Над три пъти повече хора биват ежегодно разселвани поради природни бедствия отколкото вследствие на въоръжени конфликти или други форми на насилие и голяма част от сегашната международна миграция започна като вътрешно разселване, свързано с климата.

Въпреки това правната защита на хората, принудени да напуснат домовете и страните си поради причини, свързани с околната среда, е все още незадоволителна – не съществува нито правно определение на техния статут, нито специален международен орган за мониторинг на защитата на техните права. Тези опасения бяха повдигнати на изслушване, организирано от Европейския икономически и социален комитет през март, което се проведе онлайн поради мерките във връзка с коронавируса (COVID-19).

Изказалите се по време на изслушването заявиха, че разселването, дължащо се на екологични фактори, следва да се разглежда като въпрос, свързан с правата на човека, който изисква всеобхватна правна рамка. Понастоящем съществуват само малко на брой несвързани помежду си правни механизми, които могат да се използват за тази цел.

Сегашният политически дискурс относно миграцията често използва мигрантите и бежанците като „плашила“, за да предупреди за опасностите, свързани с изменението на климата. Това води до ксенофобски аргументи, според които ако не намалим емисиите на СО2, ще се озовем с милиони мигранти и бежанци, които чукат на вратата ни.

Друг проблем е, че държавите предприемат действия само когато настъпи бедствие и не правят опити за предотвратяване на разселването, когато това е възможно.

Най-важно обаче е да се смекчи изменението на климата, най-напред като се ограничи затоплянето до 1,5°C, което е от решаващо значение, но също и като се намалят значително емисиите на CO2. В противен случай това неизбежно ще доведе до увеличаване не само на миграцията, но и на случаите на „принудителна немобилност“ — трагичното положение на онези, които са твърде бедни, за да могат да избягат. (ll)