от група „Многообразие Европа“

Алан Койор

Финансови, икономически, социални, продоволствени, миграционни, екологични кризи и кризи на сигурността, а сега и ... здравна криза. Ние сме тласкани чрез прийомите на търговията със страх от една криза към друга, а светът умишлено е скован от нежелание да оспори из основи модела на икономическо развитие, който от години отдава приоритет на финансовите интереси чрез приватизиране на обществените услуги и отслабване на социалната закрила. Богатствата бяха заграбени в полза на малцина, държавността се разпадна, а най-слабите бяха пожертвани на олтара на икономическите ограничения с думите „няма друг начин“. Нашата икономическа система доведе до самоосъществяващи се пророчества и разпокъсани взаимоотношения между хората, за да ги превърне в компулсивни потребители на удоволствия.

Пренесените в жертва сега бяха пожертвани и преди: всички професии, които изгубиха значение и смисъл в очите на силните на деня, които бяха слабо оценени или откровено неоценени, попадат сега под светлините на прожекторите. Професии, които бяха забравени, сега са много важни за социалното сближаване. Това са професии, които от години устояват на атаки срещу доходността, продуктивността и икономическата си ефикасност, въпреки протестите и призивите, отправени към един поразителен политически вакум. Работещите на първа линия в здравната система включват медицински сестри, здравни работници, домашни помощници, общопрактикуващи лекари, учители, психолози, детски възпитатели, социални работници и всички, които помагат на болни, изключени от обществото или страдащи, маргинализирани, зависими, бездомни хора, хора без документи и т.н. Здравната криза извади на дневна светлина всички злоупотреби и неравенства в нашите общества.

Забравихме значението на израза „общо благо“ и пренебрегнахме важността на общите ценности, които ни обединяват, събират и определят човешките ни взаимоотношения и дори самото ни съществуване. Обществото ни се отдалечава още повече от тези ценности, защото предварително беше отслабено, умишлено разделено, дезориентирано и заобиколено от смъртоносната сянка на възраждащия се национализъм и популизъм.

Отсега нататък на политиката и икономиката се пада тежката задача да посочат пътя за излизане от кризата. Защото съществуват само два изхода: или разглеждаме кризата като една от опасностите, пред които трябва да се изправим, когато настъпят, и помагаме на обществото да се справи по-добре с подобни събития, или когато здравната криза приключи, променяме нагласата си в посока „съществува и друга алтернатива“. Това може да се постигне чрез ново споразумение, нов социален и екологичен пакт, основаващ се на ценностите на солидарността и равенството, вдъхновен, наред с другото, от успехите на социалната икономика, която би трябвало да се приложи на практика чрез решителни действия, като например преориентиране на нашето производство чрез насърчаване на късите, местните и сигурни вериги на доставки и създаване на работни места с достойни доходи за всеки един от нас. Нуждаем се от съживяване на обществените услуги, които да бъдат признати като крайно необходими и да могат да изпълняват надлежно своите задължения в рамките на социална и правова държава, която не е обвързана с финансовите пазари.

Ако направим правилния избор, имаме шанс не само да сме свидетели на „криза, която ще сложи край на всички кризи“, но и да променим връзката си с обществото и околната среда.