Немислимото се случи. Внезапно всичко се промени и нищо вече не е както беше. Живеем в изключителни обстоятелства и трябва да проявим издръжливост, за да можем да намерим правилния отговор и да се завърнем по-силни.

Не знам какво ми липсва най-много. Поглеждайки от своята „камбанария“, си казваме, че ни липсва всичко: свобода, стоки, услуги, мобилност, приятели, обич, прегръдки...Списъкът е безкраен. Имахме всичко и не си давахме сметка за това. Трябва да извлечем поука от това предизвикателство.

За малко повече от четири десетилетия на този свят никога не съм преживявал подобно нещо.

Това наистина е нова различна форма на „война“. Като казва един португалски поет, „това е война, в която прегръдките са оръжията“, като има предвид това, че не можем да се докоснем един друг без риск от заразяване. Каква тъжна ирония: проявата на обич може буквално да ни убие.

През 1755 г. опустошително земетресение в Лисабон почти напълно унищожава града. Маркиз дьо Помбал, министър в кралството по това време, прави следния станал известен коментар: „Трябва да погребем мъртвите и да се погрижим за живите“. Това изказване, което днес може да ни се струва прекалено безчувствено, ни кара да разберем, че трябва да продължим напред и да се справим с това предизвикателство — за което считаме, че не сме допринесли по никакъв начин — с кураж, дори когато сме най-силно отчаяни.

Сега искам да кажа нещо за нашия отговор. След два месеца на страдание и изолация, след седмици на несигурност и болка, вече е време да се погрижим за живите и да се опитаме да изградим отново обществото, икономиката, Европа и света.

Водени от тази мисъл, нека извлечем правилните поуки и да започнем отначало.

Много ще си помислят като мен: никога повече няма да пропусна възможността да прегърна някого или да кажа на хората колко ми липсват. Ще се опитам никога повече да не разочаровам никого. Това са все добри намерения.

В по-конкретен план никой не беше и не можеше да бъде подготвен за това, което се случи. Как можем да поправим това? Как можем да изградим отново обществото и икономиката, която го поддържа?

Трябва да отговорим на тези въпроси бързо, като се основаваме на европейските принципи на солидарност.

На практика, ако си помислим от какво бяхме лишени, се сещаме за единния европейски пазар. Според мен сравнението е логично: внезапно се оказахме без мрежа, без живот. Бяхме лишени от свобода и свободно движение на стоки, услуги и хора и всички бяхме поставени в изолация в района, в който живеем. Никой не беше щастлив от това.

И заради това аз съм убеден поддръжник на европейския проект. Свободният пазар ни осигурява свобода, растеж, свободно движение и солидарност. Нека не допуснем пандемията да ни лиши от по-добро бъдеще. Нека защитаваме една свободна и солидарна Европа. Нека заедно изградим едно по-добро бъдеще, в което прегръщаме тези, които обичаме най-много, и се грижим за другите.