На пленарната си сесия през юни ЕИСК проведе дебат с комисар Марош Шефчович относно бъдещето на енергийния съюз на Европа и заяви позицията си по предложената стратегия на ЕС за дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове.

ЕИСК също изрази мнението, че преходът към декарбонизирана Европа трябва да е социално справедлив и ефективен, като за тази цел всички участници трябва да обединят силите си и да поемат своята част от задълженията, и подчерта, че са нужни действия и след 2030 г. „В цяла Европа се налага мнението, че са спешно необходими мерки в областта на климата“, отбеляза г-н Шефчович. Той допълни, че климатът се е превърнал в основна предизборна тема в ЕС и че „в Европа най-сетне гледаме на изменението на климата като на възможност за преориентиране и реорганизиране на нашата икономика“.

Г-н Жайе беше на същото мнение. Той отбеляза, че целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г.е ключова за бъдещето на Европа и повдигна въпроса дали въпреки постигнатия сериозен напредък в борбата срещу изменението на климата политиките ще бъдат достатъчно амбициозни, а наличните ресурси — достатъчни, за да подплатят дългосрочната амбиция за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г.

ЕИСК подкрепи предложената стратегия на ЕС за дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове и целта ѝ за превръщане на Европейския съюз в неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. В становище, изготвено от Пиер Жан Кулон и Стефан Бак, Комитетът призовава за непрекъснат диалог с гражданите и за социално справедлив преход, както и за договарянето на нов социален пакт.

„Такъв преход е възможен и би бил от полза за Европа, но за тази цел трябва да бъдат ангажирани всички — трябва да обединим силите си за постигането на общата цел. Не можем да делим гражданите от вземащите решения“, заяви г-н Кулон.

Мобилността е от първостепенно значение: тя е една от областите, в които е крайно необходим и може да бъде постигнат напредък. „Трябва да намерим решения за намаляване на въглеродния отпечатък на ЕС, без това да се отрази негативно на цялата икономика и общество“, изтъкна г-н Бак. „Бихме могли да разработим, въведем и приложим система на ценообразуване за въглеродните емисии, която да отчита отражението върху предприятията и гражданите и да е добре приета от тях“, отбеляза той в заключение. (mp)