичното здраве, така че никой да не трябва да се срамува или да се крие.“ .
Това, което ни стимулира, са младите хора. След всеки такъв ден те споделят колко е важна за тях програмата Crazy? So what! и че тя трябва да продължи, за да може всеки млад човек в Словакия да научи каква ценност представлява собственото му психично здраве.
Планирали ли сте вече нови проекти?
Бихме искали да има възможност всички млади хора да преминат през тази форма на образование, за да можем да продължим да разширяваме програмата, така че тя да обхване и други региони на Словакия. Това вече беше направено в Германия (където тя е създадена за първи път), Словакия, Чехия и Австрия. Тази година обучихме и първите екипи в Украйна.
Според Вас колко е важно да се говори открито за проблемите, свързани с психичното здраве? Какво съобщение изпращате с Вашия проект?
Искаме да разпространим посланието, че не бива да се срамуваме от проблеми с психичното здраве. Това, което е срамно, обаче, е да не се прави нищо за подобряване на собственото здраве. Тъй като здравето включва и психичното здраве.
Основната идея на програмата Crazy? So what! Е да се подчертае навреме значението на психичното здраве и да се насърчи разбирането по отношение на хората с психични проблеми.
Установихме, че е много по-добре да се предотвратява, отколкото да се лекува. То е и по-ефективно. Предлагаме смелост и мотивация и сме оптимистични. Винаги може да се помогне. Понякога е достатъчно човек да има с кого да разговаря. Да се бориш за мечтите си никога не е лесно, но тази борба си заслужава.
След миналогодишната конференция в Билбао, посветена на редките заболявания, Европейският икономически и социален комитет и Европейската комисия обединяват усилията си за справяне с редките заболявания на европейско равнище.
