Успехът на новата рамка на ЕС за ромите е в ръцете на държавите членки

След като се поучи от недостатъците на предишната рамка на ЕС за ромите, прилагана през последното десетилетие, Европейската комисия е решена да постигне водещите цели на новата стратегическа рамка за ромите, като до 2030 г. намали поне наполовина разликите по отношение на дискриминацията и социално-икономическото изключване, които изпитва това население. За да бъдат постигнати осезаеми резултати, обаче, ролята на държавите членки е от основно значение. Без ефективни национални стратегии и прагматични мерки новата рамка рискува да пропадне по същия начин като предшестващата я.

Участниците в онлайн изслушване на тема „Новата рамка на ЕС за ромите: мнения и очаквания за бъдещето на ромските общности“ посочиха, че ако предишната стратегия не е постигнала добри резултати, това не се дължи на съдържанието ѝ, а основно на политическата обстановка и липсата на подкрепа от определени държави членки. Изслушването, организирано от тематичната проучвателна група на ЕИСК „Приобщаване на ромите“, имаше за цел да обсъди новата рамка за ромите и да събере мненията и очакванията на ромските организации относно плановете и предложенията, съдържащи се в нея.

Според последните данни на Агенцията за основните права (FRA) положението остава непроменено за ромските малцинства и пътуващите лица и дори се е влошило в някои държави, като 62 % от децата живеят в тежки лишения. Следователно въпросът е как новата стратегия може да преодолее трудностите от миналото.

Във връзка с това Марк Киуит от Генерална дирекция „Правосъдие“ на Европейската комисия заяви: На първо място трябва да признаем, че политическият натиск, борбата с дискриминацията и изключването изискват дългосрочен ангажимент. Окуражаващо е също така да се види, че държавите членки демонстрираха своя ангажимент за укрепване на равенството на ромите чрез единодушното приемане на препоръката на Съвета от 12 март 2021 г.. Препоръката задължава държавите членки да предложат ефективни мерки за интегриране на ромите.

Новата рамка за ромите е съсредоточена върху тристълбов подход: равенство, приобщаване и участие, които допълват социално-икономическата интеграция на маргинализираните роми, включена в предишната рамка, като я реформират значително. По отношение на правните инструменти, които биха могли да укрепят новата рамка на ЕС за ромите, г-н Киуит посочи редица директиви, които вече са приети от Комисията, като например Директивата за расовото равенство и новия план за действие на ЕС за борба с расизма.

Урсула Тил-Тенщерт от Агенцията за основните права изтъкна значението на ефективните рамки за мониторинг във всяка държава членка, за да се гарантира равенството, приобщаването и участието на ромите. Ефективните политики изискват конкретни цели и ефективни мерки за мониторинг на напредъка по тези цели, заяви г‑жа Тил-Тенщерт. Тя заяви също, че държавите силно се насърчават да разработят свои собствени национални цели с показатели, в консултация с организациите на гражданското общество, и да събират свои собствени данни. Тези практики ще помогнат на държавите членки да адаптират съответно своите национални планове.

Новата рамка за ромите е похвална, но проблемът с прилагането остава същият

 

Представителите на ромските общности и организациите на гражданското общество приветстваха новата рамка на ЕС за ромите и препоръката на Съвета. Важно е тази стратегия да премине към по-балансиран подход, който съчетава целите за социално приобщаване, права на човека и овластяване, но тя все още остава незадължителен механизъм за държавите членки, подчерта Изабела Михалаче от Европейската мрежа на ромските организации на местно равнище (ERGO).

Рафаел Сааведра Родригес от Фундасион секретариадо житано (Fundación Secretariado Gitano) призна ключовата роля на участието като едно от основните права на ромското малцинство, което следва да бъде насърчавано през следващите години. Ние винаги сме подкрепяли тази идея. Участието на ромите в изграждането на тяхното бъдеще е незаменим елемент в този процес, заяви той.

Г-н Сааведра Родригес подчерта категорично, че националните стратегии на всяка държава членка следва да се съсредоточат върху две конкретни цели: на първо място, премахване на бедността и социалното изключване и второ, гарантиране на същността на гражданските и социалните права като начин за постигане на пълно равенство при същите условия, като тези, които са в силата за населението като цяло.

Г-жа Михалаче приветства включването в новата рамка на редица полезни взаимодействия и допълващи политики на ЕС, като например плана за действие за борба с расизма, Зеления пакт и Европейския стълб на социалните права, но отбеляза също, че общите минимални ангажименти на държавите членки са все още недостатъчни и по-скоро общи по своя характер. Всъщност държавите трябва да надхвърлят минималните цели и задачи, определени в стратегическата рамка на ЕС. За тази цел мрежата ERGO, в консултация с организациите на гражданското общество, публикува препоръки относно концепцията за новите стратегии за ромите, предвидени за септември 2021 г. Основните препоръки към всички правителства включват отдаване на приоритет на борбата срещу антициганизма и дискриминацията, изкореняване на сегрегацията в образованието и жилищното настаняване и борба с предразсъдъците и стереотипите срещу ромите.

Бернард Рорке, от името на Европейския център за правата на ромите, подчерта, че чрез корупция, отстъпление от демокрацията и рутинна сегрегация държавите членки с най-голямо ромско население са допуснали антиромски расизъм, насърчаван от най‑висшите публични служби. Освен ако справедливостта се прилага без предразсъдъци спрямо ромските граждани в ЕС, тази рамка ще се провали по абсолютно същия начин като предшественика си, предупреди г-н Рорке и добави, че достъпът до правосъдие е абсолютно необходим за приобщаващото развитие.

Дългогодишният ангажимент на Комисията за насърчаване на приобщаването на ромите се признава напълно от ромските общности и организации, но основното задължение за борба с антиромския расизъм, както винаги, е на държавите членки.

В същия дух Флорин Ботоногу от Центъра за политики за ромите и малцинствата, базиран в Букурещ, подчерта, че имаме документите, имаме целите за постигане, но продължаваме да се оплакваме, че не виждаме каквито и да било резултати в тази област. Защо се случва това?

Г-н Ботоногу изрично обясни, че стратегиите трябва да разглеждат политическия и обществения контекст, тъй като всяка държава има своя собствена политическа среда. Той подчерта, че решенията трябва да бъдат реалистични, като заяви, че не можем да превърнем ромите в предприемачи, когато те са необразовани поради своята бедност. Социалната икономика е решението за социално-икономическата интеграция на ромите.

В заключение председателят на тематичната проучвателна група на ЕИСК „Приобщаване на ромите“ Алфредас Йонушка насърчи организациите на гражданското общество и НПО да изразяват по-категорично позициите си, тъй като, въпреки отбелязания напредък, все още има много какво да се постигне.

 

Downloads

The success of the new EU Roma framework lies in the hands of the Member States