ЕИСК info

По време на моя период на социално дистанциране преминах през няколко душевни състояния. Отначало беше силното притеснение за последиците от пандемията в моята страна и, няколко седмици по-късно, в останалата част на Европейския съюз, а след това настъпи втори етап, на размисъл, за това как най-добре да се справим с тази драма, която никога не съм мислил, че ще трябва да преживея.

В онези дни, виждайки колко души бяха засегнати от вируса и колко от тях загубиха живота си, се запитах защо не бяхме създали здравна политика, която наистина да е обща. Невероятните трудности в координацията на равнището на ЕС потвърдиха тази моя мисъл, като положението се влоши поради слабата солидарност.

През следващите седмици ще разберем дали държавите членки са успели да се абстрахират от националния егоизъм в полза на общия интерес да се даде значим отговор на обективните социални и икономически потребности на гражданите и предприятията в Европейския съюз. Трябва да дадем конкретни отговори на онези, които са загубили или рискуват да загубят работата си.

Тази много трудна ситуация обаче подчерта, наред с другото, стратегическото значение на голям брой професии: имам предвид лекарите, медицинските сестри, силите на реда, гражданската защита, селскостопанските производители и работещите в хранително-вкусовата промишленост, благодарение на които никога не ни липсваше толкова основно благо, като храната, противно на това, което се случи с маските, скрининговите тестове и предпазните средства за персонала, работещ в болниците и по места.

Що се отнася по-специално до усещанията ми през дните на изолация, бих казал, че ми липсваха семейството ми, приятелите ми, работата ми, основаваща се на междуличностни отношения, както и приятелите. Но същевременно през този период успях да преосмисля истинските ценности на живота, които често съм пренебрегвал, и да ги оценя. Когато можем да възобновим нормалния си живот, първата ми мисъл ще бъде за скъпите ми хора – членовете на семейството ми и приятелите.

Освен че води до значителни последици от икономически характер, пандемията ще обуслови и качеството на живот на гражданите. Ето защо трябва да намерим по-добър и по-устойчив начин да живеем в новата реалност. Дължим го на нас самите, но още повече на всички, които заради коронавируса вече не са сред нас, и с мисълта за тях завършвам разказа си.

Както при повечето хора, преживяното от мен през последните няколко седмици беше единствено по рода си и ме обогати изключително много.

На 11 март късно вечерта се върнах от Брюксел много уморена. Беше ясно, че през следващите дни няма да пътуваме поради неизвестните заплахи, породени от COVID-19, и аз бях щастлива от неочакваната възможност да прекарам няколко спокойни дни в офиса. Но нещата се развиха в съвсем различна посока.

Една от дъщерите ми ме попита дали могат да останат за няколко седмици със съпруга си и трите им малки деца на вилата ни в Южна Бохемия (място насред нищото, до което няма дори селски път). Фирмата, в която работеше нейният съпруг, беше изпратила служителите си в карантина и той щеше да работи от вкъщи през следващите три месеца. Бях щастлива, че те ще могат да останат на безопасно място, и със съпруга ми отидохме при тях. Планът ни беше да останем само за през почивните дни, за да им помогнем с подреждането на къщата след зимния сезон, но трябваше да останем там седем седмици.

Малко по-късно дойде и втората ми дъщеря с малкия си син.

И така животът на петима възрастни, трима от които работеха от вкъщи, и на четири деца в малка къща с една отопляема стая и три студени спални не беше винаги лесен. През тези дълги, напрегнати, но и някак си бавно преминаващи дни, стигнах до следните, според мен, важни открития:

• Най-важната част от работното облекло, когато работим от вкъщи, са топлите чорапи.
• За кратко време ежедневието ни се цифровизира и това се оказа работещо.
• Вкусът на приготвения за около пет часа на печка за дърва гулаш е фантастичен.
• Много е трудно, дори невъзможно, да се намери баланс между работа и личен живот и да се откъснем от работното ежедневие в тези изпълнени с предизвикателства времена. Трябва да работим още в тази посока.
• Забавно е да се организират виртуални наздравици.
• Профсъюзите имат много работа и сега са дори по-важни отколкото преди.
• Приятели се обаждаха и си говорихме, само за да се уверят, че сме добре.
• Защото е нужно хора в Европа да умрат, за да признаем, че общите европейски решения могат да бъдат много добър път напред?
• Виртуалните заседания могат да бъдат добър резервен план, но никога няма да могат да заменят напълно личния контакт.
• От време на време е полезно да си опресним приспивните приказки и песни.
• В този изключително важен момент повечето хора в моята държава показаха солидарност, човечност и сплотеност, което дълбоко ме развълнува.

След като в средата на май месец се върнах в офиса, беше повече от ясно, че сега предстои сериозната работа. Надяваме се здравната криза да върви към края си, ала икономическата тепърва започва. Всеки ден все повече хора губят работата си и предприятията затварят врати. Освен да дадем всичко от себе си, за да съживим икономиката и да гарантираме, че работещите ще получават надниците и заплатите си, не трябва ли да работим усърдно и за едно общо и по-справедливо бъдеще в Европа, където хората живеят в безопасност, добро здраве и солидарност и водят достоен живот с достоен и справедлив доход?

В началото основната ми грижа беше да събера заедно моето семейство, тъй като големият ми син учеше в САЩ. Събирането на семейството беше много стимулиращ момент. В първите дни на изолация преоткрихме семейни вечери, филми и игри и др., въпреки че над всичко това тегнеше тревога: по това време Мадрид беше един от най-засегнатите европейски градове, здравната система беше в колапс, липсата на медицинска екипировка принуждаваше приятелите ми лекари да перат маските си, за да ги използват отново; вирусът се разпространяваше бързо сред тях и семействата им. При все това чувството за общност преобладаваше, всеки ден в 20 часа хората в Мадрид аплодираха от балконите си.

Въпреки че бяхме в изолация, се отприщи вълна от реакции и самият аз бързо бях привлечен да участвам – още веднъж благодарение на нашия динамичен заместник-председател г-жа Исабел Каньо – в подкрепа на действията от страна на ЕИСК за Европейския алианс срещу коронавируса, воден с щедрост, вещина и визия за бъдещето от Европейския алианс на клъстерите.

Така беше създадено открито и хоризонтално пространство, където се зародиха първите реакции на промишления сектор, действията на отговорните фактори за вземане на решения и така ценни общностни предложения за снижаване на кривата на инфекциите. Към това беше добавена една по-стратегическа функция за проучване на европейските екосистеми и съвместно разработване на решения на базата на три вектора, които да определят всички бъдещи действия: екология, цифровизация и устойчивост.

Днес цялото общество трябва да си даде сметка, че тази криза е едно много сериозно предупреждение: трябва да преосмислим начина си на живот, въпреки че има и такива, които искат да се върнат към това, което беше преди кризата.

Трябва да забравим „обичайната практика“. Нашата интелигентност ни насочва към модели на сътрудничество, към активиране на алианси с много участници, които помагат за изграждане на приобщаваща, социална, хуманна и етична Европа, към която се стремим толкова отдавна, след многобройни стратегии и политики, които никога не сме довеждали до край.

Но е вярно, че през последните три месеца постигнахме много повече, отколкото през десетте години, последвали голямата рецесия през 2008 г., което е много окуражително.

Изобщо не съм удовлетворен от институционалния отговор на моята страна, белязан от политически разделения и липса на координация. За сметка на това съм обнадежден от реакцията на някои институции на ЕС, по-специално на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и Европейската централна банка. Ако те успяха да се справят толкова блестящо, то е защото оставиха настрана егоизма и задоволството, накратко, забравиха самонадеяността, разбраха, че взаимодействието и алиансите, основани на прозрачност и доверие, са ключът към бъдещето.

Да следваме техния път, водени от Европейския зелен път и устремени към осъществяването на целите на ООН за устойчиво развитие. Сега е моментът!

През последните няколко седмици преминах през повече отколкото бих си пожелала. Все още имам много смесени чувства и през главата ми минават безброй мисли, свързани с COVID-19, което, предвид обстоятелствата, е може би напълно нормално. В началото не приемах много на сериозно пандемията. Продължавах да си казвам, че това е просто по-сериозен вид грип. Когато всички училища бяха затворени на 10 март, все още смятах, че това ще е за две седмици. Отказвах да повярвам нещо друго. На 15 март Словакия обяви извънредно положение. Тогава си дадох сметка, че нещата няма да бъдат толкова прости. Бяха взети мерки и трябваше да ги изпълняваме. Можехме да излизаме от къщи само с маски, а не можехме да ги купим отникъде. Улиците опустяха, а театрите, кината и училищата затвориха врати. Отворени бяха само магазините за храни и аптеките. Бяха предприети специални мерки, според които на площ от 25 m² можеше да пазарува само по един човек и трябваше да се използва дезинфектант, поставен на входа на всеки магазин. Някои часове за пазаруване бяха запазени за пенсионери. Хората, идващи от чужбина, трябваше да бъдат поставени под карантина по решение на държавата. Зад затворените магазини се криеха съдбите на наемодатели, собственици и служители, които се страхуваха не само от вируса, но и за своите работни места. От една страна, всички се страхувахме да не се заразим, от друга страна, бяхме наясно, че някои работодатели няма да са в състояние да се справят с това положение и в резултат на това ще бъдат загубени работни места. Това беше един от многото проблеми, които трябваше да решаваме. И работихме повече от обикновено. Работодателите се нуждаеха от помощ в редица области. Като че ли бяхме разделени на две групи: тези, които бяхме затрупани от работа, и онези, които биха се радвали да работят, но не можеха. Още в началото на пандемията от COVID-19 нашата асоциация изтъкна необходимостта от бързи мерки за подпомагане на работодателите и предприемачите, които да смекчат икономическите последици от коронавируса. От самото начало участвахме активно в представянето на коментари по представените предложения и също така самите ние представихме много мерки. Стремим се да насърчаваме и подкрепяме тези предложения, чиято цел е да защитят заетостта и жизнеспособността на предприятията. Общата ни цел трябва да е да запазим възможно най-много работни места — още повече че заплахата от масови съкращения никога не е била толкова голяма и толкова реална. Считаме, че е наложително Словакия да поддържа високо ефективен социален диалог, подкрепен на национално равнище от тристранната конфигурация, състояща се от работници, работодатели и правителство. Запазването на социалната хармония трябва да бъде цел на всяко правителство и ние считаме, че особено в този труден период е много важно да се следва отговорна и балансирана политика спрямо работниците и работодателите не само във всяка държава, но и на европейско равнище.

Все още не мога да забравя деня, когато започна ограничението на обществения живот – петък, 13 март. Атмосферата по улиците на Линц беше необичайно напрегната. Сякаш имаше нещо във въздуха – току-що беше започнала изолацията.

Като цяло ситуацията изглеждаше нереална. Струваше ни се, че вечно ще стоим у дома, и започнахме с почистване на домовете си. От една страна, всичко беше заплашително и хората се оттеглиха от публичното пространство, от друга страна във виртуалното пространство цареше оживление с много хумористични постинги, вероятно за да се справим по-добре с положението. Дългите телефонни разговори с роднини и приятели бяха основно на една тема: коронавируса. За мене разходките с кучето бяха особено важни, без тях щях да се срина. Тъй като хубавото време привличаше навън още много други хора, проучих нови, по-далечни маршрути, за да спазваме разстояние. Впечатляваше ме беше звукът на трамвая, който иначе се губи в шума на трафика, и спокойствието от Дунава.

Работата от вкъщи ми напомни за студентските години, когато също учех или работех у дома. Новото беше, че всичко премина в света онлайн. Постепенно започнах да вписвам в календара си онлайн срещи, онлайн прояви и дори часове за телефонни обаждания. И без това многобройните съобщения по електронната поща станаха още по-многочислени, а в компютъра си записвах все повече различните видове телеконферентни приложения. Професионалният ми обмен с хора, които са на хиляди километри от мене, беше също толкова оживен колкото и с хората, живеещи на другата пресечка.

В края на май в Австрия изолацията постепенно, макар и с някои проблеми, беше отменена. Често се колебаех какво е или ще бъде разрешено. Връщането към света „навън“ първоначално изискваше свикване, още повече, че е различен от предходния. В него доминират дезинфектанти, правилата за отстояние, маските, предпазните шлемове и др. Но преди всичко се радвам, че отново имам реален контакт с хората.

Изминаха три месеца от налагането на ограничителните мерки Сега, когато градовете започват да се отварят отново, е моментът да се замислим какво се случи, тъй като бързо разпространяващият се вирус засегна всички аспекти на нашия личен и общностен живот.

Преди три месеца всичко беше нормално Работех в офиса си и пътувах редовно до Брюксел. След избухването на пандемията полетите внезапно бяха отменени, а новите политики по отношение на COVID-19 се актуализираха ежедневно. Това предизвика промени както в професионалния, така и в личния ми живот.

Организацията, в която работя, трябваше да отмени или отложи редица прояви, които бяха вече подготвени, и в средата на март започнахме да работим от домовете си. Въпреки че тази промяна в плана беше болезнена за всички нас, решихме да използваме този период, за да разработим някои нови идеи за проекти и да изградим нови партньорства, като използваме онлайн инструменти. Организирахме някои онлайн прояви и подготвихме някои педагогически инструменти за дистанционно обучение по устойчиво развитие.

Продължаваме обаче да се страхуваме най-вече за това как ще оцелеят организациите на гражданското общество, при положение че парите за нашата работа намаляха. Хърватското правителство въведе някои мерки в подкрепа на запазването на работните места, но организациите на гражданското общество бяха изключени от тях.

В личен план имах нещастието да прекарам карантината без съпруга ми, който нямаше възможност да се върне у дома от чужбина и нямаше друг избор освен да остане далече, разделен от семейството си за повече от 90 дни, споделяйки съдбата на много европейци.

Точно, когато си мислехме, че нещата не могат да станат по-лоши, в 6,24 ч. на 22 март, неделя, в Загреб бяхме събудени от ужасно земетресение. Първо настъпи паника, после изпитахме шок, а след това дойдоха страхът и несигурността. Историческият център на Загреб беше засегнат тежко, реконструкцията и възстановяването на сградите и инфраструктурата ще бъдат сложен и дълъг процес.

И това преживяхме. Важно е да се спомене, че показахме и доказахме, че не можем да справяме едни без други, без солидарност и доброволци, нито без силни системи за обществено здравеопазване, които трябва да съхраним и да укрепим още повече.

И така, има ли нещо положително в цялата работа? Има някои конкретни промени, които бих искал да запазя. Започнах да практикувам метода Feldenkrais по Zoom и започнах да готвя редовно.

Привилегия е да можеш да работиш от къщи, да не трябва да пътуваш до работа, да спиш повече, да изпитваш по-малко стрес. Обаче милионите работници, които загубиха работните си места, биха искали да работят повече, а не по-малко.

Бих казала, че моят град сега е зона, свободна от COVID-19. Надявам се събитията от 2020 г. да ни научат да ценим повече нашата свобода и щастието да водим нормален живот с неговата рутина и ежедневие. Разбира се, надявам се също, че 2020 г. ще отбележи повратна точка, началото на трансформацията на несправедливите, разрушителни и нехуманни системи.

Журналистите разкриха на французите, че тъй като в Европейския съюз все повече се ограничава свободното движение на гражданите, Франция трябва да се подготви за него.

Това не се отнасяше за моето земеделско стопанство, ние трябваше да продължим да работим, като вземем мерки за отстояние между хората и снабдяваме всички наши клиенти. При извършването на доставките открих, че улиците са празни, че има свободни места за паркиране, че хората наистина прилагат мерките за запазване на отстояние — пазаруване по един човек, разстояние на опашките: всички видеоматериали от Италия бяха дали пример за добри практики, които френските потребители да следват.

Изгубихме всички клиенти ресторанти, но продажбите от стопанството се удвоиха, а продажбите в месарниците се увеличиха с 50 %. „В действителност продадохме повече от обикновено. Това са продукти, които се създават в продължение на месеци, така че трябваше да ги доставяме веднага след като станеха готови и едва сега се връщаме към нормалното потребление спрямо нашето равнище на производство.

Изпитвах огромна признателност за това, че се намирам заедно с няколко от децата ми у дома, както и с нашите служители, които се радваха, че могат да работят в момент, когато половината от французите работеха на непълно работно време.

Тъй като бях непрекъснато зает в нашето стопанство, извършвах физическа, а не само интелектуална работа и това ми даде възможност да отслабна с няколко килограма.

Чувствах се малко като на коледните празници, когато всички се събират, беше ни хубаво да сме заедно. И все пак, бяхме единствено само в най-тесен семеен кръг, а да не можеш да се виждаш с останалите близки, нито с приятелите, или пък да ги прегърнеш беше тъжно. Мислех си за колегите, които живеят в отдалечени райони и са отдалечени от другите хора през цялата година.

Открих работата от разстояние и ползите, които донесе на работодателите и служителите. Много се притеснявам за секторите на транспорта, кафенетата, хотелиерството, ресторантьорството, организирането на прояви, офисните сгради, но също и за лена, ездата, производството на сайдер,... трябва да продължим да създаваме богатство.

През последните месеци живях с тревогата дали ЕС ще успее да се справи с тази криза по начин, който отговаря на първоначалния му проект и структура, които се основават на определени ценности, единен пазар и валутна зона, в която участват повечето от неговите държави членки. Желанието ми беше си дадем сметка, че парите, както е посочил Аристотел, са основен елемент на чувството за колективна принадлежност. Прекарах много часове в препрочитане на книги относно несполучливия отговор на Съюза на кризата от 2008 г., анализирах статии и предложения относно спешната необходимост да се отговори на тази толкова разрушителна криза по друг, по-бърз и най-вече по-съгласуван и с дългосрочна визия начин, както и в обменяне на мнения с приятели и ръководители на синдикалната организация, в която членувам. С оглед на настоящата ситуация е наложително да се сложи край на догмата за радикални мерки за строги икономии, която е в сила от няколко десетилетия, и да се създаде положителна връзка между фискалната и паричната политика. Писах също така за това, което според мен следва да бъде направено в политически и икономически план, за да не закъснее с действията си ЕС и да пропусне прехода към федерален съюз. По този начин се опитах да дам своя принос за поддържането на тази посока.

Естествено, предполагам като всички други четох и размишлявах относно това какво ще бъде положението след първоначалната борба срещу пандемията. В най-лошия случай изходът от изолацията би могъл да се насочи към основани на идентичността и авторитарни подходи, към вид скрита война на всички срещу всички в публичната сфера, прокламирана вече от неолиберализма в индивидуалната сфера; или обратно, изходът от пандемията би могъл да се насочи към глобализация с по-многостранно управление, по-хуманна и по-справедлива в социален план.

Кризата, от своя страна, показа по неоспорим начин цената на липсата на демократично планиране – не само в областта на здравеопазването, но и в промишлеността, наред с други сектори – и упадъка на съзнанието за общото благо като последствие от неолиберализма, една идеология, превърнала се почти в религия, която подкова устоите на социалната държава. Тази криза ясно показа, че всички колективни блага — от здравеопазване, през инфраструктурата до образованието — са истинското богатство на нациите, което трябва да бъде спасено и защитено.

Тъй като живея на село и съм запален градинар, трябва да призная, че не страдах твърде много от ограничението на свободата на движение, с изключение на факта, че вече не можех да да се виждам с близките, семейството и приятелите.

За себе си бих извлякъл три поуки от тази криза: На първо място, въпреки че в крайна сметка ЕС намери бюджетно решение, за да допринесе за възстановяването, беше жалко, че държавите членки не се консултираха една с друга по отношение на доставката на здравно оборудване в острата фаза на кризата, или по отношение на мерките, които трябва да се предприемат по време на периода на излизането от изолация. По-силна съгласуваност би позволила на гражданите по-добре да усетят ползата от ЕС.

Вторият урок, във връзка с това, което преживях в моята страна: вместо върху явните грешки, които някои отговорни лица допуснаха при управлението на кризата по отношение на комуникацията и осигуряването на защитна екипировка, ще се съсредоточа най-вече върху отдадеността на много хора през цялото време на кризата, разбира се в здравеопазването, но не само там. Всъщност именно обществените услуги, които понякога са обект на критика от някои, дадоха възможност на нашето общество да премине през тази криза, без да забравяме множеството случаи на мобилизация на гражданите за солидарност.

Накрая, третият урок, според мен, е устойчивостта и дисциплината, която гражданите са способни да покажат при необходимост. Разбира се, тук под въпрос беше поставено здравето, бяхме изправени пред слабо познат вирус без наличен лек.

Ако можех да изразя едно желание, то би било следното: нека така, както в управлението на тази здравна криза слушахме експертите, последваме и мнението на учените в областта на климата и други експерти в управлението на климатичния преход във връзка с възстановяването. 

В сектора на селското стопанство, докато пролетният труд можа да се извърши при добри условия, ограничаването на свободното движение и затварянето на предприятията и сектора на хотелиерството и ресторантьорството доведоха до спад в търсенето, което доведе до натиск върху цените на някои продукти като млякото, свинското месо, някои категории добитък или, по-специално за Белгия, картофите, като следствие от спирането на преработвателните предприятия, които в нормални условия са големи износители.

Секторът на градинарството също пострада много силно в резултат на ограничаването на свободното движение, както и и от недостига на сезонни работници за брането на дребните плодове. Нека все пак да отбележим нещо положително за селскостопанските производители– фактът, че те избраха да продават пряко от стопанството.

Потребителите наистина пренасочиха вниманието си към местното производство, както в сектора на месото и млечните продукти, така и в сектора на производството на плодове и зеленчуци. Дано тази тенденция да може да продължи и в бъдеще!

Не ми беше особено трудно да си остана у дома по време на ограниченото движение. Много неща бях отлагала с години. Сега имах възможност да им се посветя и с радост да ги свърша. Семейни снимки и сувенири, събрани от къщите на родителите ни след смъртта им, бяха разбъркани, така че ги подредих. Много се вълнувах, докато ги подреждах. Занимавах се дейности, които не бях правила от отдавна, ръкоделия, сладкарство, готвене, приготвяне на традиционни гръцки ликьори, конфитюри и консерви — нещата, за които обикновено нямам времето поради забързаното ежедневие на моята работа.

От друга страна, трябва да призная, че, тъй като вече не живеят с нас, децата ми липсваха истински. По-малкият ни син минаваше под балкона да се видим отдалече, но това беше тежко, понеже разбирахме колко пропускаме. Общувах онлайн с моя син в Англия. Усещахме необходимост да общуваме, макар и само онлайн, по-често отпреди.

Имам чувството, че постепенно си спомнихме някои позабравени ценности като проява на солидарност, да поздравяваме съседите си, да се усмихваме от балкона до някого, който минава долу по улицата. Поради пандемията чувства, които на практика бяхме забравили, се появиха отново. Забравили бяхме да се чувстваме благодарни. Забравили бяхме колко е важно нашето здраве. Не бихме могли да си представим, че през 2020 г. един вирус би навредил толкова много, би ни лишил от близките ни, че в съседна страна ще има толкова голям брой смъртни случаи, толкова много хора починали. Всичко това ни кара да помислим по различен начин, да се замислим за основните си житейски ценности.

За щастие пандемията ни накара да осъзнаем и първостепенното значение на науката в нашия живот. Трябва да започнем дискусия, за да видим кои държави са най-силно засегнати и защо, да разгледаме ролята на популизма и конспиративните теории, да не говорим за антиваксинационното движение, в тези държави. Приемането на науката и доверието в нея от страна на политици и общественост защитава някои държави като Гърция. Мисля, че трябва да започнем и дискусия относно ролята на църквата, медиите и важни публични личности по време на пандемията.

Много е важно, че във всички държави изпъкна стойността на националните здравни системи, тъй като в последно време, в резултат на глобализацията и на акцента, поставен от обществото върху начините за генериране на богатство, започваме да осъзнаваме факта, че някои услуги не могат да бъдат предоставяни чрез основан на печалбата подход. Пренебрегнахме националните здравни системи и разбрахме как трябва да работят, не само в случай на пандемия, но винаги.
Дължим огромна благодарност на всички, които бяха на предна линия, въпреки трудностите, пред които са изправени националните здравни системи.

Бих искала да добавя няколко думи по въпроса за потребителите. За съжаление в много държави членки поради пандемията се наблюдава влошаване на стандартите за защита на потребителите, особено по отношение на пътниците. Въпреки че съответният комисар на ЕС излезе с препоръка към държавите членки да не спират действието на законодателството за защита на потребителите по отношение на полетите, пакетните туристически пътувания и транспорта, много държави членки за съжаление не се вслушаха. Затова вместо да си получим обратно парите, когато анулираме билети, ни дават ваучери — валидни за 12—18 месеца — които дори не са гарантирани в случай че дружество, с което пътуваме, обяви несъстоятелност. Ако не използваме ваучерите в рамките на срока, тогава ще можем да възстановим парите си. Това представлява безлихвен заем за туристическите дружества за сметка на потребителите, които също са засегнати от пандемията. Познавам хора, които нямат нужда от ваучери, тъй като няма как да ги използват през следващите 12—18 месеца (напр. училищни екскурзии за завършващите средно училище тази година). За периода от 12 до 18 месеца родителите ще са предоставили безлихвен заем на всеки, който участва в организирането на тези пътувания. Неприемливо е да се ограничават правата на потребителите.

Освен това, тъй като всички ние живеем в ерата на цифровите технологии и всички работихме от вкъщи, използвайки в много по-голяма степен интернет, имаше много повече случаи на онлайн измами, както и много по-широко разпространение на фалшиви новини, включително твърдения за конспирации.

От друга страна, трябва да гарантираме, че работниците продължават да се ползват от придобитите си права, докато работят от разстояние. Един въпрос, който заслужава да се разгледа, е начинът, по който се изчислява ефективността на работещите от разстояние, как следва да се оценява, и във всеки случай трябва да проучим работните отношения в условията на работа от разстояние.

Друга много важна идея, която ЕИСК вече възприе — и за която председателят на ЕИСК Лука Жайе вече изрази подкрепата си в Twitter — е предложението на гръцкия министър-председател, в което се призовава за съвместно възлагане на обществени поръчки от страна на държавите членки на ваксини, лечение, лекарства и диагностични тестове, така че нито една държава членка да не бъде оставена без доставки, които са жизненоважни за човешкия живот.

Това е инициатива, която трябва да бъде възприета от ЕИСК като цяло под формата на становище по собствена инициатива, за да бъде абсолютно сигурно, че всички държави членки имат равен достъп до ваксини, лечение и диагностика. С голямо удоволствие представих това предложение както на нашия председател Лука Жайе, така и на Европейското бюро на съюзите на потребителите (BEUC), като получих съгласие за подкрепа и от двете страни.

В неотдавнашна публикация на ЕИСК са обединени всички становища и доклади, които през последните тридесет години позволиха на ЕИСК и на организациите на гражданското общество да укрепят демокрацията на участието и да се превърнат в основен участник в европейския процес на вземане на решения.

Сборникът проследява ролята на ЕИСК за създаването на европейски обществен форум и развитието на граждански диалог в рамките на ЕС — основна стъпка към появата на европейска публична сфера и в крайна сметка — на европейска идентичност.

„В качеството си на основен участник и център за творчество ЕИСК промени из основи правилата за провеждане и оформяне на гражданския диалог“, пише председателят на ЕИСК Лука Жайе във въведението.

В сборника се извежда на преден план приносът на ЕИСК за изготвянето на член 11 от Договора от Лисабон, който осигури правно основание за укрепването на демокрацията на участието, както и трайният ангажимент на Комитета да гарантира успеха на едно от най-иновативните нововъведения на Договора — Европейската гражданска инициатива.

Въз основа на изминатия път и с оглед на бъдещите перспективи в контекста на радикалните промени, настъпващи в нашето общество, и на предизвикателствата пред ЕС, ЕИСК смята, че може да играе основна роля по отношение на предвиждането на промените и подпомагането за преодоляване на липсата на доверие на обществото спрямо ЕС. Конференцията за бъдещето на Европа ще бъде възможност за ЕИСК да потвърди основополагащата си роля за гражданския диалог и да утвърди позицията си спрямо другите институции.

Публикацията Демокрация на участието — пример за успех, изготвен от ЕИСК е достъпна онлайн на адрес: https://bit.ly/2UdMA6n.