ЕИСК призова за водеща европейска инициатива в областта на здравеопазването, като предложи да се създаде Европейски здравен съюз и настоятелно прикани Европейската комисия да публикува план за действие относно редките заболявания с ясно постижими цели.

По време на дебата относно „Европейска водеща инициатива в областта на здравеопазването“, проведен на октомврийската пленарна сесия, ЕИСК призова ЕС да стартира амбициозна инициатива, насочена към изграждане на хоризонтална архитектура за здравеопазването в ЕС. В дневния ред беше включено и създаването на Европейски план за действие относно редките заболявания (ARPD).

При откриването на дебата председателят на ЕИСК Оливер Рьопке заяви: „От решаващо значение е всеки, който живее в ЕС, да има достъп до качествено, финансово приемливо и достъпно здравеопазване. Трябва да инвестираме в иновативни и устойчиви здравни системи и да предприемем решителни действия за борба с неравенството в здравеопазването както в рамките на ЕС, така и в световен мащаб. Редките заболявания правят съществуващите все още неравенства и уязвимости още по-видими. Ето защо се нуждаем от всеобхватни европейски действия в областта на редките заболявания.“

Докладчикът по становището относно водещата европейска инициатива в областта на здравеопазването Ален Койор заяви: „Днес се опитваме да приемем пътна карта за бъдещите членове на ЕК, която да насърчава здравно обслужване за всички и да защитава хората от бъдещи кризи.“ Аньес Ксер, докладчик по становището относно редките заболявания, добави: „Трябва да предложим план за действие. Трябва обаче да се съсредоточим не само върху плана за действие относно редките заболявания, но и върху здравето — здравето е ключът към конкурентоспособността. Нашият здравен съюз не може да остане само на думи.“

В становището относно водещата европейска инициатива в областта на здравеопазването се определят стратегически стълбове за укрепване на солидарността и сътрудничеството между държавите членки в областта на здравеопазването. Сред тях е създаването на европейска гаранция за грижи и здраве, в която да се определят многогодишни цели в областта на здравеопазването на равнището на ЕС. Това би могло да доведе до създаването на правно обвързващ текст (като например директива).

Друг стълб е прилагането на подхода „Едно здраве“, чрез който се прави връзка между политиките по отношение на хората, животните, растенията и околната среда. В становището относно борбата с редките заболявания се отправя призив към Комисията да публикува съобщение, съдържащо всеобхватен европейски план за действие относно редките заболявания (APRD) със SMART цели, които могат да бъдат постигнати до 2030 г. (lm) 

Стефано Малия, председател на група „Работодатели“

Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ и ще стане президент за втори път. Резултатът от гласуването е ясен и трябва да се приема с уважение. Но какво следва оттук нататък?

ЕС и САЩ си остават ключови геополитически и търговски партньори, тъй като нашите отношения се основават на принципа на реципрочност. В днешния взаимосвързан свят няма място за изолационизъм или протекционизъм, тъй като подобни подходи подкопават нашето взаимно и глобално сътрудничество и икономическия просперитет.

ЕС и САЩ са най-големите търговски партньор един за друг. Двустранната търговия между ЕС и САЩ е на рекордно високо равнище — над 1,6 трилиона евро през 2023 г., а двустранните инвестиции надхвърлят 5 трилиона евро. САЩ са основен източник на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в ЕС, като ПЧИ на САЩ в Европа се оценяват на около 3,6 трилиона щатски долара, докато инвестициите на ЕС в САЩ са приблизително 3 трилиона щатски долара. Тези взаимни инвестиции укрепват икономическата взаимозависимост и създават милиони работни места от двете страни на Атлантическия океан.

Поради тази причина е важно да продължим да работим върху нашите отношения. Налагането на мита върху стоките от ЕС, както вече беше предложено от Тръмп, и въвеждането на мита от 10 % до 20 % върху вноса от всички държави, включително от ЕС, ще ни отведат в задънена улица. Ето защо призоваваме за по-открит диалог и ориентирана към бъдещето програма за сътрудничество.

Съветът по търговия и технологии ЕС-САЩ улесни диалога по жизненоважни въпроси като изкуствения интелект и полупроводниците. И ако от една страна диалогът трябва да бъде засилен и подобрен, то от друга страна е необходимо ЕС да ускори политическите си реформи, да действа координирано и да потърси най-добрия начин за намиране на пътища за сътрудничество със САЩ.

Трябва също така да се подготвим за сценария, при който може да се наложи да действаме сами по важни въпроси като изменението на климата и Украйна. Това е много реална възможност и поради тази причина трябва да започнем да я разглеждаме като де факто нова реалност.

Следващата Комисия трябва да бъде Комисия на разширяването. Въпросът не е дали ЕС да се разшири, а как това да стане по най-правилния начин, заключи форумът на високо равнище в областта на разширяването, проведен от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). На форума присъстваха председателят на ЕИСК Оливер Рьопке, европейският комисар по въпросите на работните места и социалните права Никола Шмит и министри както от държавите членки на ЕС, така и от страните кандидатки за разширяване.

ЕИСК, заедно с Европейската комисия, организира съвместно форум на високо равнище по въпросите на разширяването, проведен успоредно с октомврийската си пленарна сесия. На него за първи път се събраха повече от 140 представители на гражданското общество от страните кандидатки за присъединяване. Основната тема за участниците беше ясна: гражданското общество и социалните партньори, които често се пренебрегват в процеса на присъединяване, трябва да получат централна роля в процеса на разширяване на ЕС.

Г-н Рьопке подчерта: „Това не се отнася само до разширяването на ЕС — става въпрос за подготовката на бъдещите държави членки да участват активно в оформянето на ЕС, като се гарантира, че те са напълно подготвени да посрещнат бъдещите предизвикателства. Чрез сътрудничество с гражданското общество, федерациите на работодателите и профсъюзите създаваме необходимата основа за по-приобщаваща и по-силна Европа“.

Дебатът подчерта необходимостта да се запази набраната напоследък динамика във връзка с разширяването, тъй като Комисията за периода 2024—2029 г. ще играе решаваща роля за приключването на процеса на разширяване.

Друго ключово послание на дебата беше значението на постепенната, предвидима и основана на заслугите интеграция, при която напредъкът се признава и възнаграждава с реални перспективи за присъединяване.

Г-н Шмит подчерта ключовата роля на гражданското общество, като заяви: „Добре функциониращият двустранен и тристранен социален диалог и участието на социалните партньори са ключови елементи в контекста на присъединяването към ЕС, тъй като те са част от нашата социална пазарна икономика“

Германският държавен секретар Ролф Шмахтенберг заяви: „Трудовите и социалните аспекти са от ключово значение за успешното присъединяване към ЕС. Тези, които искат да подобрят живота на всички граждани, да създадат възможности и да се борят със социалните неравенства, се нуждаят от ефективни политики за заетост, добри условия на труд и функциониращи системи за социална сигурност със силни социални партньори“.

По време на дебата Найда Нишич, министър на труда, заетостта и социалния диалог на Черна гора, подчерта значението на форума на високо равнище като платформа за диалог, която позволява на Черна гора да оцени напредъка.

Ники Керамеос, министър на труда и социалната сигурност на Гърция, подчерта: „За мен беше голяма привилегия да участвам в тази важна дискусия относно разширяването на ЕС и ключовата роля, която социалните партньори играят за оформянето на бъдещето на европейската среда на трудовите и социалните права“.

Олта Маняни, албански заместник-министър на икономиката, културата и иновациите, заяви: „Албания активно увеличава присъствието си в институциите, комитетите и работните групи на ЕС и създаването на Съвместен консултативен комитет с Европейския икономически и социален комитет е едно от тези усилия“.

ЕИСК последователно се застъпва в полза на разширяването на ЕС. През 2024 г. Комитетът стартира пилотен проект — инициативата за членове от страните кандидатки за присъединяване, която позволява на гражданското общество в страните кандидатки да допринася за работата на ЕИСК. Инициативата показва как активното участие на гражданското общество от страните кандидатки укрепва процеса на разширяване.  (mt)

Държавите — членки на ЕС, следва да улесняват приобщаващото участие, откритостта и прозрачността по отношение на гражданското общество във всички области на управлението на радиоактивните отпадъци. Това се отнася както за общностите, на чиято територия понастоящем са разположени подобни съоръжения, така за и онези, на чиято територия могат евентуално да бъдат разположени такива, особено с оглед на факта, че през следващото десетилетие, а и след това, всяка година ще се генерират все по-големи количества радиоактивни отпадъци.

В становище, прието на октомврийската пленарна сесия, ЕИСК заема твърда позиция. Наличното финансиране следва да се използва за изграждане на капацитета на групи на гражданското общество, по-специално на местните общности в близост до ядрени инсталации, да участват независимо в проекти и проучвания за оценка на практиките за участие и прозрачност в областта на управлението на радиоактивни отпадъци.

ЕИСК препоръчва на държавите членки да докладват относно методите за участие на обществеността в процеса на вземане на решения относно управлението на радиоактивните отпадъци, както и относно мерките за гарантиране на прозрачност. „Комитетът призовава държавите членки да предприемат стъпки, за да гарантират наблюдението и редовното оповестяване на екологичните, здравните и социално-икономическите развития по отношение на управлението на радиоактивните отпадъци“, заяви докладчикът Алена Мастантуоно.

Държавите членки следва да поемат своите отговорности, така че да не прехвърлят на бъдещите поколения тежестта, свързана с обработката на ядрените отпадъци, независимо от тяхното естество, период на разпад и ниво на опасност.

Като се има предвид, че голяма част от отработеното ядрено гориво може да бъде преработено, делящите се материали следва да се рециклират, като по този начин се намали необходимостта от снабдяване с естествен уран, необходим за експлоатацията на ядрените реактори. Стратегиите за кръгова икономика ще дадат възможност на държавите членки да сведат до минимум количеството отпадъци, които трябва да бъдат управлявани.

„Държавите членки следва да гарантират, че оценките на разходите за извеждане от експлоатация и за управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци отчитат увеличенията на разходите с течение на времето. Те следва също така да гарантират, че финансирането е достатъчно за покриване на действителните разходи“, заяви съдокладчикът Кристоф Карез. (mp)

В Европа потенциалът на геотермалната енергия е слабо използван и Европейският съюз следва спешно да предприеме действия за приемане на европейска стратегия за геотермалната енергия, насочена към оползотворяване на ползите от тази енергия.

На октомврийската си пленарна сесия ЕИСК изрази недвусмислена позиция относно енергетиката. В становище, изготвено от Солт Кюкеди и Томас Катниг, Комитетът подчертава, че производството на геотермална енергия има изключително ниски емисии на парникови газове и може да играе ключова роля в екологичния преход на ЕС чрез намаляване на зависимостта му от изкопаеми горива и улесняване на декарбонизацията.

„Геотермалната енергия може да има полезен принос за постигането на целите на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г.“, заяви г-н Кюкеди. „Потенциалът ѝ не се използва и Европейската комисия следва незабавно да изготви цялостна стратегия за използване на ресурсите, които тя предоставя“, добави г-н Катниг.

ЕИСК посочва, че инвестициите в геотермални електроцентрали няма да доведат до резултат без финансова помощ на национално равнище. По-конкретно, ще бъдат необходими държавно финансиране и стимули за привличане на първоначалните инвестиции и намаляване на рисковете, свързани с тях.

В допълнение е важно да се отбележи, че промените в енергийната политика или финансирането могат да повлияят на икономическата привлекателност на геотермалните проекти.

Изграждането на геотермални електроцентрали крие рискове и тези рискове трябва да бъдат точно определени, особено по отношение на въздействието върху околната среда. Поради това е важно този процес да се осъществи с участието на местните общности, за да се повиши общественото одобрение.

Ползите от геотермалната енергия по отношение на околната среда и климата обаче надхвърлят рисковете, тъй като геотермалната енергия е един от най-интересните възобновяеми енергийни източници от гледна точка на земеползването, използването на ресурси и зависимостта от вноса. (mp)