Олександра Матвийчук
Като адвокат по правата на човека документирам военните престъпления в тази война още от момента, когато Русия я започна през 2014 г., така че рано или късно всички те ще бъдат наказани. Като човешко същество обаче разбирам, че не можем да чакаме дотогава, за да ги спрем. Затова призовавам за бързо започване на процеса на присъединяване на Украйна към НАТО.
Броят на военните престъпления, пред който сме изправени, е безпрецедентен. Руските войски съзнателно разрушиха жилищни сгради, църкви, училища и болници, атакуваха коридори за евакуация, създадоха система от филтрационни лагери, организираха принудителни изселвания, извършиха отвличания и изнасилвания, измъчваха и убиваха цивилни в окупираните области.
Това не е война между две държави. Това е война между две системи — авторитаризъм и демокрация. Русия се опитва да докаже, че демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека са фалшиви ценности. Ако са истински, защо не могат да защитят никого? Защо цялата международна система за мир и сигурност не може да спре руските зверства? Защо аз като адвокат по правата на човека, който вече много години използва закона, за да защитава хората, съм принудена да отговарям на въпроса „Как можем да допринесем за защитата на хората от руската агресия“ с думите „Като дадете съвременни оръжия на Украйна?“
Тъй като засега законът не работи. Макар че аз вярвам, че това е временно.
В продължение на десетилетия руските военни извършваха международни престъпления в Чечения, Молдова, Грузия, Мали, Либия и Сирия. Те така и не бяха наказани за това.
Трябва да разкъсаме този кръг на безнаказаност. Сега трябва да създадем специален трибунал за престъплението агресия и да накараме Путин, Лукашенко и другите виновни да отговорят за това престъпление.
Да, това е смела стъпка, но тя е правилна.
Въпреки че като адвокат по правата на човека документирам военните престъпления, така че един ден на руските престъпници да им се наложи да отговарят за тях, като човешко същество разбирам, че не можем да чакаме дотогава, за да спрем престъпленията. Затова заявявам следното:
Докато Украйна е уязвима, цялата евроатлантическа система за сигурност остава уязвима. Вместо членство в НАТО, някои политици говорят за някакви гаранции за сигурност, които на практика дори не могат да бъдат приравнени към член 5 от Договора за НАТО. Как отделните гаранции могат да гарантират сигурността на такава голяма държава, която не може да бъде защитена с един единствен щит от руските ракети? Колко ще струва тези гаранции в дългосрочна перспектива, особено като се вземат предвид преките последици от несигурността, като например „продоволствената криза“? Ще можем ли с тези отделни уверения да постигнем устойчивост, когато това, което се възстановява днес, може отново да бъде разрушено утре? Или да направим така, че милионите украински бежанци да могат безопасно да се завърнат в Украйна?
Украйна заслужава да бъде член на НАТО. Украйна споделя ценностите на свободата и демокрацията и е готова да ги защитава. Украйна няма да бъде само бенефициер, а фактор с голям принос за сигурността на Алианса. Това не са обещания; това е факт, доказан на бойното поле. С Украйна НАТО ще стане по-силна.
Започването на действителното присъединяване на Украйна към НАТО е начин да се сложи край на войната, а не за нейното разширяване. Тъй като Русия винаги ще използва „стратегическата несигурност“ като основание за продължаване на атаката срещу Украйна.
Хората в Украйна очакват конкретни резултати от срещата на високо равнище на НАТО, която ще се проведе във Вилнюс на 11 и 12 юли 2023 г. Мина времето на уверенията, че вратата за НАТО е отворена. Сега е моментът да се вземе решението, с което да започне процесът на присъединяване на Украйна към НАТО.
Русия винаги е била проактивна. Русия използва войни и окупация на чужди територии, за да постави международната общност пред свършен факт и да я принуди да се съобразява с новата реалност. Демократичните държави, които участват в НАТО, би трябвало най-накрая да поемат инициативата, за да започнат да управляват този процес. Твърде дълго приемахме сигурността за даденост. Необходимо е да поемем отговорност за нашето общо бъдеще.
Свиване