Всичко започна още на границата. Малко след началото на войната отидох на граничния контролно-пропускателен пункт, но все още не за да работя, а за да занеса хуманитарна помощ. По това време много хора, най-вече жени и деца, пресичаха границата и правеха планове, които всеки ден подлежаха на промяна.
Срещнах жени, които бяха успели да съберат цялото си имущество в една раница и да изминат десетки километри до границата, бутайки колички с деца. Те бяха оставили своите съпрузи и синове в страната и не знаеха къде ще прекарат нощта и кой би могъл да ги приюти.
Малко след това отидох в Украйна, този път като журналист, за да покажа как войната променя живота на хората.
Чух историята на Ина от Мариупол, която се е крила в едно мазе в продължение на три седмици и е виждала телата на своите съседи да лежат на улицата, но е нямала възможност да ги погребе, тъй като снарядите продължавали да валят наоколо.
Петро, който също е от Мариупол, ми разказа как е търсил питейна вода в изхвърлените железни радиатори.
А 82-годишната Халина, останала сама по време на войната, каза:„Видях една стара жена. Отидох при нея, тя плачеше. Казах ѝ „не плачи, където и да отиваш, ще бъда с тебе. Няма да те изоставя.“.
Спомням си украинските деца, които разказваха какво е за тях войната: петгодишната Алиса, която знаеше, че по време на война хората ги убиват, 12-годишния Женя, който заяви убедено, че Путин не е президент, а диктатор.
Научих историята на едно момиче, чиято сурогатна майка го е изоставила малко след раждането и чиито биологични родители така и не са се появили.
Списъкът на героите в моя репортаж е дълъг, зад всяко име стои история, белязана от войната. Не е лесно да се слушаш тези истории, но във времена като днешните човек трябва да се владее.
Не е време да проявяваме своите чувства, не сме тук, за да плачем с нашите герои, а да слушаме техните истории. Времето за сълзи идва после, след работа, вкъщи.
Украинците говорят охотно. Те искат да говорят за зверствата, извършени от руснаците, искат да преборят руската дезинформация, според която украинците лъжат за атаките и сами се убиват.
Нашата цел като журналисти е да кажем на света какво в действителност се случва в Украйна.
Свиване