Мерките за справяне с рязкото покачване на цените на енергията трябва да бъдат специфични за всяка държава и да стимулират екологичния преход

След като войната в Украйна отново изведе на преден план темата за енергийните доставки на ЕС, Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) заявява, че са необходими координирани мерки за справяне с настоящата криза на цените на енергията, но те не трябва да подкопават усилията в областта на политиката в областта на климата. В допълнение към реакцията на извънредната ситуация, насочена към избягване на тежки социални последици, Съюзът трябва да наблюдава отблизо енергийния пазар и да увеличи инвестициите във възобновяеми енергийни източници.

Мерките за справяне с покачващите се цени на енергията трябва да бъдат координирани и да предоставят на всяка държава членка достатъчно възможност за реагиране, за да действа по начин, който най-добре съответства на положението в страната. В становището, прието на пленарната сесия през февруари и изготвено от Томас Катниг, Алена Мастантуоно и Луц Рибе, посланието е ясно: най-силно засегнатите от повишенията на цените следва да бъдат подпомогнати както чрез пряка финансова подкрепа, така и за да намалят потреблението си на енергия. В същото време те трябва да имат възможност да участват в производството и използването на енергия от възобновяеми източници индивидуално или в населените места и по този начин да се възползват от енергийни източници с по-ниски и нулеви емисии.

За да се избегнат драстични социални последици, ЕИСК подкрепя предприемането на спешни мерки, но също така представя предложения за справяне с проблема в дългосрочна перспектива. В изказването си по време на дебата г-н Катниг заяви: Пряката финансова подкрепа и основаните на данъци инструменти са най-ефективните и незабавни мерки, с които разполагаме, за да помогнем на уязвимите лица, и те трябва да бъдат придружени от конкретни решения на национално равнище в отговор на действителните условия в отделните държави, като предотвратяване на прекъсването на енергийните доставки през студения сезон, дългосрочни планове за разсрочено плащане на вноски и използване на различни инструменти на данъчната политика.

Защо се покачват цените на енергията

Причината за необичайно високите цени на енергията от миналата есен насам произтича от рязкото нарастване на търсенето на газ в световен мащаб, дължащо се на редица ключови фактори: икономическото възстановяване във възходяща посока, затягането на доставките за ЕС, липсата на инвестиции поради политиката на строги икономии вследствие на финансовата и икономическата криза, както и лошите метеорологични условия, които доведоха до намаляване на производството на енергия от възобновяеми източници. В някои случаи спекулациите и печалбата, и по-специално нивата на доставка, доведоха до изпразване на съоръженията за съхранение на газ. Съхранението на газ в Европа — отчасти в съоръжения, собственост на фирми като „Газпром“ — спадна до рекордно ниски нива.

Поради това настоящата криза с цените на енергията засяга много сериозно хората и предприятията в Европа, тъй като ЕС е силно зависим от вноса на изкопаеми горива. Както ЕИСК многократно е заявявал, това представлява заплаха за сигурността на доставките в Европа: Русия използва тази зависимост за геополитически цели и в резултат на това страдат европейските предприятия и потребители.

Рязкото покачване на цените, на което сме свидетели днес, всъщност е последица от намаленото съхранение на газ и подценената жестока зависимост от вноса на енергия на Русия, използван като оръжие срещу ЕС.

Енергийната независимост като ключ към поддържане на стабилността и сигурността на доставките

Зависимостта на ЕС от вноса трябва да бъде намалена възможно най-бързо, както стана пределно ясно след руското нахлуване в Украйна. Изправена пред тази ситуация, на 8 март 2022 г. Европейската комисия публикува съобщение относно съвместно европейско действие за по‑достъпна, сигурна и устойчива енергия, в което се представя план как ЕС да стане независим от руските изкопаеми горива, като се започне с газ, много преди 2030 г.

2030 г. е крайният срок за постигане на целите в областта на климата, с които ЕС се ангажира в енергийния преход, като крайната цел е неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. Това ще изисква огромни инвестиции, но и адаптиране на цялата енергийна екосистема.

Същевременно европейската енергийна политика изостава значително от собствените си амбиции: въпреки че Комисията определя енергийната независимост като една от стратегическите цели на енергийния съюз, заедно с поставянето на потребителите в центъра на енергийната система, държавите членки все още не са постигнали напредък.

По-ефективен енергиен пазар

Друг аспект се отнася до енергийния пазар: настоящата структура на енергийния пазар изглежда има недостатъци, що се отнася до реагирането при нестабилност на цените и предлагането на ползи за дребните производители на енергия от възобновяеми източници и всички потребители. Комитетът категорично подкрепя оценката на пазара, която изпробва поведението на участниците на енергийния пазар, като се позовава на общите ценности на ЕС в областта на услугите от общ икономически интерес, определени в член 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и поради това отправя искане към Комисията да представи предложение, в което да даде ефективен отговор на проблемите и да е подходящо за екологичния преход.

Вътрешният енергиен пазар трябва да бъде завършен по отношение на пазарната среда, институциите, регулаторните правила и свързаността между държавите членки. Трябва също така да предоставим повече възможност на хората да играят роля в устойчивия преход и да ги мотивираме да произвеждат енергията, от която се нуждаят, добави г-жа Мастантуоно.

Освен това националните регулаторни органи трябва да играят активна роля, за да отговорят на всички видове опасения на потребителите, например като ги информират проактивно за техните права в трудната фаза на високи цени. Трябва да се приемат нови, по-прецизни и по-строги регулаторни правила за търговците на енергия, които предлагат стоки на крайните потребители. Доставчиците следва да могат да устояват на колебанията на цените на пазара и да не се налага незабавно да прекратяват договорите с потребителите. Също така при определянето на тарифите енергодоставчиците трябва да бъдат насърчавани да гарантират, че за потребителите ще продължат да бъдат достъпни стабилни тарифи, които да могат да бъдат избирани, вместо така наречените „плаващи“ тарифи, които отразяват промените на борсите.

Повече инвестиции във възобновяеми енергийни източници

В заключение, мобилизирането на инвестиции във възобновяеми енергийни източници е най‑добрият начин да се заменят мръсните изкопаеми горива и да се намали зависимостта ни от тях. Въпреки това все още ще са необходими стабилни преходни енергийни източници, за да се отговори на нарастващото търсене на електрификация, което като цяло се разглежда като движещата сила за постигането на целите за декарбонизация на Европа.

Поради това е от ключово значение да се увеличат инвестициите в устойчиви енергийни източници с нулеви и ниски въглеродни емисии и да се положат максимални усилия за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници. Това може да доведе до понижаване на цената и със сигурност ще увеличи енергийната автономност на ЕС, като по този начин ще намали зависимостта от враждебни режими.

По-конкретно, необходимо е осъвременяване на системата на преносната мрежа чрез разширяване на междусистемните връзки и по-добре развита инфраструктура за съхранение. Необходими са стимули, за да се мотивират домакинствата и предприятията да придобиват енергоспестяващи продукти и технологии и сами да си произвеждат енергията. Прякото подпомагане на нуждаещите се трябва да бъде „целево“, а не „повсеместно“. То трябва да отразява социалното измерение и да не възпрепятства осъществяването на екологичната трансформация, заяви в заключение г-н Рибе.