Както при повечето хора, преживяното от мен през последните няколко седмици беше единствено по рода си и ме обогати изключително много.

На 11 март късно вечерта се върнах от Брюксел много уморена. Беше ясно, че през следващите дни няма да пътуваме поради неизвестните заплахи, породени от COVID-19, и аз бях щастлива от неочакваната възможност да прекарам няколко спокойни дни в офиса. Но нещата се развиха в съвсем различна посока.

Една от дъщерите ми ме попита дали могат да останат за няколко седмици със съпруга си и трите им малки деца на вилата ни в Южна Бохемия (място насред нищото, до което няма дори селски път). Фирмата, в която работеше нейният съпруг, беше изпратила служителите си в карантина и той щеше да работи от вкъщи през следващите три месеца. Бях щастлива, че те ще могат да останат на безопасно място, и със съпруга ми отидохме при тях. Планът ни беше да останем само за през почивните дни, за да им помогнем с подреждането на къщата след зимния сезон, но трябваше да останем там седем седмици.

Малко по-късно дойде и втората ми дъщеря с малкия си син.

И така животът на петима възрастни, трима от които работеха от вкъщи, и на четири деца в малка къща с една отопляема стая и три студени спални не беше винаги лесен. През тези дълги, напрегнати, но и някак си бавно преминаващи дни, стигнах до следните, според мен, важни открития:

  • Най-важната част от работното облекло, когато работим от вкъщи, са топлите чорапи.
  • За кратко време ежедневието ни се цифровизира и това се оказа работещо.
  • Вкусът на приготвения за около пет часа на печка за дърва гулаш е фантастичен.
  • Много е трудно, дори невъзможно, да се намери баланс между работа и личен живот и да се откъснем от работното ежедневие в тези изпълнени с предизвикателства времена. Трябва да работим още в тази посока.
  • Забавно е да се организират виртуални наздравици.
  • Профсъюзите имат много работа и сега са дори по-важни отколкото преди.
  • Приятели се обаждаха и си говорихме, само за да се уверят, че сме добре.
  • Защото е нужно хора в Европа да умрат, за да признаем, че общите европейски решения могат да бъдат много добър път напред?
  • Виртуалните заседания могат да бъдат добър резервен план, но никога няма да могат да заменят напълно личния контакт.
  • От време на време е полезно да си опресним приспивните приказки и песни.
  • В този изключително важен момент повечето хора в моята държава показаха солидарност, човечност и сплотеност, което дълбоко ме развълнува.

След като в средата на май месец се върнах в офиса, беше повече от ясно, че сега предстои сериозната работа. Надяваме се здравната криза да върви към края си, ала икономическата тепърва започва. Всеки ден все повече хора губят работата си и предприятията затварят врати. Освен да дадем всичко от себе си, за да съживим икономиката и да гарантираме, че работещите ще получават надниците и заплатите си, не трябва ли да работим усърдно и за едно общо и по-справедливо бъдеще в Европа, където хората живеят в безопасност, добро здраве и солидарност и водят достоен живот с достоен и справедлив доход?