Ив Сомвил: поуките от кризата

Тъй като живея на село и съм запален градинар, трябва да призная, че не страдах твърде много от ограничението на свободата на движение, с изключение на факта, че вече не можех да да се виждам с близките, семейството и приятелите.

За себе си бих извлякъл три поуки от тази криза: На първо място, въпреки че в крайна сметка ЕС намери бюджетно решение, за да допринесе за възстановяването, беше жалко, че държавите членки не се консултираха една с друга по отношение на доставката на здравно оборудване в острата фаза на кризата, или по отношение на мерките, които трябва да се предприемат по време на периода на излизането от изолация. По-силна съгласуваност би позволила на гражданите по-добре да усетят ползата от ЕС.

Вторият урок, във връзка с това, което преживях в моята страна: вместо върху явните грешки, които някои отговорни лица допуснаха при управлението на кризата по отношение на комуникацията и осигуряването на защитна екипировка, ще се съсредоточа най-вече върху отдадеността на много хора през цялото време на кризата, разбира се в здравеопазването, но не само там. Всъщност именно обществените услуги, които понякога са обект на критика от някои, дадоха възможност на нашето общество да премине през тази криза, без да забравяме множеството случаи на мобилизация на гражданите за солидарност.

Накрая, третият урок, според мен, е устойчивостта и дисциплината, която гражданите са способни да покажат при необходимост. Разбира се, тук под въпрос беше поставено здравето, бяхме изправени пред слабо познат вирус без наличен лек.

Ако можех да изразя едно желание, то би било следното: нека така, както в управлението на тази здравна криза слушахме експертите, последваме и мнението на учените в областта на климата и други експерти в управлението на климатичния преход във връзка с възстановяването. 

В сектора на селското стопанство, докато пролетният труд можа да се извърши при добри условия, ограничаването на свободното движение и затварянето на предприятията и сектора на хотелиерството и ресторантьорството доведоха до спад в търсенето, което доведе до натиск върху цените на някои продукти като млякото, свинското месо, някои категории добитък или, по-специално за Белгия, картофите, като следствие от спирането на преработвателните предприятия, които в нормални условия са големи износители.

Секторът на градинарството също пострада много силно в резултат на ограничаването на свободното движение, както и и от недостига на сезонни работници за брането на дребните плодове. Нека все пак да отбележим нещо положително за селскостопанските производители– фактът, че те избраха да продават пряко от стопанството.

Потребителите наистина пренасочиха вниманието си към местното производство, както в сектора на месото и млечните продукти, така и в сектора на производството на плодове и зеленчуци. Дано тази тенденция да може да продължи и в бъдеще!