На срещата на върха в Лисабон, посветена на въпросите, свързани с мрежата, членът на ЕИСК Кателайне Мюлер се обяви в подкрепа на подход, при който човекът запазва контрол над изкуствения интелект

Какво би се случило, ако скоро алгоритми започнат да решават дали някой може да получи кредит, да сключи ипотека или здравноосигурителна полица, да започне работа или дори да му бъде направена сърдечна трансплантация? Не бихте ли искали да сте сигурен, че данните, въз основа на които се вземат решенията, са сигурни, изчерпателни, не са тенденциозни и са защитени от хакерски атаки?

Въпреки твърде различните прогнози за бъдещата загуба на работни места, които показват, че все още не знаем какво ще бъде въздействието на изкуствения интелект върху работниците, не трябва ли всички да седнем около масата, докато все още е време, и да помислим за най-добрия начин, по който можем да гарантираме че работата ще бъде по-приятна за работниците и по-рентабилна за работодателите?

Трябва ли да дадем правосубектност на роботите? Следва ли роботите да бъдат държани отговорни за всяка грешка, която биха могли да допуснат или отговорността трябва да се носи от техния създател/програмист?

Това са въпросите, които повдигна Кателайне Мюлер, докладчик на ЕИСК по въпросите, свързани с изкуствения интелект, на Срещата на върха, посветена на въпросите, свързани с мрежата, състояла се в Лисабон от 5 до 8 ноември.

В изказването си на основен оратор г-жа Мюлер изтъкна политическите, социалните и правните предизвикателства, свързани с изкуствения интелект, като се застъпи за подход, при който човекът запазва контрол върху изкуствения интелект. (dm)