Политиката и обществото носят споделена отговорност при борбата с радикализирането на младежите

Според ЕИСК въпреки редица значими инициативи, не се прави достатъчно, за да се попречи на младите хора да попадат под изкушението на съпроводения с насилие екстремизъм

В борбата с радикализирането на младежите държавите членки и ЕС трябва по-ефективно да включват организациите на гражданското общество като партньори, които могат да имат съществен принос за социалната и основаната на ценности устойчивост спрямо екстремистките идеи, ЕИСК заяви по време на пленарната си сесия през декември.

Вместо акцентът да се поставя върху краткосрочни, основани на санкции политики за сигурност, движени главно от „кризисни“ събития, политиките на ЕС би трябвало да инвестират повече в навременни, но и дългосрочни и координирани усилия за превенция, заяви ЕИСК в становището си относно „Сътрудничество с гражданското общество за превенция на радикализирането на младите хора“.

Докладчикът Кристиан Моос (група „Други интереси“ – Германия) подчерта, че младите хора са особено податливи на екстремистка пропаганда, тъй като не притежават изявено чувство за идентичност и често се чувстват изключени от обществото.

Според ЕИСК превенцията изисква многоведомствен подход, който включва политиците, полицията и затворите, социалните работници, училищата, медиите, предприятията и организациите на гражданското общество.

Г-н Моос приветства работата на Европейската комисия в тази област. Нейната мрежа за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN) обединява изтъкнати и работещи на местно равнище специалисти и насърчава обмена на най-добри практики и опит по места, докато задачата на експертната група на високо равнище по въпросите на радикализацията е да предоставя консултации относно по-нататъшното развитие на политиките на ЕС и по-структурираното сътрудничество между заинтересованите страни и между държавите членки.

При все това ЕИСК твърди, че тези инициативи не са достатъчни.

Комитетът поставя специален акцент върху формалното и неформалното образование за активното участие в едно многообразно общество и за усвояването на критично мислене и медийна грамотност.

По същия начин за полезна се счита борбата срещу ксенофобията и популистките тенденции посредством по-голямо междукултурно съзнание и ясно разбиране на европейските ценности.

Младежките организации бяха посочени като осигуряващи ценни алтернативни възможности за развитие на здравословно чувство за лична идентичност. ЕИСК подчерта и ролята на синдикатите и религиозните общности, както и тази на услугите за подкрепа и мрежите, които могат да подпомагат училищата и семействата при откриването на първите признаци на радикализация.

ЕИСК препоръча и борбата срещу младежката безработица и бедност да заема челно място в дневния ред. (ll)