Юдит Форбах: Социална таксономия за устойчиви инвестиции

Целта на таксономията на ЕС е да насочи инвестициите към устойчивост чрез осигуряване на прозрачна система на класификация за инвеститорите и дружествата. Понастоящем Регламентът на ЕС за таксономията и актовете, свързани с изпълнението му, са съсредоточени върху цели, свързани с климата и околната среда, допълнени от минимални социални гаранции. Въпреки че ЕИСК приветства екологичните цели, той призовава за понятие за цялостна устойчивост, така че таксономията да включва както екологична, така и социална устойчивост.

Минималните социални гаранции са полезни, но не са достатъчни, за да се гарантира социална устойчивост за работниците, потребителите и общностите. Планираната социална таксономия ще придобие по-голямо значение, ако е част от цялостна политика, насочена към социална устойчивост, което предполага и финансиране на социалното обслужване чрез публични разходи и важна роля за публичните инвестиции.

ЕИСК призовава Комисията да публикува закъснелия доклад, в който се описват разпоредбите, които ще се изискват, за да се разшири обхватът на таксономията така, че да включва „други цели за устойчивост, включително социални цели“ съобразно отправеното в Регламента за таксономията искане. ЕИСК посочва цялостната подготвителна работа, извършена от Платформата за финансиране за устойчиво развитие, и препоръчва придържане към предложените цели за достоен труд, подходящ стандарт на живот и приобщаващи общности посредством многостепенен подход. Също така предстоящата Директива относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта би била важно допълнение към социалната таксономия, спрямо която биха могли да се оценяват дейностите. ЕИСК препоръчва да се започне с прости критерии и да се предвидят лесни и прозрачни процедури. Една от целите следва да бъде тясна интеграция на социалните и екологичните таксономии, но на първо време би било полезно да се въведат взаимни минимални гаранции.

Нарастващото търсене на социално ориентирани инвестиции следва да бъде подпомагано чрез осигуряване на надеждна таксономия, която да повиши стойността на предприятията, които допринасят за социалната устойчивост. Една добре разработена социална таксономия би допринесла значително за справяне с проблема със заблуждаващия социален пиар, когато дадена организация отправя подвеждащи твърдения относно социалната отговорност на своите продукти или услуги. Тя следва да представлява златен стандарт, отразяващ по-високо равнище на амбиция от предвиденото в законодателството. По-специално тя следва да се позовава на Европейския стълб на социалните права и целите за устойчиво развитие, и по-конкретно ЦУР 8 относно достойния труд. Социалните партньори и организациите на гражданското общество следва да участват пълноценно в разработването на таксономията и за тях следва да бъдат предвидени механизми за подаване на жалби. Както и при зелената таксономия, определението за това какво следва да бъде включено в социалната таксономия ще породи спорове. Точно поради тази причина определението следва да бъде предмет на демократично вземане на решения. Успехът на таксономията е свързан с надеждността ѝ, а включените в нея дейности трябва да отговарят на едно широко прието определение за устойчивост.