Този месец честваме 20-ата годишнина от голямото разширяване на ЕС. Именно през май 2004 г. гражданите на Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия станаха граждани на ЕС. Процесът не беше лесен, тъй като е известно, че присъединяването към ЕС е сложно и отнема много време. Двадесет години по-късно обаче можем да кажем, че разширяването през 2004 г. беше успешно.
Този месец честваме 20-ата годишнина от голямото разширяване на ЕС. Именно през май 2004 г. гражданите на Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия станаха граждани на ЕС. Процесът не беше лесен, тъй като е известно, че присъединяването към ЕС е сложно и отнема много време. Двадесет години по-късно обаче можем да кажем, че разширяването през 2004 г. беше успешно.
Освен че ЕС се превърна в един от най-големите единни пазари в света, разширяването доведе до създаването на 26 милиона нови работни места. Успехът обаче не може да се измерва само с икономическите ползи. Разширяването в крайна сметка доведе до отваряне на границите, като милиони хора имат свободата да пътуват, работят и живеят навсякъде в ЕС. Това, което преди беше привилегия на малцина, се превърна в право на всеки. Към днешна дата над 2,7 милиона студенти от 10-те присъединили се държави са участвали в програмата за обмен „Еразъм+“. Разширеният ЕС предостави равни възможности за успешно развитие на всички.
Успехът не означава, че не бяха извлечени поуки. Това беше първото разширяване от този вид и мащаб и със сигурност има много области, в които ЕС би могъл и трябва да постигне по-добри резултати. На първо място ЕС трябва да започне да интегрира страните кандидатки в работата си възможно най-скоро. Постепенната интеграция не замества действителното присъединяване. Това е начин и двете страни да изградят солидна основа, като се учат една от друга, обменят опит и споделят мнения. Това е начин за установяване на връзки между хората и за насърчаване на истински европейски дух.
Освен това основните принципи на ЕС за демокрация, върховенство на закона и основни права и свободи не подлежат на преговори и не могат да бъдат пренебрегвани. Въпреки че насоките за присъединяване към ЕС съдържат ясни критерии по отношение на „основните принципи“, има някои аспекти, които излизат извън рамките на всякакви указания. Като дом на гражданското общество ЕИСК счита, че дейното гражданско общество и силният социален диалог са ключови елементи за добре функциониращите демокрации. Постепенното интегриране в ЕС на гражданското общество от страните кандидатки ще им позволи да станат толкова силни, колкото би трябвало да бъдат към момента на присъединяването. Ето защо ЕИСК стартира инициативата си за интегриране на страните кандидатки за членство в ЕС. „Членовете от страни кандидатки“ вече работят с нашите членове на ЕИСК, като изготвят становища по теми, които са от особено значение за бъдещите кръгове на разширяване.
Ето защо на пленарната си сесия през май членовете на ЕИСК ще обсъдят 20-ата годишнина от разширяването на ЕС, като направят преглед на миналото и изразят надежда за общо бъдеще на един по-устойчив, демократичен и обединен ЕС.
Срещнахме се с докладчика по становището на ЕИСК относно ангажираността на младите хора в ЕС и Обединеното кралство Килиан Лохан и го попитахме за потенциалните ползи от схемата за младежка мобилност, предложена от Европейската комисия и подкрепена от ЕИСК. Тази схема ще улесни младите граждани на Обединеното кралство и на ЕС, които желаят да живеят, учат и работят съответно в ЕС или Обединеното кралство. Сега, когато Обединеното кралство отхвърли предложеното общоевропейско споразумение относно свободното движение на младите хора, какви са другите възможни подходи за възстановяване на връзките, прекъснати с Брексит?
Срещнахме се с докладчика по становището на ЕИСК относно ангажираността на младите хора в ЕС и Обединеното кралство Килиан Лохан и го попитахме за потенциалните ползи от схемата за младежка мобилност, предложена от Европейската комисия и подкрепена от ЕИСК. Тази схема ще улесни младите граждани на Обединеното кралство и на ЕС, които желаят да живеят, учат и работят съответно в ЕС или Обединеното кралство. Сега, когато Обединеното кралство отхвърли предложеното общоевропейско споразумение относно свободното движение на младите хора, какви са другите възможни подходи за възстановяване на връзките, прекъснати с Брексит?
На 24 април ЕИСК беше домакин на прожекцията на украинския документален филм „20 дни в Мариупол“, който тази година спечели „Оскар“ в категорията „Най-добър документален филм“.
На 24 април ЕИСК беше домакин на прожекцията на украинския документален филм „20 дни в Мариупол“, който тази година спечели „Оскар“ в категорията „Най-добър документален филм“.
Филмът разказва за 20-те драматични дни през февруари и март 2022 г., когато неговият режисьор, журналистът Мстислав Чернов и неговите колеги документират жестоката руска обсада на Мариупол, голямо украинско пристанище на Азовско море. Чернов и неговият екип, които работят за „Асошиейтед Прес“, са последните чуждестранни журналисти, които остават в града преди превземането му от руската армия. Техните дълбоко въздействащи записи и снимки, включително на масовите бомбардировки на родилен дом и на градския театър, трансформирани в убежище за децата, обиколиха света като свидетелство за ужасите, причинени от нашествието на руската армия на украинското цивилно население.
Освен наградата на Филмовата академия на САЩ, „20 дни в Мариупол“ спечели и много други престижни награди, включително британската награда „БАФТА“ за най-добър документален филм и наградата на публиката за световно кино на филмовия фестивал „Сънданс“ в САЩ.
На прожекцията присъстваха председателят на ЕИСК Оливер Рьопке, както и видни гости, сред които Н.Пр. Всеволод Ченцов, ръководител на мисията на Украйна в ЕС, и Йевхен Тузов, един от основните герои на документалния филм.
„Трябва да помним свещената си задача да свидетелстваме за историята. Филмът носи ясно послание: трябва да покажем на света какво може да причини омразата. Да не забравяме саможертвите на украинските хора нито издръжливостта, която показаха пред лицето на изпитанията. Перспективата Украйна да стане държава — членка на ЕС, е не само свидетелство за нашите споделени ценности, но и знак на надежда за по-светло бъдеще“, заяви председателят на ЕИСК Оливер Рьопке.
„20 дни в Мариупол“ предлага ужасяващ, но важен поглед към страданията, причинени от агресията на Русия. Горд съм да заявя, че нашият Комитет остана непоколебимо на страната на Украйна и на нейното жизнено гражданско общество в тези трудни времена и Вашето присъствие тази вечер означава много“, заяви заместник-председателят на ЕИСК, отговарящ за комуникацията Лауренциу Плошчану. ЕИСК подкрепи категорично Украйна и нейното гражданско общество от първия ден на нашественическата война на Русия и засили сътрудничеството си с украинските организации на гражданското общество (ОГО) чрез платформата на гражданското общество „ЕС-Украйна“. Той създаде Украинския хъб, който предлага работно пространство на украинските ОГО в Белгия и постави началото на инициативата „Членове от страни кандидатки за присъединяване“, за да сподели експертния опит на Комитета с украинските ОГО. Делегация на ЕИСК на високо равнище, ръководена от г-н Рьопке, посети Украйна през ноември, където се срещна с министъра на икономиката Юлия Свириденко, представители на Върховната Рада и на гражданското общество. Членовете на ЕИСК отдадоха почит на жертвите на войната в Украйна, посещавайки военни мемориали в страната.
Прожекцията, организирана по инициатива на латвийския член на ЕИСК Андрис Гобинс, отново показа солидарността на европейското гражданско общество с Украйна и нейния народ. Освен това, наред с основната проява, публиката имаше възможността да види фотоизложба, посветена на обсадата на Мариупол, организирана в сътрудничество с асоциацията Ukra-Bel.
