От Адам Рогалевски

Пандемията от коронавирус (COVID-19) ще промени дълбоко нашия живот, а също и нашите страни, икономики и общества. Тя вече ни накара да си дадем сметка за това колко сме уязвими въпреки настъпилите с течение на годините огромни подобрения в условията на живот и технологичния напредък, включително цифровизацията и изкуствения интелект. Оставайки изолирани у дома, разбрахме също колко важни са другите хора и обществото за ежедневния ни живот. Кризата с коронавируса съвсем ясно оборва неолибералния дискурс, който отрича съществуването на понятието „общество“. По време на криза като тази, на която сме свидетели, именно обществото, или с други думи, солидарността на хората, може да ни защити от последиците от вируса.

Пандемията промени нашето виждане за труда. Осъзнахме, че някои работници и професии, които преди това бяха възприемани като по-маловажни, са в действителност от решаващо значение за функционирането на нашите икономики. Сред тях са не само работещите в сферата на здравеопазването, които излагат живота си на риск и работят непрестанно, за да се грижат за болните, и полагащите грижи за възрастните хора, но и тези, упражняващи така наречените „по-малко квалифицирани“ професии, като работниците в магазините за хранителни стоки, шофьорите, работещите в чистотата и селскостопанските работници, които ни осигуряват основни стоки и услуги. Много от тях са мигранти, възприемани като бреме за обществото и използвани като изкупителни жертви в много страни и от редица популистки партии. Разбрахме обаче, че без тях нашите общества няма да са в състояние да се борят с пандемията.

Пандемията от коронавирус заличи разликите между типичните, атипичните и самостоятелно заетите работещи. Разбрахме, че всеки труд е значим и че всички работници, дори микропредприемачите, допринасят за нашите икономики и също се нуждаят от подкрепата на държавата.

И именно тази намеса на държавата, която може да защити работниците и предприемачите, играе основна роля в борбата с пандемията. Повече от всякога се нуждаем от силна и демократично контролирана държава, която да може да предоставя обществени услуги и да защити икономиката. Акцентът следва да се постави върху демократично контролирани държава и правителство, за да се избегне ситуация като тази в Унгария, където наскоро приетите мерки за установяване на извънредно положение не могат да гарантират отстояването на основните принципи на демокрацията. Кризата показа и съществената роля на социалните партньори за разработването на политики за борба с пандемията от коронавирус. За съжаление в моята страна членовете на парламента като че ли бяха забравили това, когато приеха закон, въвеждащ разпоредби, които не са свързани с пандемията, но целят ограничаване на ролята на социалния диалог и независимостта на социалните партньори.

Кризата с коронавируса направи ЕС по-отзивчив към нуждите на хората. Например неотдавна Комисията предложи инструмент на стойност 100 милиарда евро в подкрепа на схеми за работа с намалено работно време и намаляване на рисковете от безработица (SURE). Съществува обаче опасност отделните интереси на държавите членки да надделеят над солидарността на ЕС. Тази солидарност е от особено значение за страните с не толкова развити икономики и мрежи за социална закрила, които ще се нуждаят от по-голяма икономическа подкрепа.

Както вече казах, пандемията от коронавирус ни даде възможност да направим преоценка на нашите общества, икономики и на институциите на ЕС – нещо, което би било невъзможно при други обстоятелства. Сега отчитаме значението на всеки работник, дори и на тези, възприемани като по-малко квалифицирани, значението на обществото, за разлика от неолибералните индивидуалистични идеологии, значението на инвестициите в публичния сектор и, на последно място, решаващата роля на демокрацията и социалния диалог. Твърдо вярвам, че няма да забравим поуките от настоящата криза и че след коронавируса ще изградим по-добро бъдеще, което ще направи Европа и света по-добро място за всички.