от Исабел Каньо Агилар

Живеем в изключителни и безпрецедентни времена

От една страна, сме изолирани в домовете си и в собствените си държави, а от друга, сме уверени, че светът не може да спре и че гражданското общество всяка сутрин продължава да се събужда и да се залавя за работа.

Емоционалният товар, който тази необичайна ситуация ни причинява, е голям.

И ни е трудно да си представим последиците, които всеки един ден ни носи. Всеки един аспект от нашия живот както професионален, така и личен, е засегнат.

На първо място, бих искала да спомена обществените услуги, и преди всичко хората, които се грижат за нашето здраве. Отдадени на професията си, те я упражняват отговорно, като превишават работното си време и влагат всичките си усилия и старание, за да могат болниците и здравните услуги да продължат да функционират. От 15 март насам всеки ден в 20,00 ч. се присъединяват към аплодисментите от балконите. Така се присъединявам към признанието към огромната работа, която вършат, но и към ясния призив за повече средства за здравните ни системи.

Бих искала да подчертая също така усилията и специално да благодаря на целия медицински персонал на Отделението по акушерство и гинекология към Университетска болница „Сан Сесилио де Гранада“, който сподели с нас публикуваната в това издание на „ЕИСК Инфо“ снимка.

През 2020 г., заедно с честването на 200 години от рождението на Флорънс Найтингейл, основателката на професията на медицинските сестри, СЗО ще отбележи Световния ден на медицинските сестри и акушерките, мъже и жени, които изпълняват и продължават да изпълняват и в условия на коронавирус своята важна дейност, полагайки жизненоважни грижи.

И те не са единствените. Понякога забравяме един също толкова важен сектор, този на образованието, в който с гордост заявявам, че съм работила. Хиляди учащи се в цяла Европа са изолирани в своите домове и не биха могли да продължат с изпълнението на своите учебни програми без постоянната и неуморна помощ на работещите в сектора на образованието.

Никога преди обществото не е откроявало в такава степен работата на тези сектори и аз лично смятам, че признанието трябва да се превърне в ангажимент от страна на ЕС да остави настрана мерките за строги икономии, които доведоха до обедняването на тези сектори, и да предприеме конкретни мерки, заделяйки по-големи бюджети за тях.

Не може да излезем от кризата без организациите на гражданското общество, които ежедневно работят по места, но се нуждаем и от решителната подкрепа на ЕС.

В навечерието на 70-та годишнина от Декларацията на Шуман повече от всякога се имаме нужда от силната и ангажирана подкрепа на ЕС. Подходящи мерки и действия трябва да има и по отношение на бюджета, за да продължат европейските граждани да виждат Европа като вдъхновяващ проект, а не като празно название.

Във времена на COVID-19, които завинаги ще бележат нашите общества, трябва преди всичко да можем да предадем посланието, че една силна и по-добра Европа е възможна.