ЕИСК стартира нова програма за задълбочаване на отношенията си с общността на националните икономически и социални съвети (НИСС). Целта на инициативата е да даде възможност за провеждане на по-редовен обмен по приоритетни теми, планирани становища и доклади, както и добри практики.

Първият такъв обмен се проведе през миналия март във Франция. Председателят на група „Младеж“ на ЕИСК Катрина Лейтане направи двудневно посещение във френския Икономически, социален и екологичен съвет (ИСЕС) с цел да бъдат обменени мнения относно политиките за младежта. Резултатът? Нови идеи за популяризиране на програмата за младежта на равнището на ЕС и на национално равнище, за интегриране на очакванията на младите хора във всички дейности на ЕИСК и за срещи с нови колеги, работещи по същата тема в държава членки. 

В този видеоклип Катрина Лейтане споделя своето впечатление от работното си посещение и ползотворния обмен, който е имала с ИСЕС във Франция. 

За повече информация относно програмата за обмен посетете нашата уебстраница тук. 

За повече информация, моля, свържете се със секретариата на отдел „Връзки с националните икономически и социални съвети и с гражданското общество“ (EESC-ESCS-relations@eesc.europa.eu).

ЕИСК подчерта значението на включването на младежките перспективи в политиките на ЕС, като настоятелно призова младежките организации да се ангажират с оценката на въздействието на ЕИСК от гледна точка на младежта — инициатива, насочена към засилване на гласа на младите хора в процеса на изготвянето на политиките. 

В неотдавнашната си покана за представяне на кандидатури ЕИСК прикани младежките организации да кандидатстват до 30 юни 2024 г., за да участват в неговата оценка на въздействието от гледна точка на младежта. Избраните организации ще определят становищата на ЕИСК, върху които желаят да окажат влияние, ще участват в заседания и изслушвания и ще предоставят писмен принос. За да бъдат допустими кандидатурите, организациите трябва да бъдат демократично създадени, да спазват принципите на Европейската конвенция за правата на човека, като дейностите или органите им за вземане на решения, се ръководят от млади хора. 

През изминалата година ЕИСК проведе пилотен проект, давайки възможност на представителите на младежта в цяла Европа да допринесат за дискусиите по важни теми като демокрацията, общата селскостопанска политика и ангажираността на младите хора от ЕС и Обединеното кралство. Успехът на този пилотен проект доведе до установяването му като постоянен инструмент и ЕИСК призовава другите институции на ЕС да приемат подобни мерки. 

По време на неотдавнашен дебат в пленарна зала представителите на младежта изразиха задоволството си от инициативата, която гарантира тяхното участие отвъд традиционно насочените към младите хора теми, като например кризата в областта на климата. 

Председателят на ЕИСК Оливер Рьопке подчерта, че тази инициатива е основен политически ангажимент и акцентира върху необходимостта от непрекъснато участие на младите хора в процеса на вземане на решения в ЕС. Той отбеляза, че изборите не следва да бъдат единствената възможност гласът на младите хора да бъде чут и че оценката на въздействието от гледна точка на младежта ще им позволи редовно да допринасят за политиките на ЕС. 

Катрина Лейтане, председател на ad hoc група „Младеж“ на ЕИСК, отбеляза напредъка в интегрирането на мненията на младите хора в процеса на вземане на решения в ЕС, като посочи, че оценката на въздействието от гледна точка на младежта е динамичен документ, който ще се развива с натрупването на опит. Елиъс Дрей, заместник-председател на Европейския младежки форум, поздрави ЕИСК за неговото лидерство и насърчи младежките организации да се присъединят към инициативата, за да гарантират, че техните гледни точки ще маркират бъдещите становища на ЕИСК. 

Министърът за младежта и децата на Албания Бора Мужаки също взе участие в пленарната сесия на ЕИСК. Нейната страна се стреми да бъде модел в областта на политиката за младежта и има служители, които отговарят единствено за въпросите, свързани с младежта. „Искрено вярвам, че с днешната ни работа с младежта и за младежта подготвяме нашите млади хора за бъдещето... ние им даваме възможност да бъдат лидери в настоящето, за да гарантираме, че ще наследят една устойчива и екологично разнообразна планета.“

ЕИСК поддържа отлични работни отношения с Албания, като подчертава ключовата роля на транснационалното партньорство за насърчаване на участието на младите хора на всички равнища на управление.

ЕИСК се ангажира с тази инициатива от септември 2022 г., когато прие становище относно оценката на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта. Непрестанните усилия на ЕИСК, включително ежегодната проява „Твоята Европа, твоето мнение!“, са доказателство за отдадеността му за засилване на участието на младите хора в процеса на вземане на решения в ЕС. 

Препоръките от проявата, която се проведе през март 2024 г., са насочени към следващите лидери от ЕС и са достъпни онлайн. (ks)

Европейската комисия предложи цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с 90 % до 2040 г., като стремежът е до 2050 г. да се постигне неутралност по отношение на климата. На майската си пленарна сесия Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепи тази цел, като подчерта, че тези цели са в съответствие с научните препоръки за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°С. 

Предлагайки своята подкрепа, ЕИСК изтъкна значението на осигуряването на справедлив принос към глобалните усилия в областта на климата, като същевременно се гарантира конкурентоспособността на европейските промишлени отрасли по време на прехода към нисковъглеродна икономика. Тепо Сакинен, докладчик по становището „Целта на ЕС в областта на климата за 2040 г.“, подчерта необходимостта от изграждането на електроенергийна система без въглеродни емисии до 2040 г., за да се стимулира декарбонизацията на промишлеността, транспорта и сградите, застъпвайки се за действително намаляване на емисиите чрез постепенно премахване на изкопаемите горива. 

ЕИСК предупреди да не се разчита прекомерно на поглъщането на въглерод поради рискове като горски пожари и вредители, като призова за балансиран подход между намаляването на емисиите и поглъщането на въглерод. Следващата фаза на политиката на ЕС в областта на климата следва да се съсредоточи върху инвестициите с цел изграждане на стабилна икономика, повишаване на енергийната сигурност и създаване на висококачествени работни места. За тази цел от ключово значение са постигането на целта за намаляване на емисиите с 55 % до 2030 г. и прилагането на законодателството, предвидено в пакета „Подготвени за цел 55“. 

ЕИСК предвижда сектор за производство на електроенергия без въглеродни емисии до 2040 г., последван от декарбонизирани отоплителни и охладителни системи. Чистата и достъпна енергия е от съществено значение за декарбонизацията на промишлеността, сградите и транспорта. 

Освен това ЕИСК предложи да се въведе цел за намаляване на емисиите за хранително-вкусовия сектор, която да се определи чрез диалог със земеделските стопани и заинтересованите страни, за да се гарантира продоволствената сигурност, и като се вземат предвид различните природни условия в ЕС. 

Обществената подкрепа и ангажираността на заинтересованите страни са от решаващо значение за постигането на целта за 2040 г. Поради това ЕИСК призовава за широк диалог при определянето на целите и разработването на политики, включително със социалните партньори, гражданското общество и гражданите. 

С подготовката на законодателното предложение на ЕС за целта за 2040 г. ЕИСК подчертава необходимостта от цялостна проверка на конкурентоспособността спрямо други големи икономики, за да се запазят конкурентоспособността и промишлената база на Европа в световен мащаб, като същевременно се поддържат високи екологични и социални стандарти. (ks)

На майската си пленарна сесия ЕИСК прие две становища, в които изтъква решаващата роля на политиката на сближаване — основният инструмент на ЕС за финансиране на регионалното развитие — при бъдещите разширявания. Наред с другото, ЕИСК призова в договорите за присъединяване да бъдат включени инструменти за съответствие, за да се преодолеят потенциални предизвикателства в периода след присъединяването като опасенията, свързани с емиграцията и върховенството на закона. 

В новия си набор от препоръки ЕИСК подчерта значението на интегрирането и укрепването на ролята на организациите на гражданското общество (ОГО) в ефективното използване на фондовете на политиката на сближаване. Успехът на политиката на сближаване се измерва чрез териториалните и социалните резултати, а не само чрез икономическите инвестиции. Укрепването на капацитета на публичната администрация е от решаващо значение за постигането на сближаване. 

В пленарната дискусия с комисаря по въпросите на сближаването и реформите Елиза Ферейра и председателя на Европейския комитет на регионите (КР) Вашку Алвъш Кордейру беше подчертано значението на предприсъединителната помощ и укрепването на ролята на ОГО. 

Председателят на ЕИСК Оливер Рьопке и други оратори подчертаха необходимостта от стабилна политика на сближаване, за да се отговори на предизвикателствата, свързани с разширяването на ЕС, и да се предотврати фрагментирането на Съюза. Адаптирането на помощта към отделните региони на страните кандидатки е от съществено значение за мира и просперитета, като основните препоръки включват укрепване на образованието, включване на ОГО и използване на специални механизми за държави като Украйна. 

ЕИСК отбеляза и по-широкото въздействие на разширяването върху настоящите държави членки, като подчерта необходимостта от допълнителни средства за засегнатите региони. В 9-ия доклад за сближаването се призовава за адаптиране към новите предизвикателства чрез инвестиране в МСП, укрепване на местните администрации и подкрепа за справедлив достъп до заетост. Наличието на динамична политика на сближаване е от жизненоважно значение за отключване на икономическия потенциал на ЕС и за гарантиране на ефективната интеграция на новите държави членки (tk).

Ядрената медицина и доставката на радиоизотопи трябва да бъдат основен приоритет за Европейския съюз, ако искаме да гарантираме равен достъп до лечение на рак за всички пациенти в Европа. 

ЕС и държавите членки следва да гарантират наличието на финансиране за медицински радиологични и ядрени технологии. В същото време те следва също така да засилят сътрудничеството си за премахване на регулаторните пречки пред доставките на радиоизотопи и за намаляване на зависимостта им от трети държави по отношение на суровините. 

С тази крайна цел в становището на ЕИСК, озаглавено „Европейски план за борба с рака: движещи сили за сигурността на доставките на радиоизотопи за медицински цели“, прието на майската пленарна сесия, се подчертава необходимостта да се използват всички налични възможности за борба срещу рака. 

Докладчиците Алена Мастантуоно и Филип Шари бяха категорични, че единственият начин да се подсигурят по-добре доставките на радиоизотопи в Европа и да се отговори на нарастващото търсене от страна на пациентите е „да вземем смели политически решения и да имаме стабилно регулиране“. 

Всяка година около 10 милиона европейски пациенти се възползват от нуклеарномедицинска образна диагностика за диагностициране на заболявания като ракови или сърдечни заболявания. Радиологичните и ядрените технологии са от съществено значение в борбата с рака на всички етапи от грижите: при ранното откриване, диагностиката, лечението и палиативните грижи. (mp)

От Стефано Малия, председател на група „Работодатели“ в Европейския икономически и социален комитет 

Изборите за Европейски парламент приключиха и на хоризонта се очертават ясно сериозни сътресения. Резултатите на консерваторите попречиха на крайнодесните да спечелят съкрушителна победа. Но въпреки че дясноцентристките партии запазиха позицията си, не можем да пренебрегнем факта, че твърдата десница ще бъде по-силна в новия Европейски парламент, което усложнява гласуването по ключови въпроси. Видяхме какво се случи, например, когато миналата година ЕНП за малко не успя да събере дясно блокиращо мнозинство, за да отхвърли закон за възстановяване на природата. 

Сред основните въпроси, които вълнуват предприятията, са гарантирането на напредък в промишлената политика и икономическата сигурност, по-специално в областта на технологиите, суровините от критично значение, полупроводниците, електрическите превозни средства, икономическата издръжливост и общата конкурентоспособност. Укрепването на единния пазар и стимулирането на частните инвестиции чрез истински съюз на капиталовите пазари са от основно значение. Ще бъде ли този нов Парламент на висотата на задачата? 

Нямаме друг избор освен да се конкурираме със световни сили като Китай и САЩ. 

През 2008 г. еврозоната и САЩ имаха еквивалентни брутни вътрешни продукти (БВП) по текущи цени — съответно 14,2 трилиона щатски долара и 14,8 трилиона щатски долара (13,1 трилиона евро и 13,6 трилиона евро). Петнадесет години по-късно БВП на еврозоната е малко над 15 трилиона щатски долара, докато този на САЩ е нараснал на 26,9 трилиона щатски долара. Ако петте най-големи европейски икономики — Германия, Обединеното кралство, Франция, Италия и Испания — бяха следвали темпа на растеж на производителността на Америка между 1997 г. и 2022 г., техният БВП на глава от населението би бил средно с почти 13,000 щатски долара (12,000 евро) по-висок от гледна точка на паритета на покупателната способност. Тези числа не са без значение. 

В продължение на много години, когато ЕС отчиташе положителен търговски баланс, мнозина не видяха, че нашата конкурентоспособност е изложена на риск. Вярвахме в еднаквите условия на конкуренция в световен мащаб и в основания на правила международен ред и очаквахме другите също да ги зачитат. Сега обаче светът се променя бързо и ЕС трябва да действа динамично и да реагира бързо на всички предупредителни сигнали, които досега е пренебрегвал. Надяваме се, че този Парламент ще бъде на висотата на задачата и няма да се ограничава до партийна политика.

От група „Организации на гражданското общество“

Здравни специалисти и представители на гражданското общество призовават създателите на политики да въведат „преглед на състоянието“ за всички бъдещи политики. Тяхното искане: „правото на здраве“ трябва да остане на челно място в дневния ред на ЕС и на националните програми през новия законодателен мандат, за което европейците призоваха по време на Конференцията за бъдещето на Европа. 

Националните и европейските здравни мерки трябва да бъдат по-добре координирани и съгласувани, за да се изгради по-устойчив здравен сектор, който да издържа на бъдещи сътресения и да гарантира равен достъп до качествено здравеопазване за всички. 

Очаква се инвестициите, превенцията, технологичните иновации и здравното възпитание в ранна детска възраст да играят ключова роля в това отношение, както беше заявено на конференцията на тема „Състоянието на здравеопазването в ЕС“, проведена на 4 юни в Лиеж. Проявата беше организирана от група „Организации на гражданското общество“ на ЕИСК, съвместно с болниците „CHU Liège“ и „Hôpital de la Citadelle“, в рамките на белгийското председателство на Съвета на ЕС. 

„През следващия законодателен мандат 2024—2029 г. здравето трябва да остане ключов стратегически приоритет за новата Европейска комисия, новия Европейски парламент и Съвета“, заяви Шeймъс Боланд, председател на група „Организации на гражданското общество“. Европейските институции трябва да възприемат подхода „Едно здраве“, който насърчава взаимовръзките между здравната политика и променящата се демографска ситуация, цифровия и екологичния преход, икономическата сигурност и промишлената политика. 

Г-н Боланд подчерта, че здравната политика може да функционира ефективно само ако се управлява заедно с достъпни, адекватни и висококачествени социални услуги и публични социални политики и с достатъчен брой добре обучени здравни специалисти. Като изтъкна отново необходимостта от пряко участие и отговорност в областта на здравеопазването на организациите на гражданското общество (ОГО), като например сдруженията на пациентите, той заяви: „Осъществяването и успехът на европейските инициативи и програми в областта на здравеопазването зависят от прозрачния, редовен и структуриран диалог с ОГО. Способността им да извършват тази дейност на свой ред зависи от получаването на устойчиво и предвидимо финансиране.“ 

На конференцията бяха обсъдени няколко основни аспекта за укрепване на Европейския здравен съюз: 

• Ангажиментът към „Едно здраве“; 
• Цифрови иновации и тяхното въздействие върху здравето; 
• Устойчивост и съобразени с бъдещето здравни системи чрез социални инвестиции; и
• Глобалната борба с неравенствата в здравеопазването през призмата на европейската солидарност: случая с редките заболявания. 

Заключенията и препоръките на конференцията ще бъдат публикувани на уебстраницата на проявата. 

Повече за конференцията може да намерите в нашето съобщение за медиите.

На пленарната си сесия през май Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) обсъди поуките, извлечени от разширяването на ЕС през 2004 г. Настоящата геополитическа ситуация и събитията, свързани със сигурността, превръщат по-нататъшното разширяване в още по-неотложна задача за Европа. 

По време на пленарния дебат, посветен на голямото разширяване през 2004 г., ЕИСК покани оратори, които изиграха значителна роля в преговорния процес, включително бившия полски държавен секретар, отговарящ за присъединяването към ЕС, Ярослав Пиетрас, генералния секретар на Фондацията за европейски прогресивни изследвания Ласло Андор от Унгария и бившия европейски комисар по разширяването Щефан Фюле от Чехия. 

По време на дискусията участниците подчертаха, че ЕС, който едва наскоро възобнови интереса си към по-нататъшно разширяване, трябва да предостави ясна пътна карта за присъединяване на страните кандидатки. Ако ги оставим твърде дълго да чукат на вратата, могат да загубят доверие в процеса на разширяване. 

Председателят на ЕИСК Оливер Рьопке заяви: „20-та годишнина бележи не само важен етап, но и продължаващия успех на процеса на разширяване на ЕС, тъй като повече държави се стремят да се присъединят“. 

Г-н Пиетрас каза: „Разширяването е двупосочен процес на трансформация, който носи ползи не само за страните кандидатки, но и за държавите — членки на ЕС“. 

Г-н Фюле, който понастоящем е председател на работната група на Центъра за европейска политика по въпросите на разширяването на ЕС, подчерта, че „трябва да подготвим както страните кандидатки, така и държавите — членки на ЕС, за новата вълна от разширявания“. 

Що се отнася до движещата сила на разширяването от 2004 г., д-р Тинатин Ахвледиани, научен сътрудник в отдела за външна политика на ЕС в Центъра за европейски политически изследвания, подчерта икономическите аспекти на разширяването, като се има предвид, че страните кандидатки по това време са били в лошо финансово положение. Основната мотивация за бъдещото разширяване обаче сега е сигурността. 

Според г-н Андор върховенството на закона представлява един от недостатъците на разширяването от 2004 г., като ЕС не е създал правилните инструменти за неговото отстояване. Това доведе до въвеждането неотдавна на обвързаност с условия за спазване на принципите на правовата държава. 

През септември ЕИСК ще проведе среща на високо равнище на гражданското общество по въпросите на разширяването, като ще покани всичките членове от страни кандидатки да участват за първи път в пленарната му сесия.

Предвид тревожната скорост, с която нараства броят на раковите заболявания и свързаните с рака смъртни случаи в ЕС, Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) призовава да се обърне специално внимание на така необходимите мерки за превенция на рака, тъй като около 40% от случаите на рак се считат за предотвратими. 

На пленарната си сесия през май ЕИСК прие становище, в което приветства предложението на Европейската комисия за препоръка на Съвета относно раковите заболявания, предотвратими чрез ваксинация, като последваща инициатива във връзка с плана на ЕС за борба с рака. 

В становището се акцентира върху ваксинацията срещу човешкия папиломавирус (HPV) и вируса на хепатит В (HBV), тъй като тя може да предотврати някои видове ракови заболявания, причинявани от тези вируси. 

ЕИСК изтъква ролята на подходящата информация, образование и комуникация за насърчаване на целевите групи да се ваксинират. Той подчертава и важната роля на общопрактикуващите, семейните и училищните лекари и организациите на гражданското общество в това начинание. 

Милена Ангелова, докладчик по становището относно Предотвратими чрез ваксинация ракови заболявания, заяви: „Трябва да се борим със стигмата и неверните представи, свързани с ваксините. Съществува например погрешно схващане, че ваксинацията е предназначена само за млади момичета. Това обаче не е така. За да се изкоренят тези вируси (HPV, HBV), трябва да привлечем също и вниманието на момчетата и на техните родители“. Ваксините трябва да бъдат достъпни за всички. 

Изключително важно е „да се преобърнат скептичните нагласи“, добави съдокладчикът Сара Фелсеги. Борбата с невярната информация и дезинформацията е от ключово значение, за да се насърчат хората да се ваксинират. 

ЕИСК призовава за всеобхватен подход за борба с рака с добре функционираща и интегрирана система за превенция във всичките ѝ форми, включваща първична превенция (ваксинация, здравословен начин на живот), вторична превенция (скрининг) и третична превенция (грижи и рехабилитация). 

Г-жа Ангелова изтъкна отново „необходимостта от по-добра координация и обмен на най-добри практики между държавите членки“, с цел значително повишаване на ефективността на борбата срещу рака и увеличаване на ваксинационното покритие в целия ЕС. Изключително важно е превенцията на рака да се разглежда като политически приоритет. (sg)

С оглед на тревожното нарастване на словото на омраза и престъпленията от омраза гражданското общество, гражданите и институциите обединяват усилията си и засилват действията срещу всички форми на омраза, за да изпратят ясно послание, че в ЕС няма място за омраза. 

ЕИСК се присъединява към усилията на ЕС за ограничаване на омразата в ЕС, която бележи тревожен скок и все по-често бива насочвана към групи и лица поради тяхното вероизповедание, расов или етнически произход, пол, сексуална ориентация или политически убеждения. 

ЕИСК, заедно с гражданите и институциите, се ангажира да прави повече за борба с омразата както онлайн, така и офлайн, както заяви Комитетът по време на дебат на високо равнище на майската си пленарна сесия, на която прие становището Няма място за омраза: Европа, обединена срещу омразата, в което осъжда всички форми на омраза и приветства съобщението на Европейската комисия на същата тема. 

„Всички ние носим отговорност за борбата с омразата“, заяви председателят на ЕИСК Оливер Рьопке, откривайки дебата по време на пленарната сесия на ЕИСК. „За да се справим ефективно с омразата, всички ние трябва да работим заедно — политиците, гражданското общество и гражданите. Само заедно и в диалог можем да надделеем и да се преборим с нарастващата враждебност в нашето общество, която е истинска заплаха за нашата демокрация.“

В дебата взеха участие високопоставени служители на Европейската комисия и белгийското правителство и представители на гражданите и организации на гражданското общество (включително ILGA-Europe и Европейската мрежа срещу расизма (ENAR), които изтъкнаха нарастването на омразата и насилието. 

Неотдавнашните нападения срещу политици разкриха дълбоки разделения в рамките на европейското общество. Данните показват, че през 2023 г. антимюсюлманските и антисемитските послания са се удвоили. Посланията на омраза често се са насочени към ЛГБТКИА+, хората от африкански произход и мигрантите. Силно разпространена е и омразата към жените. Неотдавнашен анализ на онлайн посланията в ЕС показва, че от началото на 2023 г. токсичността на омразата се е повишила с 30 %. 

Съобщението на Комисията относно Няма място за омраза: Европа, обединена срещу омразата е призив за действие да се изправим срещу омразата и да отстояваме толерантността и уважението. 

„Ценностите, залегнали в Договора за ЕС, забраняват недвусмислено престъпленията от омраза и речта на омразата. За съжаление напоследък станахме свидетели на тяхното нарастване и в двата случая“, заяви заместник-председателят на Комисията, отговарящ за демокрацията и демографията Дубравка Шуица.

В становището си ЕИСК призова ЕС да възприеме всеобхватен подход за борба с омразата, основана на някоя от защитените човешки характеристики, и да използва един и същ подход за „борба с всички видове омраза“. (ll)