You are here

Икономически и паричен съюз

Началото на Икономическия и паричен съюз (ИПС) и създаването на еврото бяха най-важните крайъгълни камъни на европейската интеграция. За страните от еврозоната ИПС съчетава единна парична политика и децентрализирана отговорност за голяма част от икономическите им политики, въпреки че националните бюджетни стратегии все още подлежат на някои ограничения.

Започналата през 2008 г. международната финансова и икономическа криза извади на показ структурните ограничения и противоречия в ИПС, които допринесоха за натрупването на макроикономически дисбаланси и доведоха до ситуация, в която някои страни от ЕС се оказаха по-стабилни в икономическо отношение от други. Впоследствие Европейската централна банка (ЕЦБ) въведе редица неконвенционални мерки на паричната политика, а останалите европейски институции и държавите членки предприеха инициативи за изграждане на банков съюз и засилване на икономическата и бюджетната координация, особено в еврозоната.

Този процес на възстановяване на равновесието все още продължава. Все още текат напрегнати дискусии за това кои са подходящите макроикономически и парични политики, какви инструменти и институции са нужни за тяхното изпълнение, както и какъв да е статутът на страните извън еврозоната.

ЕИСК за ИПС 

ЕИСК счита, че единната валута може да бъде устойчива само в рамките на силен, балансиран и приобщаващ растеж, осигурен чрез повече публични и частни инвестиции, икономическа конвергенция във възходяща посока между страните от еврозоната и по-добра обща конкурентоспособност. Тези цели налагат необходимостта от поемане на икономически и политически ангажимент на равнище ЕС. С оглед на това мерките за задълбочаване и завършване на ИПС са от първостепенно значение за бъдещето на ЕС като цяло.