Диляна Славова – COVID-19 ме научи да не отлагам житейските си проекти

Въздействието на пандемията направи отново видими границите в Европа, понякога дори в рамките на една и съща държава. Човек би помислил, че в резултат на това възможностите за транснационално сътрудничество между регионите и градовете са намалели. Всъщност се случи точно обратното.

Как преживяхме периода на социална изолация в България? За динамичен и енергичен човек като мен, който обича да е навън, беше трудно. Имаше много ограничения. Трябваше да си стоим у дома и можехме да излизаме само когато бяха отворени магазините за основни стоки, за да си купим храна, лекарства и стоки за домакинството. Социалната дистанция от > 1,5 метра беше задължителна и в магазините, и навън. Беше доста сложно: при напускане на София трябваше да се попълва формуляр, в който да се посочва причината за пътуването и мястото, където отивате. Формулярът трябваше да се показва на полицията при поискване.

Добрата новина е, че населението започна да задоволява самостоятелно нуждите си в много по-голяма степен и хората ценят много повече местната храна, местните доставчици и късите вериги на доставки. Повиши се търсенето на храни от земеделски стопанства и храни, купувани директно от производителите. Инициативи на местно равнище насърчават градинарството и дребномащабното производство на зеленчуци и билки.

Пазарите остават отворени за хората. Те са традиционно място за продажба на храни, семена, зеленчуков разсад, плодове и зеленчуци и цветя. Фактът, че бяха оставени отворени – при спазване на стриктни мерки за безопасност – допринася за запазването на усещането за нормалност и познато ежедневие.

В планинските райони групи за действие на местно равнище също бяха много активни. За да подкрепят в по-голяма степен местните производители на домашно отглеждани храни по време на епидемията, те събираха и споделяха полезни контакти на своите уебсайтове.

За да спазим различните ограничения за пътуванията и контактите, в моята организация трябваше да отменим много от физическите срещи и прояви, които обикновено улесняват създаването на инициативи за сътрудничество и разпространяването на резултатите. Но тези ограничения не спряха нашите дейности – напротив. Продължаваме да работим ефективно заедно, за да направим планинските региони по-силни и дори по-издръжливи. В някои случаи адаптирахме работните си планове и сега разработваме общи решения, за да помогнем на уязвими региони и градове в ЕС да се справят по-добре с настоящата извънредна ситуация.

Стартирахме платформа „Подай ръка“, за да насърчим солидарността в селските райони. Тя насърчава солидарността между хората, като свързва лица, нуждаещи се от помощ, с доброволци, които са готови буквално да „подадат ръка“. Настоящите ѝ дейности се съсредоточават върху оказване на помощ на уязвими лица, възрастни хора и хора с увреждания при пазаруване или грижи за дома (не лични грижи) и уреждане на услуга за гледане на деца за родители, които трябва да работят и не могат да намерят друго решение за децата си.

В селските и планинските райони възникнаха много други успешни инициативи, които показват издръжливостта и силното чувство за взаимопомощ, които процъфтяват в нашите общности. Това, което научих през този период, е, че не бива да отлагам житейските си проекти! Да бъдем дейни, ни спасява в трудни времена.