Стефано Малия, председател на група „Работодатели“

Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ и ще стане президент за втори път. Резултатът от гласуването е ясен и трябва да се приема с уважение. Но какво следва оттук нататък?

ЕС и САЩ си остават ключови геополитически и търговски партньори, тъй като нашите отношения се основават на принципа на реципрочност. В днешния взаимосвързан свят няма място за изолационизъм или протекционизъм, тъй като подобни подходи подкопават нашето взаимно и глобално сътрудничество и икономическия просперитет.

ЕС и САЩ са най-големите търговски партньор един за друг. Двустранната търговия между ЕС и САЩ е на рекордно високо равнище — над 1,6 трилиона евро през 2023 г., а двустранните инвестиции надхвърлят 5 трилиона евро. САЩ са основен източник на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в ЕС, като ПЧИ на САЩ в Европа се оценяват на около 3,6 трилиона щатски долара, докато инвестициите на ЕС в САЩ са приблизително 3 трилиона щатски долара. Тези взаимни инвестиции укрепват икономическата взаимозависимост и създават милиони работни места от двете страни на Атлантическия океан.

Поради тази причина е важно да продължим да работим върху нашите отношения. Налагането на мита върху стоките от ЕС, както вече беше предложено от Тръмп, и въвеждането на мита от 10 % до 20 % върху вноса от всички държави, включително от ЕС, ще ни отведат в задънена улица. Ето защо призоваваме за по-открит диалог и ориентирана към бъдещето програма за сътрудничество.

Съветът по търговия и технологии ЕС-САЩ улесни диалога по жизненоважни въпроси като изкуствения интелект и полупроводниците. И ако от една страна диалогът трябва да бъде засилен и подобрен, то от друга страна е необходимо ЕС да ускори политическите си реформи, да действа координирано и да потърси най-добрия начин за намиране на пътища за сътрудничество със САЩ.

Трябва също така да се подготвим за сценария, при който може да се наложи да действаме сами по важни въпроси като изменението на климата и Украйна. Това е много реална възможност и поради тази причина трябва да започнем да я разглеждаме като де факто нова реалност.

Следващата Комисия трябва да бъде Комисия на разширяването. Въпросът не е дали ЕС да се разшири, а как това да стане по най-правилния начин, заключи форумът на високо равнище в областта на разширяването, проведен от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). На форума присъстваха председателят на ЕИСК Оливер Рьопке, европейският комисар по въпросите на работните места и социалните права Никола Шмит и министри както от държавите членки на ЕС, така и от страните кандидатки за разширяване.

ЕИСК, заедно с Европейската комисия, организира съвместно форум на високо равнище по въпросите на разширяването, проведен успоредно с октомврийската си пленарна сесия. На него за първи път се събраха повече от 140 представители на гражданското общество от страните кандидатки за присъединяване. Основната тема за участниците беше ясна: гражданското общество и социалните партньори, които често се пренебрегват в процеса на присъединяване, трябва да получат централна роля в процеса на разширяване на ЕС.

Г-н Рьопке подчерта: „Това не се отнася само до разширяването на ЕС — става въпрос за подготовката на бъдещите държави членки да участват активно в оформянето на ЕС, като се гарантира, че те са напълно подготвени да посрещнат бъдещите предизвикателства. Чрез сътрудничество с гражданското общество, федерациите на работодателите и профсъюзите създаваме необходимата основа за по-приобщаваща и по-силна Европа“.

Дебатът подчерта необходимостта да се запази набраната напоследък динамика във връзка с разширяването, тъй като Комисията за периода 2024—2029 г. ще играе решаваща роля за приключването на процеса на разширяване.

Друго ключово послание на дебата беше значението на постепенната, предвидима и основана на заслугите интеграция, при която напредъкът се признава и възнаграждава с реални перспективи за присъединяване.

Г-н Шмит подчерта ключовата роля на гражданското общество, като заяви: „Добре функциониращият двустранен и тристранен социален диалог и участието на социалните партньори са ключови елементи в контекста на присъединяването към ЕС, тъй като те са част от нашата социална пазарна икономика“

Германският държавен секретар Ролф Шмахтенберг заяви: „Трудовите и социалните аспекти са от ключово значение за успешното присъединяване към ЕС. Тези, които искат да подобрят живота на всички граждани, да създадат възможности и да се борят със социалните неравенства, се нуждаят от ефективни политики за заетост, добри условия на труд и функциониращи системи за социална сигурност със силни социални партньори“.

По време на дебата Найда Нишич, министър на труда, заетостта и социалния диалог на Черна гора, подчерта значението на форума на високо равнище като платформа за диалог, която позволява на Черна гора да оцени напредъка.

Ники Керамеос, министър на труда и социалната сигурност на Гърция, подчерта: „За мен беше голяма привилегия да участвам в тази важна дискусия относно разширяването на ЕС и ключовата роля, която социалните партньори играят за оформянето на бъдещето на европейската среда на трудовите и социалните права“.

Олта Маняни, албански заместник-министър на икономиката, културата и иновациите, заяви: „Албания активно увеличава присъствието си в институциите, комитетите и работните групи на ЕС и създаването на Съвместен консултативен комитет с Европейския икономически и социален комитет е едно от тези усилия“.

ЕИСК последователно се застъпва в полза на разширяването на ЕС. През 2024 г. Комитетът стартира пилотен проект — инициативата за членове от страните кандидатки за присъединяване, която позволява на гражданското общество в страните кандидатки да допринася за работата на ЕИСК. Инициативата показва как активното участие на гражданското общество от страните кандидатки укрепва процеса на разширяване.  (mt)

Държавите — членки на ЕС, следва да улесняват приобщаващото участие, откритостта и прозрачността по отношение на гражданското общество във всички области на управлението на радиоактивните отпадъци. Това се отнася както за общностите, на чиято територия понастоящем са разположени подобни съоръжения, така за и онези, на чиято територия могат евентуално да бъдат разположени такива, особено с оглед на факта, че през следващото десетилетие, а и след това, всяка година ще се генерират все по-големи количества радиоактивни отпадъци.

В становище, прието на октомврийската пленарна сесия, ЕИСК заема твърда позиция. Наличното финансиране следва да се използва за изграждане на капацитета на групи на гражданското общество, по-специално на местните общности в близост до ядрени инсталации, да участват независимо в проекти и проучвания за оценка на практиките за участие и прозрачност в областта на управлението на радиоактивни отпадъци.

ЕИСК препоръчва на държавите членки да докладват относно методите за участие на обществеността в процеса на вземане на решения относно управлението на радиоактивните отпадъци, както и относно мерките за гарантиране на прозрачност. „Комитетът призовава държавите членки да предприемат стъпки, за да гарантират наблюдението и редовното оповестяване на екологичните, здравните и социално-икономическите развития по отношение на управлението на радиоактивните отпадъци“, заяви докладчикът Алена Мастантуоно.

Държавите членки следва да поемат своите отговорности, така че да не прехвърлят на бъдещите поколения тежестта, свързана с обработката на ядрените отпадъци, независимо от тяхното естество, период на разпад и ниво на опасност.

Като се има предвид, че голяма част от отработеното ядрено гориво може да бъде преработено, делящите се материали следва да се рециклират, като по този начин се намали необходимостта от снабдяване с естествен уран, необходим за експлоатацията на ядрените реактори. Стратегиите за кръгова икономика ще дадат възможност на държавите членки да сведат до минимум количеството отпадъци, които трябва да бъдат управлявани.

„Държавите членки следва да гарантират, че оценките на разходите за извеждане от експлоатация и за управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци отчитат увеличенията на разходите с течение на времето. Те следва също така да гарантират, че финансирането е достатъчно за покриване на действителните разходи“, заяви съдокладчикът Кристоф Карез. (mp)

В Европа потенциалът на геотермалната енергия е слабо използван и Европейският съюз следва спешно да предприеме действия за приемане на европейска стратегия за геотермалната енергия, насочена към оползотворяване на ползите от тази енергия.

На октомврийската си пленарна сесия ЕИСК изрази недвусмислена позиция относно енергетиката. В становище, изготвено от Солт Кюкеди и Томас Катниг, Комитетът подчертава, че производството на геотермална енергия има изключително ниски емисии на парникови газове и може да играе ключова роля в екологичния преход на ЕС чрез намаляване на зависимостта му от изкопаеми горива и улесняване на декарбонизацията.

„Геотермалната енергия може да има полезен принос за постигането на целите на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г.“, заяви г-н Кюкеди. „Потенциалът ѝ не се използва и Европейската комисия следва незабавно да изготви цялостна стратегия за използване на ресурсите, които тя предоставя“, добави г-н Катниг.

ЕИСК посочва, че инвестициите в геотермални електроцентрали няма да доведат до резултат без финансова помощ на национално равнище. По-конкретно, ще бъдат необходими държавно финансиране и стимули за привличане на първоначалните инвестиции и намаляване на рисковете, свързани с тях.

В допълнение е важно да се отбележи, че промените в енергийната политика или финансирането могат да повлияят на икономическата привлекателност на геотермалните проекти.

Изграждането на геотермални електроцентрали крие рискове и тези рискове трябва да бъдат точно определени, особено по отношение на въздействието върху околната среда. Поради това е важно този процес да се осъществи с участието на местните общности, за да се повиши общественото одобрение.

Ползите от геотермалната енергия по отношение на околната среда и климата обаче надхвърлят рисковете, тъй като геотермалната енергия е един от най-интересните възобновяеми енергийни източници от гледна точка на земеползването, използването на ресурси и зависимостта от вноса. (mp)

ЕИСК настоятелно призовава Европейския съюз да увеличи инвестициите си в сигурността на свързаността, устойчивостта на инфраструктурата и веригите на доставки, за да се гарантира, че Съюзът ще остане конкурентоспособен в бързо развиващата се област на ИИ с общо предназначение (GPAI). Счита се, че тези мерки са от съществено значение за максимално увеличаване на ползите от генеративния ИИ в съответствие с европейските ценности, потребности и основни права.

В проучвателното си становище на тема „Изкуствен интелект/пътят напред“, в което се поставя акцент върху ключовите аспекти на ИИ с общо предназначение, ЕИСК подчертава, че динамизмът и сложността на ИИ изискват непрекъснато актуализиране на Акта на ЕС за ИИ. Въпреки че моделите на ИИ с общо предназначение са до голяма степен от техническо естество и се прилагат предимно в сектора на сделките между предприятия (B2B), тяхното непряко въздействие върху работниците и потребителите не може да бъде пренебрегнато.

„Считаме, че е много важно всеки ИИ, който използваме тук в Европа, да се основава и на европейските ценности. Под това, естествено, се разбира върховенството на закона и правата на човека, но също така прозрачност, надеждност и заслужено доверие. Това са ключовите фактори, които позволяват на всяка система зя ИИ да работи за хората“, заяви Сандра Парти, докладчик по становището, което беше поискано от Европейската комисия и унгарското председателство на Съвета на ЕС.

Въпреки че подкрепя Акта за ИИ, ЕИСК подчертава необходимостта той да бъде внимателно наблюдаван и коригиран, ако се докаже, че регламентът задушава иновативността на предприятията в ЕС, ориентирани към ИИ. Такива корекции биха могли да бъдат нужни в случаи, когато съществува несигурност относно начина, по който регламентът би трябвало да се прилага, или ако той се окаже твърде сложен, което кара инвеститорите и новаторите да се отдалечат от европейския пазар.

За да се противодейства на силното господстващо положение на пазара на ЕС на базирани извън ЕС големи цифрови дружества, ЕИСК призова за мобилизиране на инструментите на политиката на ЕС в областта на конкуренцията за справяне с всяко критично поведение или неспазване на стандартите на ЕС.

ЕС и неговите държави членки трябва да инвестират в иновации, за да изградят силни мрежи за създаване и подобряване на продукти с ИИ и да увеличат ползите, които ИИ носи за хората и икономиката. Неразработването и използването на ИИ с общо предназначение в Европа може да доведе до намаляване на конкурентоспособността сред европейските предприятия и до намаляване на продажбите, загуба на работни места, икономическа стагнация и бедност.

„Нашите предприятия и научни работници са много добри и разполагаме с научноизследователски съоръжения в непосредствена близост. Трябва да ги популяризираме много повече, отколкото го правим. Имаме нужда да привлечем таланти и да направим Европа привлекателна за тях, за да работят тук. Трябва да разработим ИИ „made in Europe“, заключи г-жа Парти. (ll)