ЕИСКИнфо: Разкажете ни за инцидента, който доведе до задържането Ви и лишаването Ви от свобода.
Бошко Савкович: На 4 юни 2023 г. в Белград беше организирана мащабна демонстрация след двете масови убийства, при които загинаха 18 души, половината от които деца. Някои са на мнение, че това е политическа демонстрация. Напротив, това беше мирна демонстрация, при това една от най-големите. Гражданите призоваха за оставка на министъра, отговарящ за полицията, и смяна на членовете на Регулаторния орган за електронни медии.
Носех транспарант с надпис от едната страна: „PINK STINK“ („PINK са боклуци“: PINK е най-голямата медийна група в Сърбия, подкрепяща правителството), и с надпис от другата страна: „Vultures and hyenas walk together for a safe Serbia“ („Лешоядите и хиените демонстрират заедно за безопасна Сърбия“) — препратка към мотото „Vultures and hyenas for safety“ („Лешоядите и хиените в подкрепа на безопасността“), използвано в парламента от някои членове на правителството. Някой прикрепи към транспаранта кукла, която наподобяваше обесен г-н Вучич. Не след дълго куклата беше свалена, но в социалните мрежи вече бяха споделени снимки, които бързо се разпространяваха.
Въпреки че не бях на снимките, бях обвинен в това деяние и подведен под отговорност за опит за събаряне на конституционния ред в Сърбия, като присъдата за това е 30 години лишаване от свобода. Четирима полицаи дойдоха да ме арестуват. „Защо четирима?“, попитах. „Двама за Вас и двама за куклата“, отговориха те. Не намериха обаче нито транспаранта, който оставихме в колата на приятел, нито куклата.
Вашето задържане мобилизира множество хора в Сърбия и в Брюксел. Вие сте съпредседател на Съвместния консултативен комитет „ЕС-Сърбия“ на ЕИСК и ЕИСК публикува туит с искане за незабавното Ви освобождаване, който е бил видян 27 000 пъти. Как Ви кара да се чувствате това?
Бях в затвора, нямах представа какво се случва. Единственото, което знам, е, че съпругата ми се е обадила на заместник-председателя на ЕИСК г-н Плошчану и ЕИСК е реагирал незабавно — както и медиите, гражданското общество и НПО в моята страна. Добре познат съм сред обществеността в Сърбия и случилото се е предизвикало всеобхватна реакция с демонстрации пред Съдебната палата. В този момент обаче не знаех за всичко това. Когато ми дадоха 30 години лишаване от свобода, започнах да мисля за всички неща, които могат да ми се случат, и за годините, които ще прекарам в затвора. В такива моменти не можеш да мислиш трезво, но въпреки това се опитах да използвам своята опитност като адвокат и да разсъждавам по рационален начин.
Смятам, че поради натиска, оказан от институциите на ЕС, НПО и гражданите, хората разбраха, че не съм виновен, и повдигнаха въпроса пред сръбските власти. Това доведе до подписване на споразумение за решаване на делото с прокуратурата в замяна на условна присъда за срок от шест месеца и общо признаване на вина от моя страна.
Аз не съм Че Гевара, аз съм просто един от гражданите, които призовават за безопасна държава. Нищо друго. Аз съм писател, журналист и филмов продуцент. В настоящата ситуация обаче членовете на правителството се изказват срещу актьори, медийни дейци, журналисти и граждани, а хората излязоха да протестират, защото не искат повече да слушат тази реч на омразата в парламента.
Смятате ли, че случилото се би могло да има въздействие върху сръбското общество?
Да, би могло, но са ни нужни свободни и независими медии. В Белград има само няколко независими медии. Извън столицата, в по-малките градове хората не знаят какво се случва. Това е информационна война и война срещу фалшивите новини, разпространявани от правителството, които представят демонстрациите и исканията на гражданите по крайно изкривен начин.
Смятате ли, че случилото се ще окаже трайно въздействие върху Вас?
Бих искал то да остане в миналото, защото затворът не е място за порядъчни хора. Не искам да се страхувам, защото една минута страх се равнява на десет загубени минути от човешкия живот. Но страхът е инстинкт, присъщ на всеки един от нас. Аз не съм революционер, аз съм просто човек, който иска да има правото да изразява мнението си. Нима искам твърде много? Независимото правосъдие, свободата на словото и правото на собствено мнение са само някои от основните ценности на Европейския съюз.
Какъв вид подкрепа очаквате да получите от Комитета и от ЕС?
Достатъчно е дори само да се следи положението в Сърбия и да се наблюдават тенденциите всеки ден. Важно е също така институциите на ЕС да следят медиите и новините от Сърбия. Подкрепата на всяко равнище наистина е от полза за нас. В момента например двама журналисти са в затвора, така че изпращането на политически и дипломатически послания до нашето правителство би помогнало. Моята визия е насочена към Европа, към европейски път за Сърбия.
Бихте ли ни разказали повече за положението на медиите в Сърбия?
Имаме няколко независими медии, но те не са достатъчни и не обхващат цялата страна. Мисля също, че имаме твърде малко проевропейски медии и затова европейската идея не е популярна в Сърбия. Гръцкият философ Архимед е казал: „Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост и ще повдигна Земята“. Аз бих казал: „Дайте ми медиите за два месеца и ще променя страната“. Свободните медии безспорно биха довели до промяна в Сърбия. В момента разполагаме с няколко групи за закрила на журналистите, но не е необходимо да защитаваме журналистите като застрашени животински видове.
А новото поколение журналисти?
Те си вършат работата с много страст и отдаденост и просто вярват, че обективната информация и безпристрастните новини са от полза за една държава и за обществото. Знам, че отказват добре платени предложения за работа от телевизионни канали, в които всичко, което ще се изисква от тях, е да спазват нареждания. Има обаче неща, като например достойнството, които не се купуват с пари. Днешните млади хора имат достойнство. Те се опитват да изградят професионална кариера по начин, по който сутрин да могат да се поглеждат в огледалото, без да се срамуват.
Как виждате бъдещето на Сърбия?
Бъдещето на Сърбия е в ЕС. Дъщеря ми е на 23 години. Сигурен съм, че един ден тя ще живее в Европейския съюз, но не мисля, че нещата стоят по същия начин за мен. Не знам колко време ще отнеме на Сърбия да изпълни стандартите на ЕС, нито дали ЕС ще определи нови стандарти за Сърбия. Но мисля, че пред Сърбия има само един път.
Преди 20 години участниците в една конференция в Солун заявиха, че е необходимо Сърбия да бъде в ЕС, защото тя е единствената страна, която може да свърже Западните Балкани с ЕС. И това е така, защото може да се пътува с кораб, с влак, със самолет, а вече и посредством връзка през България и Румъния. Ето защо съдбата на Западните Балкани е изцяло свързана със съдбата на Сърбия. По някакъв начин никоя друга държава в региона не би могла сама да бъде част от ЕС.
