В този брой:

• Андрей Гньот: Враг на държавата — преследване на журналисти в Беларус
• Делегация на ЕИСК на COP16 и COP29: Сами дърпаме чергата под краката си
• Аделаид Шарлие: Предадени от милиардите: COP29 не успя да постигне справедливост в областта на климата
• Лус Аро Гуанга: Борбата за здрава планета е въпрос на живот или смърт
• Мария Минчева: Цената на оставането извън Шенгенското пространство — висока за България и Румъния, но също така и за единния пазар на ЕС
   

През 2021 г. белгийската асоциация „Баби и дядовци за климата“ спечели наградата на ЕИСК за гражданското общество за действия в областта на климата с кампанията си „Нашите спестявания за тяхното бъдеще“. Кампанията имаше за цел да стимулира около 2,4 милиона белгийски баби и дядовци да реинвестират спестяванията си — оценени тогава на около 910 милиарда евро в активи — в по-устойчиви проекти. ЕИСК Инфо разговаря с „Баби и дядовци за климата“ относно финансирането за климата и устойчивото развитие сега, както и относно очакванията и плановете за бъдещето.

Виждате ли след три години осезаеми резултати от кампанията си? Като цяло как бихте оценили състоянието на финансирането за климата и устойчивото развитие в Белгия — има ли напредък и нараства ли обществената осведоменост относно значението му?

Наградата на ЕИСК беше важно признание и подкрепа за нас. Често споменаваме това в контакти с управляващите, други организации за подкрепа и нашите съграждани. Наградата ни помогна да установим допълнителни контакти и да доразвием кампанията си както за бабите и дядовците, така и за по-младите поколения, с разработването на презентации, семинари и поредица от уроци по устойчиво финансиране.

Забелязахме, че това все още не е очевидна тема, но в същото време Европа положи важни усилия в областта на законодателството (таксономията, Зеления пакт, Директивата за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта, Директивата относно дължима грижа на предприятията за устойчивостта и др.), така че сега предприятията и секторите също предприемат все повече и повече инициативи, на които можем да се позовем. Това е обнадеждаващо и необходимо, както за съжаление показаха (липсващите) резултати от COP в Баку.

От едно неотдавнашно проучване научихме, че нашата работа за повишаване на осведомеността все още е много необходима. Едва 5—15 % от инвеститорите упражняват правото си да поискат от своите финансови институции да вземат предвид техните предпочитания във връзка с устойчивостта. Ето защо трябва да продължим да работим за това.

Какво очаквате от COP29? Ще участвате ли в конференцията, ако не директно, като подкрепите 12-годишния Фере и неговите баби и дядовци? Смятате ли, че финансирането на борбата с изменението на климата е ключова тема за справедлив преход?

Докато пишем това, COP29 току-що приключи. Дадохме пълната си подкрепа, финансова и комуникационна, на 12-годишния Фере, който заедно със своите баби и дядовци, членове на нашата асоциация, предприе пътуване до Баку, за да продължи да се чува гласът на децата. Бихме искали също така да благодарим на всички баби и дядовци и всички инстанции, които направиха това възможно.

COP29 трябваше да се превърне в COP на финансирането на борбата с изменението на климата, тъй като финансирането наистина е от решаващо значение за справедливия преход. В Баку видяхме, че за съжаление това все още е твърде недостатъчно. Нашето послание остава: парите са на разположение и ние питаме кой трябва да поеме отговорност и да ги използва устойчиво за бъдещето на нашите внуци.

Кои са най-новите проекти на „Баби и дядовци за климата“, които бихте искали да споменете? Подготвяте ли нови проекти?

Продължаваме да гледаме към бъдещето с надежда. Десет години след Парижкото споразумение, 2025 г. ще бъде годината, в която „Баби и дядовци за климата“ ще се обърне към множеството баби и дядовци, които са членове на големи организации на възрастните хора във Фландрия. В момента се подготвяме, като няколко десетки баби и дядовци, загрижени за климата се обучават, за да могат да разговарят за климата с увереност, с протегната ръка и като добри слушатели.

Разработихме няколко семинара, включително един за устойчиви спестявания и инвестиции, който предлагаме безплатно на всички местни подразделения на организациите на възрастните хора. Вече наблюдаваме голям ентусиазъм. В края на ноември 2025 г. ще организираме голямо заключително събитие, което — надяваме се — няма да бъде край, а начало на един нарастващ ангажимент към бъдещето.

Хюго Ван Диендерен е съосновател и съпредседател на „Баби и дядовци за климата“. Основана през 2019 г., „Баби и дядовци за климата“ е независимо движение на възрастни хора, предимно баби и дядовци, които искат да предадат един годен за живеене свят на бъдещите поколения.

На снимката: Фере със своите „баби и дядовци за климата“ на COP29 в Баку. Фере имаше възможността да изрази загрижеността си относно криза в областта на климата пред множество важни хора.

Можем ли да помогнем за спасяването на света чрез устойчиви инвестиции? В контекста на забележителната трансформация на финансовия сектор пред лицето на екологичните и социалните предизвикателства, д-р Бригите Бернард-Рау от Хамбургския университет разглежда инвестициите с положително социално или екологично въздействие — новата мощна инвестиционна стратегия. Стратегията бележи основна промяна в начина, по който разглеждаме ролята на капитала и финансите в обществото, поставяйки под въпрос традиционната идея, че инвеститорите трябва да избират между печеленето на пари и постигането на промяна.

От Бригите Бернард-Рау

В свят, изправен пред безпрецедентни екологични и социални предизвикателства, вариращи от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие до продоволствената сигурност, неравенството, благосъстоянието и здравеопазването, финансовият сектор е в процес на забележителна трансформация. Инвестициите с положително социално или екологично въздействие се очертаха като мощен подход, който поставя под въпрос традиционната идея, че инвеститорите трябва да избират между печеленето на пари и постигането на промяна. Но какво точно представляват инвестициите с положително социално или екологично въздействие и по какво се различават от другите форми на финансиране за устойчиво развитие?

Разбиране на инвестициите с положително социално или екологично въздействие

По същество инвестициите с положително социално или екологично въздействие променят из основи начина, по който разглеждаме ролята на капитала и финансите в обществото. Съгласно определението, предложено от Global Impact Investing Network (GIIN) (Световната мрежа за инвестиции с положително социално или екологично въздействие), става въпрос за инвестиционна стратегия, включваща „инвестиции, направени с цел постигане на положително, измеримо социално и екологично въздействие, наред с финансовата възвръщаемост“. Това на пръв поглед просто определение обаче не дава представа за това колко е комплексен техният трансформационен потенциал.

За да се разбере напълно специфичната им роля в модерните финанси, отличаващи се с материалистичен подход, е необходимо да ги позиционираме в по-широкия спектър от инвестиционни подходи. В единия край на спектъра се намират традиционните инвестиции, при които от първостепенно значение са финансовата възвръщаемост и максимизирането на печалбата, а социалните или екологичните съображения не играят роля в процеса на вземане на решения. В рамките на този континуум откриваме все по-усъвършенствани подходи за включване на социални и екологични фактори за ефективност, които дават възможност за разнообразни инвестиции за устойчиви финанси. Сред тях инвестициите с положително социално или екологично въздействие са съвършената инвестиционна стратегия за насърчаване на положителна и трансформираща промяна чрез съчетаването на финансова възвръщаемост със социални и екологични цели.

Инвестиционните подходи накратко:

• традиционните инвестиции се съсредоточават единствено върху финансовата възвръщаемост, пренебрегвайки социалните и екологичните фактори. В продължение на дълги години те бяха в основата на капиталовите пазари;
• интегрирането на екологични, социални и управленски съображения включва ЕСУ факторите като показатели за риска в инвестиционните решения, но не ги разглежда като основен двигател на инвестициите;
• устойчивите финанси интегрират ЕСУ съображенията в процеса на вземане на инвестиционни решения и разглеждат устойчивостта като фактор, създаващ стойност. Те подкрепят инвестиции, които са насочени към предизвикателствата, свързани с устойчивостта, и водят до положителни социални и екологични промени. Те включват и инвестиции в прехода, финансирайки както това, което вече е екологосъобразно днес (екологосъобразно финансиране), така и преминаването към равнища на екологосъобразност в по-широк времеви контекст (финансиране на прехода);
• инвестициите с положително социално или екологично въздействие означават значителна промяна на финансовите пазари, „съществено преориентиране, насочено към въздействие“, и разглеждат въпроса Допринасят ли инвестициите в устойчивост за един по-добър свят?. Поради това инвестициите с въздействие се очертават като най-преднамереният подход, тъй като активно се стремят да постигнат с еднаква ангажираност както финансова възвръщаемост, така и измеримо положително социално или екологично въздействие.

Двете лица на инвестициите с положително социално или екологично въздействие: съобразени с въздействието или генериращи въздействие

В рамките на инвестициите с положително социално или екологично въздействие съществува изключително важно разграничение между инвестиции, съобразени с въздействието, и инвестиции, генериращи въздействие. Това разграничение помага на инвеститорите да разберат не само къде отиват парите им, но и как те допринасят за положителна промяна.

• Съобразените с въздействието инвестиции подкрепят дружества, които вече са показали, че използват положителни екологични или социални практики и са доказали ангажираността си за положително въздействие чрез своите операции и резултати.
• Инвестициите, генериращи въздействие, активно създават нови решения на социалните или екологичните предизвикателства, като често се съсредоточават върху трансформацията и системната промяна.

Това теоретично разграничение се постига чрез приложения в реални условия в различни сектори.

Чиста енергия

При прехода към чиста енергия съобразените с въздействието инвестиции могат да включват закупуване на дялове в утвърдени дружества в областта на енергията от възобновяеми източници или производството на електрически превозни средства. Тези дружества вече допринасят за екологичната устойчивост чрез основните си бизнес модели. Вместо това инвестициите за генериране на въздействие в същия сектор биха могли да се съсредоточат върху финансирането на стартиращи предприятия в областта на технологиите за акумулаторни батерии на ранен етап или иновативни общностни проекти за слънчева енергия в райони с недостатъчно обслужване, създавайки изцяло нови решения на енергийните предизвикателства.

Устойчиво селско стопанство

Друг пример за това е устойчивият селскостопански сектор. Инвеститорите, съобразяващи се с въздействието, могат да подкрепят утвърдени производители на биологични храни или устойчиви селскостопански операции, докато инвеститорите, генериращи въздействие, ще се съсредоточат върху разработването на нови регенеративни селскостопански техники или революционни решения за градско земеделие, които биха могли да променят начина, по който произвеждаме храни.

Социално въздействие

В сферата на социалното въздействие съобразените с въздействието инвестиции често подкрепят дружества със силни политики за многообразие и справедливи трудови практики. За разлика от това, инвестициите, генериращи въздействие, биха могли да финансират нови жилищни проекти на достъпни цени или новаторски образователни технологични решения за общности с недостатъчно обслужване, създавайки активно нови пътища към социално равенство.

Инвестиционният процес: от намерението до въздействието

Успехът на инвестициите с положително социално или екологично въздействие изисква стриктен процес, който (с намерението за постигане на положителни социални и екологични промени) започва с определянето на ясни цели за оказване на въздействие. Инвеститорите трябва да определят конкретни екологични или социални резултати, които искат да постигнат, да установят измерими целеви стойности и често да съобразят тези цели с установени рамки като Глобалната рамка на показателите за 17-те цели за устойчиво развитие и 169-те подцели на Програмата за 2030 г. на ООН.

Инвестициите с положително социално или екологично въздействие се различават от другите форми на устойчиви финанси именно по тази преднамерена целенасоченост. Това изисква инвеститорите, които искат да постигнат такова въздействие да започнат процес на надлежна проверка, при който да се оценят щателно както финансовите резултати, така и способността за генериране и измерване на значими социални или екологични резултати.

Финансовата оценка на дадена инвестиция е добре установена практика, подкрепена от стандартизирани показатели и надеждни методологии. Нефинансовата оценка обаче, като например оценката на социалното и екологичното въздействие, остава сравнително по-слабо развита и липсват универсални рамки. Поради това инвеститорите трябва да излязат извън рамките на традиционния финансов анализ, за да оценят до каква степен предприятието е поело ангажимент за въздействие. Това включва оценка на ангажимента на ръководството за постигане на целите за въздействие, способността му да измерва ефективно въздействието и способността му да оповестява и докладва по прозрачен начин резултатите. Процесът на оценка често включва разглеждане на специфични показатели за въздействието, съобразени с целите на инвестицията, като се гарантира привеждане в съответствие с признати рамки като IRIS+ или  Impact Management Project (IMP, 2024) (Проект за управление на въздействието( 2024 г.).

Освен това, за да се подобри процесът на надлежна проверка, от съществено значение е да се прави разграничение между въздействието, оказвано от дружеството и въздействието, оказвано от инвеститорите. Въздействието на дружеството е прякото социално или екологично въздействие, породено от дейността и продуктите на дружеството. За разлика от това, въздействието на инвеститорите е влиянието, което те оказват върху поведението и резултатите на дадено дружество чрез техните инвестиционни решения и стратегии за ангажираност. Разбирането на тази разлика е от решаващо значение, за да се оцени точно цялостното въздействие на инвестициите и да се разработят ефективни практики за измерване на въздействието.

Предизвикателства, комплексност и съображения

Въпреки обещаващия си характер инвестициите с положително социално или екологично въздействие са изправени пред значителни пречки:

1. измерване на въздействието: при липсата на стандартни показатели за измерване е трудно да се определят количествено или да се сравнят социалните и екологичните резултати. Прозрачността и стриктното проследяване и докладване на показателите за въздействие са от решаващо значение за осигуряването на последователност и отчетност, като се гарантира, че твърденията за въздействие са подкрепени от факти;
2. предизвикателства, свързани с определянето на причинно-следствената връзка: трудно е да се изолират ефектите от конкретни инвестиции на фона на по-широки системни промени и те да бъдат приписани на нечия инвестиция. Определянето на това каква част от наблюдаваната промяна може да бъде пряко свързана с конкретна инвестиция остава едно от най-трайните предизвикателства пред инвестициите с положително социално или екологично въздействие. Например подобрения по отношение на ЦУР 3 „Добро здраве и благосъстояние“ биха могли да бъдат резултат от съчетание от инвестиции в здравни заведения, образование и инфраструктура, а не от една-единствена целева инвестиция. Разработването на методологии като съпоставителен анализ и сравнение на контролната група е необходимо, но може да бъде ресурсоемко и невинаги осъществимо, особено за по-малки проекти или за развиващи се пазари;
3. подвеждащи твърдения за оказване на въздействие: преувеличените или неверни твърдения от страна на дружества или фондове относно тяхното социално или екологично въздействие подкопават доверието в сектора. За да се запазят доверието и почтеността в целия сектор на инвестициите с положително социално или екологично въздействие, от първостепенно значение са прозрачното докладване и проверените твърдения за въздействие  (ITF). От жизненоважно значение за поддържането на надеждността са ясните стандарти за измерване на въздействието и надеждни методи за проверка, както и одитите, извършвани от трети страни и независимото сертифициране.

Отключване на трансформиращия потенциал на инвестициите с положително социално или екологично въздействие

Инвестициите с положително социално или екологично въздействие имат водеща роля в дълбоката трансформация на глобалното финансиране и представляват много повече от просто още една инвестиционна стратегия. Те въплъщават фундаменталното преосмисляне на ролята на финансите в обществото и поставят под въпрос традиционното убеждение, че финансовата възвращаемост и положителното социално и екологично въздействие трябва да съществуват в напълно отделни сфери.

Развитието на инвестициите с положително социално или екологично въздействие показа, че инвеститорите могат да се стремят към положителна възвръщаемост, като същевременно допринасят за значими социални и екологични промени. Интегрирайки целта си с печалбата, инвестициите с въздействие осигуряват убедителен подход за финансова система, която да служи както на хората, така и на планетата.

Бригите Бернад-Рау е научен изследовател в постдокторантска програма и преподавател във Факултета по бизнес, икономика и социални науки в Хамбургския университет. Изследователската ѝ работа е съсредоточена върху ЕСУ рейтингите и рейтингови агенции, устойчивите финанси, социално отговорните инвестиции, инвестициите с положително социално или екологично въздействие и корпоративната социална отговорност. Наскоро публикува Sustainability Stories: The Power of Narratives to Understand Global Challenges (Истории за устойчивостта: как силата на разказите ни помага за разбирането на глобалните предизвикателства), Springer Nature, 2024 г. Книгата съдържа над 30 вдъхновяващи истории от различни автори от целия свят, които разказват за различни начини, по които човек може да се ангажира в името на общото благо и за постигане на промяна в общностите, професионалните практики и живота на хората.

Аделаид Шарлие, млада активистка в областта на климата и правата на човека и съоснователка на белгийската организация, част от движението „Младежта за климата“, посочва недостатъците на споразумението за климата, което току-що беше договорено в азербайджанската столица Баку в резултат от 29-ата конференция на страните (COP29). Разглеждана от мнозина като символ на нарушено доверие и неравенство по отношение на климата, COP29 остави силно разочаровани уязвимите нации и гражданското общество.

Неотдавнашната конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP29) в Баку остави света разделен, като уязвимите нации и гражданското общество изразиха дълбоко разочарование от предаденото доверие. Въпреки че беше постигнато споразумение за отпускане на 300 милиарда щатски долара годишно, за да се помогне на развиващите се страни да се адаптират към изменението на климата до 2035 г., тази сума е крайно недостатъчна, за да покрие неотложните нужди на тези, които са най-изложени на кризата в областта на климата.

„По-добре никаква сделка отколкото лоша сделка“

24 часа преди приемането на окончателното споразумение Харджит Синх, директор за глобална ангажираност към Инициативата за Договор за неразпространение на изкопаемите горива, изрази общото чувство: „По-добре никаква сделка отколкото лоша сделка“. Изказването му отразява нарастващото напрежение между засегнатите държави, гражданското общество и по-богатите държави. До неделя конференцията представи отрезвяващата реалност на само една финансова цел: обещанието за „300 милиарда щатски долара годишно до 2035 г.“. Тази сума е смехотворна, тъй като е далеч под сумата, която искаха уязвимите държави колективно (1,3 трилиона щатски долара за покриване на техните нужди по отношение на адаптирането, смекчаването на последиците и справянето със загубите и щетите).

Това споразумение е свързано с новата колективна количествена цел (NCQG), чрез която да се финансира климатичният преход в развиващите се държави. Въпреки че е три пъти по-висока от целта от 100 милиарда щатски долара, определена през 2009 г., която беше постигната едва две години в края на 2022 г., тя все още далеч не е достатъчна. Поетите задължения в размер на 100 милиарда щатски долара, като се отчита инфлацията, ще възлязат на 258 милиарда щатски долара до 2035 г., което представлява реално увеличение от едва 42 милиарда щатски долара на действителното усилие. Призивът на уязвимите държави беше ясен: „Трилиони, а не милиарди“.

Структурата на предложената финансова цел е също толкова разочароваща, колкото и самата сума. В нея липсва конкретен ангажимент по отношение на механизмите за публично финансиране, като безвъзмездни средства или субсидии, които са крайно необходими на държавите от Глобалния юг.

Освен това няма подцели за адекватно финансиране на смекчаването, адаптирането и справянето със загубите и щетите. Липсата на ясен акцент върху адаптацията, съчетана с непропорционален акцент върху смекчаването — основно финансирано от многостранни банки за развитие и частния сектор — показва продължаваща неспособност да се извлекат поуки от 2009 г., когато финансирането за адаптирането беше значително недостатъчно, липсваше отчетност и специално финансиране за загуби и щети.

Освен това загубите и щетите са само бегло и неясно посочени, вместо да бъдат включени пълноценно в споразумението. Също така рамката оставя отворена възможността за силна зависимост от частно финансиране, включително публично-частни партньорства, намаляване на риска за частните инвестиции, подкрепяни с публични средства, и изцяло частни инвестиции, които се насърчават активно.

Пренебрегване на историческите отговорности

Освен недостатъчното финансиране споразумението разкри дълбоки недостатъци в дипломацията по въпросите на климата. По-богатите държави пренебрегнаха диференцираната отговорност, като прехвърлиха част от финансовата тежест към уязвимите държави, които вече понасят голяма част от въздействието на климата. Нации като Индия, Куба, Боливия и Нигерия изразиха своя гняв, обвинявайки богатите държави, че не плащат за историческите си емисии на парникови газове.

Това незачитане сериозно разклати доверието, като напрежението достигна безпрецедентни равнища в историята на преговорите на Конференцията на страните. Настоящият ангажимент за 300 милиарда щатски долара е съвсем скромен в сравнение със сумата от 1 трилиона щатски долара, по оценки на експертите на ООН като минимална инвестиция, необходима за развиващите се страни (с изключение на Китай) до 2035 г.

Лоша сделка под натиск

Най-бедните и най-уязвимите държави в света, включително 45-те най-слабо развити държави и 40 малки островни държави, в крайна сметка приеха споразумението под огромен политически натиск. Бяха принудени да се съгласят поради страха от загуба на каквото и да е споразумение, особено с възможността президентството на Тръмп да застраши бъдещия напредък в областта на климата. За мнозина това беше горчив компромис: приемане на недостатъчно финансиране за осигуряване на незабавна помощ.

Цената на закъснението

Това „лошо споразумение“ не е просто удар върху дипломатическите отношения; то ще има опустошителни последици за милиони хора. Уязвимите нации вече са на предела на възможностите си поради екстремни метеорологични условия, покачване на морското равнище и недостиг на ресурси. Правителствата на по-богатите държави трябва да признаят, че инвестирането в действия в областта на климата сега ще струва много по-малко отколкото да чакаме да се увеличат разходите по сметката заради катастрофите, които природата ще ни накара да платим.

Резултатът от COP29 отново напомни очевидното: кризата в областта на климата изисква смели, спешни действия и справедливост за най-засегнатите. Без ангажименти за трансформация с всяка изминала година задълбочаваме разделението между Глобалния Север и Юг, което подкопава самата същност на глобалното сътрудничество в областта на климата.

Що се отнася до COP30, ясно е, че борбата за справедливост в областта на климата далеч не е приключила.

Аделаид Шарлие е 23-годишна европейска активистка за климатична справедливост, известна най-добре като съосновател на „Младежта за климата — Белгия“, а сега и като основател на организацията Bridge (мост между младежта и политиката в областта на климата). Тя е номинирана в списъка на Forbes „30 под 30“ за 2024 г.

България и Румъния плащат висока икономическа и политическа цена за това, че не се възползват напълно от шенгенския режим, което оказва неблагоприятно въздействие и върху конкурентоспособността и икономическия растеж на ЕС. Крайно време е Съветът на ЕС да определи дата за премахване на контрола по сухопътните граници между двете държави и другите държави, членки на Шенгенското пространство, пише Мария Минчева, докладчик по становището „Цената на оставането извън Шенгенското пространство за единния пазар — въздействието върху България и Румъния“.  (ll)