Ан Демелен: Пандемията показа нестабилността на системата ни

Съпругът ми и аз изкарахме изолацията вкъщи много спокойно. Тъй като съпругът ми е част от по-рисковата група от населението, взехме всички предпазни мерки.

От самото начало на пандемията носехме маски и ръкавици и винаги спазвахме посочената дистанция. Искахме да избегнем големи рискове и също така да пазим общия интерес, както и този на здравния персонал и работниците на първа линия.

Що се отнася до ситуацията в Белгия, е ясно, че не бяхме подготвени. Липсваше прозрачност и това е въпрос, който трябва да бъде проучен на по-късен етап, но имаше и недостиг на маски, тестове за населението и др. Не знам какво се случва в другите държави, тъй като разполагаме само с информацията, публикувана от медиите, но в Белгия положението е изключително трудно в домовете за стари хора. След като премине кризата трябва да се проведе парламентарно разследване, за да се изясни източникът на проблема.

Ролята на гражданското общество по време на пандемията продължава да бъде от съществено значение, тъй като то е тук, за да контролира демокрацията. В Белгия хората, които загубиха работата си, се намират в ситуация на временна безработица, а системата за обезщетения вече беше отслабена, поради мерките за строги икономии, наложени от Европейския съюз. По време на пандемията бяхме свидетели на солидарността между хората, но не и между държавите членки на Европейския съюз.

Пандемията показа нестабилността на системата ни. Трябва да я разглеждаме като възможност за изграждане на система, която зачита в по-голяма степен човешките същества, социалните права и околната среда.