от Елена де Фелипе Летонен

Изправени срещу пандемията, която атакува преди всичко възрастните хора и гражданите с най-крехко здраве, бих искала да попитам дали този вирус не е създаден в лаборатория и пуснат напълно съзнателно. Това остава напълно неизвестно за всички нас, обикновените граждани. Без да изключваме възможността, че ще имаме ваксина през есента на 2021 г., кой ще ни гарантира, че следващата зимата няма да се изправим пред друг вирус със сходни последици на настоящия? (нека погледнем назад към 1918 г. и испанския грип).

Изправени пред това неизвестно, нека си зададем въпроса дали затварянето на икономиката и повсеместното използване на резервните фондове на почти всички държави са начините за запазване на заетостта и работещата икономика. Или би трябвало, може би, да насочим всичките си логистични и икономически усилия към предоставяне на средства на здравните системи, за да изследват заболяванията и да предоставят на гражданите здравните услуги, от които се нуждаят?

Не мисля, че през 2021 г. световната икономика би могла да посрещне ситуация, която дори бегло да напомня на сегашната, нито по отношение на спасителните планове, нито по отношение на задлъжняването, тъй като икономиките ще се свият, а с тях ще се загубят и работни места. Така може би ще се озовем в ситуация, в която държавите ще трябва да поемат функциите на гражданското общество, защото няма да има работещ частен сектор, който да го стори.

От Европейския съюз, който би трябвало ясно да посочи пътя, по който държавите членки да поемат по време на тази пандемия както по отношение на здравеопазването, така и в икономически и социален план, вече няма да се очаква нищо. Всяка държава предприе индивидуални действия, следвайки само препоръките на СЗО, която, разбира се, не разбира от икономика. Това е друг основен подход за оценка на лидерството на ЕС.

Като част от Европейския икономически и социален комитет, който е представител на европейските и испанските МСП, привлекли в своя производствен процес средно по 2-3 работника на предприятие, смятам, че вредата в емоционален, икономически и личен план е непоправима. Поради това е уместно да помислим за бъдещето си в краткосрочен и средносрочен план, без да копираме здравните политики на тоталитарни държави, които по никакъв начин не съответстват на свободната пазарна икономика.