Дали COVID-19 ще се окаже решаващ фактор за миграцията?

На 20 май председателят на Европейския икономически и социален комитет Лука Жайе организира уебинар, озаглавен „Миграцията по време на COVID-19, незабравената трагедия, в очакване на новия пакт на ЕС“.

Оратори на уебинара бяха изтъкнати гости като гръцкия министър на миграцията и убежището Нотис Митаракис, председателя на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП Хуан Фернандо Лопес Агилар и генералния секретар на Европейския съвет за бежанците и изгнаниците Катрин Улард.

Участниците обсъдиха въздействието на епидемията от COVID-19 върху миграцията и търсенето на убежище в ЕС и дали най-накрая ЕС би могъл да намери ефикасен начин за управление на миграцията и да създаде ново чувство за солидарност в тази област.

Въпросът за солидарността между държавите, които приемат мигранти, и разпределянето на лицата, търсещи убежище, които пристигат на европейска територия, остава неизяснен още отпреди пандемията и трябва да бъде поставен отново на преден план, след като държавите от ЕС отворят границите и вдигнат ограниченията за пътуване, тъй като хиляди мигранти са блокирани.

Думата солидарност придоби нов смисъл в безпрецедентното решение на Европейската комисия и на реакциите на държавите членки на кризата, свързана с COVID-19. Новият пакт за миграцията и убежището трябва да предлага същото равнище на солидарност между държавите членки и с трети държави за правата и достойнството на мигрантите и бежанците“, заяви г-н Жайе.

Новият европейски пакт за миграцията и убежището беше планиран за март 2020 г., но се забави поради пандемията.

Г-н Митаракис заяви, че е от решаващо значение за Европа да има законна миграция, а „не сегашната миграция на случаен принцип. Следва да имаме по-строга позиция по отношение на политиката на връщане на онези, които не отговарят на условията за получаване на статут на бежанец, и това следва да бъде ключов момент в новия пакт за миграцията. Държавите по външните граници на Съюза не разполагат с капацитет да се справят с миграционните потоци.

Г-жа Улард предупреди да не се прилага модел на гъвкава солидарност, при който солидарността се разглежда като инструментариум, който позволява на държавите членки да избират как и кога да я проявят: „Солидарността е задължение по европейските договори, които всички държави членки са подписали, тя не е по желание.“

Г-н Лопес Агилар заяви: „Имаме много причини да бъдем загрижени за положението и имаме аргументи да бъдем взискателни към Комисията. Следва да има орган на ЕС, който да гарантира солидарността, както и това никоя държава да не бъде пренебрегната.“ (ll)