Има много какво да се иска, когато говорим за състоянието на демокрацията като цяло и по-специално за Европейската гражданска инициатива (ЕГИ).

Според последния Доклад за световната демокрация, представен от „Варианти на демокрацията“ на 7 март, процентът на хората, живеещи в демокрации, е намалял до равнището от преди почти 40 години. Въпреки че тази година повече хора по света от всякога имат право да гласуват на избори, голям брой държави, в които се провеждат тези избори, стават все по-авторитарни.

Оплаквания се чуха и по време на първата по рода си Седмица на гражданското общество, проведена от Европейския икономически и социален комитет в началото на март. Те се отнасят до Европейската гражданска инициатива, която е първият трансграничен инструмент в света за пряка демокрация. „Твърде сложен“, „твърде непривлекателен“, „не се ползва с доверие“, „неефективен“ и „слабо познат“ - това са само някои от не особено ласкавите отзиви, предоставени от заинтересовани страни от гражданското общество, медиите, академичните среди и администрацията на ЕГИ.

Според мене тези много критични оценки са обезкуражаващо правилни, но и твърде предпазливи и умерени в критиката. Демокрацията заслужава световно господство. За да постигнем това, ние, в качеството си на граждани и гласоподаватели на тази планета, сме длъжни да се стремим да постигнем повече от това, което имаме понастоящем. 

Това означава да се направи повече, отколкото да се защитаваме от страха, днешните диктатори и техните подли клики. Трябва да предприемем много по-големи стъпки напред. По-нататъшното развитие на Европейската гражданска инициатива би било такава стъпка.

Какво ни предлага ЕГИ? Три неща. Право, разпоредба и инструмент, който никога не е съществувал в нито един друг момент в историята или на друго място по света. Той е сложен и цялостно проектиран, цифров, пряко демократичен, транснационален, има подкрепяща инфраструктура и се използва добре. 

От 2012 г. насам, когато беше създадена и въведена ЕГИ, тя се прилага и усъвършенства, като по този начин се доказва, че демократичното пространство може да бъде разширено и консолидирано дори при най-трудните обстоятелства.

Догодина, когато става на 13 години, се надяваме глезеното дете да се превърне в упорит тийнейджър, който може да покаже на Европа и света на какво е способно. Нуждаем се от тази нова, неопитомена сила, за да съживим решително вкоренените манталитети на националните държави и бюрократизираните структури на Европейския съюз. 

Нека сме наясно — не ни трябва постоянно и безспирно преобразяване на демократичните форми на съвместен живот, които често се наричат иновации. Вместо това трябва да се посветим на ЕГИ, за да гарантираме, че след 16 години или най-много 18 години в края на настоящото десетилетие вече ще е пълноценна.  

За какво става дума? До 2028 г. или 2030 г. трябва да се извършат две важни промени. Първо, правомощията на ЕГИ за определяне на дневния ред трябва да бъдат равни с тези на Европейския парламент. С други думи, европейците следва да могат да предлагат законодателство и други действия за управление, точно както могат избраните членове на Европейския парламент.

Второ, до края на това десетилетие гражданите на ЕС следва да могат да инициират не само законодателство, но и народно волеизявление в цяла Европа по съществени въпроси, често наричани „референдуми“. Идеята за общоевропейски референдум не е нова, но моментът за нея е назрял благодарение на раждането и ранния живот на ЕГИ.

Ако може да се изгради такова бъдеще около ЕГИ, след време хората ще гледат на този инструмент и на настоящия момент като нещо, което е довело до едно от най-прекрасните демократични постижения от въвеждането на всеобщото и равноправно избирателно право през 20-и век насам.