ЕИСК info

От април започваме да започваме да публикуваме поредица от статии „Dessine-moi...* (Нарисувай ми...)“, подготвени от членовете на ЕИСК.

В този брой с много емоция поднасяме на вниманието на читателите на ЕИСКинфо историите на нашите автори, които приеха да споделят своите размисли за този необичаен момент, в който заради пандемията от коронавирус времето е спряло, под формата на интервю, становище или послание.

Благодарим на Исабел Каньо Агилар, заместник-председател, отговарящ за комуникацията, на Милена Ангелова, заместник-председател, отговарящ за бюджета, и на следните членове: Елена де Фелипе Летонен от група „Работодатели“, Адам Рогалевски от група „Работници“ и Джузепе Гуерини от група „Многообразие Европа“. (ehp)

 Антоан дьо Сент-Екзюпери, Малкият принц.

от Исабел Каньо Агилар

Живеем в изключителни и безпрецедентни времена

От една страна, сме изолирани в домовете си и в собствените си държави, а от друга, сме уверени, че светът не може да спре и че гражданското общество всяка сутрин продължава да се събужда и да се залавя за работа.

Емоционалният товар, който тази необичайна ситуация ни причинява, е голям.

И ни е трудно да си представим последиците, които всеки един ден ни носи. Всеки един аспект от нашия живот както професионален, така и личен, е засегнат.

На първо място, бих искала да спомена обществените услуги, и преди всичко хората, които се грижат за нашето здраве. Отдадени на професията си, те я упражняват отговорно, като превишават работното си време и влагат всичките си усилия и старание, за да могат болниците и здравните услуги да продължат да функционират. От 15 март насам всеки ден в 20,00 ч. се присъединяват към аплодисментите от балконите. Така се присъединявам към признанието към огромната работа, която вършат, но и към ясния призив за повече средства за здравните ни системи.

Бих искала да подчертая също така усилията и специално да благодаря на целия медицински персонал на Отделението по акушерство и гинекология към Университетска болница „Сан Сесилио де Гранада“, който сподели с нас публикуваната в това издание на „ЕИСК Инфо“ снимка.

През 2020 г., заедно с честването на 200 години от рождението на Флорънс Найтингейл, основателката на професията на медицинските сестри, СЗО ще отбележи Световния ден на медицинските сестри и акушерките, мъже и жени, които изпълняват и продължават да изпълняват и в условия на коронавирус своята важна дейност, полагайки жизненоважни грижи.

И те не са единствените. Понякога забравяме един също толкова важен сектор, този на образованието, в който с гордост заявявам, че съм работила. Хиляди учащи се в цяла Европа са изолирани в своите домове и не биха могли да продължат с изпълнението на своите учебни програми без постоянната и неуморна помощ на работещите в сектора на образованието.

Никога преди обществото не е откроявало в такава степен работата на тези сектори и аз лично смятам, че признанието трябва да се превърне в ангажимент от страна на ЕС да остави настрана мерките за строги икономии, които доведоха до обедняването на тези сектори, и да предприеме конкретни мерки, заделяйки по-големи бюджети за тях.

Не може да излезем от кризата без организациите на гражданското общество, които ежедневно работят по места, но се нуждаем и от решителната подкрепа на ЕС.

В навечерието на 70-та годишнина от Декларацията на Шуман повече от всякога се имаме нужда от силната и ангажирана подкрепа на ЕС. Подходящи мерки и действия трябва да има и по отношение на бюджета, за да продължат европейските граждани да виждат Европа като вдъхновяващ проект, а не като празно название.

Във времена на COVID-19, които завинаги ще бележат нашите общества, трябва преди всичко да можем да предадем посланието, че една силна и по-добра Европа е възможна.

От Милена Ангелова

COVID-19 е най-голямото предизвикателство, пред което сме били изправени в това столетие. Няма да се съсредоточавам върху отрицателните му последици върху нашия живот, основните права и свободи, икономиката и благосъстоянието. Вместо това ще се опитам да предложа положителен и прагматичен поглед върху начина, по който да се възползваме максимално от настоящата ситуация. Можем да се справим със ситуацията заедно, ако останем целенасочени, работим в екип и проявяваме отговорност.

Да бъдем по-ефективни от обичайното

В настоящия момент нашият дом е не само нашата крепост: той е всичко за нас: работно място, училище, комуникационен център, място за развлечение и „ресторант“... Това е уникална възможност за по-голямо сплотяване на семействата и за използване на възможността да бъдат заедно, да „изградят екип“, за да може всеки член от семейството да разполага с необходимото за изпълнението на ежедневните си задължения — работа, училище, общуване, спорт. Моето семейство например успя да създаде две класни стаи (по една за двамата ни сина), два домашни офиса и мултимедиен център, от който съпругът ми и аз присъстваме на срещи от разстояние и даваме интервюта за медиите, както и импровизирана фитнес зала, за да запазим форма дори когато се намираме в социална изолация. Децата следят всичките си уроци онлайн – дори тренировките по карате!

Да запазим висок дух и да се наслаждаваме на прекрасните моменти

Въпреки че социалната изолация засяга основните свободи на всички ни — свободата да избираме къде да отидем, да пътуваме, да работим и да почиваме активно — все пак можем да останем позитивни и да намираме прекрасни моменти всеки ден. Структурирането на деня със сигурност помага да останем целенасочени и мотивирани. Лично аз имам много натоварен график, тъй като трябва да разделя времето си между грижи за децата, физически упражнения (без компромис — най-малко 90 минути фитнес на ден), работата за Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) — в момента преговаряме много активно с българското правителство относно антикризисните мерки в подкрепа на предприятията и заетостта — и разбира се, не на последно място — за ЕИСК. Възможността да общувам с всички мои колеги само от разстояние означава повече време и усилия за координиране и подготовка на съдържанието на обсъжданията, а дори и най-простите задачи се усложняват от разстоянието. Но пък тогава е още по-приятно и удовлетворяващо, когато успееш.

Никой не знае колко ще продължи настоящата ситуация и кога ще се върнем към нормалния живот. Но каквото и да ни струва това, заедно ще победим тази пандемия и ще се върнем към нормалния си, несмущаван начин на живот, без ограничения и страх. Дотогава ще обединим усилията си и ще продължим ежедневната си работа и рутинни занимания, като все пак се наслаждаваме на прекрасни моменти, тъй като дори изолацията е част от живота ни и — ако подходим към нея с позитивен дух — би могла да предложи щастливи моменти.

Интервю с Джузепе Гуерини

Г-н Гуерини, как прекарвате тези трудни дни?

Усещам много силен натиск, както от гледна точка на работното натоварване, така и в личен и емоционален план. Живея в Бергамо, тоест в епицентъра на епидемията в Италия, и чувството, че си погълнат и затрупан от страданието и големия брой починали хора е потискащо и създава непрекъсната тревожност и чувство за безпомощност. Всеки от нас има сред приятелите, колегите или познатите си някой починал или борещ се за живота си в интензивните отделения.

Като председател на сдружение на кооперации, по какъв начин работите на първа линия?

Поради ролята, която играя, се сблъсквам лично с множеството неотложни ситуации, с които кооперативните предприятия, които представлявам, се налага да се справят от 23 февруари насам, когато разбрахме,че вирусът се разпространява, и трябваше да вземем решения в обстановка на голяма несигурност по отношение на поведението, което трябва да се възприемем спрямо многобройните служби, които управляваме. Нашите кооперации в Бергамо осигуряват работа на над 9 000 работници в социалните и здравните услуги и управляват услуги за предоставяне на грижи и помощ в домашни условия, домове за настаняване и за дневни грижи за възрастни хора и хора с увреждания. В някои случаи решихме да преустановим дейността, но след това получихме заплахи от местните власти, които настояваха за непрекъснатост в предоставянето на услугите. Преживяхме моменти на голямо напрежение. През следващите дни и седмици напрежението и тревожността се увеличаваха непрекъснато, беше ужасна и френетична надпревара за осигуряване на средства за защита на нашите работници, заедно със загрижеността да гарантираме непрекъснатостта на някои услуги за предоставяне на грижи и помощ, в условия на недоимък на средства и инструменти и в страх, че работниците и потребителите могат да се разболеят. За съжаление този страх се оказа трагично истински и основателен, особено в домовете за възрастни хора. 

Следователно кооперациите продължиха дейността си или някои се оказаха принудени да я прекратят?

Всъщност, освен на „фронта“, който ви описах, се наложи да се справяме и със ситуацията, породена от факта, че множество дейности трябваше постепенно да бъдат прекратени: започнахме с училищата и образователните дейности, и полека-лека и други сектори трябваше да спрат работата си. По тази причина се оказахме с над 180 кооперации, на които се наложи да активират „социални амортисьори“ за близо 2 500 души. Тези кооперации днес са изложени на големия риск да не успеят да подновят дейността си: в секторите на туризма и на културата кризата е опустошителна. Същото се отнася и за кооперациите за преработка на селскостопански продукти и за тези от производството. По тази причина, като председател на сдружение на кооперации трябва да се справям, от една страна, с кризисните проблеми на тези, които се задъхват от огромното работно натоварване в сектора на полагането на грижи и основните услуги, и са силно изложени на риск от заразяване, и от друга страна, със страха и напрежението на хората, останали без работа.

Какво се оказа работещо решение от действията в отговор на кризата, породена от коронавируса?

Това, което проработи, поне в нашия случай, беше силният тласък на солидарност и големият капацитет за реакция на местните общности, доброволческите сдружения и всички социални организации, които направиха изключителни неща както за събирането на даренията, така и за осъществените дейности. Самоотвержеността на социалните и здравните работници беше невероятна. Не само лекарите и медицинските сестри, но и голям брой възпитатели и болногледачи предоставиха услуги с цената на големи лични рискове. Към това трябва да добавим и общата мобилизация. В рамките на 10 дни в град Бергамо (но също и в други градове) бяха създадени полеви болници, като се използваха панаирните палати, и изграждането им беше осъществено благодарение на силната мобилизация на доброволците, които работиха безвъзмездно ден и нощ. Управлението е осигурено до голяма степен от лекари и медицински сестри от НПО, а финансирането беше подпомогнато от даренията. В Бергамо само за няколко дни оборудвахме три хотела с над 300 легла, в които бяха настанени пациентите, изписвани от болниците, веднага щом се стабилизират, за да може в отделенията да се освобождават легла. В тези хотели грижите за пациентите се осигуряват от нашите социални кооперации. Това беше огромно усилие, но е важна услуга.

А какво не проработи?

Това, което не проработи е най-вече на институционално равнище, институциите не успяха да вземат навременни и ясни решения и не успяха нито да планират, нито да действат в спешната ситуация хармонизирано, затова местните и регионалните администрации и националното правителство взеха противоречиви решения. Администрацията твърде много се грижеше за утвърждаването на собствената си власт и за избягването на отговорностите, които в твърде много случаи бяха стоварени върху предоставящите услугите. Като цяло тази ситуация беше наблюдавана в различна степен не само в Италия и в Бергамо, но донякъде във всички западни страни. 

Как да си обясним това поведение от страна на различните административни равнища?

Мисля, че всички подцениха случващото се в Китай, сякаш ние, жителите на Западния свят, се чувствахме по-висши, защото разполагаме с развита здравна система, с авангардни технологии и ултрамодерни болници. Сякаш в съзнанието на твърде много лидери, но също и на началници на предприятия и граждани, съществуваше убеждението, че западният стил на живот и предположението, че може да се разчита на болници и здравни заведения на високо равнище, щяха да ни защитят. През първите дни след избухването на епидемията в Ломбардия тези, които алармираха тревожно бяха обект на присмех. Може би най-емблематичното изречение, разкриващо това усещане на „превъзходство“, е заявеното от един италиански областен управител, който, обвинявайки китайците „в лоша лична хигиена и ядене на живи мишки“, изрази схващане, широко разпространено сред всички слоеве на западното население. Под различни форми това отношение можеше да се наблюдава до преди няколко дни и при други политически лидери в Европа и в света. Болниците, които предоставят изключителни и иновативни здравни услуги, като например многобройни трансплантации на органи и най-модерни терапии за лечение на онкологични заболявания, всъщност се оказаха извънредно уязвими и в риск от срив, причинен от вирусна епидемия, която можеше да бъде по-добре овладяна, ако беше държана възможно най-далеч от болниците. Поне тук в Бергамо, не по своя вина, болниците станаха центровете за разпространение на епидемията. 

Как оценявате мерките, взети на европейско равнище?

Аз съм сред тези, които твърдят, че в този период Европейският съюз и неговите институции направиха много, макар и трудно и с противоречията, които добре познаваме: от сложните механизми за вземане на решения до прекалената самонадеяност на държавите членки. Мисля, че в рамките на един месец Европейската комисия и Европейският парламент съумяха да вземат важни решения и да въведат безпрецедентни икономически мерки. Това показва, че макар икономиката да е от съществено значение и че предприетите икономически мерки ще играят важна роля както за справяне с извънредната ситуация, така и за да се направи опит за нов старт веднага щом положението стане по-благоприятно, това, което все още липсва в Европа, е възможността за намеса с инструменти, средства и правомощия и в други сектори, освен регулирането на пазара и икономиката. 

Следователно се нуждаем от по-обединена Европа, така ли?

Ясно е, че имаме още по-голяма нужда от Европа. Все едно един ден да се разболеем сериозно и някой да може да ни помогне, само като ни даде пари или възможност да отидем в болницата, но по никакъв начин да не може пряко да се грижи, да ни лекува или защитава. Всички знаем, че за да се лекуваш парите са важни, но ако ти дадат пари и се окажеш в пустиня, със сигурност не можеш да се излекуваш, като приемаш пари вместо лекарство. Вярвам, че огромната криза, причинена от епидемията, ни казва, че ако наистина искаме Европейски съюз, трябва да стигнем много по-далеч от единния пазар и банковия и паричен съюз и да се обърнем действително към Съюз на държави, които водят координирани и единни континентални политики.

Как всички ние можем да сме полезни и какъв вид помощ е нужна?

Това, което можем да направим, е да продължим да инвестираме в изграждането на идеал на обединена Европа, като непрекъснато насърчаваме и популяризираме културата на солидарност и се стремим да се борим с егоизма и затварянето в себе си, тъй като изглежда все по-очевидно, че никой няма да се спаси сам и че трагичната алтернатива на солидарността и взаимното споделяне на „Общност на съдбата“ на човечеството и Европа ще бъде деградиращото и отчайващо пропадане към ада на нови войни. 

Усетихте ли дух на солидарност спрямо Италия?

Почувствахме силна солидарност от страна на социалните мрежи, например сред организациите на социалната икономика, бяхме свидетели на многобройни прояви на уважение и близост от страна на приятели и институции от много страни. От колегите в ЕИСК получих ценни послания с израз на близост. Жалко е обаче понякога да чуеш пренебрежителни отрицателни изказвания от страна на някои политици от европейски държави, които побързаха да отправят критики към Италия и продължат да водят егоистични и глупави политики, също и във връзка с потенциалната роля на Европейския съюз..., но за съжаление това не е много по-различно от поведението на много италиански политици, които са способни само да критикуват или използват тази криза като инструмент, с цел опортюнистки политически сметки и за да търсят лесна подкрепа от изплашеното и объркано население. Ето защо бих казал, че и в този случай има, от една страна, Европа и солидарно и издръжливо човечество, които знаят как да си помагат и да градят, а от друга, чакали и опортюнисти, които в случаите на криза и война дребнаво се стремят да получат нещо единствено в своя полза. (mp)

От Адам Рогалевски

Пандемията от коронавирус (COVID-19) ще промени дълбоко нашия живот, а също и нашите страни, икономики и общества. Тя вече ни накара да си дадем сметка за това колко сме уязвими въпреки настъпилите с течение на годините огромни подобрения в условията на живот и технологичния напредък, включително цифровизацията и изкуствения интелект. Оставайки изолирани у дома, разбрахме също колко важни са другите хора и обществото за ежедневния ни живот. Кризата с коронавируса съвсем ясно оборва неолибералния дискурс, който отрича съществуването на понятието „общество“. По време на криза като тази, на която сме свидетели, именно обществото, или с други думи, солидарността на хората, може да ни защити от последиците от вируса.

Пандемията промени нашето виждане за труда. Осъзнахме, че някои работници и професии, които преди това бяха възприемани като по-маловажни, са в действителност от решаващо значение за функционирането на нашите икономики. Сред тях са не само работещите в сферата на здравеопазването, които излагат живота си на риск и работят непрестанно, за да се грижат за болните, и полагащите грижи за възрастните хора, но и тези, упражняващи така наречените „по-малко квалифицирани“ професии, като работниците в магазините за хранителни стоки, шофьорите, работещите в чистотата и селскостопанските работници, които ни осигуряват основни стоки и услуги. Много от тях са мигранти, възприемани като бреме за обществото и използвани като изкупителни жертви в много страни и от редица популистки партии. Разбрахме обаче, че без тях нашите общества няма да са в състояние да се борят с пандемията.

Пандемията от коронавирус заличи разликите между типичните, атипичните и самостоятелно заетите работещи. Разбрахме, че всеки труд е значим и че всички работници, дори микропредприемачите, допринасят за нашите икономики и също се нуждаят от подкрепата на държавата.

И именно тази намеса на държавата, която може да защити работниците и предприемачите, играе основна роля в борбата с пандемията. Повече от всякога се нуждаем от силна и демократично контролирана държава, която да може да предоставя обществени услуги и да защити икономиката. Акцентът следва да се постави върху демократично контролирани държава и правителство, за да се избегне ситуация като тази в Унгария, където наскоро приетите мерки за установяване на извънредно положение не могат да гарантират отстояването на основните принципи на демокрацията. Кризата показа и съществената роля на социалните партньори за разработването на политики за борба с пандемията от коронавирус. За съжаление в моята страна членовете на парламента като че ли бяха забравили това, когато приеха закон, въвеждащ разпоредби, които не са свързани с пандемията, но целят ограничаване на ролята на социалния диалог и независимостта на социалните партньори.

Кризата с коронавируса направи ЕС по-отзивчив към нуждите на хората. Например неотдавна Комисията предложи инструмент на стойност 100 милиарда евро в подкрепа на схеми за работа с намалено работно време и намаляване на рисковете от безработица (SURE). Съществува обаче опасност отделните интереси на държавите членки да надделеят над солидарността на ЕС. Тази солидарност е от особено значение за страните с не толкова развити икономики и мрежи за социална закрила, които ще се нуждаят от по-голяма икономическа подкрепа.

Както вече казах, пандемията от коронавирус ни даде възможност да направим преоценка на нашите общества, икономики и на институциите на ЕС – нещо, което би било невъзможно при други обстоятелства. Сега отчитаме значението на всеки работник, дори и на тези, възприемани като по-малко квалифицирани, значението на обществото, за разлика от неолибералните индивидуалистични идеологии, значението на инвестициите в публичния сектор и, на последно място, решаващата роля на демокрацията и социалния диалог. Твърдо вярвам, че няма да забравим поуките от настоящата криза и че след коронавируса ще изградим по-добро бъдеще, което ще направи Европа и света по-добро място за всички.

от Елена де Фелипе Летонен

Изправени срещу пандемията, която атакува преди всичко възрастните хора и гражданите с най-крехко здраве, бих искала да попитам дали този вирус не е създаден в лаборатория и пуснат напълно съзнателно. Това остава напълно неизвестно за всички нас, обикновените граждани. Без да изключваме възможността, че ще имаме ваксина през есента на 2021 г., кой ще ни гарантира, че следващата зимата няма да се изправим пред друг вирус със сходни последици на настоящия? (нека погледнем назад към 1918 г. и испанския грип).

Изправени пред това неизвестно, нека си зададем въпроса дали затварянето на икономиката и повсеместното използване на резервните фондове на почти всички държави са начините за запазване на заетостта и работещата икономика. Или би трябвало, може би, да насочим всичките си логистични и икономически усилия към предоставяне на средства на здравните системи, за да изследват заболяванията и да предоставят на гражданите здравните услуги, от които се нуждаят?

Не мисля, че през 2021 г. световната икономика би могла да посрещне ситуация, която дори бегло да напомня на сегашната, нито по отношение на спасителните планове, нито по отношение на задлъжняването, тъй като икономиките ще се свият, а с тях ще се загубят и работни места. Така може би ще се озовем в ситуация, в която държавите ще трябва да поемат функциите на гражданското общество, защото няма да има работещ частен сектор, който да го стори.

От Европейския съюз, който би трябвало ясно да посочи пътя, по който държавите членки да поемат по време на тази пандемия както по отношение на здравеопазването, така и в икономически и социален план, вече няма да се очаква нищо. Всяка държава предприе индивидуални действия, следвайки само препоръките на СЗО, която, разбира се, не разбира от икономика. Това е друг основен подход за оценка на лидерството на ЕС.

Като част от Европейския икономически и социален комитет, който е представител на европейските и испанските МСП, привлекли в своя производствен процес средно по 2-3 работника на предприятие, смятам, че вредата в емоционален, икономически и личен план е непоправима. Поради това е уместно да помислим за бъдещето си в краткосрочен и средносрочен план, без да копираме здравните политики на тоталитарни държави, които по никакъв начин не съответстват на свободната пазарна икономика.

Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия

Ще използваме всички налични инструменти, за да ограничим разпространението на #coronavirus, да помогнем на пациентите и да гарантираме, че европейската икономика ще устои на удара.
Убедена съм, че ЕС може да устои на този удар върху нашите здравни системи и икономики. Но всяка държава членка трябва да поеме своята пълна отговорност и Европейският съюз като цяло трябва да действа решително, обединено и координирано.

Шарл Мишел, председател на Европейския съвет:

За да преодолеем предизвикателството, свързано с #COVID19, се нуждаем от „повече Европа“, която да се, мобилизира заедно с държавите членки, за да ограничим разпространението на вируса, да осигурим доставката на медицинско оборудване и да постигнем съгласие относно мерките за намаляване на отрицателните икономически и социални последици за нашите граждани.

Изразявам пълната си подкрепа за здравните работници, които работят денонощно за преодоляването на кризата с #COVID19. Това ще бъде трудно и ще изисква време, но ние сме обединени в тази борба.

Давид Сасоли, председател на Европейския парламент:

Преживяваме много деликатен момент за нашия Съюз и за нашата икономика. Не е време за празни думи. Институциите на ЕС подготвят нов пакет от мерки в подкрепа на държавите и хората в нужда. Сега не е момент за едностранни действия, а за по-голямо глобално сътрудничество.

Лука Жайе, председател на Европейския икономически и социален комитет

Ако в този момент Съюзът ни не е единен, губи смисъл. Всички държави членки трябва да се обединят, предприемайки съгласувани и последователни действия. Предприемането на бързи и съвместни действия е единственият ефективен отговор на криза, която засяга всички ни. От това зависи целостта на Европейския съюз. #Whateverittakes

Апостолос Цицикостас, председател на Комитета на регионите

ЕС трябва да демонстрира единство и да помогне на регионите и на градовете, които са на първа линия в борбата с #coronavirus. Механизъм на ЕС за спешни мерки в областта на здравеопазването трябва да помогне на местните общности при наемането на нови лекари, закупуването на медицински изделия и подпомагането на интензивните грижи.

Отдавам заслуженото на местните/регионалните лидери на първа линия, които работят, проявявайки професионализъм, отдаденост и кураж в битката срещу #COVID19. Съпричастен съм към всички, които заплащат лична цена в този момент.

Кристин Лагард, председател на Европейската централна банка

Европейската централна банка се ангажира да поеме своя дял в подкрепата на всички граждани на еврозоната в тези изключително трудни времена.

Изключителните времена налагат извънредни действия. Нашият ангажимент към еврото ще бъде неограничен. Решени сме да използваме целия потенциал на нашите инструменти в рамките на мандата, с който разполагаме.

Жозеп Борел Фонтелес, върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

Кризата с #Coronavirus налага глобален отговор. Подкрепата за партньорите, по-специално за Африка, не означава само солидарност и подпомагане на най-уязвимите, но е и в наш интерес. Проблемът с пандемията не може да бъде решен само на нашия континент, трябва да го решим навсякъде. Ако не го направим, той ще се появи отново.

Призивът на генералния секретар на ООН Антонио Гутереш за незабавно за незабавно прекратяване на огъня в световен мащаб е по-важен от всякога. Само заедно и в мир можем да преодолеем глобалната пандемия от #coronavirus. Това е истинската борба, която трябва да водим днес. Нашите оръжия са единството и солидарността. (mr)