Полското движение „Женска стачка“, носител на втора награда, е народно движение, възникнало в Полша през 2016 г. като реакция на опита на правителството да премахне правото на жените на аборт. Оттогава движението се разрасна в цялата страна и застана начело на редица действия с масово участие на жени от малки и средни полски градове. Марта Лемпарт, участничка в това движение, споделя мислите си относно жизненоважното му значение в днешна Полша.
ЕИСК Инфо: Какво означава тази награда за Вас и Вашата организация?

Марта Лемпарт: Чувстваме се забелязани. Жените, които вършат най-трудната активистка работа, при която няма телевизионни камери, няма големи медии, няма художествени фотографии, няма признание освен ужасна омраза и кибер омраза, обикновените жени — учителки, продавачки, майки, медицински сестри, готвачки и водачки на МПС, които въплъщават промяната, която искат да настъпи в малките и средните градове в Полша, най-накрая биват забелязани и оценени за своята жертвоготовност, смелост, идеи, усилия и успехи. Става въпрос за признание в международната история – от перспективата както на жените, така и на мъжете – за тези, които не търсят слава, но заслужават да бъдат забелязани, чути и подкрепяни, въпреки че идват не от столицата, а от селищно място с пощенски код на малък град.
Това означава също, че времето на феминизма на големия град, тласкан от влиятелните кръгове, от привилегировани и образовани жени, изтича, че сега обикновените жени, които са били принуждавани да мълчат, пренебрегвани и на които се е гледало „отгоре“ като на „недостатъчно добри, недостатъчно образовани, недостатъчно красноречиви, недостатъчно подготвени и недостатъчно приети“, за да бъдат феминистки, жените, които ежедневно поемат рискове, поемат и водещата роля, защото знаят най-добре, че това е борба на живот и смърт.
 

Какъв съвет бихте дали на други организации, за да постигнат резултати в подобни дейности и програми?
1. Премахнете управителния съвет и създайте служба за съдействие за координиране и обслужване на проекти. Никога, ама никога не създавайте и не налагайте проекти „от горе“, отървете се от понятията за „горе“ и „долу“ и изградете силна мрежа за подкрепа. Помнете, че тези, които носят 100 % отговорност за резултатите, трябва да имат 100 % правомощия за вземане на решение. Финансирайте и подкрепяйте по всякакъв начин всичко, което дори само отчасти съответства на вашата организационна визия! Не търсете и не налагайте 100 %-ово съвпадение на идеи, мнения и действия. Вярвайте в това, което хората казват, как се чувстват и какво правят.
2. Зачитайте и насърчавайте активизма на местно равнище като основен акцент във всичко, което правите, борете се активно с невежеството на медиите и тяхната арогантност спрямо активизма на местно равнище, който обикновено е невидим и пренебрегван от националните медии. Спрете да организирате Вашите срещи, семинари и конференции в столицата на Вашата страна.
3. Използвайте обикновен език.
4. Дайте си сметка за привилегированото си положение и ежедневно мислете за него в продължение на 5 минути всяка сутрин. След това го използвайте, за да подкрепяте хората в това, което правят. Всеки ден подкрепяйте поне един човек, с когото не сте съгласни по отношение на стратегиите, методите или действията. Правете така, че мнението на малцинството във Вашата организация, гласовете на хората, които по принцип се въздържат, винаги да се чуват. Хората не могат да бъдат принуждавани да действат дори и по най-разумния и най-ефективен начин — те имат нужда от свобода, за да избират и да вървят по своя път. Това е ключът към успеха за всички нас.
5. Бъдете добронамерени. Проявявайте отстъпчивост.

Как ще използвате това конкретно финансиране, за да продължите да подпомагате общността?
Средствата ще бъдат използвани за активна превенция и борба срещу синдрома на „прегаряне“ на активистките (фонд за борба със синдрома на изчерпване). Повечето жени в нашето движение са подложени на натиск от страна на държавата и обществото (полицейски разследвания, наказателни преследвания). Много от тях са подложени на тормоз и кибертормоз, имат проблеми в работата или проблеми, свързани с поддържането на дейността на своите предприятия, а техните деца и семейства също са засегнати. Натискът и количеството ангажименти се отразяват на душевното им здраве и на общото им здравословно състояние.
Част от средствата ще бъдат използвани също, за да се върнем към корените на движението „Женска стачка“. Възнамеряваме да се свържем с всички първоначални организаторки на първата стачка, които по различни причини вече не участват в движението – било поради лични обстоятелства, било защото са се присъединили към други организации или поради личен конфликт – и да организираме общо събиране на национално равнище в деня на 4-ата годишнина от стачката (3 октомври 2020 г.).

Полша има дълга история на женското феминистко движение и е една от първите страни в Европа, въвела правото на жените да гласуват. Но Полша е повлияна и от консервативни възгледи. В този контекст какво означава за Вас тази награда?
Това е голяма подкрепа за челните редици в борбата и съпротивата срещу десния популизъм и религиозните фанатици, тъй като именно жените са тези, които се борят активно срещу могъщо спонсорираната и международно организирана вълна на насочения срещу жените, антихуманен „нов световен ред“, с който правителствата и международните институции като че ли не знаят как да се справят. През 2016 г. Полша беше като тренировъчна площадка за религиозните екстремисти с идеята за пълна забрана на абортите. Те загубиха тази битка и това е факт. Те очакваха много малка или никаква съпротива, но жените продължават да водят истинска борба всеки ден.