PDF export

Да мечтаем за гражданското общество на утрешния ден

This page is also available in

Image
Luca Jahier, EESC President 2018-2020

Централизацията на властта в изпълнителната власт, политизирането на съдебната власт, атаките към независимостта на медиите и липсата на доверие в традиционните политически партии са само някои от симптомите на настоящата широко разпространена криза на демокрацията.

Малко е да се каже, че европейската демокрация отбелязва най-голямото си отстъпление от 1930-те години насам и че традиционните форми на участие изглеждат неподходящи за справяне с ускоряващите се промени. Нашите общества са неподготвени за многобройните предизвикателства, пред които са изправени, като икономическата криза и последиците от намаленото публично финансиране, цифровизацията, демографските промени, водещи към застаряване на населението и миграция, популизма и свиващото се пространство за гражданското общество в контекста на понякога авторитарни или дори блокирани демокрации.

Традиционно считани за гръбнака на демокрацията на участието, организациите на гражданското общество също се променят и трябва да потърсят иновативни начини за подобряване на гражданския диалог, така че да е по-добре адаптиран към условията на 21‑ви век. Това е от съществено значение, ако желаят да продължат да оказват влияние върху процесите на вземане на решения по съдържателен начин, както на национално, така и на европейско равнище.

Само преди няколко месеца, през февруари 2018 г., като председател на група „Други интереси“ на ЕИСК, имах честта да представя проучване относно бъдещото развитие на гражданското общество в Европейския съюз до 2030 г. по време на мащабна проява в Брюксел. В публикацията се посочват основните предизвикателства, пред които е изправено гражданското общество и са изложени сценарии за промяна.

Както посочих тогава, организациите на гражданското общество следва в кратки срокове да възприемат нови иновативни методи на работа. Трябва да се съсредоточат по-конкретно върху разработването на нови услуги (например медийна грамотност, проверяване на фактите в медиите и гражданско образование), върху диверсифициране на източниците на финансиране и върху адаптиране на управленските стратегии.

От друга страна, трябва да разполагаме и с нови форми на дебат на европейско равнище и нови мерки, които да бъдат проучени и въведени в бъдеще. Само чрез укрепване на демокрацията на участието можем да скъсим дистанцията между гражданите и европейския проект. Само чрез ангажиране на хората с Европа можем да превърнем предизвикателствата във възможности.

На 5 и 6 май ЕИСК отвори вратите си за сто граждани от цяла Европа, които се събраха на първата по рода си Европейска гражданска група за обсъждане на бъдещето на Европа. Като част от своята мисия Комитетът беше домакин на двудневен дебат, който подкрепи подготвителната работа за консултации с граждани, предложени от президента на Франция Еманюел Макрон и които е планирано да се проведат през октомври тази година.

ЕИСК като „Дом на европейското гражданско общество“ взе участие в тази кампания, чиято цел е да събере предложения от европейските граждани относно бъдещето на Европа. Можем да се гордеем, че положихме началото на този нов формат — консултация с гражданите относно Европа — въз основа на нашия опит като изразител на гласа на гражданското общество в Европа. Европейският икономически и социален комитет действително е европейското институционално пространство, където членовете, които работят активно по места, могат да се срещат, да споделят своя експертен опит и да направят така, че този опит да се използва на свой ред в европейския публичен дебат. Комитетът е дом на европейското организирано гражданско общество от 60 години насам и това е важно годишнина, която отбелязваме тази седмица по време на нашата пленарна сесия на 23 и 24 май.

Тази нова култура на диалог следва да се развива в някои ключови области, които са и основните приоритети на моя мандат, а именно: устойчивото развитие, мира, културата и младежта.

Искрено вярвам, че това е началото на ново пътуване – пътуване, което ще укрепи диалога между европейските граждани и ще ни позволи да изградим по-приобщаваща и сплотена Европа, като утвърдим европейската идентичност. Европейският съюз не бива да се разглежда само като единен пазар за 500 милиона души. Създадохме в Европа, сега трябва да създадем европейци.

По този начин можем да внесем положителна промяна, водеща до истински ренесанс на ЕС (rEUnaissance) на европейско равнище, при който гражданското общество е двигателят на промяната. Да мечтаем смело за утрешна Европа, да мечтаем за гражданското общество на утрешния ден.

Add new comment