dis·in·for·ma·tion
[ˌdɪsɪnfəˈmeɪʃ(ə)n]
СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ— невярна информация, която има за цел да въведе в заблуждение, по-специално чрез пропаганда, използвана от правителствена организация спрямо сила, с която си съперничи, или медиите.
ПРОИЗХОД — 50-те години на 20-ти век: създадена по модела на руската дезинформация.
Дезинформацията днес
Дезинформацията винаги е съществувала, но днес тя представлява сериозна заплаха за нашите общества.
Системното разпространение на фалшиви новини има за цел да обърка обществеността и да накара хората да загубят доверие в политическите институции, надеждните източници на информация, здравните органи, науката и академичните изследвания.
Подобни практики увеличиха националните разногласия и политическата нестабилност в много демократични държави, което от своя страна е от полза за незаконни интереси и авторитарни чуждестранни сили с прикрити намерения.
За да се защитят срещу дезинформацията, европейските държави трябва да насърчават обществен дебат с участието на активни и добре информирани граждани.
Как да разпознаем дезинформацията
Всички ние сме по-склонни да харесваме и споделяме информация, с която сме съгласни. Една кауза обаче може да бъде правилна, но някои от аргументите, използвани за нейната защита, могат да бъдат прекомерно изтъкнати, преувеличени или дори неверни. Използването на трезва преценка винаги е полезно, за да се избегне разпространението на фалшиви новини:
- Реномиран и авторитетен ли е източникът на тази информация?
- Ако не, анонимно ли е подадена информацията или изобразен ли е надежден текст за автоматично представяне?
- Какви са тонът и съдържанието? Търсят ли те сензация, обвинителни ли са, пренебрежителни, извинителни?
- Има ли линкове към авторитетни източници на информация или референциите са неясни и всички са от един и същи вид?
- Има ли лични нападки, безкрайно повторение на едно и също просто послание, загатвания без доказателства или данни?
Кратък видеоклип на български език за това как да се разпознават фалшивите новини
Кратък видеоклип на английски език за това как да се разпознават фалшивите новини
Кратък видеоклип на руски език за това как да се разпознават фалшивите новини
Как да разберете с кого контактувате в социалните медии
Когато участваме в дискусия в социалните медии, можем да попаднем на потребители с много категорични мнения. Някои са реални хора, други са ботове или тролове.
Ботовете или роботите създават публикации в социалните медии по автоматизиран начин. Поради много големия брой реакции, които дадена публикация или профил са получили, може да останете с впечатлението, че те се радват на широка популярност. Някой обаче просто плаща, за да получи повече реакции „Харесване“ и „Споделяне“.
Троловете са хора, които проявяват агресивно поведение в социалните медии и се опитват да Ви сплашат, за да не изразите легитимно мнението си. Те често предизвикват внезапни верижни спорове и гняв в онлайн дебатите.
Както ботовете, така и троловете използват фалшива самоличност. Ако видите профил, чиято идентичност не е ясна, който използва силен език и демонстрира изключително свадливо поведение, е по-добре да останете настрана и да не вярвате на това, което казва.
Два видеоклипа на български език за разпознаване на ботове и тролове
Два кратки видеоклипа на английски език за разпознаване на ботове и тролове
Два кратки видеоклипа на руски език за разпознаване на ботове и тролове
Кампанията „Гражданското общество може да победи дезинформацията“
Гражданското общество се състои от нашите граждани. С повишаване на нашата осведоменост можем да избегнем капаните на дезинформацията и да направим информиран избор.
Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК), заедно с националните икономически и социални съвети, предприе действия, за да допринесе за постигането на тази цел, като организира кампанията „Гражданското общество може да победи дезинформацията“, стартирана в София на 12 юни.
Комитетът прие и становище REX/432 относно „Използване на медиите за оказване на влияние върху социалните и политическите процеси в ЕС и източните съседни страни“, където се обръща специално внимание на положението в Източна Европа.
Накрая, ЕИСК беше домакин на младежка среща по темата за дезинформацията, на която ученици от средните училища от цяла Европа приеха 8 резолюции до ЕС и неговите държави членки относно начините за справяне с проблема.
За повече информация
https://factcheck.bg — Платформа, посветена на проверката на фактите, инициатива на Асоциацията на европейските журналисти — България (AEJ)
https://twitter.com/hashtag/BGvsDisinfo?src=hashtag_click — Кампания на Представителството на ЕК в България
https://consilium-europa.libguides.com/Kremlin-Disinformation/Research-papers — Библиотека с научни публикации относно прокремълската дезинформация
https://www.dw.com/en/what-is-disinformation-and-how-can-you-fight-it/a-57865536 – Какво може да направите срещу дезинформацията: статия на Дойче Веле
#НеСеЗаблуждавайте
#BGvsDisinfo
