Младите хора в Средиземноморския регион трябва да бъдат включени на всеки етап от политиките — от създаването до изпълнението. Те оформят не само политиките, но и живота, както беше подчертано по време на дебата, проведен от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).

По време на януарската си пленарна сесия ЕИСК организира дебат във връзка с приемането на становището относно „Участие на младежта в социалния и гражданския диалог в Средиземноморския регион“, което е първото становище на ЕИСК, в което се взема предвид приносът на представителите на младежта от региона. Осем представители на младежта участваха в процеса на изготвяне на становището.

По време на дебата комисарят по въпросите на Средиземноморието Дубравка Шуица подчерта значението на младите хора за просперитета, стабилността и устойчивостта на региона. „Бъдещето на Средиземноморието е в ръцете на младите хора. За общо и устойчиво бъдеще трябва да общуваме пряко с младите поколения, като гарантираме, че техният глас направлява нашите политики и приоритети. Заедно ще оформим новия пакт за Средиземноморието, като инвестираме в образование, работни места и растеж.“

Председателят на ЕИСК Оливер Рьопке изрази подкрепата си за новия пакт на комисар Шуица, насочен към инвестициите, устойчивостта и миграцията, като добави, че гражданското общество трябва да участва активно в разработването му. „Ангажираността на младите хора е от съществено значение за бъдещето на региона и ЕИСК е решен да гарантира, че гласът им ще бъде чут при формирането на политиките и вземането на решения. Заедно със Съюза за Средиземноморието и фондация „Анна Линд“ ние се стремим да изградим мирно и процъфтяващо Средиземноморие.“

Като подчерта значението на приноса на представителите на младежта към становището, принцеса Рим Али, председател на фондация „Анна Линд“, заяви, че работата с младите хора е не само важна, но и крайно необходима и продуктивна. „Залогът е голям. Без подкрепата на младите хора, без да им предложим инструменти за равнопоставено участие, не можем да намерим жиснеспособни решения за бъдещето. Те трябва да имат думата“, каза тя.

Елиан Ел Хабер, представител на младежта за становището и съветник в мрежата на ЮНЕСКО ЦУР4 „Младежи и студенти“, се присъедини към инициативата на ЕИСК за активно включване на младите хора от различни региони, полове и образователни и културни среди.

от Стефано Малия, председател на група „Работодатели“ на ЕИСК

На 29 януари Европейската комисия прие Компаса за конкурентоспособността — критична и навременна стъпка за рестартиране на икономическия двигател на Европа, която ще очертае курса на ЕС за следващите пет години.

Работодателите в ЕС отдавна призоват за всеобхватна програма за конкурентоспособността и ние приветстваме трите стълба на Компаса: преодоляване на разликите в иновациите и производителността, съчетаване на декарбонизацията с конкурентоспособността и намаляване на зависимостите с цел гарантиране на веригите на доставки. Те са от ключово значение, за да се гарантира, че Европа може да се конкурира в световен мащаб, да привлича и задържа таланти и да насърчава иновациите.

Крайният успех на Компаса обаче зависи от разработването на конкретни мерки и тяхното навременно изпълнение. Ключови инициативи като пакета „Омнибус“ за опростяване, Пакта за чиста промишленост и хоризонталната стратегия за задълбочаване на единния пазар ще играят решаваща роля. Въпреки това сами по себе си преименуваните стратегии и привличащите вниманието заглавия не могат да ни предпазят от предстоящите предизвикателства.

Така например опростяването на регулаторната рамка е първата и най-неотложна стъпка. Намаляването на обременяващата бюрокрация и насърчаването на бързината и гъвкавостта са от съществено значение. Вече твърде дълго предприятията в ЕС се сблъскват с прекомерна сложност и бавен процес на вземане на решения. Нуждаем се и от съдържателно прилагане на проверката на конкурентоспособността, така че новите законодателни и регулаторни мерки да подкрепят, а не да възпрепятстват растежа на бизнеса.

Компасът с право е насочен към насърчаване на иновациите чрез стабилен съюз на капиталовите пазари и преодоляване на структурните пречки за отключване на потенциала на Европа в областта на дълбоките технологии, чистата енергия и авангардното производство, като същевременно се създава плодородна екосистема за стартиращите и разрастващите се предприятия.

Незавършеният съюз на капиталовите пазари е всъщност напомняне, че не можем да си позволим никакви забавяния. Въпреки че Компасът насърчава по-добрата координация на инвестициите на националните правителства, в него липсва ясен план за други общи източници на финансиране. Но светът няма да ни чака.

Надпреварата е в ход и сега е моментът да включим на максимални обороти. Отключването на конкурентоспособността е не само икономически императив, но и ключът към споделения просперитет за всички. Европейските предприятия са и ще продължат да бъдат част от решението. 

Хана Ярзабек, испанско-полска документална фотографка, номинирана за европейската награда за въздействие за разследваща журналистика (IJ4EU) за 2024 г., рисува мрачна картина за положението на полско-беларуската граница, където хиляди бежанци се опитват да пресекат Беловежката гора, наречена „Джунглата“.

От Хана Ярзабек

От ноември 2021 г. насам хиляди бежанци, предимно от държави от Близкия изток и Африка, се опитват да прекосят Беловежката гора — последната запазена девствена гора в Европа, намираща се по границата между Полша и Беларус. Гората, наричана „Джунглата“ от някои бежанци, е опасно и трудно място за прекосяване, особено за тези, които не са запознати със суровия климат на Североизточна Европа. Много бежанци остават блокирани в гората дълго време, където те се сблъскват с екстремни условия, като например липсата на храна и вода, и висок риск от хипотермия и смърт през зимата. Ако бъдат заловени от граничната охрана, тези бежанци обикновено са принудени да пресекат обратно границата, което означава да бъдат оставени в гората от страната на Беларус. Често през нощта, без свидетели, като чупят телефоните им, за да не могат да комуникират с външния свят. Тези принудителни връщания, известни като отблъсквания, се случват дори при екстремни условия, без да се правят изключения за бременни жени или хора на ръба на хипотермия, които въпреки това биват експулсирани на територията на Беларус. Някои от бежанците твърдят, че са били обект на подобно отблъскване по няколко пъти, понякога до 17 пъти.

Предишното полско правителство построи гранична стена, с навита бодлива тел най-отгоре и подсилена в основата. Както и при други подобни препятствия, това не успя да попречи на хората да се опитват да влязат в Европа, а вместо това ги излага на други тежки наранявания. Граничната охрана също така е инсталирала в гората камери — капани, за да засичат движения на бежанци и хуманитарни работници. Без бежански лагери, бежанците се крият в гората, за да избегнат отблъскване в Беларус, а нарастващото военно присъствие възпрепятства достъпа до хуманитарна помощ.

От самото начало предоставянето на хуманитарна помощ по тази граница се сблъска със значителни предизвикателства. След като крайно дясното правителство загуби властта през октомври 2023 г., се зароди надежда за промяна на миграционната политика, но насилието, отказите и ограниченият достъп до медицински грижи продължиха. В момента „Лекари без граници“ работи само с трима служители на непълно работно време, които предлагат медицински грижи по 400-километровата граница. Организацията не разполага с постоянна база, за разлика от други гранични региони със сходни миграционни потоци. Те се сблъскват с трудни условия, като често оказват помощ в тъмнината и без подходящо оборудване за точно диагностициране. Адаптират лечението си към условията в гората, като например правят интравенозни инфузии през нощта или предоставят спешна медицинска помощ в тежки случаи, като например спонтанен аборт.

След изграждането на стената, към здравните проблеми понастоящем се добавят и различни видове фрактури, тъй като хората, които се опитват да изкачат и прескочат стената, понякога падат от височина, достигаща до 5 метра. Някои от фрактурите изискват сложни операции и месеци на възстановяване. В тези случаи, както и в случаите на хипотермия, единственото решение е да се повика линейка с ясното съзнание, че човекът ще бъде арестуван и наблюдаван от граничната охрана по време на болничния му престой. След като човекът бъде освободен от болницата, граничните служители решават, въз основа на свои собствени критерии, дали да го изпратят в център за чужденци от затворен тип или такъв от отворен тип. Според това, което ми споделиха няколко интервюирани, има ситуации, при които някои бежанци, след като са приключили престоя си в болницата, са били транспортирани от граничната охрана обратно в гората и са би отблъснати обратно към Беларус, и така цялата история започва отново отначало.

През последните месеци броят на войниците, разположени на полско-беларуската граница, също непрекъснато нараства, което отразява ескалиращото напрежение в региона. През юни 2024 г. мигрант на границата намушка полски войник, който по-късно почина от раните си. В отговор на това новото правителство засили кампанията си за борба с миграцията и въведе закон, който позволява на войниците да използват оръжия, когато сметнат това за необходимо, без да бъдат подвеждани под отговорност за своите действия. Това решение поражда сериозни опасения, особено с оглед на предишни притеснителни инциденти, свързани с използването на сила. Така например през октомври 2023 г. сирийски бежанец беше прострелян в гърба през светлата част на деня и претърпя тежки наранявания. По подобен начин през ноември 2023 г. хуманитарни доброволци съобщиха, че граничната охрана е стреляла по тях без предварително предупреждение, докато са се опитвали да предоставят помощ. Новият закон не само крие риска да нормализира такива опасни практики, но и създава климат на безнаказаност, като допълнително застрашава както бежанците, така и тези, които предлагат хуманитарна помощ. Като предоставя неконтролирана власт на войниците, тази политика подкопава основните права на човека и може да ескалира насилието в един и без това нестабилен граничен регион.

Доналд Туск се опитва да си създаде имидж, че е по-отворен и зачита правата на човека, но въпреки това неговото правителство продължава да поддържа наратива на предишната администрация за представяне на мигрантите на тази граница като заплаха за полското общество, като ги дехуманизира и ги определя като терористи или престъпници. Предишното правителство също така се опита да класифицира хуманитарните помощници като подпомагащи трафика на хора — престъпление, наказуемо с до осем години лишаване от свобода. Изглежда тази политика ще продължи и при правителството на Доналд Туск. На 28 януари 2025 г. петима хуманитарни доброволци, които помогнаха на семейство от Ирак и един египтянин през 2022 г., ще бъдат съдени, с риска да получат същото тежко наказание.

Освен това обявената нова миграционна политика (през октомври 2024 г.) не дава основание за оптимизъм. Буферната зона, въведена през юли миналата година, остава в сила, като сериозно ограничава достъпа на хуманитарните организации, включително „Лекари без граници“, както и на журналистите, като по този начин възпрепятства предоставянето на помощ на бежанците и документирането на нарушенията на правата на човека, извършвани от полските органи.

Най-спорният аспект на тази политика обаче е планът за суспендиране на правото на убежище на тази граница — мярка, която очевидно противоречи на основните права на човека, признати в цяла Европа. Освен това тази политика ще има сериозни последици за местното население в граничния регион. Въпреки това тя беше разработена без предварителна консултация с тях или с хуманитарни организации. Тези организации, които неуморно работят за предоставяне на помощ, също така събраха критични знания за положението, нуждите на бежанците, които се опитват да преминат, и предизвикателствата, пред които са изправени. Пренебрегването на тези наблюдения не само подкопава хуманитарните усилия, но и рискува да изостри и без това бедственото положение.

Настоящият разследващ репортаж беше изготвен с помощта на безвъзмездни средства от фонд „Разследваща журналистика за Европа“ (IJ4EU).

Хана Ярзабек е испанско-полска документална фотографка, установена в Мадрид, с опит в областта на политическите науки и като политически анализатор за агенции на ООН. Нейната работа се съсредоточава върху теми като дискриминацията, половата идентичност, сексуалното многообразие и миграционните потоци по източните граници на ЕС с чувствителен подход и уважение. Нейни творби са публикувани в големи издания като Ел Паис и Нюсуик Япония, показвани са на изложби по света и са удостоени с многобройни награди, включително номинация за европейската награда за въздействие IJ4EU за 2024 г. и наградата Лайка Оскар Барнак за 2023 г.

Снимка от проекта „Джунглата“:

Траншейното стъпало — гъбична инфекция, която засяга краката — е един от най-често срещаните здравословни проблеми сред бежанците, които се опитват да пресекат Беловежката гора (октомври 2022 г.).