Спортът за хора с увреждания води началото си от рехабилитационните усилия в следвоенния период. Това е било начин физиотерапията да се направи по-интересна и приятна. Игрите и забавлението са помогнали на хората с увреждания — вродени или в резултат на травма — да преоткрият радостта от живота.
Спортът за хора с увреждания води началото си от рехабилитационните усилия в следвоенния период. Това е било начин физиотерапията да се направи по-интересна и приятна. Игрите и забавлението са помогнали на хората с увреждания — вродени или в резултат на травма — да преоткрият радостта от живота.
Имало е две конкретни цели: да се укрепи физическата автономност на хората и да им се помогне да възстановят своята истинска и солидна идентичност. Днес може да се каже, че е осъществен преход от игри с акцент върху рехабилитацията към овластяване. С други думи, предоставяне на възможности на хората, които имат чувството, че нямат капацитет или са загубили способността да бъдат самостоятелни и да вземат свои собствени решения. Тези аспекти съставляват същността на правата на човека.
Естественият начин да се направи това е чрез социалния имидж на хората, който се възприема от другите. Пътят на самовъзстановяването преминава непосредствено през общността, в която живеят хората. Участието в даден спорт се превръща в средство за отстояване на основните си права и достойнство.
Този път е бил дълъг и труден — пионерите от 60-те години на миналия век са герои, изпреварили времето си. Те обаче са герои в дългото пътуване от онези години до днес. Това е борба за постигане на признание за атлетичните способности на параолимпийците.
Една проява ще остане в историята: олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Това е кулминацията в борбата за постигане на признание в спортния свят, в който стигматизирането на физическите, сетивните и умствените идеали е толкова силно, че представлява дори по-голяма пречка, отколкото приобщаването в сферата на труда, в която вместо това преобладават предразсъдъци за непродуктивност. Тези олимпийски игри са исторически, тъй като Международният олимпийски комитет е поискал да организира състезания за спортисти с увреждания, които да се редуват с тези за хората без увреждания. Това е експеримент, проведен само веднъж, тъй като въпроси от организационно естество, по-специално във връзка с достъпността, затрудняват продължаването по този път. Въпреки че е спорен, този избор е довел до известните днес параолимпийски игри, които отличават по подобаващ начин спортните усилия на всеки участник в тях. Най-накрая навлязохме в свят на спорт, практикуван от всички и за всички хора. Нова ера.
След това беше необходимо параолимпийският спорт да се направи привлекателен за многобройните хора, които посещават спортни прояви или ги гледат по телевизията. През 1988 г. в Сеул телевизионните коментатори са толкова невежи, че дори не знаят кои са фаворитите във всяко отделно състезание. Както може да си представим, резултатите са катастрофални. С течение на времето спортните журналисти се научават да следят дейностите на спортистите с увреждания, което е основна стъпка към промяна на посланието.
Това ни отвежда до друго основно събитие: олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Безупречна организация и силна телевизионна кампания, особено в Обединеното кралство, водят до препълнени стадиони за всички спортни дисциплини. Това е и моментът, в който някои спортисти — благодарение на новото журналистическо послание — придобиват известност. Също като техните олимпийски колеги.
Светът се е променил от 50-те години на миналия век. Усещането, че вече не са напълно невидими се е превърнало в колективно предимство за хората с увреждания. Надяваме се, че тази история може да бъде възпроизведена във всички области на живота, както се посочва в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания: „необходима е промяна на парадигмата“. В спорта, въпреки всичко, такава промяна определено е постигната.
Какво е значението на параолимпийските игри и как те и други спортни състезания спомагат за премахването на бариерите за хората с увреждания?
Членът на ЕИСК Пиетро Барбиери пише за историята на спортните състезания за хора с увреждания и за начина, по който двете Олимпиади — едната в Сеул през 1988 г., а другата в Лондон през 2012 г. — доведоха до така необходимата промяна във възприемането на уврежданията. Най-накрая живеем в свят на спорт, практикуван от всички за всички.
11-годишният Ян Щюка от Загреб, Хърватия, има спина бифида и може да се придвижва само с помощта на ортопедични скоби и проходилка, което изобщо не му пречи да бъде завършен атлет. Носител на наградата за най-добър млад хърватски парабаскетболист за 2023 г., Ян участва и в състезания по плуване, а сега практикува и ски бягане. В свободното си време играе футбол с приятелите си, като бележи голове с ръката си. Ян и майка му Ясмина Богданович разговаряха с нас за възможностите за спорт за деца с увреждания и ни обясниха защо е важно те да бъдат третирани възможно най-малко като хора със специални потребности.
11-годишният Ян Щюка от Загреб, Хърватия, има спина бифида и може да се придвижва само с помощта на ортопедични скоби и проходилка, което изобщо не му пречи да бъде завършен атлет. Носител на наградата за най-добър млад хърватски парабаскетболист през 2023 г., Ян участва и в състезания по плуване, а сега практикува и ски бягане. В свободното си време играе футбол с приятелите си, като отбелязва голове с ръката си. Ян и майка му Ясмина Богданович разговаряха с нас за възможностите за спорт за деца с увреждания и ни обясниха защо е важно те да бъдат третирани възможно най-малко като хора със специални потребности.
ЯН:
Кога започна да спортуваш и какви спортове си практикувал досега?
Започнах с уроци по плуване, когато бях на две години. На четиригодишна възраст се преместих в клуба Natator Para Swimming, където научих всички техники за плуване и участвах в няколко състезания. Преустанових, когато бях на 11 години, защото ми стана малко скучно.
Когато бях на осем, започнах с пара ски бягане и баскетбол в инвалидна количка. Все още практикувам и двата спорта, които са ми любими.
Освен това пробвах скално катерене няколко пъти и ми хареса, но нямам време да практикувам и този спорт. През едно лято карах курс по Крав Мага. Хареса ми много и бих искал да го правя отново понякога в бъдеще.
Какви награди си спечелил и коя от тях означава най-много за теб?
Спечелил съм няколко награди с баскетболния клуб и любимата ми награда е за най-добър млад параатлет за 2023 г. в моята категория, която ми беше присъдена от Асоциация за пара спортове на Загреб.
Как изглежда един твой тренировъчен ден? Колко пъти седмично тренираш обикновено?
Сутрин ходя на училище. След училище първо правя домашните си и излизам с приятелите си, а вечерта ходя на някоя от тренировките. Досега ходех на сухи тренировки по ски веднъж седмично, баскетбол веднъж седмично и плуване 1—2 пъти седмично. От тази учебна година ще спра да плувам и ще увелича тренировките по ски до 2—3 пъти седмично.
През зимата ходя и на ски лагери в Планица в Словения и в някои от австрийските ски курорти. Харесвам тези лагери, защото приятелите ми също ходят, така че освен обучението имаме и голям шанс да се социализираме.
С отбора по баскетбол понякога ходим на мачове в други градове около Хърватия. Миналата есен бяхме и в Рим и играхме мач срещу баскетболния отбор на Лацио.
На кои мъжки или женски спортисти се възхищаваш? Искаш ли да участваш във важно международно спортно състезание някой ден?
Любимият ми спортист беше Лука Модрич, но в момента нямам идоли, така че не следвам никого.
Ще се радвам да участвам в международни спортни състезания... надявам се както в баскетбола, така и в ските.
ЯСМИНА:
Колко внимание се обръща на спорта за деца с увреждания в Хърватия?
Като родител ми се струва, че наистина се обръща голямо внимание. За съжаление родителите не са достатъчно информирани за възможностите, клубовете се нуждаят от нови членове, наистина е жалко. Разбира се, положението е много по-благоприятно в по-големите градове.
Има ли едно дете с увреждания достатъчно възможности и стимули да спортува или се изисква голямо участие от страна на родителите?
Децата имат възможности и стимули... ако те и родителите им желаят това. Както казах, родителите не са достатъчно информирани и някои от тях или не искат допълнителни ангажименти, или се страхуват, че детето ще бъде наранено докато спортува... Жалко е, че мислят по този начин. Иначе спортът за хора с увреждания е безплатен и според мен много стимулиращ както за физическото, така и за психичното здраве, и със сигурност за социалната интеграция. Не бих казала, че се изисква по-голямо участие на родителите отколкото при здрави деца на същата възраст. Разбира се, съществуват изключения, свързани с конкретна диагноза: например Ян все още трябва да бъде придружаван от един от нас, когато ходи на зимни ски лагери или при гостувания на отбора, но тъй като расте, тези ангажименти вероятно ще намаляват и се надявам се, че присъствието ни няма да е задължително. Целта е да се постигне независимост във всичките му дейности. Той редовно провежда обучения без наша помощ.
Какво бихте добавили като родител на дете със специални нужди?
Да се отнасяме към тях възможно най-малко като към деца със специални нужди и да ги включваме в ежедневните дейности, които съответстват на възрастта и възможностите им, за да се чувстват като другите. Те ще се възприемат като обикновени деца, които правят нещата „малко по-различно“, но все пак ги правят! Ян кара велосипед с три гуми, а не с две; плува и се гмурка като всички свои връстници, но използва краката си по-малко или изобщо не ги използва; играе футбол с отбора, но бележи голове с ръката си. „Можем да правим всичко, въпреки че някои неща трябва да ги правим малко по-различно“ — ако самите те се приемат този начин и другите ще го направят.
Ян Щюка е 11-годишен ученик от Загреб, понастоящем в пети клас на началното училище. Член е на клуба Natator Swimming. Той е член на KKI Загреб (баскетбол в инвалидни колички) и ски-клуб Monoski Zagreb за хора с увреждания, където редовно се обучава в програмата за ски бягане за хора с увреждания.
Ясмина Богданович има диплома по дизайн от Школата по дизайн към Факултета по архитектура в Загреб. Тя работи в различни маркетингови агенции в продължение на 20 години. Понастоящем работи на непълно работно време и дистанционно в малко графично студио, което ѝ позволява да придружава Ян на ски лагери и по време на другите му спортни начинания. Тя е и запален колоездач и се придвижва навсякъде с велосипед.
За близо 500 украински спортисти, убити по време на войната, която Русия води срещу тяхната страна, мечтата за участие в Олимпийските игри или всяко бъдещо спортно състезание беше покосена завинаги. За да запази жив спомена за тях, украинската неправителствена организация BRAND UKRAINE разказва трагичната история на шестима починали спортисти, използвайки изкуствен интелект, за да ги върне към живота, макар и само за кратко. Разговаряхме с Тим Макаров, ръководител на екип „Цифрово съдържание“ в BRAND UKRAINE, който ни разказа, че основната идея на проекта, представен на игрите в Париж, е да накара хората да спрат и да помислят за стойността на човешкия живот.
За близо 500 украински спортисти, убити по време на войната, която Русия води срещу тяхната страна, мечтата за участие в Олимпийските игри или всяко бъдещо спортно състезание беше покосена завинаги. За да запази жив спомена за тях, украинската неправителствена организация BRAND UKRAINE разказва трагичната история на шестима починали спортисти, използвайки изкуствен интелект, за да ги върне към живота, макар и само за кратко. Разговаряхме с Тим Макаров, ръководител на екип „Цифрово съдържание“ в BRAND UKRAINE, който ни разказа, че основната идея напроекта, представен на игрите в Париж, е да накара хората да спрат и да помислят за стойността на човешкия живот.
Как възникна идеята за проекта?
Идеята се породи в Берлинската агенция BBDO. Те предложиха рамкова концепция — идеята да покажем трагичната история на украинските спортисти, които не можаха да участват в Олимпийските игри. Представиха ни основната концепция, а ние разработихме идеята и разширихме кръга от партньори, като установихме контакти с украинското Министерство на младежта и спорта и Министерството на външните работи и кабинета на президента на Украйна. Работихме заедно по окончателната разработка на проекта, а BBDO продължи да се занимава с техническата част. Изградихме комуникационна стратегия и осигурихме разпространение на съдържанието и правна подкрепа. Проектът беше представен във Volia House, украинската квартира в Олимпийското село в Париж, с участието на инфлуенсъри.
Колко трудно беше да съберете истории и да подготвите видеоматериала? Какви техники бяха използвани за „съживяване“ на главните герои?
Самата идея е много проста и ясна — да разкажем историите на трагично загиналите украински спортисти и да създадем техните цифрови аватари. Свършихме огромна работа. Използвахме гласови записи, цифровизирахме ги, използвахме архивни снимки и видеоматериали и обработихме всичко това с помощта на ИИ. Целта беше цифровото копие да изглежда много човешки, да създава впечатление за тайнственост, реалност и същевременно нереалност. Това беше смисълът. Техните истории сами по себе си са извънредно въздействащи и, подсилени от технологията с ИИ, не оставят никого безразличен. Ще бъда откровен — този проект е до голяма степен „на ръба“. Когато го обсъждахме, се страхуваме, че няма да бъдем разбрани, че хората няма да видят уязвимостта, беззащитността, болката и отчаянието, скрити зад усещането за страховитост, които влагаме в думите на мъртвите спортисти. Проектът представя много проста идея — хора, които искрено обичат страната си, които искат да живеят и да се реализират, се превръщат в заложници на обстоятелствата, когато мечтите, плановете и животът им бъдат покосени. Но те не бива да бъдат забравени. Всяко действие има цена и тя често се измерва в човешки животи и съдби.
За семействата на убитите спортисти трябва да е било много мъчително да участват в проекта и да изгледат видеоматериалите. Какви отзиви получихте от тях накрая?
Разбира се, такъв проект може да се осъществи само със съгласието на най-близките роднини. Това е изключително важен въпрос: показахме, обяснихме и демонстрирахме на семействата какво ще направим. В дългия списък, който бяхме подготвили, имаше десетки истории, но в крайна сметка постигнахме съгласие само за шест от тях. Това отне седмици сложни преговори. Но когато показахме крайния резултат, родителите не успяха да сдържат сълзите си. Казаха: „Благодарим Ви, вършите страхотна работа, която ще помогне да се запази споменът за нашето дете“. Доколкото знам, никой от тях не съжалява за участието си. Подписахме всички необходими правни документи и едва след това проектът получи зелена светлина. Всичко беше готово за началото на Олимпийските игри и в продължение на две седмици показвахме и проследявахме шест необикновени истории. Не очаквахме такъв успех — реакцията на проекта надхвърли всички наши очаквания. И все пак не е изненадващо, тъй като в съвременния свят на глобалните комуникации истинските истории провокират комплексни и противоречиви емоции.
Какво е основното послание на проекта — какво се надявате зрителите „да отнесат у дома“, след като са видели видеоматериалите?
В BRAND UKRAINE работим за разпространението на истината за Украйна и нейната действителност в условията на руската агресия. За тази цел използваме човешки истории. Сигурен съм, че те най-добре предават нашата болка, гордост, устрем, това, което сме печелили и губили, това, което ни прави хора, силна и смела нация. Това е нашата мисия — не само да говорим за Украйна, но и да я превърнем в „любима марка“ на целия свят. Работим за тази цел, така че да има повече такива въздействащи проекти, които да докоснат сърцата на хората и да дадат възможност човек да спре и да помисли за стойността на човешкия живот.
Можете да видите видоеоматериалите и снимките тук и в Instagram:
Тим Макаров е ръководител на екип „Цифрово съдържание“ в BRAND UKRAINE. Работил е 20 години в областта на журналистиката, маркетинга и цифровите комуникации. Призванието му е да разказва истории и да създава проекти, които променят света към по-добро.
Нидерландската асоциация Oogvereniging, с помощта на мрежата на Европейския съюз на слепите (EBU), стартира инициативата „Достъпност на спорта“, която има за цел да предложи практически решения за отстраняване на пречките, които възпират слепите и хората с увредено зрение да се присъединят към спортни клубове и сдружения в ЕС. Активистът в областта на уврежданията и доброволец за Oogvereniging и EBU, Петер ван Блайсвайк, ни разказва за този съвместен новаторски проект, който проправя пътя за действително приобщаващ спорт. Можете да помогнете и като отговорите на анкетата относно достъпността на спортните и развлекателните дейности за хората с увредено зрение във Вашия район на Европа.
Нидерландската асоциация Oogvereniging, с помощта на мрежата на Европейския съюз на слепите (EBU), стартира инициативата „Достъпност на спорта“, която има за цел да предложи практически решения за отстраняване на пречките, които възпират слепите и хората с увредено зрение да се присъединят към спортни клубове и сдружения в ЕС. Активистът в областта на уврежданията и доброволец за Oogvereniging и EBU, Петер ван Блайсвайк, ни разказва за този съвместен новаторски проект, който проправя пътя за действително приобщаващ спорт. Можете да помогнете и като отговорите на анкетата относно достъпността на спортните и развлекателните дейности за хората с увредено зрение във Вашия район на Европа.
От Петер ван Блайсвайк
В стремежа си към действително приобщаване в спорта инициативата „Достъпност на спорта“ в Нидерландия създава нови възможности, като се съсредоточава върху уникалните предизвикателства, пред които са изправени слепите и хората с увредено зрение. Този далновиден проект има за цел да се преодолеят и премахнат пречките, които възпрепятстват хората с увредено зрение да участват пълноценно в спортни и физически дейности в спортни клубове и сдружения.
Проектът се основава на задълбочено разбиране на пречките, пред които са изправени тези лица. След обширни изследвания и предишни експерименти инициативата „Достъпност на спорта“ установи 10 основни пречки, които включват наличието на специализирано наставничество, програми с участието на „наставници/приятели“, физическата достъпност на спортните съоръжения и въпроси, свързани с транспорта. Тези пречки често се пренебрегват, но играят значителна роля за възпрепятстването на хората с увредено зрение да се възползват от предимствата на спорта.
С оглед на преодоляването на тези предизвикателства инициативата въведе концепцията „спортни лаборатории“ (Sport Proeftuinen). Тези лаборатории са създадени в действащи спортни клубове или чрез партньорство със спортни доставчици, създавайки реална среда за изпитване на потенциални решения. За всяка установена пречка се предлагат и изпитват три различни решения. След това най-ефективното решение се усъвършенства и изпитва многократно, за да се гарантира неговата практичност и ефективност.
Констатациите от тези експерименти са обобщени в „Цифров план за спорта“ — подробно ръководство, което ще бъде предоставено на спортните клубове, доставчиците и общините. Планът има за цел да послужи като ресурс за подобряване на достъпността и приобщаването в спорта, като предоставя практически решения, които могат да бъдат приложени в различни условия.
Амбицията на проекта не се ограничава до Нидерландия. Неотдавна инициативата „Достъпност на спорта“ се свърза с европейски партньори, включително EBU, за да събере информация и най-добри практики от различни държави. Инициативата беше посрещната ентусиазирано, като много организации и държави изразиха желание за участие. Това европейско сътрудничество има за цел да подобри достъпността и приобщаващия характер на спорта в по-широк мащаб, като гарантира, че хората с увредено зрение в цяла Европа могат да се възползват от усилията.
Силата на инициативата „Достъпност на спорта“ се крие в нейния подход на сътрудничество. Проектът е подкрепен от коалиция от местни органи на управление, нидерландската асоциация Oogvereniging, Центъра за знания в областта на спорта и физическата активност, Съюза по лека атлетика и други организации, посветени на насърчаването на приобщаване. Чрез обединяването на тези разнообразни партньори инициативата използва широк спектър от експертен опит и ресурси за създаване на устойчиви и ефективни решения.
С набирането на скорост на проекта инициативата „Достъпност на спорта“ призовава за по-нататъшно участие от страна на европейските образователни институции и организациите за офталмологично здраве. Екипът счита това за решаваща стъпка към насърчаването на действително приобщаваща спортна култура в цяла Европа, когато всеки може да участва в спортни дейности или да им си наслаждава, независимо от визуалните си способности.
Инициативата „Достъпност на спорта“ е нещо повече от проект, това е движение към бъдеще, в което никой не е пренебрегнат. Чрез съвместните усилия на специални партньори в цяла Европа инициативата има за цел да окаже трайно въздействие върху достъпността на спорта, като проправи пътя за по-приобщаваща и справедлива среда за всички.
За желаещите да се присъединят към това преобразяващо пътуване или да научат повече, инициативата „Достъпност на спорта“ Ви приканва да участвате и да помогнете да се гарантира, че всеки има възможност да изпита радостта и ползите от спорта. Можете да помогнете, като попълните анкетата относно достъпността на спортните и развлекателните дейности за слепите и хората с увредено зрение във Вашия град или регион до 27 септември.
Бивш директор на иновации, управление на съоръжения и ИКТ и мениджър в организации със стопанска цел и с нестопанска цел, през последните години Петер ван Блайсвайк се съсредоточава върху застъпничеството за интересите на клиентите. Той е активно ангажиран с приобщаването и подобряването на достъпността на спорта за слепите и хората с увредено зрение. Освен това той изпълнява ролята на специален доброволец за нидерландската асоциация Oogvereniging и EBU и участва активно в работните групи, които си сътрудничат с местните и националните органи на управление. Работата му е тясно свързана с ангажимента за подобряване на качеството на живот и създаване на равни възможности за уязвимите групи в обществото.
Зеленият водород е един от градивните елементи на нашия енергиен преход, поради което бързото му разгръщане е изключително важно за бъдещата енергийна система и за икономическото и социалното благосъстояние на ЕС.
Зеленият водород е един от градивните елементи на нашия енергиен преход, поради което бързото му разгръщане е изключително важно за бъдещата енергийна система и за икономическото и социалното благосъстояние на ЕС.
Установяването на предлагането, търсенето, инфраструктурата и производството на водород обаче е свързано с редица предизвикателства. Водородът е скъп и зависим от подходящи рамкови условия. От една страна, трябва първо да насочим използването му към сектори, които са трудни за електрифициране и като средство за съхранение на енергия. От друга страна, трябва да гарантираме, че са създадени необходимите условия за бързо и ефективно разширяване на водородната инфраструктура.
В това отношение са особено важни три аспекта:
Трябва да се осигури необходимото финансиране на инфраструктурата. Тъй като изграждането на инфраструктура за транспортиране ще доведе до значителни разходи, ЕИСК подчертава значението на ефективното разпределение на ресурсите. То ще изисква интелигентно и интегрирано планиране, включително трансгранично, както и регулаторен режим, с който да се дава възможност за необходимите инвестиции в инфраструктурата, като същевременно се насърчава екологичната устойчивост на енергийната система като цяло и ползвателите на мрежите се защитават от прекомерно високи такси. Същевременно със сигурност трябва да се избягва допълнителната тежест под формата на кръстосано субсидиране на водородните мрежи от страна на ползвателите на газопреносната мрежа. Това е особено важно, тъй като бъдещите ползватели на инфраструктурата на мрежата за водород се различават значително от днешните потребители на газопреносната мрежа. Поради това е важно да се прилага принципът „потребителят плаща“, доколкото е възможно, и по този начин да се гарантира, че инфраструктурата за водород се финансира основно от своите ползватели.
В допълнение към финансирането трябва да се осигури и работната сила, необходима за разрастването и производството. Освен създаването на нови качествени работни места особено важно е пренасочването на съществуващите работници. Това означава, че на съществуващите работници трябва да се предостави подходящо обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, а работната сила трябва да бъде запазена, като се предлагат добри условия на труд. Например мрежовите оператори трябва да бъдат обвързани с обичайните колективни трудови договори, а условията на труд трябва да бъдат подобрени, за да се привлича квалифицирана работна сила. Затова ЕИСК призовава за ефективен и резултатен социален диалог в газовия сектор както на европейско, така и на национално равнище.
Трябва да се гарантира еднакво, проследимо и задължително сертифициране на водорода, произведен чрез централна схема на ЕС. Тези схеми за сертифициране трябва да гарантират не само екологичните критерии, но и социални стандарти. Сред тези стандарти трябва да бъдат справедливите и безопасни условия на труд и спазването на трудовите, социалните и синдикалните права;
Поради това ЕИСК призовава Комисията да преразгледа стратегията за водорода, която с основание беше критикувана от Европейската сметна палата. В сътрудничество с гражданското общество на национално и европейско равнище трябва да се гарантира изготвянето на цялостна стратегия, която да отчита сертифицирането, финансирането, трудовите изисквания, насърчаването и защитата на потребителите. Едва тогава европейската водородна промишленост може да има светло бъдеще.
Нашият гост изненада е Пирос Димас, трикратен златен олимпийски медалист и бивш състезател по вдигане на тежести на Гърция, който споделя какво го интересува като зрител на Олимпийските игри. Въпреки че с течение на времето Олимпийските игри са се променили много, принципите на олимпизма и емоциите на състезаващите се атлети остават същите като преди.
Нашият гост изненада е Пирос Димас, трикратен златен олимпийски медалист и бивш състезател по вдигане на тежести на Гърция, който споделя какво го интересува като зрител на Олимпийските игри. Въпреки че с течение на времето Олимпийските игри са се променили много, принципите на олимпизма и емоциите на състезаващите се атлети остават същите като преди.
Г-н Димас е заместник-председател на Международната федерация по вдигане на тежести и треньор на националния отбор на САЩ. Спечелил е три олимпийски златни медала и един бронзов. Бил е депутат в гръцкия парламент и председател на гръцката федерация по вдигане на тежести.
Готови ли сте да предприемете пътуване, което да Ви даде възможност да станете по-информиран, ангажиран и активен европейски гражданин? Независимо дали сте студент, млад професионалист или активен член на общността, паспортът за европейска демокрация на ЕИСК е ключът, който ще отключи пълния потенциал на Вашите граждански права.
Готови ли сте да предприемете пътуване, което да Ви даде възможност да станете по-информиран, ангажиран и активен европейски гражданин? Независимо дали сте студент, млад професионалист или активен член на общността, паспортът за европейска демокрация на ЕИСК е ключът, който ще отключи пълния потенциал на Вашите граждански права.
Паспортът предоставя информационни документи, обща информация, пътеводители и наръчници за всички аспекти на съвременната европейска демокрация, включително набор от инструменти за участие и подробен наръчник относно Европейската гражданска инициатива.
Интересувате ли се от новото издание (2023—2024 г.) на брошурата „Паспорт за европейска демокрация“? Пишете ни и ще Ви го изпратим — вече е достъпен на всички 24 езика на ЕС.
Можете също така да видите интерактивната версия онлайн на английски, френски или немски език (постепенно ще се добавят още езици) и да влезете в свят, в който гласът Ви наистина има значение! (ep)
Съществува тенденция за прекомерна употреба на изрази като „решаващи моменти“ и „събитие на века“. Въпреки това, тъй като предстои да бъде сформирана новата Европейска комисия, можем да кажем, че се намираме в един такъв решаващ момент: във възход е крайната десница и по целия континент се шири недоволство, продължава войната в Украйна, а войната в Газа рискува да се превърне в открита регионална война.
Съществува тенденция за прекомерна употреба на изрази като „решаващи моменти“ и „събитие на века“. Въпреки това, тъй като предстои да бъде сформирана новата Европейска комисия, можем да кажем, че се намираме в един такъв решаващ момент: във възход е крайната десница и по целия континент се шири недоволство, продължава войната в Украйна, а войната в Газа рискува да се превърне в открита регионална война.
От другата страна на Атлантическия океан все още не е хвърлен жребият, но продължават да нарастват митата и се разраства търговската война с Китай, като това неизбежно ще доведе до последващи сътресения във веригите на доставки и потребителските цени, които в крайна сметка ще бъдат усетени от населението.
Междувременно през пролетта Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха съгласие по нови правила за строги икономии за ЕС и „икономичните“ държави — членки на ЕС, продължават да блокират допълнителни собствени ресурси или варианти за получаване на заеми. ЕС е изправен пред нарастващ натиск в областта на климата, социални вълнения, екстремизъм и фашизъм, дискредитиране на демокрацията и нарастващ авторитаризъм, които — заедно със заплахата от ядрено унищожение и открита война по неговите граници — следва леко да тласнат лидерите на ЕС да се откажат от своята недалновидност и вътрешни боричкания. Всяка политика, която пренебрегва (или привидно обръща внимание на) неравенството и справедливостта, ще бъде неуспешна. Гражданите са уморени да слушат все същите чудесни речи и думи, само за да се окажат все по-бедстващи и едвам да свързват двата края, работните им места да изчезват и доходите им да намаляват. Крайнодесният популизъм се възползва от всичко това, като избягва фундаментални въпроси и обвинява имигрантите.
Без социална справедливост няма да има стабилност и надеждни партньори в нито една от държавите членки. Без нея няма да има единство, необходимо за справяне с това, пред което е изправен ЕС. Нека да превърнем социалния напредък в обединяващата сила зад този нов законодателен мандат на ЕС.
