Уважаеми читатели,
Години наред Европа като географска територия беше опустошавана от войни. Едва ли има европейски град, преживял битки и междуособни конфликти, който да не носи кървавите белези от тези исторически събития. Днес живеем в най-дългия период без войни на територията на Европейския съюз. В териториите, раздирани някога от конфликти, сега работят междурегионални и международни органи, които улесняват гладкото функциониране на структурата, наречена ЕС. Това безспорно е силно като символизъм, но не е достатъчно.
През първите десетилетия след създаването на Европейската икономическа общност виждахме държави, желаещи да се присъединят към тази общност, а обединена Европа следваше посока, определяна главно от икономическите възможности. Прилагането на общи политики за подобряване на икономическото и социалното сближаване и особено единната валута бяха важни крачки напред. Усилията за постигане на културно и политическо сближаване обаче все още не са постигнали крайната си цел. За немалка част от европейските граждани визията за европейска интеграция беше засенчена от гъсти облаци.
Признавайки критичността на момента, миналата година председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер внесе в европейските институции така наречената Бяла книга с предложения за бъдещето на Европа. ЕИСК организира обществена консултация за Бялата книга в цяла Европа и предаде на г-н Юнкер предложенията на гражданското общество. Независимо какви са мненията и оценките за всеки един от петте очертани в Бялата книга на Юнкер сценария, факт е, че ситуацията е толкова сериозна, че не позволява никакви еквилибристики. В предложенията на Бялата книга за посрещане на бъдещите предизвикателства пред ЕС обаче не фигурира думата „демокрация“. А именно прилагането на тази концепция е механизмът, който има силата да ни извади от безизходицата.
Демокрацията предполага участие, а не бездействие. Гражданин, който е овладял умението да участва в процесите, които го засягат, отправя претенции и искания, но не тясно корпоративни, а по същество и в защита на общия интерес. Ако политическият съюз възникне в резултат на обществен диалог, общ консенсус и преди всичко уважение към демократичните институции от страна на всички държави членки, тогава можем да се надяваме, че ще изградим Европа, способна да устои на натиска на миналото и настоящето.
Много може да се напише за това какви „инструменти“ предлага демокрацията на нашето съвремие и всичко, което се напише, ще отговаря на истината. Остава само да се възползваме от нея. За да можем да я използваме на европейско равнище обаче, ще трябва първо да се научим да я прилагаме в родната си страна. На 1 и 2 март в близост до Акропола – там, където е възникнала идеята за демокрация, ще се проведе голяма конференция, посветена на бъдещето на демокрацията в Европа. Очаквам с нетърпение да обсъдим заедно с изтъкнатите ни европейски събеседници кои ситуации водят до отслабване на демокрацията и пред какви заплахи е изправена тя в Европа, да се спрем на връзката между демокрацията и европейското законодателство, да изтъкнем причините, поради които социалните неравенства водят до разрив в социалното сближаване, и да говорим за националния суверенитет на държавите членки в контекста на европейската интеграция.
Бих искал да цитирам последното изречение от речта на Елитис при връчването на Нобеловата му награда: „Ако демокрацията ни дава увереност, особено във времена на малодушие, това е именно увереността, че въпреки всичко съдбата ни е в собствените ни ръце“.
Жорж Дасис,
председател на ЕИСК
Уважаеми читатели,
Години наред Европа като географска територия беше опустошавана от войни. Едва ли има европейски град, преживял битки и междуособни конфликти, който да не носи кървавите белези от тези исторически събития. Днес живеем в най-дългия период без войни на територията на Европейския съюз. В териториите, раздирани някога от конфликти, сега работят междурегионални и международни органи, които улесняват гладкото функциониране на структурата, наречена ЕС. Това безспорно е силно като символизъм, но не е достатъчно.
Eleonora Di Nicolantonio (edn)
Daniela Marangoni (dm)
Daniela Marangoni (dm)
Isabelle Henin (ih)
Jasmin Kloetzing (jk)
Katerina Serifi (ks)
Laura Lui (ll)
Leszek Jarosz (lj)
Marco Pezzani (mp)
Margarida Reis (mr)
Margarita Gavanas (mg)
Siana Glouharova (sg)
Silvia M. Aumair (sma)
Agata Berdys (ab)
Katerina Serifi (ks)
Европейски икономически и социален комитет
Jacques Delors Building,
99 Rue Belliard,
B-1040 Brussels, Belgium
Тел. (+32 2) 546 94 76
Електронен адрес: eescinfo@eesc.europa.eu
„ЕИСК инфо“ излиза девет пъти годишно по време на пленарните сесии на ЕИСК. „ЕИСК инфо“ е достъпен на 23 езика.
„ЕИСК инфо“ не представлява официален отчет за работата на ЕИСК; за такъв следва да се направи справка в Официален вестник на Европейския съюз и други публикации на Комитета.
Разрешава се възпроизвеждане на материалите, при условие че „ЕИСК инфо“ се посочи като източник и на редактора се изпрати връзка към публикацията.
Следващо издание: март 2018 г.