В началото основната ми грижа беше да събера заедно моето семейство, тъй като големият ми син учеше в САЩ. Събирането на семейството беше много стимулиращ момент. В първите дни на изолация преоткрихме семейни вечери, филми и игри и др., въпреки че над всичко това тегнеше тревога: по това време Мадрид беше един от най-засегнатите европейски градове, здравната система беше в колапс, липсата на медицинска екипировка принуждаваше приятелите ми лекари да перат маските си, за да ги използват отново; вирусът се разпространяваше бързо сред тях и семействата им. При все това чувството за общност преобладаваше, всеки ден в 20 часа хората в Мадрид аплодираха от балконите си.

Въпреки че бяхме в изолация, се отприщи вълна от реакции и самият аз бързо бях привлечен да участвам – още веднъж благодарение на нашия динамичен заместник-председател г-жа Исабел Каньо – в подкрепа на действията от страна на ЕИСК за Европейския алианс срещу коронавируса, воден с щедрост, вещина и визия за бъдещето от Европейския алианс на клъстерите.

Така беше създадено открито и хоризонтално пространство, където се зародиха първите реакции на промишления сектор, действията на отговорните фактори за вземане на решения и така ценни общностни предложения за снижаване на кривата на инфекциите. Към това беше добавена една по-стратегическа функция за проучване на европейските екосистеми и съвместно разработване на решения на базата на три вектора, които да определят всички бъдещи действия: екология, цифровизация и устойчивост.

Днес цялото общество трябва да си даде сметка, че тази криза е едно много сериозно предупреждение: трябва да преосмислим начина си на живот, въпреки че има и такива, които искат да се върнат към това, което беше преди кризата.

Трябва да забравим „обичайната практика“. Нашата интелигентност ни насочва към модели на сътрудничество, към активиране на алианси с много участници, които помагат за изграждане на приобщаваща, социална, хуманна и етична Европа, към която се стремим толкова отдавна, след многобройни стратегии и политики, които никога не сме довеждали до край.

Но е вярно, че през последните три месеца постигнахме много повече, отколкото през десетте години, последвали голямата рецесия през 2008 г., което е много окуражително.

Изобщо не съм удовлетворен от институционалния отговор на моята страна, белязан от политически разделения и липса на координация. За сметка на това съм обнадежден от реакцията на някои институции на ЕС, по-специално на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и Европейската централна банка. Ако те успяха да се справят толкова блестящо, то е защото оставиха настрана егоизма и задоволството, накратко, забравиха самонадеяността, разбраха, че взаимодействието и алиансите, основани на прозрачност и доверие, са ключът към бъдещето.

Да следваме техния път, водени от Европейския зелен път и устремени към осъществяването на целите на ООН за устойчиво развитие. Сега е моментът!