Комисията трябва да определи по-точни критерии за предложените задължения за докладване във връзка с трансгранични данъчни договорености и трансакции, за да предотврати субективно тълкуване от страна на данъкоплатците и данъчните власти, което би могло да доведе до свръхдокладване и административна тежест. Това е настоятелният призив, който ЕИСК отправя в своето становище относно „Възпиращи мерки срещу данъчните измами и избягването на данъци“.
Новата директива на Комисията създава задължение за посредниците – организации, дружества или специалисти, които дават съвети на данъкоплатците по въпросите на данъчното планиране – а в някои случаи и за самите данъкоплатци, да докладват за данъчни схеми, които попадат сред четирите основни типа дейности, за които следва да се докладва на данъчните власти. Националните данъчни власти ще си обменят автоматично такава информация.
„Обхватът на предложените критерии е твърде широк", заяви съдокладчикът Victor Alistar (група „Други интереси“, RO). Той добави, че „при преразглеждането на критериите Комисията трябва да намери баланс между правната сигурност и гъвкавостта, да гарантира ефективността на възпиращите мерки и изпълнимостта на задължението.“
ЕИСК призовава също Комисията да представи по-подробно начина, по който директивата ще се прилага в областта на цифровата икономика, и да гарантира пропорционалността на директивата посредством задържане на административните разходи на ниско равнище за всички предприятия.
Комитетът застава зад предложената логистична и техническа подкрепа за прилагането на съответните инструменти в държавите членки, а също и зад целта за увеличаване на прозрачността на извършваните от посредници дейности посредством предложените мерки.
„Задължението за докладване ще откаже посредниците да предлагат схеми за агресивно данъчно планиране. Механизмът ще създаде данъчна справедливост и ще допринесе за лоялната конкуренция и стабилните данъчни приходи за държавите членки“, заяви съдокладчикът Petru Sorin Dandea (група „Работници“, RO). (jk)