Международен ден в памет на жертвите на Холокоста: време е да нарушим мълчанието

Лука Жайе

Сега, когато се готвим да отбележим Международния ден в памет на жертвите на Холокоста, едва ли можем да останем бъзмълвни в скръбта си. Вместо да мълчим под претекст, че най-дълбоката скръб изисква самота, имаме желание да извикаме силно.

Защо антисемитизмът не изчезна нито в Европа, нито в Съединените щати? Защо миналата година във Франция една жена, оцеляла след Холокоста, беше намушкана и изгорена жива в своя апартамент? Защо предната година пенсионираната детска учителка Сара Халими беше убита и хвърлена от своя балкон?

Париж. Тулуза. Малмьо. Копенхаген. Берлин, Брюксел. Нашата човечност е опетнена с невинна кръв. Нещо, което смятахме за немислимо, отново витае около нас.

Евреите в Германия бяха посъветвани да престанат да носят традиционните си шапки поради опасност от нападения. Във Франция учениците от еврейски произход бяха предупредени да не посещават едно местно училище, описвано като антисемитско. Към това се добавят осквернените гробища, свастиките, нарисувани върху синагоги и църкви, антиизраелските митинги, на които евреите биват наричани „маймуни“ и „прасета“. Европа отново показва своето грозно нечовешко лице.

Преди векове евреите бяха преследвани като религиозно малцинство. През миналия век евреите бяха възприемани като заплаха за държавата и оттам дойде желанието да бъдат премахнати по време на Холокоста. Днес евреите стават мишена най-вече поради събитията в Близкия Изток, въпреки че някои антисемитски настроени са свързани и с отричането на Холокоста.

Много евреи започват да понасят ударите на едно население, което се чувства фрустрирано, лишено от законните си права и безпомощно. Еврейското население в Европа намалява. По данни на ЕС то е намаляло от около 1,12 милиона през 2009 г. на 1,08 милиона през 2017 г. Еврейското население на Франция, най-голямото в ЕС, е намаляло от 500 000 души през 2002 г. на 456 000 през 2017 г. Евреите напускат заради престъпления от омраза.

Почти една трета от европейските евреи избягват да посещават събития или места, свързани с еврейската култура, тъй като не се чувстват в безопасност. Съгласно една анкета, организирана от Европейската комисия миналия декември, девет от всеки десет европейски евреи смятат, че антисемитизмът се е увеличил през последните пет години.

Според 89% от всички 16 300 отговорили на анкетата, която беше проведена в Австрия, Белгия, Дания, Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Обединеното кралство, Полша, Франция, Унгария и Швеция – 12-те страни, в които живеят 96 % от европейските евреи – антисемитизмът е най-лош и най-проблемен в интернет и социалните мрежи.

Не можем да позволим на ужаса да се завърне. Трябва да се борим с престъпленията от омраза и враждебното отношение към евреите и малцинствата. Всяко бездействие от страна на държавите - членки на ЕС, и на международната общност и всяка липса на бързи действия могат да доведат до завръщане на ужасите от миналото и до заразяване на нашите общества.

Широка известност доби фактът, че само три дни преди убийството на Павел Адамович в Гданск, по телевизията в най-гледаното време е била показана антисемитска сатира. В тази сатира благотворителната организация, поканила г-н Адамович на събитието, по време на което той беше убит, е била изобразена като управлявана от неясни сили.

Г-н Адамович беше яростен защитник на правата на малцинствата във време, когато престъпленията от омраза зачестяват. Той беше и пламенен либерален критик на антиимигранските политики на управляващата консервативна партия. Неговото убийство ни напомня, че за да не попаднем в капана на омразата, трябва да спрем речта на омразата.

Паметта за жертвите на Холокоста и за ужасите, извършени от нацисткия режим, днес придобива дори още по-голямо значение. Холокостът оставя неизгладим отпечатък върху европейската история и споменът за него е важно средство за предотвратяване на антисемитизма.

Както подчертават някои историци, дойде времето вместо индивидуалната национална култура на паметта да се създаде европейска култура на паметта с критично отношение. Ако не поддържаме тази памет заедно като европейци, рискуваме да преживеем отново грешките на миналото.

Колкото повече отлагаме забраната на речта на омразата и помирението с нашето минало, толкова по-трудно ще ни бъде да създадем истинска нова колективна европейска памет и нова идентичност, основана на многообразието, на чувството за обща история, на обща принадлежност и в крайна сметка на обща съдба.

Както написа Примо Леви, авторът на „Нима това е човек?“ и на есето „Черната дупка Аушвиц“, в своята последна книга: „Това се случи се и може пак да се случи“.