ЕИСК засвидетелства уважението си към британските членове на 22 януари 2020 г. на последната пленарна сесия, на която те присъстваха, преди излизането на Обединеното кралство от ЕС на 31 януари. 24-мата членове от Обединеното кралство получиха възпоменателен медал на церемония, на която ЕИСК засвидетелства ангажимента си към поддържане на тесни контакти с британското гражданско общество след Брексит.

Лука Жайе, председател на ЕИСК, говори за изключително важния принос на британските членове към дейността на ЕИСК и ясно заяви, че ЕИСК е решен да поддържа тесни контакти с британското гражданско общество след Брексит. „Не съществува друга възможност освен тази за поддържането на силна връзка между ЕС и Обединеното кралство и ние в ЕИСК ще направим всичко необходимо за запазването на тази връзка. Ceci n'est qu'un au revoir, mes amis“, заяви г-н Жайе.

Том Дженкинс, председател на ЕИСК между 1996 г. и 1998 г., беше поканен на церемонията и изрази разочарованието си, че губи гражданството си в ЕС. Проевропейски настроената активистка Маделина Кей, известна още като „Супермомичето на ЕС“, обяви, че ще продължи борбата си за Европа в Обединеното кралство, като в заключение каза: „Трябва да вярваме, че бъдещето принадлежи на Европа и затова всички британци знаем, че завинаги ще останем европейци“.

Трима британски членове, представители на трите групи в ЕИСК — Дейвид Сиърс за I група, Джуди Макнайт за II група и Джейн Морис за III група, направиха изказвания и споделиха личното си отношение и мнение по повод Брексит, което направи и Роуз Ди’Са, най-дълго служилият член в ЕИСК от Обединеното кралство. Председателите на трите групи също участваха в дебата и изразиха подкрепа за работата на британските членове. И Стефано Малиа, председател на Групата за мониторинг „Брексит“, направи изказване и подчерта необходимостта от създаване на форум за поддържане на диалога с гражданското общество: „Трябва да отстояваме нашето приятелство. Аз ще направя всичко по силите си за създаването на структура, която да позволи това“. (dgf)

Приоритетите на председателството на ЕС, което Хърватия поема за пръв път от присъединяването си към Съюза през 2013 г., бяха представени пред ЕИСК на пленарната сесия на 22 януари от министъра на външните работи и европейските въпроси на страната Гордан Гърлич Радман.

ЕИСК одобри приоритетите на новото хърватско председателство на Съвета на ЕС, като отбеляза, че те са намерили силно отражение в програмата на самия Комитет, която има за цел да насърчава стабилна и просперираща Европа, основана на общи ценности.

Г-н Гърлич Радман обясни, че Хърватия е избрала за своето председателство девиза „Силна Европа в един свят на предизвикателства“, за да отрази виждането на ЕС, който работи в интерес на всички свои държави членки и граждани. Политиката на Хърватия по отношение на ЕС през следващите шест месеца ще се основава на четири стълба: Европа, която се развива; Европа, коятосвързва; Европа, която защитава и Европа, която е влиятелна.

Председателят на ЕИСК Лука Жайе одобри този подход, като подчерта: „Можем единствено да изразим съгласие с тези приоритети“ и добави, че ЕИСК изразява особено задоволство от акцента, който Хърватия поставя върху „Европа, която се развива“, като гарантира по-добри условия и перспективи за европейските граждани, посредством уравновесено и устойчиво развитие.

„Убедени сме, че програмата за устойчиво развитие трябва да е първостепенен приоритет за следващото десетилетие, тъй като съвършено уравновесено съчетава икономическия просперитет, въпросите, свързани с околната среда и социалното приобщаване“, поясни г-н Жайе.

Хърватският министър заяви, че освен това неговата страна продължава да подкрепя надеждна и основана на заслугите политика за разширяване. ЕИСК изрази готовност да подкрепи усилията на Хърватия в това отношение, заяви в заключение г-н Жайе. (ll)

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) даде думата на Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) End the Cage Age („Край на клетките“) по време на пленарната си сесия в Брюксел и така осигури трибуна на европейско равнище, на която организаторите на тази ЕГИ представиха целите и притесненията си относно хуманното отношение към селскостопанските животни.

Заместник-председателят на ЕИСК Исабел Каньо приветства Олга Кику, координатор на инициативата, като я поздрави за успеха на ЕГИ, която за една година събра над 1,5 милиона подписа в 21 европейски държави и в момента подлежи на сертифициране от страна на държавите членки.

Compassion in World Farming („Състрадание в световното земеделие“), организацията, която седи зад кампанията на ЕГИ, беше основана през 1967 г. от Питър Робертс, британски фермер и производител на млечни продукти, обезпокоен от модерните практики в селското стопанство. Животните могат да страдат и да изпитват болка, радват се на чужда компания и изпитват чувство на радост, както и негативни чувства; това доказва, че те са същества с усещания, заяви г-жа Кику, като подчерта, че те са признати за такива в Договора от Лисабон.

„Искаме да сме сигурни, че европейските институции ще действат според очакванията на гражданите“, каза г-жа Кику. „Работим заедно със земеделските стопани, за да им покажем практиките за устойчиво селско стопанство. Ние не сме против тях и не се застъпваме за забраната на месото. Просто клетките нямат място в 21-ви век.“

Кристоф Льофевр, председател на групата „Европейска гражданска инициатива“, използва възможността да потвърди отново непрестанния ангажимент на ЕИСК за подобряване на ЕГИ — нещо, което възникна по много практичен начин по време на годишния ден на ЕГИ. Целта беше инструментът да стане по-лесен за ползване и да се гарантира неговото реално въздействие.

Членовете на ЕИСК посочиха, че в интерес както на потребителите, така и на земеделските стопани, и на устойчивото селско стопанство, е всички аспекти — като например вносът на месо и финансовото въздействие върху единния пазар, да бъдат внимателно разгледани, преди да се предприемат по-нататъшни действия.

Борбата с изменението на климата беше сред водещите теми в дневния ред на януарската пленарна сесия на ЕИСК, на която се проведе дебат относно 25-ата конференция на страните по РКООНИК и Европейския зелен пакт. Посланието беше ясно: Необходими са спешни мерки, за да могат опазването на климата и устойчивото развитие да се превърнат в реалност, а Европейският съюз трябва да поеме водещата роля в това отношение.

Думите на председателя на ЕИСК Лука Жайе бяха повече от ясни: „Изправени сме пред много важен момент. За съжаление, светът не върви към постигне на целите на Парижкото споразумение относно изменението на климата нито на ЦУР и това би могло да има опустошителни последици за всички нас. В ЕИСК сме убеден, че изпълнението на Програмата до 2030 г. трябва да бъде основен приоритет на ЕС за следващото десетилетие. Европа трябва да има водеща роля — да бъде световен лидер в областта на климата!“.

Г-н Жайе изрази съжаление поради липсата на политическа воля сред държавите, присъстващи на 25-ата конференция на страните по РКООНИК в Мадрид, що се отнася до ускоряването на усилията им в областта на климата; това доведе до постигането на посредствен резултат на международната среща на върха по въпросите на климата. Той обаче оцени съобщението относно Европейския зелен пакт на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и твърдия ангажимент за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

В тази връзка Виргиниус Синкевичус, комисар по въпросите на околната среда, океаните и рибарството, посочи, че Европейският зелен пакт е не само начин за справяне с проблема с изменението на климата, но и израз на амбицията за гарантиране на икономически растеж и социална справедливост. „Става въпрос за хората и обществото и за Зелен пакт, при който никой не е изоставен“, заяви той, като подчерта, че стратегията за биологичното разнообразие, Планът за действие за кръгова икономика и други системни решения за постигане на целите в областта на изменението на климата ще осигурят всичко необходимо както на хората, така и на планетата, и ще обединят всички сектори и участници. (mp)

ЕС е подложен на натиск, за да отговори на многостранните предизвикателства, произтичащи от десетилетие на икономически сътресения, миграционната криза, социално недоволство и влошаване на състоянието на околната среда. Както ЕИСК посочва в становище, прието през януари, необходимо е Съюзът бързо да се преосмисли в интерес на своето население.

Приетото от ЕИСК становище има за цел да определи каква трябва да бъде устойчивата икономика, от която се нуждаем, като се проучва ново виждане за просперитет за хората и планетата, което обединява икономическото, екологично и социално измерение. В него се отправя и призив за нови икономически модели, инвестиционни решения за извличане полза от технологичния напредък и за нови показатели за икономиката на благосъстоянието.

С прилагането на програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и приемането на европейския Зелен пакт, ЕС най-сетне постави тези въпроси на първо място сред приоритетите си. При това, този Зелен пакт трябва наистина да се превърне в „зелен“ и социален.

„За да се гарантира справедлив и зелен преход и прилагане на ЦУР, е необходимо да преосмислим икономиката на ЕС. Трябва да рестартираме системата, но се нуждаем от нов софтуер, а не просто от актуализация!“, заяви докладчикът Петер Шмидт.

Народите по света се ангажираха с радикална, справедлива и осъществима Програма за 2030 г. ЕС прие и Зеления пакт и се ангажира да постигне напредък в изпълнението на ЦУР. Това предлага уникална възможност на ЕС да обнови визията си за социалния напредък, да съживи своята икономика и по-ефективно да укрепи водещата си роля в целия свят, като даде добър пример.

В периода 27–31 януари членове на Комитета за наблюдение „ЕС-Япония“ на ЕИСК посетиха Япония, за да обсъдят прилагането на Споразумението за икономическо партньорство (СИП), в сила от февруари 2019 г., и да засилят сътрудничеството с японските партньори. По време на посещението се проведе и първият съвместен диалог с гражданското общество, който даде възможност за обмен на мнения по въпроси, свързани с търговията и устойчивото развитие.

Основната цел на посещението беше да се използва положителното сътрудничество, изградено с организации и институции на гражданското общество в Япония от създаването на СИП насам. Членовете на ЕИСК подчертаха необходимостта от правни реформи в Япония, за да могат да се прилагат основните конвенции на МОТ. Освен това те положиха усилия за повишаване на осведомеността на своите местни партньори за изменението на климата, тъй като на този въпрос все още не се обръща голямо внимание в Япония. (dgf)